Решение № 35/25.10.2022г. по гр.д. № 62/2022г.
Съдия докладчик: Сона
Гарабедян
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „....“ № …, ет. …против Агенция „....” – гр. С., ЕИК ...., чрез ....– С., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че около 20:30 ч. на 27.02.2022 г. ищецът се придвижвал със
собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг.
№ ....по път III-864 в посока от планински курорт Пампорово към гр. Пловдив.
Тъй като движението било натоварено, а пътят бил непочистен и необработен,
превозните средства образували дълга колона, като ищецът управлявал петия от общо осемте движещи се един след друг автомобили в
колоната. Поради лошите атмосферни условия и най-вече образуването на лед върху
пътното платно, респ. неопесъчаването му, в участъка
на 3 +
Във връзка с настъпилото ПТП били съставен Протокол за ПТП № 1576224 от 27.02.2022 г. При настъпилия инцидент върху автомобила били причинени следните повреди:
|
|
НАИМЕНОВАНИЕ на увредените детайли, възли и агрегати
|
НОВИ ЧАСТИ или РЕМ. сложност 1,2,3 |
|
1. |
БРОНЯ ПРЕДНА |
П+БОЯ |
|
2. |
КОНЗОЛА ПРЕДНА БРОНЯ ЛЯВА |
П |
|
3. |
КОНЗОЛА ПРЕДНА БРОНЯ ДЯСНА |
П |
|
4. |
РЕШЕТКА ДЕКОРАТИВНА К-Т |
П+БОЯ |
|
5. |
КАПАК ПРЕДЕН |
П+БОЯ |
|
6. |
ЛАЙСНИ РЕШЕТКА ДЕКОРАТИВНА |
П |
|
7. |
ФАР ЛЯВ |
П |
|
8. |
ФАР ДЕСЕН |
П |
|
9. |
ЗАДЕН КАПАК |
3+БОЯ |
|
10. |
ЗАДНА БРОНЯ |
3+БОЯ |
Във връзка с настъпилото ПТП и щети по лекия автомобил, ищецът ангажирал изготвянето на автотехническа експертиза от инж. П., който в своето заключение, изготвил подробна калкулация на стойността на повредените детайли и времето за ремонт и подмяна.
За пълното възстановяване на вещта била необходима сума в размер на 3 385.81 лева с ДДС, съставляваща стойността на всички подлежащи на подмяна части и агрегати, включително и стойността на подлежащите на извършване ремонтни операции, подробно описани в ИМ.
Посочва, че Агенция „....“ носела обективната отговорност за репариране на гореописаните повреди, защото:
- повредите били настъпили на републикански път, чието поддържане, съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, било задължение на ответника, като изпълнението му включвало осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно ползване на пътното платно по предназначение (§ 14 от ДР на Закона за пътищата).
- осигуряването на „безопасно движение през цялата година“ несъмнено включвало и опесъчаването на заледените участъци през зимните месеци;
- чрез бездействието на свои служители, респ. при липса на достатъчен контрол, упражнен спрямо лицата, на които е била възложена дейността по поддържането на пътя, Агенция „....“ не била изпълнила своето задължение по осигуряване на непрекъснато и безопасно ползване на пътната инфраструктура, чийто стопанин бил ответника;
- именно поради неизпълнението на това задължение на Агенция „....“ се стигнало до описаното в обстоятелствената част на исковата молба състояние на пътното платно;
- именно описаното състояние на пътното платно причинило процесното ПТП, респективно настъпилите щети по процесния автомобил.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Агенция „....”, чрез .... – Смолян, да заплати на ищеца сумата от 3 385.81 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на средствата, необходими за пълното възстановяване на процесния лек автомобил, причинени в резултат на действията и/или бездействието на служители на Агенция „....“, респективно на наети от нея лица, ведно със законната лихва върху присъдената главница, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като не била налице причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция „...." и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, както се твърдяло в исковата молба.
От представените от ищеца доказателства за настъпилото на 27.02.2022 г. ПТП, не ставало ясно точното място на пътнотранспортното произшествие, астрономическото часово време, метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел автомобила по време на произшествието, както и поведението на насрещно движещия се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20 от ЗДвП.
От представените от ищеца доказателства било видно, че за настъпилото на 27.02.2022 г. ПТП, при което били причинени вреди на лек автомобил, бил съставен протокол за ПТП № 1576224/27.02.2022 г. от органите на РУ на МВР - Чепеларе, съгласно чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Протоколът за ПТП имал характера на официален свидетелстващ документ и се ползвал с обвързваща съда формална сила единствено за обстоятелствата, възприети лично от съставителя на акта /в конкретния случай наличието на конкретни вреди по процесното МПС/. Тъй като съставителят на протокола за ПТП, не бил пряк свидетел на вредоносния инцидент, в частта си относно механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази си част бил съставен по данни на водача на увреденото МПС, той не се ползвал с обвързваща сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране на отговорността следвало да се докажат съобразно правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпи права от тези обстоятелства - ищеца по главния иск.
Също така, в
протокол за ПТП № 1576224/27.02.2022 г. от органите
на РУ на
Оспорва размера на посочените вреди. Представената по делото Автотехническа експертиза и калкулация по претенцията не била доказателство за размера на настъпилите вреди, както и за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
Твърди, че водачът е проявил небрежност при управлението на автомобила, че е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
При определяне на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД и отчитайки представените с исковата молба доказателства, счита поведението на водача на процесния автомобил като допринасящо за настъпване на произшествието. Поради това, в случай че бъде уважен главният иск, следвало да се намали претендираното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Исковата претенция била неоснователна, поради това, че Агенция „....” - С., чрез специализирано звено ....- С., по никакъв начин не била допринесла за възникването на сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имали вина за настъпването им. Ако такова действително имало, то било само и единствено по вина на водача, тъй като не е спазил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП, да се движи с безопасна скорост и да е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Моли да се отхвърли иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника. Ответникът оспорва иска и моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД – че ответникът отговаря за осигуряване на
необходимите условия за безопасно ползване на пътя, където се твърди да е
настъпило ПТП на 27.02.2022г.;неговия
механизъм, противоправно деяние
/действие/бездействие/ на ответника, респективно виновно противоправно
действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на
работа, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за максимално
обезопасяване на път III-864, в частност в участъка на 3 +
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си, че ПТП е настъпило при изключителна вина на водача на процесното МПС, евентуално възражението си за съпричиняване – че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, което е в причинна връзка с настъпилата увреда на МПС, а при установяване на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Предвид
становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: при управление на МПС лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с peг. № .... на 27.02.2022 г. А. Х. Д. е
претърпял ПТП; път III-
От представеното Свидетелство за регистрация - част II, се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № .....
Видно от
протокол за ПТП № 1576224, на 27.02.2022 г. около
20:30 часа на път III-864 в посока от к.к. Пампорово към гр. Пловдив., на
територията на Община Чепеларе, в участъка 3+
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и не е оспорен. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно, че участъкът от пътя, в който е настъпило ПТП, е заледен, непочистен и необработен и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
С оглед изложеното съдът приема, че описаният в исковата молба участък от път III-864, а именно км. 3+600, е бил заледен, непочистен и необработен. Не се твърди и установява ответникът да е изпълнил задължението си по почистване и опесъчаване на пътното платно по начин и до степен, осигуряващи непрекъснатото и безопасното му ползване.
Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него. Това обаче не означава, че ПТП не се е осъществило именно по начина, описан в протокола, защото приобщените доказателства са именно в тази насока.
По делото е изискана и приложена преписка рег. № 373р-3417/28.02.2022 г. на РУ Чепеларе, с приложени към нея протоколи от процесното ПТП, фотоалбум, докладни записки, обяснения и др.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В. Б. И. - полицейски служител в РУ Чепеларе, съставил протокола за ПТП. Посочва, че бил на смяна целия ден на 27.02.2022 г. Когато пристигнали на място вече се смрачавало. Валяло сняг от около 1 - 2 часа следобед до самото ПТП. Снеговалежът бил силен и снегът се задържал по пътя. Установили 7 автомобила блъснати един в друг в дясната част на платното за движение в посока към гр. Чепеларе. Участниците в ПТП обяснили на полицейските служители, че са карали бавно, но последният, когато е набил спирачки, за да намали скоростта, се е подхлъзнал по пътната настилка и образувания лед, като е подбрал всичките автомобили надолу. На пътната настилка имало сняг, който не бил почистен и много лесно се гланцирал и се хлъзгал. Полицейските служители съставили протоколи за ПТП, в които като участник № 1, тоест като виновен писали, че е фирмата, която е отговорна за снегопочисването, а като участник № 2, всеки един от 7-те участници в ПТП-то. Посочва, че до около 12 часа е имало интензивно почистване от страна на машините. След това се качила композицията, която зареждала газстанцията, за да имат хотелите и кухните газ за отопление и за готвене, но свидетелят не знае защото след това престанали да минават машините за почистване и заради обилния снеговалеж се натрупала снежна покривка. Твърди, че до около 13 часа имало опесъчаване. След 13 часа свидетелят не е видял пътя да е почистван този ден. При явяване на местопроизшествието настилката не била обработена. При съставянето на протоколите машините ги нямало. За да бъде освободен пътят, помогнал наряда от к.к. Пампорово. Намерили нацепени дърва, с които закленили колите и започнали да ги освобождават една по една, тъй като се били закачили една за друга от удара. Този ден имало и други ПТП и сигнали за блокирани коли. След предявяване на проткола за ПТП свидетелят посочи, че процесният автомобил е бил 5-ти по ред. Твърди, че на шофьора на този автомобил не са съставили АУАН. Направили пълна проверка на автомобилите дали са въведени в режим за зимни условия, съответно дали имат необходимите гуми, подходящи за тези условия. След ПТП, когато правили организация на движението свидетелят видял да минава пътно-почистваща техника, но след това, когато изготвяли протоколите не е обърнал внимание дали е минавала такава.
Разпитан е и свидетелят Т.П.П., работещ в автосервиз „....” - гр. Пловдив, като главен технически сътрудник и занимаващ се с възстановяване на автомобили, претърпели ПТП по застрахователно събитие. Свидетелят твърди, че ищецът Д. се свързал с него, за да огледа автомобила му, който е претърпял ПТП и поискал от свидетеля да направи оценка на щетите, настъпили вследствие на ПТП. Свидетелят извършил оглед на автомобила на място. Автомобилът бил ударен отпред и отзад. Повечето щети били в предната част - предната броня, предния капак, двата фара, декоративната решетка, били счупени и били за подмяна. Автомобилът бил „Опел Астра”, с рег. № ..../свидетелят ползва бележки/. Отзад щетите на автомобила били по-леки. Имало изкривяване на задния капак и задната броня. Направил калкулация на въпросните щети. Използвал алтернативни доставчици на резервни части, които не доставят оригинални, а алтернативни резервни части, внос от Китай. Около един месец след експертизата Д. му казал по телефона, че е възстановил само предната част на автомобила. Обяснил му, че е подменил капака, бронята, фаровете и решетката. Възстановил е гредата, на която стои ключалката за предния капак, за да може да се регулира затварянето на капака.
Съдът, след анализ на показанията и съпоставката им с останалите събрани доказателства, счита, че същите следва да бъдат ценени, тъй като са ясни, непротиворечиви, последователни и отразяват в по - голямата си част лични възприятия.
По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Експертът е дал категорично становище, че механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на процесния автомобил през заледен и неопесъчен участък на Републикански път III-864 на км. 3+600, където е участник във верижна катастрофа, от която настъпват материални щети, описани в обстоятелствената част на исковата молба и отговарят на степента на увреждане. Описани са конкретните щети, настъпили вследствие на инцидента. Според вещото лице причинените щети по лекия автомобил - материали по пазарни цени като нови - алтернативни, както и труда на извършения ремонт с ДДС, необходими за пълното възстановяване на автомобила възлизат на 3 625.44 лева. При направения оглед /противно на възражението на ответника, направено едва в писмената защита, че вещото лице не е извършило оглед на процесния автомобил/ вещото лице е констатирало, че сменените части по лекия автомобил са: броня предна, конзола предна броня дясна, решетка декоративна - комплект, капак преден, лайсна решетка декоративна и хар десен, като не са сменени и отремонтирани: фар ляв, заден капак и задна броня. От направеното проучване за останалите неотремонтирани части и детайли вещото лице дава заключение, че стойността им възлиза на 821.52 лева с ДДС.
Предвид изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило именно по твърдения механизъм. Единствената причина за увреждането е било попадането на МПС в заледен, непочистен, необработен, неопесъчен участък пътя. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за движение по пътищата.
По делото се установи, че необходимите материали и труд за пълното възстановяване на автомобила възлизат на 3 625.44 лева. Не се установи каква сума е заплатил ищецът за направения до приключване на устните състезания ремонт на автомобила, но според заключението на вещото лице стойността на неотремонтираните части и детайли възлиза на 821.52 лева с ДДС. Дори и ищецът да не беше заплатил сума за ремонта, обезщетение пак би било дължимо, тъй като се касае за реални вреди, чието възстановяване подлежи на възмездяване, независимо дали вече са платени или предстои да бъдат, но само до претендирания размер.
С оглед горното, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че са налице основания за възникване на претендираното от ищеца право.
Обемът му включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според нормата на чл. 8, ал. 2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „....” в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да почисти, обработи и опесъчи заледени участъци от него. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Установената заледена пътна настилка създава опасност за движението. Не се доказа участъкът да е бил редовно почистван и опесъчаван, предвид обилния снеговалеж. Напротив, установи се, че на 27.02.2022 г. за времето от около 13:00 часа до около 20:30 часа /когато е настъпило ПТП/ не е минала пътно - почистваща техника. Поради горното и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Следва да се отбележи, че в случая ищецът не е бил водач нито на първото, нито на последното МПС, а е бил водач на 5-то по ред МПС от движещата се колона, като от доказателствата по делото се установява, че управляваното от него МПС е било ударено отпред и отзад, а полицейските служители не са констатирали нарушения от страна на водачите и съответно не са съставили актове за установяване на административни нарушения, включително и на ищеца. Следователно причина за ПТП, от което ищецът сочи, че е претърпял имуществени вреди не е негово противоправното поведение, тъй като в качеството си на водач на МПС той не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменяващ му задължение да избере скорост на движение съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съпричиняване липсва. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Подобно поведение на ищеца не се установява. Въведеното защитно възражение следваше да бъде доказано пълно и главно от навелата го страна /в този смисъл е и решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о./, което не бе сторено от ответника, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Ето защо дължимото обезщетение не подлежи на редуциране.
При доказателствена тежест на ищеца, същият установи, че наличието на заледяване на пътното платно се дължи на неизпълнение задължението на ответника за поддържане на републиканските пътищата, следващо от разпоредбата на чл. 30 от ЗП и че именно това е причината за настъпилото ПТП. Затова са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му за претърпени от ищеца имуществени вреди. Посоченото е достатъчно основание за уважаване на предявения иск.
Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на събитието е по – висока от претендираната сума за възстановяването им, но предвид диспозитивното начало в процеса, на ищеца се дължи толкова, колкото претендира – сумата от 3 385.81 лева.
Искът следва да бъде изцяло уважен, тъй като е доказан по основание и размер. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.03.2022 г., до окончателното изплащане на главницата.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л. 128/ и доказателства за сторени такива в размер на: 136 лв. – платена държавна такса, 15 лева - депозит за свидетел, 300 лева - депозит за САТЕ и 500 лева – платено адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/. Разноските от общо 951 лева ще бъдат поставени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
ОСЪЖДА
Агенция „....”, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „...” № ..., да заплати на А. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „....“ № ..., ет. ..., сумата от 3 385.81 лева /три хиляди
триста осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на средствата, необходими за пълното възстановяване на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с peг. № ...., в резултат на
настъпило верижно ПТП на 27.02.2022 г. около 20:30
часа при движение по път III-864 3 +
ОСЪЖДА Агенция „....”, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „...” № ..., да заплати на А. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „....“ № ..., ет. ... сумата от общо 951 лева /деветстотин петдесет и един лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Смолян.