Решение № 37 от 21.10.2022 г. по АНД № 61/2022 г.

 

Съдия-докладчик : Славка Гемишева

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от А.И.П., с ЕГН ********** от с.Х., общ.Ч., против Наказателно постановление №10/06.07.2022 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Смолян, с което на основание чл.449а, ал.1 от Закона за ветеринраномедицинската дейност /ЗВМД/, за нарушение на чл.449а, ал.1 във вр. с чл.137, ал.1, респ. ал.11 от ЗВМД му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконсъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Не отрича, че посочените в АУАН и НП животни са отглеждани от него, но излага твърдения, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Изложени са и подробни аргументи за допуснати СПН в хода на административнo наказателното производство.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно постановление като излага подробни доводи за това. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от административно наказващия орган за заплатеното адвокатско възнаграждение.   

Административнонаказващия орган редовно призован се представлява от адв.Е. Д.–Р., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Районна прокуратура гр. Смолян, ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните, събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.06.2022 год. св.Р. С. - гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – гр.Смолян извършил проверка в имот в с.Х. на ул. „...“ №..., собственост на жалбоподателя А. П., като поводът за същата била получена жалба в Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Смолян. В жалбата се твърдяло, че А.П. отглеждал в двора си три кокошки, един заек и 18 броя пчелни семейства, които не били регистрирани по ЗВМД. По време на проверката присъствали жалбоподателя П. и св.Ч. К.. В хода на извършената проверка било установено, че в двора на къщата си в с.Х., на ул. „...“ №... жалбоподателя П. отглеждал три кокошки и един заек. В съседния имот, който се намирал от другата страна на улицата срещу къщата, жалбоподателят отглеждал и 18 броя пчелни семейства. За установеното св.С. съставил констативен протокол №6/08.06.2022 год., който бил подписан от А. П.. Тъй като посочените животни не били регистрирани като животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД, св.Р. С. съставил срещу жалбоподателя П. АУАН №0000046 от 08.06.2022 год. за нарушение на чл.449а от ЗВМД. Същият бил предявен и подписан от жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от акта, в който отбелязал, че имал възражения, които допълнително представил в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Също така било съставено и предписание №1 от същата дата, като на основание чл.131, ал.2, т.1 от ЗВМД на жалбоподателя били дадени указания „да се регистрира животновъден обект – лично стопанство и животновъден обект – пчелин“.

Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление №10/06.07.2022 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Смолян, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.449а, ал.1 ЗВМД за нарушение по чл.449а, ал. във вр. с чл.137, ал.1 респ. ал.11 ЗВМД, за това, че на 08.06.2022 год. в с.Х. ул. „....“ №..., отглежда 18 броя пчелни семейства, 3 броя кокошки и 1 брой заек в нерегистриран по чл.137 от ЗВМД животновъден обект.

Фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното производство – св.Р. С. и св.Ч. К., както и от писмените доказателства представени по делото, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е основателна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 472, ал. 1 и ал. 2 от ЗВМД и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и екземпляр от същия му е надлежно връчен. НП е връчено по пощата с обратна разписка, от която е видно, че е получено от съпругата на жалбоподателя, като е спазен законовия срок за неговото обжалване. Този способ настоящата инстанция приема за допустим начин на връчване на НП, противно на становището на жалбоподателя в подадената до съда жалба. Връчването на НП следва да се извърши по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН – лично на адресата, но няма никаква пречка връчването да се извърши и по пощата с обратна разписка, стига да може категорично да се установи, че наказателното постановление е достигнало до адресата си, което в случая не е спорно. В този смисъл е и Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че отглежда посочените в него животни в нерегистриран по чл.137 от ЗВМД животновъден обект, което съставлява нарушение на чл.449а, ал.1 ЗВМД. Съгласно разпоредбата на чл.449а, ал.1 от ЗВМД „който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл.137 животновъден обект се наказва с глоба от 300 до 1000 лева“.

Разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗВМД, въвежда задължение за собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, да подадат заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Съгласно ал.11 на същата разпоредба, животновъдните обекти – лични стопанства, за отглеждане на селскостопански животни също подлежат на регистрация в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът.

Условията за регистрация на животновъдни обекти, в които се отглеждат пчели, са детайлно регламентирани с Наредба № 10 от 01.04.2015 г. за условията за регистрация и реда за идентификация на пчелните семейства, издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл.51, ал.9 от Закона за ветеринарномедецинската дейност. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата, регистрацията на животновъдните обекти се извършва по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В чл. 8, ал.1 от Закона за пчеларството (изм. ДВ бр. 13 от 2021 г.) също са разписани задълженията на собствениците или ползвателите на пчелини да ги регистрират, като разпоредбата препраща към чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Санкционната разпоредба чл.449а ал.1 ЗВМД въвежда самостоятелен състав на административно нарушение, като предвижда наказание за деяние, осъществено чрез действие, а имено на лице, което отглежда селскостопански животни в нерегистриран по чл. 137 животновъден обект.

В Закона за ветеринарномедицинската дейност липсва легална дефиниция на понятието за "селскостопанско животно", а такава се съдържа в §1, т.24 от Закона за животновъдството, съгласно която "Селскостопански животни" са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение.

Съгласно т.36 от §1 от ДР на ЗВМД „Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат животни или се настаняват животни, с изключение на ветеринарните клиники или лаборатории, а съгласно т.55а от §1 от ДР на ЗВМД „лично стопанство“ е животновъден обект по смисъла на Закона за животновъдството /ЗЖ/, в чиято т.47 от §1 от ДР на ЗЖ е дадена легална дефиниция на понятието „лично стопанство“ - това е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

Безспорно по делото е, че жалбоподателя е отглеждал три броя кокошки и един заек в имот в с.Х., на ул. „...“ №..., а в друг съседен имот срещу него от другата страна на улицата, отглеждал 18 броя пчелни семейства, които не са регистрирани в ОДБХ като животновъден обект – нито в хипотезата на чл.137, ал.1 ЗВМД /животновъден обект, отговарящ на ветеринарно медицинските изисквания/, нито в хипотезата на ал.11 на чл.137 от ЗВМД /животновъден обект – лично стопанство/.

Наведените възражения в жалбата относно несъставомерността на деянието касаят въпроса дали отглежданите животни са селскостопански, съгласно законовата дефиниция и дали мястото, където са отглеждани животните представлява животновъден обект.

Изхождайки от легалната дефиниция на понятието следва да се приеме, че посочените в наказателното постановление животни - кокошки и заек са сред видовете изчерпателно изброени в разпоредбата на т.24 от §1 от ДР на ЗЖ, но липсват доказателства те да са отглеждани и развъждани от жалбоподателя с предвидената в закона стопанска цел, което изключва от една страна квалификацията им като селскостопански животни, а от друга - обективната съставомерност на нарушението в тази част. Отглеждането на такъв минимален брой животни само по себе си води до извод, че тази дейност не се извършва със стопанска цел.

Такъв извод обаче не може да бъде направен по отношение на отглежданите пчелни семейства, поради което съдът приема, че жалбоподателя е отглеждал 18 броя пчелни семейства в нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВМД животновъден обект, с което формално е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с АУАН и НП нарушение по чл.449а ал.1 от ЗВМД.

При извършената цялостна служебна проверка на акта съдът обаче констатира, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, които неизбежно водят до незаконосъобразност и са основание за отмяна на НП, в каквато насока са направените в жалбата възражения и които съдът намира за основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.7, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Видно от съставения констативен протокол при проверката /№6/08.06.2022 год./ и от показанията на св.С. се установява, че отглежданите животни се намирали в два отделни имота – единият на ул. „...“ №..., където били кокошките и заека, а пчелните семейства били в друг имот срещу него от другата страна на улицата, който обаче не е посочен нито в АУАН, нито в НП. При съставяне на АУАН и в издаденото наказателно постановление е посочено, че всички животни – кокошките, заека и пчелите се отглеждат от жалбоподателя в нерегистриран животновъден обект в с.Х., ул. „...“ №..., където е посочено като място на нарушението. С оглед доказателствата  по делото, съдът приема, че се касае за два отделни животновъдни обекта, находящи се в различни имоти, като липсата на регистрация по реда на чл.137 за всеки един от тях обосновава отговорност за отделно нарушение по чл.449а, ал.1 от ЗВМД. В подкрепа на този извод е и издаденото предписание №1/08.06.2022 год. от органите на ОДБХ - Смолян, с което на жалбоподателя е указано „да се регистрира животновъден обект – лично стопанство и животновъден обект – пчелин“. Формулираното административно обвинение е неясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя - за един или за два отделни животновъдни обекти, нерегистрирани по реда на чл.137 ЗВМД.

Така посоченото нарушение и място на извършване в АУАН и НП е в противоречие с установеното  по делото, което води до невъзможност да се установи точното нарушение и мястото на извършване. Предвид санкционния характер на производство, описанието на нарушението, времето и мястото на извършване не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката или от събраните пред съда доказателства, а извеждането на обективните и субективните признаци на нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и НП. Пълното, точно и ясно описание на нарушението и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуланите правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.

Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно постановено, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде отменено.

Останалите доводи за незаконосъобразност на НП изложени от жалбоподателя относно непосочване на мотиви за неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, не се споделят от настоящата инстанция. АНО има задължение да прецени наличието на основания за прилагане на правилата за маловажност на случая, която му преценка подлежи и на съдебен контрол. Неизлагането на нарочни мотиви в подкрепа на извода си обаче не съставлява съществено процесуално нарушение и не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

По искането за разноски:

От упълномощения процесуален представител на наказващия орган ОДБХ – Смолян адв. Е.Д.–Р. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В настоящото производство адв.Е.Д.–Р. е извършила процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №10/06.07.2022 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Смолян, с което на А.И.П., с ЕГН ********** с адрес с.Х., общ.Ч., ул. „...“ №..., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.449а, ал.1 ЗВМД за нарушение на чл. чл.449а, ал.1 във вр. с чл.137, ал.1, респ. ал.11 от ЗВМД, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.