МОТИВИ

към решение № 33 от 10.10.2022 год. по АНД № 95/2022 год. на ЧлРС

От Началника на РУ – Чепеларе е изпратен по компетентност Акт за констатиране на дребно хулиганство №1/10.10.2022 год. съставен от Г. К. – полицейски инспектор в РУ – Чепеларе срещу С. М. Ю., ЕГН ********** с адрес гр.Ч., ул. „…..“ №…, за това, че на 07.10.2022 г. около 08,50 часа, в гр.Чепеларе, на ул. „….“ пред дом с №…., е влязъл в пререкание с А. С. К. от гр.Чепеларе, като му отправил многократно заплахи, ругатни и псувни, а именно: „Ей, сега ще те утрепя, боклук“, „……, боклук. Нищо не става от теб. Казах ти, че ще те пребия“, „Ще взема автомата и ще те убия като куче“, след което нанесъл около десет удара с юмруци по главата и врата на К. и се опитал да му нанесе удари с дърво /кол/, с които действия извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на псувни, ругатни, заплахи и сбиване на публично място, пред повече хора, като с поведението си демонстративно изразил неуважение към обществото, обществения ред и спокойствието на гражданите, представляваща дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство.

РУ – Чепеларе, вносител на преписката, не изпраща представител в съдебно заседание.

Административния нарушител С. М. Ю. се явява лично и с упълномощената от него адв.И.С.. В съдебно заседание нарушителят дава кратки обяснения по случая като не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

РП – Смолян, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

След анализ на събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

  Административния нарушител С. М. Ю. е роден на …… год. в гр.С., с постоянен адрес: гр.Ч., ул. „…..“ №…., ……., с ЕГН: **********.

Нарушителят С. Ю. и св.А. К. се познавали отдавна, като преди време работели заедно. Отношенията между тях били влошени, тъй като св.К. дължал пари на Ю., което не се отричало от К., но двамата имали спорове относно размера на дължимата сума. Заради конфликтите между тях били сезирани и органите на РУ-Чепеларе, за които били водени проверки.

На 07.10.2022 год. сутринта С. Ю. имал уговорка да се срещне със св.Б. К.. Понеже последния бил пред питейно заведение на ул.„...“ в гр.Чепеларе, в близост до дом с №..., около 08,50 часа Ю. отишъл там заедно с Ж.К.. Ю. слязъл от автомобила на К. и се отправил към св.К.. В този момент пред заведението били А. К. и св.А. К.. Ю. видял св.К., приближил се към него и отново повдигнал въпроса за дължимите пари като поискал да ги върне. Св.К. му казал, че дължимата сума е по-малка от претендираната, което разгневило много Ю., след което започнал да псува, обижда и да се заканва на св.К.. Казал му: „Ей сега ще те утрепя, боклук“, след което го нападнал и му нанесъл няколко удари с юмрук в областта на лицето. Св.К. успял да се отскубне от него и на няколко метра по-надолу по улицата видял купчина с дърва. За да се защити взел от купчината един дървен кол. В този момент и С. Ю. грабнал една дървена летва и замахнал с нея към К.. Последния вдигнал дървения кол и успял да отблъсне удара, а летвата на Ю. се счупила. Ю. хвърлил дървото на земята и се насочил към К. и отново го ударил. От удара К. залитнал и паднал на земята, където Ю. продължил да го удря, псува и да се заканва с думите: „….. боклук. Нищо не става от теб. Казах ти, че ще те пребия“, „Ще взема автомата и ще те пребия като куче“. Св. К. махал с ръце и ритал с крака за да се защити от ударите на Ю.. В този момент св.Б. К. се намесил като хванал С. Ю. и го издърпал настрани. След това Ю. се качил в автомобила на Ж.К. и си тръгнали. Св. К. веднага отишъл в РУ – Чепеларе и подал сигнал.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства: акт за констатиране на дребно хулиганство № 1/10.10.2022 год., показанията на свидетелите А. К., Ю. К., К. В., Б. К., Г. К., А. К. и частично от обясненията на нарушителя С. Ю.. 

В показанията си св.К. твърди, че спречкването с Ю.  станало именно заради парите, които му дължал. Твърди, че Ю. го ударил тъй като му казал, че му дължи по-малка сума, след което го обиждал и му се заканвал, че ще го пребие. Потвърждава, че взел дървен кол за да се защити. Ю. също взел дървена дъска и замахнал към него. След това отново го ударил с юмрук и паднал на земята. Понеже Ю. го удрял той се опитвал да се защитава с ръце и крака, след което Б. К. се намесил и отдръпнал Ю. настрани.

В показанията си св.К. твърди, че се намирал на няколко метра по-надолу по улицата, но чул, че станал някакъв скандал и тръгнал към заведението и когато се приближил видял К. да тича по улицата, а Ю. го гонел. К. взел един кол, за да се отбранява, а С. Ю. взел дървен капак и тръгнал към него „с голяма злоба“. Започнал да го псува и да го обижда. Казал му: „Пусни кола. …. Боклук. Ще те трепя”. К. отстъпвал назад, а С. го застигнал и го ударил с капака в лявата страна на рамото. К. паднал, а С. скочил върху него и започнал да го бие и то жестоко. Според св.К., Ю. бил много агресивен към К.. Многократно го обиждал, наричал го наричал боклук и го псувал. В същия момент Б. К. и А. К. тръгнали към него, за да ги разтърват двамата. Твърди, че Ю. казал на К.: „Ще взема автомата и ще те застрелям, като куче”.  

 В показанията св.В. сочи, че по време на сбиването между К. и Ю. тя била в двора на къщата си, а те се карали на улицата пред нея. Чула С. да повтаря на А. за някакви пари. Според свидетелката С. бил видимо ядосан. Видяла, че и двамата държали по един дървен кол и С. повтарял на А. да го хвърли. Чула, че му се заканвал. С. казвал на А., че сега имал кураж, понеже имало хора, но щял да го „набара някъде насаме“. Двамата вървели в посока кафето на Й., където е станал боя. Кой първи е посегнал не знае, защото не е видяла. Излязла отпред на двора и видяла как С. ритал А. по тялото. А. бил паднал на земята и С. го ритал. След това се върнала към входната врата, защото била много притеснена и не знаела как да постъпи. След това не видяла кой ги разтървал, но видяла, че когато А. се изправил си бършел кръв от носа.

Свидетеля Б. К. твърди, че докато си вземал кафе от заведението, С. и А. се сбили. Видял, че А. е паднал и веднага отишъл и хванал С.. Казал му „да не правят детски работи“. Не разбрал защо се скарали. Когато се обърнал, видял, че и двамата държали по една дървена тояга, но не се удряли. Видял, че С. бутнал А. с ръката и той паднал. Тогава отишъл и хванал С. и ги разделил. Не видял кой пръв е предизвикал инцидента, понеже свид. К. тръгнал към джипа, а те били зад гърба му. Твърди, че не е чул С. да отправя псувни и ругатни към А. К..

Показанията на св.К., К., К. и В. се потвърждават и от показанията на св.А. К., които бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК.

Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка като последователни и логични. Като цяло тази фактическа обстановка не се оспорва и от нарушителят, който твърди, че действително на процесната дата е отишъл до питейното заведение на ул. „...“ в гр.Чепеларе и там се скарали с К.. Не отрича, че е ударил А. К., но твърди, че именно К. го провокирал и че той първи го нападнал. Отрича да е удрял и ритал К. докато бил на земята. Съдът като взе предвид, че обясненията на нарушителят освен доказателствено средство, са и средство на защита, не даде вяра на заявеното от него, а и поради противоречието им с показанията на останалите свидетели, на които съдът изцяло кредитира като правдиви.

Въз основа на приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От обективна страна С.М.Ю. е осъществил състава на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 УБДХ, тъй като на 07.10.2022 г. около 08,50 часа в гр. Чепеларе, на ул. „...“ № ..., е извършил непристойна проява на публично място, пред множество хора, изразена в действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, като е отправял псувни и обидни думи към св.А. К., сбил се с него нанасяйки му удари в областта на лицето и тялото, с която проява е нарушил обществения ред и спокойствие и е предизвикал възмущение и страх у присъствалите. В конкретната хипотеза личния мотив в действията на нарушителя не изключва хулиганството, не изключва факта на нарушението, напротив извършените действия сами за себе си са непристойни и изразяват оскърбително отношение към обществото /присъствалите на място хора/. Поради по-ниската степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

От субективна страна нарушителят е извършил деянието умишлено, с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, съзнавал е неговата обществена опасност и е искал тяхното настъпване.

По наказанието:

При определяне на вида и размера на административното наказание съдът отчете естеството на хулиганското поведение на нарушителя - съдържанието и интензитета на обидните и оскърбителни думи и действия, отправени към св.К.; липсата на критично отношение към извършеното, както и личностните характеристики на нарушителя - че същият е осъждан. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени наличието на предходни конфликти със св.К., които са провокирали нарушителя, а също и оказаното съдействие на органите на полицията. В чл.1, ал.1 от УБДХ са предвидени алтернативно наказанията задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи и глоба от 100 до 500 лв. Съдът намира, че в случая първото по вид наказание по т. 1 – задържане в структурно звено на МВР, би се явило необосновано репресивно спрямо нарушителя с оглед на обществената опасност на дееца при наличните смекчаващи обстоятелства, както и с оглед обществената опасност на деянието. Поради това съдът намира, че следва наложеното наказание да бъде глоба и същата да бъде индивидуализирана в размер на средния, предвиден в указа, като съдът съобрази и финансовите възможности на нарушителя. С оглед гореизложеното, съдът намира, че целите на административно-наказателната отговорност биха се постигнали с налагане на административно наказание глоба в размер на 250 лв. Този размер на административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на използваната репресия.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

                 11.10.2022 год.                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: