РЕШЕНИЕ № 34 от 30.09.2022 г. по АНД № 78/2022г.

Съдия докладчик: Славка Гемишева

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от И.Й.П., с ЕГН ********** от гр.Ч., чрез адв.И.С. – АК Смолян, против Наказателно постановление №22-0373-000160/18.07.2022 год. на Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконсъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, доколкото нито той, нито собственика на автомобила Е.П. са били уведомявани за това. Едва при извършената му проверка на 05.04.2022 год. от органите на полицията разбрал, че регистрацията на управлявания от него автомобил била прекратена.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв.И. С., която поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно постановление като излага подробни доводи в подкрепа на това и претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, изразява становище, че изложените в жалбата аргументи са неоснователни и необосновани. Счита, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Изразява становище, че от страна на жалбоподателя са осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение, както и че е налице непредпазлива форма на виновно поведение на водача на МПС. Според АНО за съставомерността на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяване на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Под евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна, в случай, че е над минималния размер, определен в Наредба №1/09.07.2004 год.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е основателна.

Свид. Е.П. е собственик на лек автомобил марка и модел „...“ с рег.№ ..., който предоставила за ползване на жалбоподателя И.П.. На 05.04.2022 год. около 15,00 часа в гр.Чепеларе, на ул. „…“ до дом с №…, жалбоподателят П. управлявал лек автомобил марка и модел „...“ с рег.№ ..., където бил спрян за проверка от св.Д. С. – мл. автоконтрольор в РУ - Чепеларе и В. С. – ст. полицай в същото РУ. В хода на проверката и след направена справка полицейските служители установили, че автомобила бил със служебно прекратена регистрация от 09.03.2022 год. поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За горното нарушение на жалбоподателя П. бил съставен АУАН бланка серия GA, с бл. № 455873/05.04.2022 г. Същият бил предявен и подписан от жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от акта.

В последствие с мотивирана резолюция №22-0373-М000012/06.04.2022 год. на Началника на РУ - Чепеларе е прекратено административно наказателното производство по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 предл.1 от ЗДвП и преписката е изпратена в РП – Смолян, за извършване на проверка за наличието на данни за престъпление по чл.345, ал.1 от НК. С постановление от 12.07.2022 год. на РП – Смолян, ТО – Златоград е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е изпратена по компетентност на Началника на РУ – Чепеларе, като след това е издадено процесното наказателно постановление.

Въз основа на чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено атакуваното наказателно постановление. В НП е описана същата фактическа обстановка каквато и в АУАН и е посочено същото нарушение, като му е дадена и същата правна квалификация, както в АУАН.

Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на МВР, постановление на РП – Смолян от 12.07.2022 год., материалите по пр.пр. №907/2022 год. по описа на РП – Смолян / ЗМ №55/2022 год./, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

При така установеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло, поради следните съображения:

АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи и съдържат изискващите се реквизити по чл.42 във вр. с чл.53, ал.2 ЗАНН във вр. с чл.57 ЗАНН.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 10 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.

Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.

По настоящото дело е безспорен факта на управлението от жалбоподателя на посочения автомобил на отразените в АУАН и НП време и място. Безспорно е и че на 09.03.2022 год. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено на 11.02.2022 год. уведомление от „Гаранционен фонд“, видно от приложената по делото справка от сектор „ПП“ при ОДМВР - Смолян. От показанията на свидетеля С. и св.С. обаче се установява, че едва в хода на проверката, именно от тях жалбоподателя разбрал за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Като свидетел по делото бе допусната и разпитана и св. Е.П. – собственик на автомобила, от чийто показания се установява, че тя въобще не е била уведомена за прекратената регистрация на автомобила, а от жалбоподателя разбрала за дерегистрацията и за извършената му проверка. В подкрепа на нейните твърдения е и приобщеното по делото писмо с рег.№105800-7468/29.06.2022 год. на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Смолян, видно от което до собственика на автомобила Е.П. било изпратено уведомление съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба I-45/2000 год. / с рег.№105800-3357/14.03.2022 год./, но същото не й е било връчено от органите на РУ – Чепеларе. И двата екземпляра са върнати в Сектор „ПП“ – Смолян с отбелязване, че уведомлението не е връчено на лицето, тъй като „след извършена проверка в Гаранционен фонд се установява, че л.а. „...“ с рег.№... има сключена застраховка „ГО“ на 05.04.2022 год.“.  

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в разпоредбата предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. В случая, събраните доказателства сочат, че към момента на проверката, нито жалбоподателят, нито собственика на автомобила са знаели за прекратената регистрация, тъй като не е било изпратено съответното уведомително писмо. По делото липсват и доказателства собственикът на автомобила или жалбоподателят да са били уведомени от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не бъдат представени в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка „ГО“ за автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т.е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор „Пътна полиция“ за предприемане на действия по дерегистрация.

Предвид тези съображения, съдът прие, че макар и от обективна страна да са налице елементите от състава по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Останалите доводи за незаконосъобразност на НП изложени от жалбоподателя, не се споделят от настоящата инстанция. Ясно е описано вмененото нарушение, а именно управление на МПС без надлежна регистрация. В този смисъл коректно е цитирана в АУАН и НП нарушената правна норма. По отношение на възражението, че в АУАН неправилно е посочено нарушението като „повторно“, съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка, която не се съдържа в НП и само по себе си не съставлява съществено процесуално нарушение.

С оглед горния резултат и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, то същото следва да се уважи по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 АПК. По делото е приложен договор, съгласно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е над минималното предвидено в закона. Основателна е претенцията на въззиваемата страна за неговото намаляване и присъждане на минимума по правилата на чл.18 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като минималната сума от 300 лева съответства на характера и тежестта на делото. Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Смолян, в структурата на което е РУ – Чепеларе.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0373-000160/18.07.2022 год. на Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на И.Й.П., с ЕГН ********** от гр.Ч., ул. “…..“ №…, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Смолян да заплати на И.Й.П., с ЕГН ********** от гр.Ч., ул. “…..“ №….., сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.