Определение № 118/08.09.2022г. по
гр.д. № 84/2022г.
Съдия докладчик: Сона
Гарабедян
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Р.К., ЕГН ********** против А.С.Ч., ЕГН **********.
С определение № 107/23.08.2022 г. съдът е допуснал назначаване на особен представител на ответника, като на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесено по сметката на съда възнаграждение за особения представител в размер по 250 лева, определено съобразно чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, във вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК. Указал е на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Препис от този акт на съда е връчен на ищеца чрез процесуалния му представител – адвокат К., на 26.08.2022 г. /л. 33/, като до изтичане на едноседмичния срок, а и към настоящия момент указанията не са изпълнени. Не е представен платежен документ, а и от направената служебно справка в счетоводството на съда се установи, че определеното възнаграждение за особен представител на ответника не е внесено.
В хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК разноските за възнаграждението на особения представител се понасят от ищеца. Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и чл. 128 от ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото /участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия/, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са определение № 1 от 04.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3320/2016 г., І г.о., определение № 33 от 22.01.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 3418/2015 г. , І т.о. и др.
Налице са предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът
ВРЪЩА искова молба с вх. № 970/03.05.2022 г., подадена от С.Р.К., ЕГН ********** против А.С.Ч., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 84/2022 г. по описа на РС - Чепеларе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ОС – Смолян.