Решение № 26 от 14.07.2022 г. по АНД № 47/2022 г.
Съдия – докладчик : Сона
Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Е.Т., EГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „...” № ..., ет. .., ап. .., против електронен фиш серия К № 4700110, издаден от ОД на МВР Смолян, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен като неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С депозирана молба вх. № 1247 от 03.06.2022 г. поддържа подадената жалба, както и основанията за отмяна на процесния електронен фиш, изложени в молбата. Процесуалният представител на жалбоподателя претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител. От главен юрисконсулт Ш., редовно упълномощен, са представени писмени бележки с вх. № 1337/12.06.2022 г. Претендира разноски.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Първоначално
с електронен фиш серия К № 2529589, издаден от ОД на МВР Смолян срещу М.А.А.,
ЕГН **********, на последния е наложена глоба за това, че на 20.11.2018 г. в
11:25 часа в област Смолян, община Чепеларе, с. Хвойна , на път II –
От представените разпечатка от АИС АНД и справка за собственици на превозното средство е видно, че фишът е връчен на А. на 03.04.2021 г. /л. 21/, който е и собственик на лекия автомобил /л. 22/.
На 12.04.2021 г. в ОД на МВР Смолян, сектор „Пътна полиция” е постъпила декларация – приложение № 6 с вх. № УРИ 105800-4534/12.04.2021 г., подадена от М.А.А., с нотариална заверка на подписа от 09.04.2021 г. на нотариус И.И.–Ж., рег. № .... на Нотариалната камара, с район на действие РС – София, в която същият е декларирал, че на дата 20.11.2018 г. от 8:00 часа до 14:30 часа е предоставил горепосоченото превозно средство на Т.Е.Т., като на 20.11.2018 г. в 11:25 часа превозното средство е било във владение на същото лице. В 14:30 часа на същата дата превозното средство му е било върнато, като не е бил уведомен за допуснати нарушения. Към декларацията е приложено ксерокопие на СУМПС на лицето, което е управлявало МПС.
Вследствие на това и на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронен фиш серия К № 2529589 е анулиран и е издаден нов електронен фиш серия К № 4700110 от ОД на МВР Смолян срещу посочения в декларацията Т.Е.Т. за гореописаното нарушение. Електронният фиш е връчен на Т. на 07.05.2022 г., от името на когото е депозирана настоящата жалба по електронен път и с електронен подпис на 10.05.2022 г. чрез ОД на МВР Смолян.
В електронния
фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM
S1 № 11743c5. Видно от снимка № 11743с5/0033849,
направена на 20.11.2018 г. в 11:25 ч., която по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
представлява веществено доказателствено средство, лек
автомобил „Лексус ЛС
От справка от базата данни на КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на М.А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...” № .., вх. .., ет. ...
От
представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. на БИМ се установява, че
то е издадено на ARH ZRT. (АRH INC.), Hungary,
относно преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1, вписано в регистъра
на одобрени за използване типове средства за измерване под № 5126, че срокът на
валидност на преносимата система е до 07.09.2027 г. От протокол от проверка № 61-С-ИСИ/11.10.2018 г. на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабр. № 11743с5, издаден от БИМ
е видно, че преносимата система е преминала
проверка в Лаборатория на отдел ИСИ и съответства на
одобрения тип; че допустимата грешка при измерване на скоростта до
Приобщен е
протокол за използване на АТС от 21.11.2018 г., от
който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 20.11.2018
г. е извършван с ARH CAM S1 с № 11743с5 на път II-
По делото е изискана и представена от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ - Смолян извадка от плана за организация на движението на републикански път II-86, включващ и процесния участък – км 58+500, който е в границите на населеното място с. Хвойна.
Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство от категория В, е забранено да превишава
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Доколкото в конкретния случай автомобилът е собственост М.А.А., ЕГН **********, който по реда и в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предоставил в ОД на МВР Смолян писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, съдът намира за правилно налагането на глоба на неговия водач - жалбоподателя Т.Е.Т..
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл същият има характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие, но формата и начинът му на издаване са регламентирани само и единствено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП без да са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити. Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно е възражението, че липсата на данни – имена и длъжност на издателя на електронния фиш, подпис и дата на издаване, съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Посочените обстоятелства обаче не попадат сред тях. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител от определено лице, но на база административно-информационна система, поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство в случая не се формира спор. Доводите относно теоретичната невъзможност да се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице без властническо волеизявление на физическо лице, действащо в качеството му на държавен орган, са неоснователни, доколкото такава възможност е предвидена в самия закон.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че в електронния фиш не са посочени ясно правата на санкционирания по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП. Очевидно е, че както собственикът на МПС, така и жалбоподателят са били напълно запознати с правата си, предвид безспорните доказателства, че първият е подал декларация с данни за лицето, извършило нарушението, ведно с копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а вторият е подал жалба против издадения вече срещу него електронен фиш, която е предмет на настоящото производство. Следователно при съставянето му не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Цитираната разпоредба предвижда установяване на нарушението в един последващ момент, в който нарушителят не е на местонарушението, което дава възможност за издаване на електронен фиш. От друга страна, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата по време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата на движение, поради което физическото му присъствие не изключва отново възможността за издаване на ел. фиш. В настоящия случай не се установиха данни за обстоятелства, които да доведат до опорочаване начина на констатиране на нарушението – едновременно присъствие на контролния орган и нарушителя при установяване и заснемане на нарушението, което би изисквало съставяне на АУАН, а не на електронен фиш.
Нарушението
според съда се явява безспорно доказано както по отношение на лицето нарушител,
така и относно останалите елементи от обективната страна на нарушението –
време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. От тълкуването на
нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в тяхната взаимна
връзка, следва извод, че електронният фиш може да се издаде само по отношение
на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното
обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДВп, в която собственикът
декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението. Както вече се посочи
собственикът на автомобила се е възползвал от правото си да посочи друго лице,
на което е било предоставено управлението на същото МПС към момента на
нарушението и същият е декларирал съответните обстоятелства, като за целта е
заявил, че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК, която носи
за деклариране на неверни обстоятелства. Следователно с издаването на
електронния фиш законосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е
собственик, но е посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от
ЗДвП. Не се споделя и възражението, че в ЕФ не е посочен собственикът на МПС.
По делото не се спори, че лек автомобил „Лексус ЛС
Събраните по делото доказателства сочат категорично и несъмнено единствения възможен извод, че административното нарушение, изразяващо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.
Електронният
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП. В същия
изчерпателно са посочени териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР
Смолян, мястото – с. Хвойна, на път II-
Съдът счита, че в конкретния случай АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не е изтекла предвидената в закона давност за това. За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно.
В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал. 3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.
От съдържанието на разпоредбите на чл. 34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание (т. нар. „изпълнителска давност”). Според ал. 1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал. 2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Ако наказателното постановление (ЕФ) не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Не може да бъде споделена тезата, че законодателят съзнателно не е предвидил абсолютната давност като способ за погасяване на административно наказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административно-наказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административнонаказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.
Ако се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне възможността административните нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията (чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК), нито по отношение на извършителите на други проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти. Неоснователно е да се счита, че административните нарушения представляват изключение от общото правило.
С оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 81 ал. 3 от НК институтът на давността намира приложение, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
В производството по ЗАНН намира приложение и разпоредбата на чл. 81 ал. 2, вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, т.е. прилага се както обикновената тригодишна давност, така и абсолютната давност от четири години и половина, като началният момент и на двата срока е датата на нарушението. Ако се приеме, че се прилага единствено срокът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /4 години и шест месеца/, то извършителят на административното нарушение ще да бъде третиран по-неблагоприятно в сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на които намират приложение институтите както на обикновената, така и на абсолютната давност, което не съответства на разума на закона и на гореизложените съображения.
В конкретния случай абсолютната давност изтича на 20.05.2023 г., поради което и към настоящия момент този институт е неприложим. По отношение на обикновената давност от 3 години, АНО, комуто е тежестта да докаже спазване на давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност, е ангажирал доказателства, от които е видно, че тези срокове са спазени. Датата на нарушението е 20.11.2018 г., а от представената справка от АИС АНД се установява, че електронният фиш срещу собственика на МПС М.А. е издаден на 07.02.2019 г. и е връчен на 03.04.2021 г. /л. 21/. На 13.04.2021 г. последният е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /л. 15/ и електронният фиш, издаден срещу него, е анулиран на същата дата /л. 21/. От представена справка от АИС АНД /л. 13/ се установява, че на тази дата – 13.04.2021 г. е издаден и обжалваният електронен фиш срещу жалбоподателя Т., т.е. в тригодишния срок от датата на извършване на нарушението. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл. 81, ал. 2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. Електронният фиш, предмет на разглеждане в настоящото производство, е достигнал до адресата – жалбоподателя на 07.05.2022 г., при което не е изминал срок, по-дълъг от три години от датата на издаване на електронния фиш, обуславящо започването на нов срок, до момента на връчване на същия – на 07.05.2022 г. не са изтекли повече от три години, поради което и настоящият състав приема, че не е налице погасяване на правото за ангажиране на административно наказателна отговорност от страна на държавата.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че в случая към момента на връчване на ЕФ не са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
За
констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост
санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДВ,
вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена със
В случая именно такова наказание е наложено на Т.Т. и предвид законосъобразното определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4700110, издаден от ОД на МВР Смолян, с който на Т.Е.Т., EГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „...” № ..., ет. ..., ап. ..., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Т.Е.Т., EГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „...” № ..., ет. ..., ап. ... да заплати на ОД на МВР Смолян сумата 80 лева /осемдесет лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.