Решение
№ 24 от 04.07.2022 г. по АНД № 134/2021 г.
Съдия-докладчик
: Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 2037/07.10.2021 г., уточнена с
жалба вх. № 158/21.01.2022 г., подадена от В. В. М., EГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „...”, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., против
наказателно постановление № 22-0373-000259/09.11.2020 г., издадено от началника
на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, в частта с която за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В депозираната жалба се твърди, че след закупуване на лекия
автомобил, талонът и регистрационните табели на същия са сменени, че
жалбоподателят не е знаел, че срокът за регистрация на автомобила е едномесечен
и че една година след закупуването никой не го е уведомил, че автомобилът е бил
спрян от движение. В жалбата от 21.01.2022 г. навежда допълнителни доводи, че
договорът за покупко – продажба на автомобила бил
сключен на 13.01.2020 г. и седем дни след закупуването се повредила скоростната
кутия, поради което автомобилът се намирал в сервиз за необходимия ремонт и не
бил в движение в периода до неговата регистрация – 19.08.2020 г. в КАТ София.
Сочи, че след тази дата автомобилът свободно се е движил по пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призоват не се
явява и не се представлява от процесуален представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, изразява становище, изложените в жалбата аргументи са неоснователни и
необосновани. Посочва, че с постановление от 06.11.2020 г. на РП – Смолян, ТО
Чепеларе е отказано да бъде образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление на МПС, нерегистрирано по
надлежния ред. В преписка № ЗМ – 120/14.09.2020 г.п на РУ Чепеларе било
установено, а и между страните било безспорно, че на посочените в НП дата,
място и час В.М. е управлявал в качеството си на предстоящ собственик лек
автомобил „Ауди С6 Авант” с
рег. № ..., който автомобил към момента на проверката е бил със служебно
прекратена регистрация, поради непререгистриране в срок. С оглед на това АНО е
приел, че от страна на М. са осъществени обективните признаци на визираното в
НП нарушение, като деянието е съставомерно не само от
обективна, но и от субективна страна. Според АНО, с оглед характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че с наложената санкция по ЗДвП е
приложен определеният в закона минимум и че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства
и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Обжалваното
наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 29.09.2021 г.
Жалбата е подадена направо в съда, като е изпратена по пощата на 06.10.2021 г.,
видно от пощенското клеймо. Ето защо, като констатира изпълнение на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за
обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
От
доказателствата по делото се установи, че първоначално по преписка № ЗМ –
120/14.09.2020 г. на РУ Чепеларе в РП – Смолян е била образувана пр.пр. №
1520/2020 г. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
06.11.2020 г. на прокурор при РП – Смолян, ТО Чепеларе е отказано да бъде
образувано ДП и преписката е прекратена на основание чл. 213, ал. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, както и на основание
чл. 199 от НПК. Постановено е копие от постановлението да се изпрати на
началника на РУ Чепеларе с оглед осъществяване на правомощията му във връзка с
допуснатото нарушение на Закона за движение по пътищата, като в едномесечен
срок се изпрати уведомление в РП – Смолян, ТО Чепеларе за извършеното. В прокурорското
постановление е прието, че липсват данни както обективна, така и от субективна
страна за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. М. не е имал
представа, че автомобилът му е бил с прекратена регистрация по време на
деянието, а МПС е имало регистрационни номера, поради което е прието, че
деянието е малозначително, съответно липсва
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
След
изпращане на препис от постановлението и материалите по преписката с оглед
осъществяване на правомощията му във връзка с допуснатото от М. нарушение на
Закона за движение по пътищата, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било
образувано административнонаказателно производство, по което на 09.11.2020 г. е
издадено атакуваното по настоящото дело наказателно постановление № 22-0373-000259/09.11.2020 г. от началника на РУ Чепеларе
при ОД на МВР Смолян. В наказателното постановление АНО е посочил, че
нарушението е установено с АТСС – TFR1 – М № 617, като е издал същото
при следните обстоятелства: на 06.08.2020 г. в 12:18:55 на път II-
Жалбоподателят
М. е придобила собствеността върху лек автомобил „Ауди С6 Авант”
с рег. № ... по силата на договор за покупко –
продажба, сключен с В.К.Н. на 13.01.2020 г., с нотариална заверка на подписите
от същата дата на нотариус Н.Л., рег. № .... на Нотариалната камара, с район на
действие РС – София. От талон за регистрация,
част I е видно, че автомобилът е регистриран на 19.08.2020 г.
Със
своя заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е
определил длъжностните лица от МВР, които да да
издават НП по ЗДвП. С цитираната заповед началникът на РУ при ОДМВР е определен
да издава НП в т. 2.8 от същата заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: постановление на прокурор при РП – Смолян, ТО Чепеларе от 06.11.2020 г. по пр. пр. № 1520/2020 г. на РП – Смолян; НП № 22-0373-000259/09.11.2020 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян; справки за прекратяване на регистрация и за регистрация на МПС, за нарушител/водач на жалбоподателя, за собственици на МПС; заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
От правна страна:
На първо място, съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната по - горе заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да издават НП по ЗДвП.
С
изменението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е
предпоставка за ползването на МПС по предназначение. Съгласно разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда
кумулативно наличие на регистрационни табели, поставени на определените за това
места, и наличие на регистрация, така че да е позволено движението на МПС по
пътищата отворени за обществено ползване. В конкретния случай една от
предпоставките за движение на МПС не е била налична, като липсата и е
надлежно фиксирана в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Така административнонаказващият орган е подвел под
отговорност жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки - движение
с нерегистрирано по надлежния ред МПС. „Регистрация” е административно
разрешение за едно конкретно превозно средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на регистрация” е
отмяна на административното разрешение превозното средство да се използва в
пътното движение /§6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
вменява в задължение на приобретателя на регистрирано
пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите
на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това
задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от
придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване
на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване
става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не
изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова
изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което и
деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк
умисъл за извършването му. Управлявайки автомобила,
след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, В.М. е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със
служебната дерегистрация на автомобила му, поради
което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на
непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което правилно и законосъобразно е бил санкционирана от АНО на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на
проверката не е било регистрирано по надлежния ред.
Административнонаказващият орган е определил размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС
в предвидения от закона минимум при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на
извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно предупредително
и превъзпитателно въздействие върху нарушителя, така и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение за което е наложена
санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материалноправна
разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа
на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени
отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства. Автомобилът е
управляван на 06.08.2020 г. в 12:18:55 на път II-
С оглед тези съображения се налага извод, че АНО правилно е
ангажирал административнонаказателната отговорност
на В. В. М. за извършеното от него деяние. Правилно на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание по вид и размер, а именно лишаване от право да управлява
МПС в мининимално предвидените 6 месеца.
Поради това наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 22-0373-000259 от 09.11.2020 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД
на МВР Смолян, в частта с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на В. В. М., EГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „...”, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .. е
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.