Решение № 20 от 20.06.2022 г. по АНД № 34/2022
г.
Съдия-докладчик : Сона
Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.А.К., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „...” № ...., против наказателно постановление № РД-05-02-3/17.03.2022 г., издадено от директора на РЗИ Смолян, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ ѝ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Жалбоподателят твърди, че нарушението на противоепидемичните мерки, свързани с разпространението на инфекцията COVID-19, е извършено от нея за първи път и че е оказала съдействие при проверката. В писмено становище навежда допълнително, че изложеното в обстоятелствената част на АУАН не съответства на обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, защото в раздел „обяснение или възражение на нарушителя” е посочила, че при проверката маската е била в ръката ѝ и тъкмо да си я сложи, проверяващите ѝ съставили акт, а в наказателното постановление в този раздел било посочено „Да” и е положен подписът ѝ. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е ваксинирана и преболедувала, и в търговския обект не е имало други клиенти. Твърди, че при приближаване на проверяващия инспектор М. е държала маската в ръката си, за да си я сложи и през цялото време при съставянето на акта е била с маска. Заявява, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Инспекторът следвало да я предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще ѝ бъде наложено административно наказание.
Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление поради наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с предупреждение, като излага съображения и доводи, че не си е поставила буферна доза, защото организмът ѝ не понесъл втората ваксина. В магазина били само тя и продавачката, която била с маска, поради което счита, че не е била общественоопасна. Казала на проверяващите, че е боледувала от COVID-19, но това не било взето под внимание, като те дори не я попитали дали е ваксинирана.
Административнонаказващият орган /АНО/, се представлява от процесуален представител, който в пледоарията си оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 22.03.2022 г. Жалбата е подадена чрез АНО и е постъпила 25.03.2022 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 16.02.2022 г. в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Ч., ул. „....” ... стопанисван от фирма „....” ООД, С.А.К., като клиент в обекта за нехранителни стоки, нарушила въведените с пункт I, т. 7 на Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, свързани с разпространението на инфекция COVID-19, като няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 от същата заповед. За установеното нарушение на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, свидетелят И.М., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението С.М., съставила АУАН № АН-01-12/16.02.2022 г. против жалбоподателя. Срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от нарушителя с вх. № 97-00-10/17.02.2022 г., а в раздел „обяснения и възражения на нарушителя” в АУАН е посочено: „При проверката тъкмо си търсих маската за да я сложа и тя ми беше в ръката.” и е положен подпис.
Срещу издадения АУАН жалбоподателят е подала писмено възражение, с което сама е обяснила, че в нехранителния магазин са били само тя и продавачката, която била с маска. Магазинът бил 200 кв.м. и нямало други клиенти освен нея. Когато влезли инспекторите, те минали към другия коридор, а жалбоподателят продължила да разглежда без маска. В момента, в който видяла, че жената се приближава към нея, започнала да си изважда маската от джоба и да си я слага. Госпожата ѝ поискала личната карта и ѝ казала, че ще ѝ състави акт. Твърди, че е прекарала COVID-19 и е ваксинирана. Счита, че не е опасна за някой, както и че проверяващите нямат право да ѝ искат лична карта без полицаи и тя не е длъжна да я представи. При установяване на нарушение за първи път следвало да се направи предупреждение и чак при второ провинение – Акт.
Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № РД-05-02-3/17.03.2022 г. от директора на РЗИ Смолян, с което, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 4 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в следното: На 16.02.2022 г. в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Ч., ул. „...” ..., стопанисван от фирма „...” ООД, С.А.К., като клиент в обекта за нехранителни стоки, нарушава въведените с пункт I, т. 7 на Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, свързани с разпространението на инфекция COVID-19, като няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 от същата заповед. За установеното нарушение на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, свидетелят И.М., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението С.М., съставила АУАН № АН-01-12/16.02.2022 г. против жалбоподателя. В наказателното постановление е отразено, че срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от нарушителя с вх. № 97-00-10/17.02.2022 г., а в раздел „обяснения и възражения на нарушителя” в АУАН е посочено: „Да” и е положен подпис.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля М. и свидетеля М., които сочат, че посетили въпросния магазин за нехранителни стоки в гр. Чепеларе именно с цел извършване на проверка по сигнал за спазване на противоепидемичните мерки. При влизане в обекта установили, че продавачаката е с поставена маска, а в търговската му зала видели С.К., която била без поставена защитна маска. В тъговската зала имало още една жена. Проверяващите се представили на жалбоподателя и ѝ поискали лична карта за съставяне на АУАН. К. им дала личната си карта, казала им, че е прекарала COVID-19 и те съставили АУАН в нейно присъствие. След като проверяващите се представили на жалбоподателя тя изкарала маска от джоба си, но по време на съставяне на акта не поставила защитна маска. Проверяващите не са попитали К. дали е ваксинирана, тъй като това нямало отношение. Дори и да е имала валиден документи за ваксинация, тя била длъжна да бъде с предпазна маска.
Свидетелят П.К. не опровергава констатациите на проверяващите. Сочи, че е продавач в обекта. В деня на проверката около 9:10 часа жалбоподателят посетила магазина, като нито тя, нито клиентът били с маски. Когато инспекторите влезли в магазина, свидетелят се досетила, че са проверяващи и си сложила маска, а жалбоподателят си извадила маска от джоба. По време на проверката в магазина влезли и други клиенти. Твърди, че жалбоподателят казала на проверяващите, че е ваксинирана с две дози. Проверяващите не поискали тя да удостовери, че е ваксинирана. По време на съставянето на акта жалбоподателят била с маска. В момента, когато я спрели, тя си поставила маска. От тези показания съдът не кредитира частта, в която свидетелят сочи, че по време на съставяне на акта жалбоподателят е била с маска. На първо място, показанията ѝ са в противоречие с показанията на свидетеля М. и свидетеля М., които са категорични, че по време на съставяне на акта жалбоподателят не е поставила маска на лицето си, въпреки че е извадила такава от джоба си. Нещо повече в своите показания свидетелят М. посочва, че ако си е поставила маска, е било възможно да не ѝ бъде съставен акт. От своя страна жалбоподателят не е твърдяла, че е сложила маска нито във възражението, вписано в АУАН, нито в писменото възражение до наказващия орган. Подобни твърдения са въведени за първи път в жалбата против наказателното постановление, които обаче не се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
От представеното заверено копие от Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация на С.К. се установява, че същата е ваксинирана на 10.05.2021 г., че ваксинационният курс е завършен. Ваксината е с ATC Код JO7ВХ03 и търговско наименование: Comirnaty.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН № АН-01-12/16.02.2022 г.; писмено възражение от нарушителя с вх. № 97-00-10/17.02.2022 г.; НП № РД-05-02-3/17.03.2022 г., издадено от директора на РЗИ - Смолян; заверено копие от Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация на С.К. за извършено ваксиниране на 10.05.2021 г. и завършен ваксинационен курс, показания на свидетелите М. и М., както и частично от показанията на свидетеля К..
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган – директора на РЗИ - Смолян, който попада в кръга на лицата по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, притежаващи правомощия да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за здравето и издадените подзаконови нормативни актове във връзка с него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето (изм. и доп. - ДВ,
бр. 98 от
В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите.
Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Във връзка с въведената извънредна епидемиологична обстановка, поради пандемичното разпространение на вирусната инфекция от COVID-19 – ноторен факт е, че с отделни заповеди на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България.
С
т. I от заповед № РД-01-968/26.11.2021 г., издадена
на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с Решение № 826 на Министерския съвет от 25 ноември
В т. 10 е дадено легално определение на понятието „обществени места“ по смисъла на т. 7 и 8 от заповедта, а именно - „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.
В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесната, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. Със законодателна промяна с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изрично е прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи административни актове - чл. 63, ал. 11 от ЗЗ. Съгласно тази разпоредба заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване, като са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК. Съгласно чл. 73 от АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.
С
решение № 629/26.08.2021 г., цитирано в заповед № РД-01-968/26.11.2021
г. на министъра на здравеопазването, е удължен срокът на обявената с Решение №
325 на Министерския съвет от 14 май
С
последващо решение № 826 от 25.11.2021 г. е удължен
срокът на обявената с
Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май
Практически с решението от 25.11.2021 г. срокът на епидемичната обстановка е удължен за времето от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. Налице е наложена епидемична обстановка към момента на извършването на проверката на жалбоподателя и съществуващо основание за въвеждане на противоепидемични мерки от страна на министъра на здравеопазването.
Санкционната
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
(Нов – ДВ, бр. 28 от
Безспорно се установи, че на посочената дата – 16.02.2022 г. и на посоченото обществено място – нехранителен магазин, жалбоподателят, като клиент на магазина, е била без поставена защитна маска, покриваща носа и устата, в нарушение на въведената противоепидемична мярка с т. I. 7. от посочената заповед на МЗ. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна.
В случая е без значение обстоятелството, дали в този момент е имало други клиенти в магазина. Достатъчно е, че същият е бил отворен за клиенти и нарушението е осъществено именно в рамките на работното време. По делото обаче безспорно се установи, че в магазина освен продавача – свидетеля К., е имало още един клиент. Неправилно се твърди от жалбоподателя, че изложеното в обстоятелствената част на АУАН не съответства на обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, тъй като в АУАН и НП изрично е посочено както времето – 16.02.2022 г., така и мястото – в магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Ч., ул. „...” № 1.... Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Що се отнася до несъответствието между вписаното в АУАН възражение от жалбоподателя и възпроизведеното му съдържание в НП, според настоящия съдебен състав това нарушение не е съществено. Посоченото в НП възражение на жалбоподателя със съдържание различното от вписаното в АУАН не е част от описанието на нарушението, поради което не опорочава издаденото НП, нито ограничава правото на защита на жалбоподателя. Освен възраженията при съставяне на акта, К. е упражнила правото си да подаде писмено възражение по акта до наказващия орган в срока по чл. 44 от ЗАНН, а след връчване на издаденото наказателно постановление – и жалба, по която е образувано настоящото производство. Очевидно е, че същата е разбрала в какво е обвинена.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП като нарушена разпоредба е посочен чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, но текстовото описание на нарушението изрично посочва нарушение на въведените противоепидемични мерки по т. 7 от заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на МЗ.
Конкретното деяние, в извършването на което е обвинена жалбоподателят, е неизпълнение на противоепидемична мярка, въведена с акт на министъра на здравеопазването - Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, а именно т. 7 от същата заповед, за носене на защитна маска за лице от всички лица намиращите са в закрити обществени места, включително и в търговски обект, и представлява административно нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. т. 7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
В практиката на съдилищата, напр. решение № 182/01.06.2021 г. по КАНД № 69/2021 г. на Административен съд – Смолян, е прието, че с посочването на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ за нарушена, не са нарушени процесуалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. И в АУАН и в НП е направена връзка с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и с т. 7 от заповедта на министъра. Прието е също, че е достатъчно словесното описание на нарушението да съответства на посочената в НП правна норма, което в случая е налице.
Съдът отчита високата степен на опасност на извършеното нарушение, тъй като то е осъществено от жалбоподателя в затворено пространство и при присъствието на други лица – продавач и друг клиент, с което е застрашено здравето на повече от едно лице.
В тази връзка съдът не приема доводите на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвиден за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН. Обстоятелствата относно оказаното от страна нарушителя съдействие на проверяващите, намерило израз в доброволно предоставяне на поисканата от тях лична карта и подписване на съставения акт, са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите следва да бъдат и са отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание - в минималния, предвиден от закона. Въз основа на тях не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед обществената опасност. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че К. не е съобразила поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно, с оглед обществената опасност на извършеното деяние, е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО обществената опасност от извършеното деяние - нарушение на въведени противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни причини за
нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били
налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с
въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Не могат да
бъдат приети за такива нито твърдението, че жалбоподателят е преболедувала от COVID-19, нито
че е ваксинирана, като за доказване на последното е представила заверено копие
от Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация на
10.05.2021 г. и за завършен ваксинационен курс. В т.
9 от цитираната в наказателното постановление заповед № РД-01-968/26.11.2021
г. на министъра на здравеопазването са посочени изчерпателно лицата и
условията, при които се допуска изключение от задължението по т. 7 и 8, както
следва: а) клиентите в местата за хранене и в питейните заведения, когато се
допускат посещенията в тях; б) спортуващите на открито и закрито за времето на
физическата дейност; в) участниците в конгресно-конферентни
мероприятия, брифинги, пресконференции и семинари по време на изказване
(лекция, презентация и др.) при спазване на физическа дистанция от
Именно поради това, съдът счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.
В настоящия случай не е приложима и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като, дори да е последвала друга заповед/и, то нарушената разпоредба на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ не е отменена или изменена в по – благоприятна за жалбоподателя, респ. не е отпаднала отговорността за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки.. Към датата на извършване на нарушението посочената в АУАН и НП заповед е била действаща и е следвало да бъде спазвана.
Административното нарушение от състава по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (в редакцията на ДВ, бр. 44/2020 г.) е осъществено от жалбоподателя С.К., с посещение на закрито обществено място – търговски обект, без да постави защитна маска или друга закриваща лицето материя. В случая вмененото нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Извършено е по време на действие на въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици.
При това положение санкционираното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, поради което и жалбата е неоснователна. АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на К. следващото се за него наказание, което е определил в предвидения за това деяние минимум от 300 лева. Последното изключва обсъждане на въпроса за изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер. Обжалваното НП е правилно и законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.
Относно разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, за което са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие и фактура от 18.04.2022 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-02-3/17.03.2022 г., издадено от директора на РЗИ Смолян, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на С.А.К., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „...” № .... е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА С.А.К., EГН **********, с адрес: гр. Ч.е, област С., ул. „...” № ... да заплати на Регионална здравна инспекция – Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България” № 26, направените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с ДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.