Решение
№ 18 от 13.06.2022 г. по АНД № 25/2022 г.
Съдия-докладчик
: Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.А.К., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „....” № ...., против наказателно постановление № 22-0373-000033/07.02.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В депозираната жалба се изразява становище, че е налице маловажен случай и се иска жалбоподателят да бъде предупредена да не извършва в едногодишен срок подобен вид нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление поради наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с предупреждение, което да изпълни законовата разпоредба, като излага съображения и доводи, че жалбоподателят, когато е подала сигнал, че колата е за издирване, е имала още три дни да подаде заявление за регистрация на автомобила. През този период тя е била възпрепятствана, тъй като колата е била иззета като веществено доказателство, а след изтичане на срока, тя е била възпрепятствана след връщане на автомобила като веществено доказателство. Процесуалният представител претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, се явява лично. Изразява становище, че по ЗДвП деянието на жалбоподателя е напълно съставомерно и не следва да бъде оценявано като маловажен случай. Счита, че с наложената санкция по ЗДвП е приложен определеният в закона минимум и че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 01.03.2022 г. Жалбата е подадена чрез АНО на 14.03.2022 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
От доказателствата
по делото се установи, че първоначално срещу Т.К. е съставен АУАН серия GA № 276243 от
11.09.2021 г. от Д.А.С. – мл. автоконтрольор при РУ
Чепеларе, в присъствието на свидетеля – очевидец Д.Н.Р., затова че на 11.09.2021
г. около 16:00 часа в к.к. Пампорово на КПП – Пампорово управлява личния си лек
автомобил „Пежо
Така съставения АУАН е бил прекратен на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратен на РП – Смолян, по описа на която е била образувана пр. пр. № 2823/2021 г. С постановление на прокурор при РП – Смолян от 27.01.2022 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство и преписката е прекратена, тъй като е прието, че деянието на К. покрива обективните и субективни признаци на административно нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Счетено е, че при осъществяване на деянието липсва умисъл, тъй като от събраните материали не е установено Т.К. да е знаела за прекратената регистрация на автомобила, респ. че не са налице данни, от които да се направи обосновано предположение, че е било извършено престъпление от общ характер.
След
изпращане на препис от постановлението и материалите по преписката с оглед
преценка за реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо К., на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било образувано
административнонаказателно производство, по което на 07.02.2022 г. е издадено
атакуваното по настоящото дело наказателно постановление № 22-0373-000033/07.02.2022 г. от началника на РУ Чепеларе
при ОД на МВР Смолян. В наказателното постановление АНО е посочил, че деянието
е установено в хода на проверката по преписка № 2823/2021 г. на РП –
Смолян, като е издал същото при следните обстоятелства: на 11.09.2021 г. около
16:00 часа в к.к. Пампорово на КПП – Пампорово Т.А.К. е управлява лек автомобил
„Пежо
Жалбоподателят
К. е придобила собствеността върху лек автомобил марка/модел „Пежо
Със своя заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С цитираната заповед полицейски инспектор VI – IV степен в териториално звено на ОДМВР е определен в т. 2.1 да съставя АУАН, а началникът на РУ при ОДМВР е определен да издава НП в т. 3.8 от същата заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН серия GA № 276243 от 11.09.2021 г.; постановление на прокурор при РП – Смолян от 27.01.2022 г. по пр. пр. № 2823/2021 г. на РП – Смолян; НП № 22-0373-000033/07.02.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян; справки за прекратяване на регистрация и за регистрация на МПС, за нарушител/водач на жалбоподателя, за собственици на МПС; ДП № 100/26.06.2021 г. на РУ Чепеларе; заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
От правна страна:
На първо място, съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната по - горе заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да съставят АУАН, издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
С изменението
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. „Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно превозно средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на регистрация” е отмяна на административното разрешение превозното средство да се използва в пътното движение /§6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движила, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
На следващо място, в хода на съдебното дирене от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС. Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение почл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаела или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали й е бил известен фактът, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация. Управляваният от К. автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. В качеството си на собственик на автомобила и водач, притежаващ СУМПС, К. е длъжна да познава вменените от ЗДвП задължения към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а оттам и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения. Именно тези обстоятелства не изключват вината на К. за управлението на моторното превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Напротив, като не го е направила, жалбоподателят сама се е поставила в положение автомобилът й да бъде служебно дерегистриран съобразно правилата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. К. е била наясно, че като приобретател не е изпълнила задължението си да регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието й за последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието й несъставомерно поради липса на вина.
От данните по делото е видно, че жалбоподателят е закупила автомобила на 28.05.2021 г. /повече от три месеца преди проверката/, но не е изпълнила посочените нормативни задължения за регистрация на превозното средство и на 30.07.2021 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 11.09.2021 г., автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и Т.К. е управлявала нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществила виновно състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В този смисъл доводите за изземването на автомобила като веществено доказателство по образувано досъдебно производство № 100/2021 г. на РУ Чепеларе три дни преди изтичане на срока за регистрация на автомобила не сочат наличието на обстоятелства от обективен характер, които да са възпрепятствали жалбоподателя да изпълни задължението си за регистриране на автомобила. Не се сочат и обстоятелства, които да са от такова обективно естество, че да са възпрепятствали Т.К. да стори това след връщането на автомобила на 05.08.2021 г.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Управлявайки автомобила, след като е знаела, че не е изпълнила задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, Т.К. е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила й, поради което несъмнено е налице виновно поведение от нейна страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че тя е осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е била санкционирана от АНО на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно предупредително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя, така и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материалноправна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства. Автомобилът е управляван на 11.09.2021 г. в к.к. Пампорово на КПП – Пампорово, което не е обусловено от извънредни обстоятелства. Такива извънредни обстоятелства, които да обосновават по – ниска степен на обществена опасност на деянието, не се установяват. Сочените от жалбоподателя обстоятелства - изземването на автомобила като веществено доказателство по образувано досъдебно производство преди изтичане на срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП и връщането му на собственика след служебното прекратяване на регистрацията, могат да бъдат пеценени като смекчаващи такива по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание. Тези обстоятелства са взети предвид от административнонаказващия орган при налагането на санкциите в предвидения по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП минимален размер.
С оглед тези съображения се налага извод, че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Т.А.К. за извършеното от нея деяние. Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0373-000033 от 07.02.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Т.А.К., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „.....” № ... е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.