Решение № 11 от 23.05.2022г. по АНД № 29/2022 г.

Съдия – докладчик : Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от П.Г.А., EГН **********, с адрес: гр. А., ул. „....” № ...., против електронен фиш серия К № 2806903, издаден от ОД на МВР Смолян, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа подадената жалба и моли за отмяна на електронния фиш поради допуснати нарушение на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От негово име упълномощеният процесуален представител гл. юрисконсулт Н.Ш. е депозирал писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2806903 на ОД на МВР Смолян е издаден срещу П.Г.А. за това, че на 10.05.2019 г. в 09:27 ч., в с. Хвойна, община Чепеларе, област Смолян на път II-86 км. 58+500 е управлявал в посока на движение от с. Хвойна към гр. Чепеларе лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ** **** **със скорост 76 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 26 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

 В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743c5. Към електронния фиш е приложена разпечатка на снимка № 11743С5/0040040, направена на 10.05.2019 г. в 09:27 часа, която по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП представлява веществено доказателствено средство и от която е видно, че автомобилът с рег. № ** **** **се е движил с измерена скорост 79 км/ч при скоростен лимит: 50 км/ч. От справка от базата данни на КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на П.Г.А., ЕГН **********.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на производител ARH ZRT. (ARH INC.), HUNGARY, относно преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра на одобрени за използване типове средства за измерване под № 5126, че срокът на валидност на преносимата система е до 07.09.2027 г. От протокол за проверка от 11.10.2018 г. се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с номер 11743c5, тип „ARH CAM S1”, е преминала проверка в Български институт по метрология, лаборатории на отдел ИСИ гр. Дупница – Сапарева баня (полигон) в периода от 09.10.2018 г. до 10.10.2018 г. и съответства на одобрения тип, като допустимата грешка при реални условия на измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс – минус 3 км/ч. Въз основа на тези данни съдът приема, че техническото средство, измервало скоростта на движение се явява годно за експлоатация.

Приобщени са информация за силите и средствата от сектор „ПП” – Смолян при ОД на МВР Смолян, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани GPS устройства, за времето от 06:30 до 18:30 часа на 10.05.2019 г. и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743c5 на дата 10.05.2019 г. с рег. № 1058р-2344 от 21.05.2019 г., от които се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 10.05.2019 г. е извършван с АТСС ARH CAM S1 № 11743c5 в с. Хвойна, на път II-86 км 58+500, като видеоконтрол е осъществяван от 08:00 ч. до 17:10 ч., като номерът на служебния автомобил за мобилното АТСС в МРС е *****. АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания с режим на измерване – стационарен и посока за задействане – приближаващ, като с него е извършван контрол на движещите се в посока от с. Хвойна към гр. Чепеларе моторни превозни средства. От протокола е видно, че за контролирания участък от пътя – общинска пътна мрежа, е важало общото ограничение за движение на МПС с не повече от 50 км/ч, без поставен пътен знак за ограничение.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - път II-86 км 58+500, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство ползвател П.Г.А., ЕГН **********, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Видно от приложената разпечатка от АИС АНД, същият е връчен на 09.03.2022 г. Според легалната дефиниция, дадена в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Според цитираните разпоредби при така предвидения специален ред за санкциониране на нарушителите не се предвижда посочване на дата на издаване и подписване на електронния фиш, респ. поставяне на печат.

В тази връзка следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2013 г. е обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратеното производство” за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като последните са неприложими по отношение на него.

Не е изтекла и давността в хипотезата на чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, в каквато насока са наведени оплаквания от жалбоподателя. Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган, да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца, като давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението /чл. 80, ал. 3 от НК/, и тече до реализирането на наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния случай това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. С оглед на това, относно института на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр. 26/2010 г./, а именно 3 години.

В процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. ЕФ срещу А. е връчен на 09.03.2022 г., т.е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК спрямо датата на нарушението – 10.05.2019 г. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от НК след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. Следователно към 09.03.2022 г., а и към настоящия момент, тригодишна давност за преследване по чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН не е изтекла, поради което не е отпаднала възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, срокът на която е четири години и шест месеца и е обвързан единствено с началния момент на започването на давността за преследване - датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Именно поради това в нормата на чл. 81, ал. 3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн. ДВ. бр. 36/19.05.2015 г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. В чл. 10, ал. 3 от същата Наредба е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато е приложена към преписката, представена по делото, заверена за вярност на 29.01.2022 г. Представена е и ежедневна ведомост за дата 10.05.2019 г., утвърден от началник сектор „ПП” при ОД на МВР Смолян, от която е видно, че на посочената дата за времето от 06:30 часа до 18:30 часа нарядът в с. Хвойна е бил изпълняван от полицейския служител А.М., който е попълнил и горепосочения протокол.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че автоматизираното техническо средство работи на принципа на Доплеровия ефект. От представените ръководство за работа със стационарно преносим уред за контрол на скоростта ARH CAM S1 и приложение към удостоверение за одобрен тип е видно, че принципът на работа на АТСС е основан на лазарен модул, като системата засича нарушение на ограничението на скоростта, ако бъдат нарушени зададените ограничения.

Жалбоподателят твърди, че АТСС ARH CAM S1 № 11743с5 не дава точни показания, ако не са спазени техническите изисквания за правилната му експлоатация, но според съда ако не беше насочен правилно, валидна снимка, отразяваща и скоростта, с която е управлявано МПС, не би била налична. От представената такава се разпознават символите на регистрационния номер на лекия автомобил, който жалбоподателят не оспорва да е управлявал на процесните място, дата и час, поради което доводите за неизправност АТСС, температурата на околната среда, интензитет на електромагнитното поле и др., съдът намира за неоснователни.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочени в разпоредбата стойности на скорост на движение. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За пътно превозно средство от категория В ограничението за скорост в рамките на населеното място е 50 км/ч при положение, че не е предвидено друго правило, въведено с пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ** **** **на 10.05.2019 г. в 09:27 ч., в с. Хвойна, община Чепеларе, област Смолян на път II-86 км. 58+500 в посока на движение от с. Хвойна към гр. Чепеларе със скорост 79 км/ч, като на това място не е имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак. От показанията на техническото средство е приспадната допустимата техническа грешка от 3 км/ч при измерване на скоростта, като правилно във фиша е отразено, че скоростта на движение на МПС е 76 км/ч. Водачът А. е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предписваща задължение на водачите на МПС да управляват същите в населеното място с не повече от 50 км/ч, но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

За извършеното административно нарушение нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 100 лева, като законосъобразно е наложена именно тази санкция.

Не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът е управлявал МПС със скорост, която значително е надвишавала установените максимални стойности за движение в рамките на населеното място.

Предвид всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2806903, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на П.Г.А., EГН **********, с адрес: гр. А., ул. „....” № ...., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА  П.Г.А., EГН **********, да заплати на ОД на МВР Смолян сумата 80 лева /осемдесет лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.