Решение  № 8 от 20.04.2022г. по АНД № 24/2022 г.

 

Съдия – докладчик: Сона Гарабедян

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

 Образувано е по жалба, подадена от М.А.И. EГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., бул. „....” № ..., ет. ..., в качеството му на управител на „*******” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...” № ..., ет. ..., офис ..., против електронен фиш серия К № 4408102, издаден от ОД на МВР Смолян, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Поддържа подадената жалба в депозирано писмено становище.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание. От негово име упълномощеният процесуален представител гл. юрисконсулт К.В. е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4408102 на ОД на МВР Смолян е издаден срещу М.А.И. за това, че на 23.01.2021 г. в 13:53 ч.,  в   с. Хвойна, община Чепеларе, област Смолян на път II-86 км. 58+550 е управлявал в посока на движение от с. Хвойна към гр. Чепеларе лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик” с рег. № ******* със скорост 63 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 13 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с  чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

 В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743c5. Към електронния фиш е приложена разпечатка на снимка № 11743С5/0100713, направена на 23.01.2021 г. в 13:53 часа, която по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП представлява веществено доказателствено средство и от която е видно, че автомобилът с рег. № ******* се е движил с измерена скорост 66 км/ч при скоростен лимит: 50 км/ч. От справка от базата данни на КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на „*******” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...” № .., ет. ..., офис .... От направената служебно справка в ТРРЮЛНЦ, предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че управител на дружеството към датата на констатираното нарушение, а и понастоящем, е жалбоподателят М.А.И..

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на производител ARH ZRT. (ARH INC.), HUNGARY, относно  преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра на одобрени за използване типове средства за измерване  под № 5126, че срокът  на валидност на преносимата система е до 07.09.2027 г. От протокол за проверка  от 28.09.2020 г. се установява, че преносимата  система за контрол  на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации   с  номер 11743c5,  тип „ARH CAM S1”, е преминала първоначална проверка в Български институт по метрология, лаборатории на отдел ИСИС гр. Дупница – Сапарева баня (полигон) в периода от 25.09.2020 г. до 28.09.2020 г. и съответства на одобрения тип, като допустимата грешка при реални условия на измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс – минус 3 км/ч.

Приобщен е протокол за използване на АТСС от 25.01.2021 г., от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 23.01.2021 г. е извършван с АТСС ARH CAM S1 № 11743c5 в с. Хвойна, на път II-86 км 58+850, като видеоконтрол е осъществяван от 12:10 ч. до 16:50 ч. АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания с режим на измерване – стационарен и посока за задействие – приближаващ, като с него е извършван контрол на движещите се в посока от с. Хвойна към гр. Чепеларе моторни превозни средства. От протокола е видно, че за контролирания участък от пътя е важало общото ограничение за движение на МПС в населено място с не повече от 50 км/ч.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - път II-86 км 58+550, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, включително името на неговия ползвател М.А.И., ЕГН ********** – представител на „*******” ООД, ЕИК *******,  описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Според легалната дефиниция, дадена в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Според цитираните разпоредби при така предвидения специален ред за санкциониране на нарушителит не се предвижда посочване на дата на издаване и подписване на електронния фиш.

Действително по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника относно датата на издаване на електронния фиш. Единствено в представената разпечатка на снимка № 11743С5/0100713, направена на 23.01.2021 г. в 13:53 часа, е посочено, че същата е приложение към ЕФ, серия К, № 4408102 от 25.01.2021 г. В тази връзка следва да се посочи, че с  Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. е обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратено­то производство” за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите пра­ви­ла на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властни­чес­ки акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по фор­ма, съ­държание, реквизити и процедура по издаване, като последните са неп­ри­ло­жи­ми по отношение на него. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, в каквато насока са наведени оплаквания от жалбоподателя. Според Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, задължително за съдилищата в Република България, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т. е. отнася се и за наказанието "глоба". С оглед на така изложеното, абсолютната давност е четири години и шест месеца, която не е изтекла към настоящия момент. 

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от  Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн. ДВ. бр. 36/19.05.2015 г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. В чл. 10, ал. 3 от същата Наредба е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато е приложена към преписката, представена по делото. От същата е видно, че АТС е било разположено срещу движещите се към него автомобили, както и наличието на поставен пътен знак В26 за ограничаване на скоростта на движение на МПС 50км/ч.

В случая не се установява допуснато процесуално нарушение в хода на производството по издаване на електронен фиш, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км/ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик” с рег. № ******* на 23.01.2021 г. в 13:53 ч.,  в   с. Хвойна, община Чепеларе, област Смолян на път II-86 км. 58+550 в посока на движение от с. Хвойна към гр. Чепеларе със скорост 63 км/ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват същите в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на това МПС. Доколкото в конкретният случай автомобилът е собственост „*******” ЕООД, ЕИК *******, съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител М.А.И.. Доколкото липсват доказателства и не се навеждат твърдения И. да е подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, с което да обоснове отпадане на отговорността си, съдът приема, че именно той е бил негов водач.

От представената от Областно пътно управление гр.Смолян извадка от плана за организация на движението за процесния участък се установява, че на км 58+504, т.е. преди безспорно установеното по делото място на нарушението км 58+550 на път II-86 при посока на движение от с. Хвойна към гр. Чепеларе,  е поставен пътен знак В26 за ограничаване на скоростта на движение на МПС 50км/ч.

Задължението за контролните органи да обозначават чрез поставянето на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, е било въведено за първи път с изменението на чл. 165 от ЗДвП, обн. в  ДВ, бр. 19 от 2015 г. С посоченото изменение на закона е била създадена нова точка 8 към ал. 2 на чл.165 от ЗДвП, регламентираща, че при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Съответно с ал. 3 на чл.165 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази законова разпоредба министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от посочената Наредба е предвиждала, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, а съобразно ал. 2, пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка.

С изменение на чл. 165 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.  54 от 05.07.2017 г. обаче, т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е отпаднало законовото изискване контролните органи да обозначават чрез поставянето на пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Това изискване е било отменено към момента на установяване на нарушението, а именно към 23.01.2021 г., и с изменение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.

Предвид всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата неоснователна.

С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4408102, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на М.А.И. EГН: **********, с адрес: гр.П., ул."..." № ..., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА М.А.И., EГН ********** да заплати на ОД на МВР Смолян сумата 80 лева /осемдесет лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.