МОТИВИ към решение № 7 от 31.03.2022 г. по АНД № 21/2022 г. по описа на

РС – Чепеларе

Против обвиняемия С.А.П., ЕГН **********, от гр. С. е проведено ДП № 50/2018 г. по описа на РУ - Чепеларе,  преписка № ТОЧ - 122/ 2018 г. по описа на Районна прокуратура - Смолян, за извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Като е установил, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 от  НК, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 375 от НПК наблюдаващият прокурор е изготвил постановление, което е внесъл в РС - Чепеларе с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК по отношение обвиняемия П. за това, че: на 26.02.2018 г. около 03:00 часа в к.к. П., община Ч., област С., в дискотека „....” по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето причинил леки телесни повреди на А.Д.А. от гр. В., изразяващи се в разкъсно – контузна рана на долната устна на устата и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, причинили сами за себе си и в съвкупност разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Заявява пред съдебния състав, че е получил препис от постановлението на Районна прокуратура - Смолян в срок и моли съда да разгледа делото, като ще се защитава сам и не желае да му бъде назначаван защитник, или да си упълномощава такъв. Дава обяснения по делото, като сочи, че е ударил на пострадалия един шамар в лицето. Относно инцидента твърди, че е бил в дискотека „....” в к.к. П. през месец февруари 2018 г. Отишъл до компанията на пострадалия, тъй като разбрал, че те са от хотел „....”, за да попита за двама свои бивши работници, които преди това работели при него. Твърди, че попитал една от жените дали Д. и М. още работят при тях, но тя му отговорила, че не ги познава и да се обърне към пострадалия. Твърди, че отишъл, попитал го, представил се кой е, казал, че е главният готвач на хотел „...”, а той започнал да го обижда, казал му, че бил тимаджия и че обвиняемият не знаел оттук нататък какво ще му се случи. На тези обиди не отговорил нищо и си тръгнал, но след това се върнал и го ударил, след което дошла охраната и ги разтървала. В лична защита обвиняемият моли да му бъде наложена глоба, но в минималния размер. В последната си дума, обвиняемият се признава за виновен, че е извършил това деяние, но заявява, че не го е извършил по хулигански подбуди.

Представителят на РП - Смолян счита, че обвинението е доказано и деянието е  изцяло съставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Иска  освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК – глоба в размер на 1500 лева.

Съдът след като се запозна с доказателствата по приложеното ДП № 50/2018 г. по описа на РУ - Чепеларе, с Постановлението на РП - Смолян, както и като съобрази разпоредбите на чл. 378, ал. 2 и 3 от НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият С.А.П. с ЕГН ********** е  роден на …. г. в гр. С., …...

На 26.02.2018 г. около 02:00 часа група приятели - пострадалият св. А.А. от гр. В., управител на хотел „....” в к.к. П., свидетелите М.К., Т.Я., Н.Б. и др., посетили дискотека „....” в к.к. П.. Обвиняемият С.П., който бил готвач в хотел „...”, бил в дискотеката по това време също със свои приятели. Двете компании били на различни маси, като всяка от тях се забавлявала. Обвиняемият П. не познавал хората от компанията на пострадалия св. А., но бил чул, че дисководещият поздравява персонала на хотел „....” и затова около 03:00 часа се приближил към масата, на която се намирали св. А. и приятелите му, и ги попитал дали негови конкретни приятели работят все още  в хотел „....”. На така зададения въпрос не последвала реакция от страна на св. А. и хората от компанията му. Обвиняемият П. се върнал на своята маса, като след няколко минути отново отишъл при св. А. и приятелите му, като продължил да задава същите въпроси. Липсата на отговори и игнорирането му изнервило обвиняемия П. и той ударил св. А. с ръка в областта на лицето. Вследствие на удара на последния била причинена разкъсно – контузна рана на долната устна на устата и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Присъстващите в близост лица разделили обв. П. и св. А. един от друг.

На 07.03.2018 г. св. А. посетил кабинет на съдебен лекар в гр. Смолян, където бил освидетелстван и издадено СМУ № 17/2018 г., в което са посочени установените телесни увреждания. След изпратено съобщение до прокуратурата, съдържащо се в справка на полицейски орган при РУ Чепеларе, било образувано ДП за причинени леки телесни повреди на А.А. по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В хода на ДП за установяване на телесните увреждания на св. А. и механизма на получаването им е назначена СМЕ. От заключението на вещото лице е видно, че при инцидента на св. А. е причинено контузия на главата и лицето, разкъсно – контузна рана на долната устна на устата и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Тези травматични увреждания представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

По доказателствата:

Така възприетата  фактическа обстановка се установява и  подкрепя по неоспорим начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК: протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, жалби, свидетелство за съдимост,   СМУ, наказателно постановление № 18/07.03.2018 г. на кмета на Община Чепеларе, предложение за възобновяване на административно-наказателно производство от прокурор при РП – Смолян, ТО – Чепеларе, решение № 93/24.03.2021 г. по КНАХД № 21/2021 г. на Административен съд – Смолян, характеристична справка; заключението на вещото лице по назначената СМЕ и заключението на вещото лице по назначената Видео – техническа експертиза, както и от събраните лично пред съдебния състав гласни доказателствени средства, посредством обясненията на обвиняемия и проведените разпити на свидетелите А.А., Т.Я. и Н.Б..

Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетеля А.А., като намери, че същите са добросъвестно дадени въпреки заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, в качеството му на пострадал от престъплението. Показанията му са подробни, последователни, логични и безпротиворечиви. От същите се изясняват съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване – действието, осъществено от обвиняемия по отношение на личността на пострадалия на инкриминираната дата.

Показанията на свидетеля А. не са изолирани от останалия доказателствен материал, а напълно се подкрепят от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, както и от дадените от обвиняемия обяснения. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Я., Н.Б. и М.К. /последните, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК/, като последователни, логични и безпротиворечиви. Всяко едно от посочените лица дава показания за непосредствените си възприятия относно действията на обвиняемия, на които е станал свидетел. Същите са в унисон с показанията на св. А. относно същите факти.

Като цяло показанията на тези свидетели изцяло подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка. В тази насока следва да се има предвид, че до въпросния ден и час свидетелите Т.Я., Н.Б. и М.К. не са познавали обвиняемия и съвсем обективно и безпристрастно са възприели случилото се и са го изложили в показанията си.

За нанасяне на удар с ръка от обвиняемия по лицето и по – точно по устата на пострадалия, при което устата на последния започнала да кърви, са дадени показания и от св. Й.Й. – колега на обвиняемия, които също бяха кредитирани от съда в тази част.

В обясненията си пред съда обвиняемият не отрича участието си в престъплението, потвърждава ясно, че е нанесъл удар в лицето на св. А.. Обясненията му са насочени основно към изясняване причините и мотивите на противоправната му постъпка.  Твърди, че А. започнал да го обижда, да му отправя закани и заплахи и тогава той се върнал и го ударил. Анализирайки ги съдът отчете, че обясненията на обвиняемия са изцяло в синхрон с останалите свидетелски показания, те не им противоречат и изцяло кореспондират с тях и с останалите събрани доказателства, поради което съдът ги цени като годни гласни доказателствени средства по делото, освен като израз на правото му на защита, и изцяло ги кредитира.

В подкрепа на гласните доказателствени средства са и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които се възприеха изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло отразеното в  съдебномедицинската експертиза по писмени данни, като изготвена от вещо лице специалист, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява. Заключението, прието по реда на чл. 283 от НПК,  е  обосновано. Вещото лице е обсъдило възможните варианти за механизма на получаване на безспорно установените увреждания по главата и лицето на пострадалия, като по време и начин същите отговарят да бъдат получени така, както е отразено в представените по ДП материали.

Съдът възприе изцяло и заключението на вещото лице по изготвената видео - техническа експертиза, поддържана в съдебно заседание.  Експортирани изображения на кадри от видеозаписа, заснет от видеокамера, монтирана в заведението, отразяващи случващото се в него, са приложени под формата на фотоалбум с коментар. От заключението се установява обективен контакт между обвиняемия и пострадалия.

От правна страна:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият е извършител на инкриминираното деяние, описано в постановлението на Районна прокуратура - Смолян. Ето защо и при установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността.

Нанесеният удар с ръка в областта на лицето на пострадалия е действие на обвиняемия, с което му е причинил описаните горе травматични увреждания. С тяхното получаване е настъпил съставомерният престъпен резултат – негативна промяна в здравния статус, която съгласно заключението на вещото лице по назначената СМЕ се преценява като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и обосновава правната квалификация във вр. чл. 130,  ал. 1 от НК.

Съдът приема, че обвиняемият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, като същият е осъзнавал общественоопасните последици на деянието си и е целял настъпването им. Предвиждал е, че с нанасянето на удар по лицето, ще причини на А. телесни повреди, като пряко е целял настъпването им. Не се събраха доказателства обвиняемият да е бил подразнен от поведението на свидетеля. Липсват данни обвиняемият П. да е бил предизвикан от пострадалия с каквито и да било целенасочени думи или действия.

От обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като съдът счита, че основателно деянието е квалифицирано като извършено по хулигански подбуди. Извършеното от обвиняемия е било обосновано от желанието му за саморазправа с пострадалия, намерило израз в подобна хулиганска проява – незачитане на установените норми на поведение и въведен обществен ред, и довело до причиняване на телесна повреда. С нанасянето на удар по лицето на пострадалия, обвиняемият е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно - към установените социални норми за поведение, които е игнорирал без обективна причина. Безпричинната агресия на обвиняемия била впечатляваща за разпитаните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие свидетели и точно по този начин е възприета от тях и от намиращите се в заведението широк кръг от хора. Конкретните условия на време, място и обстановка, и предвид мястото на извършване на деянието – дискотека в курортен комплекс, посещавана от много хора в разгара на сезона, говорят, че с действията си обвиняемият е демонстрирал незачитане на обществения ред и явно неуважение към обществото. Антиобщественият характер на действията на обвиняемия е бил съзнаван, както от самия него, така също и от други лица, за които тези действия са станали достояние. Чрез тези свои действия обвиняемият е изразил открито висока степен на неуважение към личността. Според ППВС № 2/29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се изразява една демонстрация против установения ред и с които се изразява открито висока степен на неуважение към личността.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият С.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация. Така възприето от съда се потвърждава по несъмнен начин от установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното следствие. Извършените от П. хулигански действия на обществено място се изразяват и са свързани, както с посегателство върху личността и нанасянето на удар на конкретно лице, но и с посегателство върху интересите на много хора довело до създаване на възмущение на конкретно място.

По наказанието:

Съдът призна обвиняемия за виновен по посочения текст, като намери, че по отношение на него са налице кумулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като за извършеното престъпление е предвидено наказание до три години лишаване от свобода; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер /обвиняемият е реабилитиран по право/; установено по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и не са констатирани причинени от престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени.

Предвид това съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лева, в рамките на предвидения размер по чл. 78а, ал. 1 от НК. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият е семеен с деца, има чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Това съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът съобрази и обществената опасност на деянието. В тази насока съдът взе предвид, че по - голям размер на наказанието би утежнило положението на осъденото лице и би противоречало на изискването на закона. Според съда този размер на наказание е достатъчно разумен с оглед възможността обвиняемият да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати  разноските по делото в размер 520.55 лева, направени в досъдебна фаза – по сметката на ОДМВР Смолян.

Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: