Решение № 3 от 07.02.2022г. по АНД № 153/2021 г.
Съдия – докладчик Десислава Петрова
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалбата от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.А., ж.к. „***“ №*, вх.*, ет.*, представлявано от Н.Б. против Наказателно постановление №120/15.11.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, предл.1, б. „а“ от Закона за водите на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.
В подадената до съда жалба се оспорва законосъобразността на издаденото НП с твърдението, че e налице противоречие между описанието на нарушението и правното основание за налагане на санкцията и че не е обсъдено защо нарушението е по б. „а”, тъй като не е извършено замерване. Във връзка издадено НП №119/15.11.2021г. счита, че за едно и също нарушение са наложени две отделни санкции. В евентуалност се развиват съображения за маловажен случай. До съда се адресира искане НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., която пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Д.Б.. По същество моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
РП – Смолян не изпраща представител.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св. Е.М. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – св.З.У.. По искане на въззивника е разпитан св. И.М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по административнонаказателната преписка, както и представените писмени доказателства в хода на делото от страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На
17.06.2021г. е извършена проверка от експерти на БД ИБР, ИРМ – Смолян на обект:
„***”, намиращ се в ПИ №04801.892.***в землището на с.Б., собственост на „***”
ЕООД, при която се установило, че дружеството водовзема
за водоснабдяване за животновъдство /водопой на животни/ от подземни води – КЕИ
„***”, намиращ се в местността „***”, в землището на с.Б., общ. Ч., обл. С..
Водите от КЕИ „***” посредством етернитови тръби Ф80 с дължина около
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 120/15.11.2021г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл.201, ал.2 ЗВ, а АУАН е съставен от оправомощено за целта лице, видно от представен препис на Заповед №РД-03-12/15.01.2021г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, като в хода на същото не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство по безспорен начин се установи фактическата обстановка, установена с АУАН и възприета в НП.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1/ в случаите по чл. 43, ал. 2; 2/ за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3/ в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл.44, ал.2 ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В чл.50 и сл. от ЗВ и нарочна наредба е регламентиран редът за издаване на разрешително за водовземане.
В ЗВ е дадена легална дефиниция на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти (§1 ал.1 т.7); "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност (§1, ал.1, т.14); "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи (§1 ал.1 т.34).
Въззивникът не оспорва, че при извършена проверка на 17.06.2021г. „***“ ЕООД, гр.С. е водовземало за водоснабдяване за животновъдство /водопой на животни/ от подземни води – КЕИ „***”, намиращ се в местността „***”, в землището на с.Б., общ. Ч., обл. С. и че е нямал разрешително за водоснабдяване.
Горното се установява и от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. и У., които съдът кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи. В случая проверяващите са обследвали въпроса за начина на водовземане, като въззивника не представя доказателства, с които да се опровергава направеният от АНО извод. Напротив, представя се служебна бележка от кмета на с. Б., в уверение на това, че водозахранването за битови нужди на обект „***” с.Б. в ПИ 266271 ще се осъществи от уличен водопровод – политиенов PEHD DN90/PN 10атм., преминаващ северозападно от имота. Същевременно не се спори, че единственото място откъдето се водоснабдява цялото село е именно КЕИ „***”.
Без значение е какви тръби са използвани в случая, както и че във водоема се събират и други изворни води, предвид това, че основен източник е КЕИ „***”.
Доколкото се касае за два различни обекта, стопанисвани от процесното дружество, то ирелевантно е и това, че същите са в един и същи поземлен имот и/или сграда. Не е налице ангажиране на административнонакзателна отговорност за едно и също нещо два пъти. В тази връзка правилно след като е установил правнозначимите за това административно производство факти, АНО ги е субсумирал под хипотезата на чл.44, ал.1 ЗВ.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, настоящият състав намира, че не са налице и твърдените от въззивника съществени нарушения.
В състава на чл. 44, ал.1 от ЗВ не се съдържа количество на ползвана вода за секунда, поради това и непосочването на ползваната вода за секунда, в акта и в НП, не е нарушение по чл. 42, т.4 и на чл. 57, ал.1, т.5 предл. първо от ЗАНН.
Нормата на чл. 44, ал.1 от ЗВ гласи: "Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: в случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на ЗЗБ и в случаите по чл.58 ал.1, т. 1 и т.2 от ЗВ". Не е налице нито едно от трите изключения, въведени в точки 1, 2 и 3 на чл. 44, ал.1 от ЗВ. Трите изключения, които не изискват разрешителен режим, реално и не са налице в случая, защото чл. 43 ал.2 от ЗВ е за водовземане до 10 куб.м. от физически лица, за ползване на системи за отопление и/или охлаждане, използващи като първичен енергиен източник енергия на подземните води с изключение на минералните води. Второто изключение е за защита при бедствия, която хипотеза също не е налице, т.к. няма индиция водоползването от процесните извори да е свързано с бедствие. И третото изключение е за модернизиране на инсталации и за ползване на води за строителен обект, която хипотеза също не е приложима в случая.
Действително,
съгласно чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ на юридическо лице се налага санкция
от 150 до 1000лв., ако ползва вода без основание до
В случая следва да се съобрази това, че видно от свидетелските показания АНО е нямал възможност да установи количеството, с което се водовзема /така св.М./.
Въпреки това, с оглед изложеното по–горе, дори и непосочването на количеството вода да представлява нарушение, то същото не е сред съществените такива, доколкото не ограничават правото на защита. Това е така, защото не съществува такъв вариант, в който определеното от АНО количество на водовземане да е такова, което да освободи въззивника от административнонаказателна отговорност. В тази връзка, при липса на данни, правилно АНО е приел най-благоприятното за жалбоподателя положение, а именно, че е налице водоползване до 1л. на секунда.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. Деянието накърнява обществените отношения, интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. С налагането на имуществената санкция се постигат целите на ЗВ. Не може да се сподели в случая и възражението на въззивника, че е невъзможно от финансова гледна точка снабдяване на дружеството с разрешително за водоснабдяване. Въпрос на преценка от страна на дружеството е дали предприемането на такива действия са финансово изгодни с оглед извършваната стопанска дейност, но в никакъв случай не може да бъде оправдание за неизвършването им. Още повече от данните по делото се установява, че стопанската дейност се извършва без такова разрешително за водовземане от дълъг период от време.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт, по които да има влязло в сила НП/, с оглед на което административно наказание определено в минималния размер, визиран в разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №120/15.11.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, предл.1, б. „а“ от Закона за водите на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.А., ж.к. „***“ №*, вх.*, ет.*, представлявано от Н.Б. е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Смолян.
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.