Неприсъствено решение № 55/29.12.2021г. по гр.д. №
113/2021г.
Съдия докладчик:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Предявен е от „....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „...“ № ..., вх...., ет...., представлявано от Ю.Ц. срещу Д.Ю.Х., ЕГН ...., с адрес ...., иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 213.30 лв. (двеста и тринадесет лева и тридесет ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.05.2017г. до 01.09.2017г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер № 16611651002/24.04.2017г., сключен между ответника и „....“ ЕАД, за което са издадени фактури №1227016375 от 01.06.2017г., № 1228749007 от 01.07.2017г., № 1230471734 от 01.08.2017г. и №1232388195 от 02.09.2017г., вземането по който договор е прехвърлено на „....“ ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 208/2020г. по описа на Девински районен съд.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първо по делото заседание е проведено на 29.12.2021г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по повод на която е подадено възражение по чл.414 от ГПК (в действителност се установява връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК) и в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че въз основа на Договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16611651002/24.04.2017г. между Д.Х. и „....“ ЕАД са издадени фактури №1227016375/01.06.2017г., 1228749007/01.07.2017г., 1230471734/01.08.2017г. и 1232388195/02.09.2017г. за потребените от нея електронни съобщителни услуги за период от 01.05.2017г. до 31.08.2017г. на стойност 213.30лв. На основание чл.50 във вр. чл.43, т.1 от ОУ „....“ ЕАД е прекратил едностранно индивидуалния договор на абоната и е издал крайна фактура №1233914704/01.10.2017г. Твърди, че по силата на Договор за цесия „....“ ЕАД е прехвърлило на „....“ ООД вземането си към ответницата. На 01.10.2019г. от своя страна „....“ ООД е прехвърлило на ищеца процесното вземане, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. По силата на изрично пълномощно „....“ ООД има право да изпрати до длъжника уведомително писмо по чл.99 ЗЗД. Същото е приложено към исковата молба за връчването му на ответника. Моли се за уважаване на предявения установителен иск поради тези съображения и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 79 ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар в размер от 205лв., както и сторените в исково производство разноски в размер от 205лв. за заплатена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.Ю.Х., ЕГН ...., с адрес .... дължи на „....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „...“ № ..., вх...., ет...., представлявано от Ю.Ц. сумата от 213.30 лв. (двеста и тринадесет лева и тридесет ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.05.2017г. до 01.09.2017г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер № 16611651002/24.04.2017г., сключен между ответника и „....“ ЕАД, за което са издадени фактури №1227016375 от 01.06.2017г., № 1228749007 от 01.07.2017г., № 1230471734 от 01.08.2017г. и №1232388195 от 02.09.2017г., вземането по който договор е прехвърлено на „....“ ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 208/2020г. по описа на Девински районен съд, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Ю.Х., ЕГН ...., с адрес .... да заплати на „....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „...“ № ..., вх...., ет...., представлявано от Ю.Ц. сумата от 205лв. /двеста и пет лева/, представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №208 по описа за 2020г. на Девински районен съд, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Ю.Х., ЕГН ...., с адрес .... да заплати на „....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „...“ № ..., вх...., ет...., представлявано от Ю.Ц. сумата от 205лв. /двеста и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде внесена по посочената от ищеца банкова сметка IBAN: ...., при "..." АД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.