Решение № 53/23.12.2021г. по гр.д. № 47/2021г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.439 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от .... ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. .... №…, представлявана от А.Д. - председател, срещу Г.И.К., ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул. .... № …, с предявен иск с правно осн.чл.439 ГПК, по който се иска признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1 898,50 лева, от които вземане за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Районен съд-Чепеларе в размер на 1 398,50 лева присъдени с решение № 78/17.06.2019г. на РС-Чепеларе и сумата от 500 лева разноски по в.гр.д№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян присъдени с решение № 15/17.01.2020г. на ОС-Смолян, всички представляващи вземане по изпълнителен лист от 26.02.2021г. и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на СИС при Районен съд-Чепеларе, поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с насрещно вземане на .... към М.Г.К., ЕГН ...., породило действие към 20.10.2020 г.

Ищецът сочи, че срещу него е образувано изп.д.№ 4/2021 г. по описа на СИС към Районен съд гр.Чепеларе от взискателя Г.И.К., като претендираните суми са в размер на 2 505,78 лева. от които: 1 898,50 лева- неолихвяема сума, 25,00 лева разноски по изпълнителното дело, 202,28 лева такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК и 380,00 лева други суми в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение и др. Излага, че правният си интерес за образуване на изп.д.№ 4/2021 г. по описа на СИС към Районен съд - гр. Чепеларе взискателят Г.К.- ответник в настоящото, обосновава със сключен договор за цесия от 12.02.2021 г. с М.Г.К., съгласно който М.К. прехвърля на Г.К. своите вземания от ... в общ размер от 1898,50 лева, от които вземане за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Районен съд-Чепеларе в размер на 1 398.50 лева присъдени с решение № 78/17.06.2019г. на РС-Чепеларе и сумата от 500 лева разноски по в.гр.д№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян, присъдени с решение № 15/17.01.2020г. на ОС-Смолян. С уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД М.К. уведомява кооперацията за извършената от нея цесия с Договор за цесия от 12.02.2021г.

Кооперацията твърди, че връчва на М.Г.К. писмено изявление за прихващане на взаимно дължимите, изискуеми и ликвидни суми до размера на по-малкото от тях съгласно чл.104 от ЗЗД, съгласно което дължимата от ... сума от 1 898,50 лева се прихваща от дължимата сума от М.Г.К. в размер на 2 935,68 лева, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като след извършеното прихващане М.К. дължи на ... сумата от 1 037,18 лева за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на РС Чепеларе и в.гр.д.№349/2019г. по описа на ОС-Смолян, която сума ищецът сочи, че я поканил да заплати наред с останалото задължение към него, за което е образувано изп.д.№ 20209170400100 по описа на ЧСИ С.Д., както и дължимите разноски по гр.д. № 1524/2020г. по описа на ВКС в размер на 728,35 лева.

Ищецът излага, че на 09.03.2021 г. получава покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 4/2021 г. по описа на СИС към РС гр.Чепеларе, съгласно която общото задължение към 05.03.2021г. на кооперацията е в размер на 2 505,78 лева. Счита, че тези вземания към момента не подлежат на принудително събиране. Твърди, че след като е получил уведомление за процесната цесия е извършил прихващане на задължението си при условията на разпоредбата на чл. 103 ЗЗД. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, ако длъжникът не се е съгласил с прехвърляне на вземането, той може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Съгласно Решение № 247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. на ВКС, ТК II отд., правото на длъжника, при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл.103 ал.3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Кооперацията сочи, че като длъжник по вземането за разноски не само не се е съгласила с извършената цесия, но е изразила и изрично несъгласие със същата. Правноирелевантно е времето на това противопоставяне на цесията предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Счита, че в случая са налице и предпоставките за извършване на прихващане съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД, според която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление.

Ищецът навежда доводи, че съгласно съдебната практика прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях - чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане. При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна. В настоящия случай изявлението за прихващане е получено лично от М.К. на 22.02.2021г.

Ищецът излага, че в случая е налице материално изявление за прихващане между насрещни вземания, които са ликвидни и изискуеми, произтичат от едно и също съдебно производство, а именно съгласно решение № 78/17.06.2019г. по гр. д № 18/2017г. по описа на Районен съд Чепеларе и решение № 15/17.01.2020г. по в.гр.д.№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд-Смолян и двете в частта за разноските, влезли в сила на 20.10.2020г. съгласно определение № 704 от 20.10.2020г. на ВКС,ГК, III г.о по к.гр.д. № 1524 по описа за 2020г., към който момент и прихващането на вземанията е възможно. Същото материално изявление за прихващане е упражнено от ... извънсъдебно с валидно изявление за прихващане, което е обективирано в писмо получено от М.К.. Цитира решение № 103/01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС IV г.о., съгласно което във всички случаи прихващането поражда действие от предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, т. е. от деня, в който прихващането е можело да се извърши. Ето защо ищецът счита, че в случая изпълнителното производство насочено срещу него следва да бъде прекратено, тъй като задълженията са погасени чрез извършеното прихващане с насрещно вземане към М.К. и към момента същите не съществуват, поради и което не биха могли да се реализират принудително. Заявява, че изпълнителното дело, образувано от Г.И.К. не е прекратено, въпреки подаденото от името на ... възражение в тази насока срещу наличието на вземане от Г.И.К.. Липсва произнасяне по направеното искане за прекратяване на делото и същото нарушава правната му сфера в нарушение на закона, с възможност за извършване на принудителни действия по изпълнителното дело.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който искът се оспорва изцяло. Счита, че ищецът не е направил изявление за прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД, което да погаси вземането. Намира, че доколкото се касае до изявление, чрез което се погасява вземане, то представлява и вид разпоредителна сделка. Изявлението на председателят на ... от 22.02.2021г. представлява упражняване на потестативно право - едностранна разпоредителна сделка с имущество на кооперацията. Съгласно чл.32 ал.2 ж) от Устава на ..., действал към 22.02.2021г. за извършването на разпоредителни сделки с имущество на кооперацията, каквото безспорно представляват вземанията й, е необходимо предварително одобряване на сделката от управителния съвет. Същото изискване е регламентирано и в чл.21 ал.1 т.7 ЗК. Ответникът твърди, че предварително одобряване на заявеното прихващане на 22.02.2021г. от страна на управителния съвет на кооперацията не е извършено. Поради това ищецът не е извършил валидно изявление за прихващане, на 22.02.2021г., а извършеното такова е недействително, респективно не е породило правно действие. Г.К. отбелязва, че в случая са неприложими разрешенията на ТР № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, касаещи липсата на предварително взето решение за продажба на недвижим имот от общото събрание на кооперацията. На първо място чл.21 ал.1 т.7 ЗК регламентира ограничаване представителната власт на председателя, в случай на разпоредителни сделки, уредени в устава, а уставът на кооперацията сочи като такива всички разпоредителни сделки с имущество на кооперацията. На следващо място в самото тълкувателно решение е прието, че в случаите, при които законът постановява противопоставими на трети лица ограничения на представителната власт на органните представители, предвижда и вписване на тези ограничения в търговския регистър. В случая ограничението на представителната власт на председателят е вписано в устава на кооперацията, който е надлежно обявен в Търговския регистър и третите лица имат възможност да се запознаят с това ограничение.

На следващо място Г.К. моли съдът приеме, че възражението не е извършено надлежно - на новия кредитор/цесионера - ответник, поради което и не е породило правно действие. Счита, че съгласно цитираната в исковата молба съдебна практика и Решение № 330 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2017 г., II т. о., ТК упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане е обусловено от наличие на насрещни, изискуеми и ликвидни парични вземания или вземания за еднородни и заместими вещи. Законодателят е предвидил редица изключения от изискването за насрещност на двете вземания, предмет на компенсацията, сред които е и установеното в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД право на длъжника да извърши прихващане на задължение към цесионера с вземане, което има към цедента. Такова право обаче не възниква, съответно се погасява при изразено от длъжника съгласие с цесията към момента на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, или в по-късен момент- непосредствено след като цесията е породила действие спрямо длъжника. Цитира съдебна практика съгласно която правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията; за упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира.

Ответникът прави извода, че ищецът - длъжник е имал правото да извърши прихващане на вземането си към М.К. - цедент със задължението си към Г.К. - цесионер, но в случая такова прихващане не е извършено. Видно от текста на изявлението за прихващане от 22.02.2021г. ищецът ненадлежно е заявил прихващане на вземането му към М.К. със задължението му към М.К., каквото към този момент вече не съществува, поради извършената по-рано цесия. Намира, че вземанията, които се погасяват по чл.103 ал.3 ЗЗД не са насрещни - едното е вземане на длъжника към цедента, а другото е вземане на цесионера към длъжника, но закона допуска прихващането поради липса на съгласие за извършената цесия между цедента и цесионера. За да породи обаче действие възражението за прихващане, същото следва да е заявено по отношение именно на вземането, което новия кредитор - цесионер има към длъжника, което в случая не е извършено. Вместо това ... е заявила прихващане с несъществуващото си вече задължение към М.К., което не е породило никакво правно действие.

Счита, че липсва валидно извършено изявление за прихващане от страна на ищеца, и намира, че сумите по изп.д.№ 4/2021г. се явяват дължими от ищеца на ответника, и към датата на завеждане на изпълнителното дело, и към днешна дата.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв.Р., която от негово име поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. От негово име становище за неоснователност на претенцията ангажира процесуалният му представител адв.Д..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

На съда е служебно известно и страните не спорят относно обстоятелството на влязли в сила решение № 78/17.06.2019 г. по гр.д.№ 18/2017 г. по описа на Районен съд гр.Чепеларе и решение № 15/17.01.2020 г. по в.гр.д.№ 349/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян, вкл. в частта за разноските, предвид определение № 704/20.10.2020 г. на ВКС по к.гр.д. № 1524/2020 г., въз основа на които М.Г.К. е осъдена да заплати на ... разноски по делата общо в размер на 2 935,68 лв., от които 1 935,68 лв. – разноски по гр.д. № 18/2017 г. по описа на РС гр.Чепеларе и сумата 1 000 лв. – разноски по в.гр.д. № 349/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян. По същите дела кооперацията е осъдена да заплати на М.Г.К. разноски в общ размер на 1 898,50 лв., от които 1 398,50 лв. – разноски по гр.д. № 18/2017 г. по описа на РС гр.Чепеларе и 500,00 лв. – разноски по в.гр.д. № 349/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян.

На 12.02.2021 г. М.Г.К. и Г.И.К. са сключили договор за цесия, съгласно който М.К., в качеството си на цедент прехвърля на цесионера Г.К. вземанията си за разноски по гр.д. № 18/2017 г. по описа на РС гр.Чепеларе и тези по в.гр.д. № 349/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян, общо в размер на 1 898,50 лв. На същата дата М.Г.К. е изпратила уведомление по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до ... гр.Ч., с което уведомява последната, че с договор за цесия от 12.02.2021 г. е прехвърлила вземанията си за разноски на Г.И.К.. Видно от известие за доставяне на пощенска пратка, писмото е получено от кооперацията на 17.02.2021 г.

С писмо изх.№ 187/19.02.2021 г. ... адресира до М.Г.К. заявление за прихващане свързано с наличието на две ликвидни изискуеми парични вземания помежду им. В писмото са описани съдебните решения, от които произтичат. Посочено е, че кооперацията има вземане в размер на 2 935,68 лв. към М.К., а тя към кооперацията - вземане в размер на 1 898,50 лв. Кооперацията заявява, че прави изявление за прихващане по смисъла на чл.104 ЗЗД, като се прихващат взаимно дължимите изискуеми ликвидни суми, като същите да се считат погасени до размера на по-малката от тях, а именно дължимата от кооперацията сума от 1 898,50 лв. се прихваща от дължимата на М.К. сума в размер на 2 935,68 лв. В писмото се излага, че след извършеното прихващане М.К. дължи на кооперацията сумата от 1 037,18 лв. за разноски по гр.д. № 18/2017 г. по описа на РС гр.Чепеларе и в.гр.д. № 349/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян, която остава дължима към кооперацията и за която последната е образувала изпълнително дело № 20209170400100 по описа на ЧСИ С.Д.. В същото писмо кооперацията изрично се противопоставя на извършената от М.К. цесия на 12.02.2021 г. в полза на Г.К., като сочи, че не приема същия за кредитор по отношение на задълженията за разноски на кооперацията към К..

С молба вх. № 94/04.03.2021 г. на СИС при ЧлРС Г.И.К. е поискал да се образува изпълнително дело против ..., въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2021 г., издаден от РС – Чепеларе за сумата от 1898,50 лв. В молбата е посочил, че вземането му е прехвърлено с договор за цесия от М.К., както и че кооперацията е уведомена за прехвърлянето на вземането. ДСИ при ЧлРС е образувал изпълнително дело № 4/2021 г. като е изпратил Покана за доброволно изпълнение до ..., която е връчена на последната на 09.03.2021 г. Кооперацията е депозирала възражение вх. № 136/22.03.2021 г. до ДСИ по делото, с което представя писмото с извършено изявление за прихващане, адресирано до М.К. и излагайки съответните обстоятелства във връзка със същото, моли съдебния изпълнител на основание чл.433 ал.1, т.1 ГПК да прекрати изпълнителното дело, предвид обстоятелството, че сумата е приспадната след извършеното прехващане, преди образуване на изпълнителното дело и към момента на образуването му не е била дължима.

С разпореждане от 23.03.2021 г. Държавният съдебен изпълнител при ЧлРС е разпоредил да се изпрати копие от възражението за становище на взискателя по делото Г.К.. С молба вх. № 155/26.03.2021 г. Г.К. заявява, че не са налице основания за прекратяване на делото. Излага съображения, че длъжникът не е извършил надлежно прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД, като сочи, че към датата, на която е получил писмото с изявление за прихващане – 22.02.2021 г. М.К. не е носител на вземания срещу кооперацията и съответно не са налице две насрещни изискуеми ликвидни вземания. Счита, че ефект на прихващане не е настъпил.

Въз основа на това становище на Г.К. и наличието на висящо изпълнително дело, кооперацията обосновава правения си интерес от завеждане на иска по чл. 439 ГПК. С оглед на правната характеристика на самия иск по чл. 439 ГПК, същия е правното средство за установяване несъществуването, съответно погасяване на изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист.

Цесията е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Страните по договора са прехвърлителят на вземането наречен „цедент“ и неговия „приобретател“, който се означава с термина „цесионер“. В случая не се спори и съдът приема, че договорът за цесия е валиден. Предвид това, че цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – длъжник, законът изисква съобщаване на длъжника за цесията – чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД. В случая се установява, че М.К. е изпълнила това задължение и с едностранно изявление е известила длъжника ..., че вземането й срещу нея е прехвърлено на нов кредитор. До момента на получаването на съобщението от длъжника, негов кредитор е цедента, длъжникът се освобождава, ако изпълни на цедента. Аналогично е действието и на заместващите изпълнението способи – прихващането, даването вместо изпълнение, опрощаването и т.н. След уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането обаче, цедентът изгубва качеството си на кредитор на длъжника. След като от наличните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че М.К. е уведомила кооперацията, че е прехвърлила вземането си на 17.02.2021 г., съдът приема, че от този момент кредитор на ... се явява не тя, а Г.К.. Изпълнение длъжникът дължи на него.

Правото да се извърши прихващане възниква при наличието на две насрещни, изискуеми и ликвидни задължения (вземания), с предмет пари или еднородни заместими вещи – чл.103, ал.1 ЗЗД. Изключение изискването за насрещност е предвидено с разпоредбата на чл. 103, ал.3 ЗЗД, съгласно която длъжникът, който не е приел цесията може да прихване задължението си към цесионера със свое вземане спрямо цедента, ако условията за компенсиране са съществували преди съобщаването на цесията. Тази възможност е вследствие на уреденото в чл. 104 ал.2 ЗЗД обратно действие на прихващането. Съгласно тази разпоредба, задълженията се смятат за погасени от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено.

В случая са налице предпоставките за извършване на прихващане от страна на ..., тъй като вземането, което тя има и вземането, което М.К. е прехвърлила на Г.К. са изискуеми, ликвидни, еднородни. Разпоредбата на чл. 103, ал.3 ЗЗД се явява приложима, тъй като кооперацията в качеството й на длъжник не е изразила съгласие, за прехвърляне на вземането, което М.К. има спрямо нея в полза на Г.К.. Според съда, обаче след извършената цесия кредитор на кооперацията за сумата 1898, 50 лв. се явява Г.К. и волеизявлението за прихващане следва да се отправи към него. Прихващането е действие на едностранно изявление на длъжник, отправено до насрещната страна. Волята за прихващане трябва да бъде ясно изразена, предвид преобразуващия характер на правото да се извърши прихващане. Извънсъдебното прихващане, освен изявление включва във фактическия си състав и получаването на изявлението от насрещната страна. Ако се прихваща с чуждо вземане, изявлението се адресира до кредитора на прихващащия, а не до титуляра на вземането, с което се прихваща задължението на прихващащия. В случая след извършената цесия, изявлението на кооперацията за прихващане следва да се адресира до Г.К., въпреки че се прихваща чуждо вземане - това на М.К.. Доколкото в случая кооперацията не е адресирала изявлението си за прихващане до новия кредитор, според съда то не е породило действие. Длъжникът след като е узнал за цесията дължи изпълнение на Г.К. – било то чрез плащане, адресиране на изявление за прихващане или чрез друг способ.

Съображенията срещу предявеният иск на ответника по делото в тази насока се споделят от настоящия състав на съда, което от своя страна налага отхвърляне на установителния иск по чл. 439 ГПК. Доколкото изявлението отправено до М.К. за прихващане не е породило целения правен ефект, кооперацията е останала задължена към взискателя по изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на СИС при ЧлРС Г.К.. Действително в хода на изпълнителното дело той е узнал за волята на кооперацията да прихване двете вземания при условията на чл.103, ал.3 ЗЗД, но законът изисква волята за прихващане да е ясно изразена до надлежния кредитор, в противен случай може да се застраши правната сигурност.

Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ответника за липса на възможност за председателя на кооперацията да направи изявление за прихващане без съответно решение на управителния съвет. Прихващането не е действие на разпореждане с имущество и затова то може да се извърши от представляващото търговеца лице.

На ответника на осн.чл.78 ал.3 ГПК се дължат направените разноски по делото в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За тях той представя списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от .... ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул..... № …., представлявана от А.Д. - председател, иск с правно осн.чл.439 ГПК срещу Г.И.К., ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул..... № …., за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1 898,50 лева, от които вземане за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Районен съд-Чепеларе в размер на 1 398,50 лева присъдени с решение № 78/17.06.2019г. на РС-Чепеларе и сумата от 500 лева разноски по в.гр.д№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян присъдени с решение № 15/17.01.2020г. на ОС-Смолян, всички представляващи вземане по изпълнителен лист от 26.02.2021г. и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на СИС при Районен съд-Чепеларе, поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с насрещно вземане на .... към М.Г.К., ЕГН ...., породило действие към 20.10.2020 г.

ОСЪЖДА ... да заплати на Г.И.К. разноски по делото в размер на 300лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му пред ОС-Смолян.