Решение № 52/22.12.2021г. по гр.д. № 179/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.34 ЗС вр.с чл.341 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от С.М.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., С.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., М.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.С., ул.... № ..., вх…., ет…., ап…., и Г.С.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ..., ет...., ап...., срещу З.Х.Х., ЕГН ..., с адрес гр.С., бул.“...“ № ..., ет. ..., ап. ..., С.Х.Х., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“... № ..., Г.В.К. ЕГН:... с адрес: гр.Ч. ул.”...” № ... и М.С.В. ЕГН:... с постоянен адрес: гр.С. район "…" ул."…" №…, в която се сочи, че първите трима ищци са законни наследници на В.С.А., починал през .... г., че след смъртта му ищците и ответниците се явяват съсобственици на следните имоти по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г.: ПИ с идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м., ведно със застроената в имота сграда с идентификатор № 80371.241..... с площ 109 кв.м., брой етажи два, с предназначение жилищна сграда еднофамилна. Сочи се, че за имотите е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство № 175, том IV, дело № 875/2008 г. по описа на Службата по вписвания при ЧлРС. Ищците твърдят, че другите законни наследници на В.А. – И.А. и Г.К., са прехвърлили по 1/40 ид.ч. от тези имоти на ответницата З.Х. с Нотариален акт № 88 т.2 дело № 248/14.09.2017г. по описа на СВп при ЧРС. Сочат, че И.В.А. е починала и е оставила като законен наследник - М.С.В., затова считат, че съсобствеността върху описаните имоти е при следните квоти: за С.М.А. - 1/20 ид.ч. от правото на собственост; за С.В.А. - 1/20 ид.ч. от правото на собственост; за М.В.А. - 1/20 ид.ч. от правото на собственост; за Г.С.А. - 5/20 ид.ч. от правото на собственост; за З.Х.Х. - 22/80 ид.ч. от правото на собственост; за С.Х.Х. - 5/20 ид.ч. от правото на собственост; за Г.В.К. - 3/80 ид.ч. от правото на собственост; за М.С.В. - 3/80 ид.ч. от правото на собственост. Ищците излагат, че заедно с ответниците се явяват съсобственици на основание наследствено правоприемство, давностно владение и съдебна делба и на сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г. с площ 87 кв.м. с предназначение селскостопанска, разположена в ПИ с идентификатор № 80371.242..... Сочат, че за тази сграда съсобствениците са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, давностно владение и съдебна делба № 106, том III, дело № 549/2006 г. по описа на СВп при ЧлРС. Сочат, че другите законни наследници на В.А. – И.А. и Г.К., са прехвърлили по 1/40 ид.ч. от притежаваното от тях право на собственост на ответницата З.Х., поради което квотите в съсобствеността на имота са в размерите посочени по-горе за другите имоти. Молят съда да допусне делба на описаните недвижими имоти.

От ответниците Г.К. и М.В. са постъпили отговори на исковата молба, в които искът за делба се оспорва като неоснователен, поради това, че двете не са съсобственици на имотите. Признават, че са наследници на В.А., но заявяват, че са се разпоредили с притежаваните идеални части от правото на собственост от процесните имоти. Сочат, че с нотариален акт № 50, т.2, д.№244/14.09.2017г. по описа на Х.Д.- нотариус с рег.№ ... на НК, вписан под № 88, т.2, д.№ 248/14.09.2017г. по описа на СВп при РС-Чепеларе, Г.В.К. и И.В.А. /починала на .... г./ са се разпоредили в полза на другата ответница З.Х.Х. с част от притежаваното от тях право на собственост в размер общо на 1/40 ид.ч. от общо притежаваните от тях 2/20 ид.ч. С нотариален акт № 130, т.2, д.№ 323/10.09.2021г. по описа на Х.Д.- Нотариус с р.№ ... на НК, вписан под акт № 98, т.3, дв. вх.р.№ 730/10.09.2021г., М.С.В. и Г.В.К. са се разпоредили отново в полза на З.Х.Х. и с останалите свои идеални части от правото на собственост от имотите, а именно с всички останали квоти от собствеността си в делбените имоти, в размер на 3/80 ид.ч. от всеки един имот, всяка от тях. Молят при наличие на съгласие от станалите страни по делото на осн.чл.226 ГПК, производството да бъде прекратено по отношение на тях.

От ответницата З.Х.Х. е постъпил отговор на исковата молба, в която се излага следното: Твърди се, че площта на процесния поземлен имот е посочена неправилно в размер на 153 кв.м., вместо 173 кв.м. З.Х. признава, че с нотариален акт № 88, том II, дело № 248/14.09.2017 г. на СВ при ЧлРС, Г.А. и покойната И.А. са й продали притежаваните от тях по наследство по 1/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 80371.241...., ведно с по 1/20 ид.ч. от построената в него жилищна сграда и притежаваните по 1/20 ид.ч. от селскостопанската сграда. Счита, че квотите на съсобственост на страните по отношение на трите имота са посочени правилно в исковата молба. Излага, че селскостопанската сграда се явява придобита в режим на СИО и че като необходими другари в делбеното производство следва да участват съпрузите на упоменатите в нотариалния акт от 2006 г. Сочи, че многократно е изразявала желание за подялба на имотите, като единствено тя и ответника С.Х. са предприели действия по издадено на страните по делото предписание за укрепване на жилищната сграда и подмяна на старата с нова покривна конструкция, като всички средства е заплащала единствено тя.

От ответника С.Х.Х. е постъпил отговор на исковата молба, в който искът за делба на еднофамилната жилищна сграда и поземления имот се оспорва като неоснователен. Заявява, че ищците не притежават описаните в исковата молба квоти на съсобственост в тези два имота, тъй като техните идеални части е придобил по давностно владение. Твърди, че общият за страните по делото наследодател Д.В.(Г.) Х. е починала на ... г., като е оставила за свои законни наследници четирите си деца – Г.А. – син, В.А. – син, С.Х. – син и З.Х. – дъщеря. Признава се факта на снабдяване на четиримата наследници на Д.Х. с констативни нотариални актове по отношение на процесните имоти през 2006 г. и 2008 г. С.Х. излага, че от раждането си до месец септември 2018 г. е живял непрекъснато в процесния поземлен имот и жилищната сграда с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ..., че там е адресната му регистрация по постоянен адрес и към днешна дата. Обяснява, че е живеел на адреса заедно с майка си и семейството си, че след като Д.Х. се е разболяла тежко, единствено с ответницата З.Х. са полагали грижа за нея, като основно я е гледал той. Братята му и техните семейства много рядко са посещавали майка им, дори след като се разболяла. С.Х. заявява, че след смъртта на Д.Х. през .... г. е владял изключително за себе си притежаваните от ищците общо 8/20 ид.ч. от двата имота с намерението да стане собственик. Твърди, че владението му било непрекъснато за период от повече от 10 години и че давностния срок е изтекъл в негова полза дори смятано от датата на издаване на нотариален акт № 181/09.12.2008 г. Счита, че владението е било явно, тъй като е обитавал къщата заедно с майка си и семейството си, че това било добре известно на брат му В.А. и наследниците му, както и на брат му Г.А., че всички са възприемали този факт и не са се противопоставяли. Заявява, че не е било необходимо да демонстрира намерение за своене по отношение на братята си и на наследниците на В.А., тъй като е живял в имота със семейството си и се знаело, че къщата на ул.“....“ № ... е за него. Освен това никой от наследниците не се е противопоставял на това. Заплащал всички битови и комунални разходи за поземления имот и сградата. Сочи, че единствено той и З.Х. са заплащали разходите свързани с поддържането и подобренията на имота, включително подмяната на покрива с нов, основен ремонт на баня и санитарен възел, дейности по укрепване на стени. Намира владението за необезпокоявано, тъй като ищците на са го оспорвали. Счита, че доколкото ищците не притежават 8/20 ид.ч. от процесния недвижим имот, жилищна сграда и земя, предявеният иск за делбата им се явява неоснователен.

Във връзка с възражението на З.Х. в отговора й на исковата молба относно страните по иска за делба на стопанската сграда, съдът с разпореждане №66/04.03.2021 г. указа на ищците да попълнят фактическите си твърдения относно способа, въз снова на който се твърди придобиване право на собственост върху тази сграда. В постъпилата молба вх.№476/11.03.2021 г. на ЧлРС те сочат, че сградата е била собственост на Д.Х. – майка на Г.А., В.А., З.Х. и С.Х., че самата тя я е придобила при съдебна делба през 1964 г., а страните по делото се явяват нейни съсобственици по наследство. Заявяват, че неправилно в нотариалния акт за собственост върху тази сграда е посочено, че е придобита въз основа на давностно владение. Не считат, че е необходимо по този иск да се конституират съпрузите на наследниците на Д.Х..

В с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват. От тяхно име процесуалният им представител адв.Д. поддържа предявения иск за делба.

Ответникът С.Х., редовно призован, не се явява в с.з. От негово име претенцията за делба на ПИ с идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м., ведно със застроената в имота сграда с идентификатор № 80371.241..... оспорва процесуалният му представител адв.Ц.-Б..

Ответникът З.Х., редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име претенцията за делба поддържа процесуалният й представител адв.П.. Представя писмена защита по делото, в която моли делба на поземления имот и жилищната сграда в него да се допусне при квоти: за С.М.А. - 1/20 ид.ч.; за С.В.А. - 1/20 ид.ч.; за М.В.А. - 1/20 ид.ч.; за Г.С.А. - 5/20 ид.ч.; за З.Х.Х. - 7/20 ид.ч.; за С.Х.Х. - 5/20 ид.ч. Навежда доводи за делба на стопанската сграда при квоти: за С.М.А. - 1/40 ид.ч.; за С.В.А. - 1/40 ид.ч.; за М.В.А. - 1/40 ид.ч.; за Г.С.А. - 5/40 ид.ч.; за З.Х.Х. - 17/40 ид.ч.; за С.Х.Х. - 15/40 ид.ч.

В с.з. ответниците Г.К. и М.В. не се явяват. От тяхно име се явява процесуален представител адв.С., която моли производството да се прекрати по отношение на К. и В..

От фактическа и правна страна въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено следното:

Предмет на иск делба е правото на собственост върху конкретни вещи. За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост е необходимо, на първо място да бъде установено, дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права върху съсобствените вещи. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното производство с решение по чл. 344 ГПК.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 395/15.11.2021 г., издадено от Община Чепеларе, страните по делото са наследници на Д.В. Х., ЕГН ..., бивш жител на гр.Чепеларе, починала през ... г. Ищецът Г.С.А., ответниците З.Х. – Д. и С.Х., и починалия през ... г. В.С.А., ЕГН ..., са нейни наследници по закон – синове и дъщеря.

От удостоверение за наследници изх.№ 254/10.11.2020 г., издадено от Община Чепеларе, се установява, че след смъртта си през 2017 г. В.С.А. е оставил за наследници по закон ищците С.М.А., М.В.А. и С.В.А., както и ответниците Г.В.К. и И.В.А.. Последната е починала през ... г. и неин наследник по закон е дъщеря й М.С.В..

Г.С.А., В.С.А., З.Х. – Д. и С.Х.Х., са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство № 181, том II, дело № 372/09.12.2008 г. на нотариус Н.Б., с район на действие РС – Чепеларе, съгласно който са признати за собственици на ПИ с идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м. по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г., ведно с построената в него сграда с идентификатор № 80371.241..... със застроена площ 109 кв.м.

Г.С.А., В.С.А., З.Х. – Д. и С.Х.Х. са се снабдили и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, давностно владение и съдебна делба № 131, том II, дело № 325/12.07.2006 г. на нотариус А.В., с район на действие РС – Чепеларе, с който са признати за собственици на стопанска сграда- плевня с обор със застроена площ 81 кв.м., представляваща сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе.

Видно от удостоверение изх.№ 136/14.12.2021 г. на Община Чепеларе, съгласно регистрите на населението на гр.Чепеларе, Д.В.Х. е сключила брак на ... г. с Х.С.Х. с ЕГН ..., като не са налице данни брака да е прекратяван до ... г., когато Х.Х. е починал.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 50, том II, дело № 244/14.09.2017 г. на нотариус Х.Д., с район на действие РС – Чепеларе, се установява, че Г.В.К. и И.В. А. са продали на З.Х. – Д. по 1/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 80371.241...., ведно с 1/40 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор № 80371.241....., както и по 1/40 ид.ч. от стопанската сграда с идентификатор № 80371.242..... С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 130, том II, дело № 323/10.09.2021 г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС – Чепеларе, Г.В.К. и М.С.В. даряват на З.Х.–Д., всяка от тях по 3/80 ид.ч. от всеки от имотите, както следва: по 3/80 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 80371.241...., ведно с 3/80 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор № 80371.241....., както и по 3/80 ид.ч. от сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе.

От показанията на свидетелката Д.С., братовчедка на страните по делото, става ясно, че в жилищната сграда с адрес гр.Ч. ул..... №... живели основно наследодателката Д.Х. и сина й С.Х. със своето семейство. Г.А. и В.А. се установили да живеят в собствени жилища.За Д.Х. в годините преди смъртта й се грижели основано С.Х. и съпругата му И.. Свидетелката обяснява, че Г.А. и В.А. са деца на Д.Х. от първия й брак, а С.Х. и З.Х.- от втория. Твърди, че Д.Х. искала да прехвърли къщата на С.Х. и всички наследници знаели, че тя остава за него, като помежду им не е имало спорове.

Възражението на С.Х. за придобиване на собствените на ищците идеални части от поземления имот и жилищната сграда построена в него по давност обаче се явява неоснователно. Предпоставките на придобивната давност са визирани в чл.79 ЗС. Необходимо е позоваващия се на придобивна давност да упражнява владение върху имота в период от 10 години, като упражнява фактическа власт върху него с намерение да го свои. След смъртта на Д.Х. през ... г. по отношение на имота е възникнала съсобственост, а когато само един от съсобствениците ползва собствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалните части на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите наследници е необходимо да демонстрира, че е отблъснал владението им и е започнал да свои техните части за себе си.

В случая съдът приема за установено, че С.Х. е единствения наследник живял в имота след смъртта на Д.Х.. Не се твърди и не се установява ищците да са предявявали претенции за ползване на част от него и да са били налични спорове относно това. С.Х. не установи обаче в производството по делото да е предприемал действия, чрез които да демонстрира промяна на държането на идеалните части от правото на собственост на ищците с установяване на владение за себе си. В този смисъл съдът не възприема доводите му за придобиване на имота по давност в периода от 2008 г. до 2018 г. Той по никакъв начин не е изявил пред съсобствениците чрез действията си, че свои техните идеални части. Тезата на С.Х. би могла да бъде споделена единствено в случай, че между наследниците по закон на Д.Х. беше извършена неформална делба, при която всеки от тях придобива право на собственост върху определена вещ и я е владял в продължение на 10 години. Такива обстоятелства по делото обаче, нито се твърдят, нито се установяват. Твърденията на ответника се опровергават и от признанието му в хода на гр.д.№109/2017 г. на РС Чепеларе, че имота е наследствен. Това се установява от представения по делото отговор на искова молба по това дело.

Страните не спорят и доколкото по делото са въведени твърдения, че поземления имот, ведно с жилищната сграда построена в него са индивидуална собственост на наследодателката Д.В. Х., съдът приема, че след смъртта й през ... г., тя е наследена от децата й, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН при равни квоти от по ¼ ид.ч. В.С.А. е починал през ... г., и неговите наследници: С.А. – съпруга, И.А. – дъщеря, Г.К. – дъщеря, С.А. – син и М.А. – дъщеря, го наследяват също при равни квоти от по 1/5 ид.ч.

От горецитираните нотариални актове се установява, че Г.К. и И.А., а след кончината на последната, дъщеря й М.В., са се разпоредили в полза на З.Х. – Д. със своите идеални части от поземления имот, жилищната сграда в него,а също и от стопанската. Предвид това, с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г. по делото, съдът прекрати производството по отношение на тях, като прие като страна по делото на тяхно място вече конституираната като ответник З.Х.–Д..

Налага се извода, че страните по делото са придобили оставения в наследство от Д.В. Х. поземлен имот, ведно с изградената в него жилищна сграда, при квоти: С.Х. - 5/20 ид.ч., З.Х. – Д. - 7/20 ид.ч., Г.А. - 5/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч. и М.А. – 1/20 ид.ч.

Страните спорят относно квотите, при които да се допусне до делба стопанската сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе. Видно от протокол от 22.12.1964 г. по гр.д.№231/1964 г. на РС Чепеларе, по делото е одобрена съдебна спогодба, съгласно която петима съделители поделят имоти. В дял на Д.В.Х. се поставя плевня с обор, построени на 81 кв.м.в парцел ... в кв. ... по плана на гр.Чепеларе. Сочи се, че сънаследничките се задължават да заплащат на своята майка З.А.М. по 5лв. месечна издръжка. Доколкото към датата на съдебната делба Д.Х. е била в брак с Х.Х., с основание възниква въпросът дали имотът е придобит от нея в режим на СИО.

Режимът на съпружеската имуществена общност е уреден за пръв път в българското законодателството със Семейния кодекс от 1968 г.(отм.) Съгласно чл.103 от него правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Въз основа на тази разпоредба съдът приема, че доколкото към датата на придобиване на стопанската сграда и към датата на приемане на СК през 1968 г. Д.Х. е била в брак, е необходимо да се обсъди какво е съотношението при придобиване на имота при делбата от 1964 г. на двете основания въз основа на които това е станало: наследство и заплащане уравнение на дела й.

В случая намират приложение разрешенията по т.3 от Постановление №5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, съгласно които придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. Когато през време на брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг, не възниква съпружеска имуществена общност върху частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или дарение. Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55в ЗПИНМ . Други претенции на единия съпруг за по-голямо участие в придобиване на имуществената общност се разглеждат, съобразно чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК .

Въз основа на тази задължителна съдебна практика съдът счита, че в настоящия случай следва да се определи каква част от стопанската сграда Д.Х. е придобила по наследство, и каква част- в режим на СИО, предвид уравнението на дела, което следва да заплати по време на брака си под формата на месечна издръжка, заедно с другите съделители. Доколкото по делото липсват данни за делбената маса и квотите на съсобственост на съделителите по делото от 1964 г. на тези въпроси не може да бъде отговорено. Съдът счита, че възложеното в тежест на З.М. парично уравнение е незначително спрямо наследствения й дял за придобиването на стопанската сграда, поради което приема, че тя не е придобита в режим на СИО от Д.и Х.Х., а единствено по наследство от Д.Х. и затова е нейна лична собственост съгласно чл.13 ал.2 СК от 1968 г. (отм.). Освен това по делото не става ясно колко време Д.Х. е изплащала издръжка на съделителката З.М.. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че страните по делото са съсобственици и на стопанската сграда при квоти С.Х. - 5/20 ид.ч., З.Х. – Д. - 7/20 ид.ч., Г.А. - 5/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч., С.А. – 1/20 ид.ч. и М.А. – 1/20 ид.ч.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА до делба между С.М.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., С.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“...“ № ..., М.В.А., ЕГН ..., с адрес: гр.С., ул.... № ..., в...., ет. ..., ап. ..., Г.С.А., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ..., ет...., ап...., З.Х.Х.-Д., ЕГН ..., с адрес гр.С., бул.“...“ № ..., ет. ..., ап. ..., С.Х.Х., ЕГН ..., с адрес: гр.Ч., ул.“... № ..., на следните имоти по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г.:

ПИ с идентификатор № 80371.241.... с площ 153 кв.м., ведно със застроената в имота сграда с идентификатор № 80371.241..... с площ 109 кв.м., брой етажи два, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, и

сграда с идентификатор № 80371.242.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г. с площ 87 кв.м. с предназначение селскостопанска, разположена в ПИ с идентификатор № 80371.242....,

при квоти: за С.Х.Х. - 5/20 ид.ч., за З.Х.Х. – Д. - 7/20 ид.ч., за Г.С.А. - 5/20 ид.ч., за С.М.А. – 1/20 ид.ч., за С.В.А. – 1/20 ид.ч. и за М.В.А. – 1/20 ид.ч.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Смолян.