Решение № 74 от 17.11.2021 г. по АНД № 137/2021 г.

Съдия – докладчик Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от И.А.М. ЕГН ..., постоянен адрес: гр.Д., ул..... № ...., против електронен фиш серия К № 5028068, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1  ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание. От гл.юрисконсулт К.В. е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи за отхвърляне на жалбата.

РП Смолян, ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание,  не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5028068 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу И.А.М. за това, че на 03.06.2021 г. в 15:15 часа, в Община Чепеларе на път II-86 81.650 км. до бензиностанция „Круиз“ (извън населено място) е управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“ рег.№ ...., в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян със скорост от 66 км.ч., при разрешена скорост 40 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 26 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M №617. Видно от клип №9598, радар №617 от 03.06.2021 г. направен в   15:15 ч, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“ рег.№ ...., се е движeл с измерена скорост 69 км.ч.

От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел Електроникс” ООД  град София, относно  мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване  под № 4835, че срока  на валидност на мобилната система е до 24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията, ако срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От протокол №1-47-21 за проверка  на мобилна система за видеоконтрол от 11.02.2021г. е видно, че мобилната  система за видеоконтрол  на  нарушенията на правилата за  движение с  идентификационен номер 617/12,  тип „TFR1-M”, е преминала проверка в Български институт по метрология на 11.02.2021г. и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. Въз основа на тези данни съдът приема, че техническото средство, измервало скоростта на движение се явява годно за експлоатация.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 04.06.2021 г., от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 03.06.2021 г. е извършван с АТС TFR1-M № 617 на път II-86 81+650 км., при бензиностанция „Круиз“, като видеоконтрол е осъществяван от 14,50 часа до 17,00 часа. Автоматизираното техническо средство е било разположено в спрян служебен автомобил с рег.№ ...., позициониран на път II-86 81+650 км. при бензиностанция „Круиз“. От протокола е видно, че за контролирания участък от пътя е въведено ограничение с пътен знак за движение на МПС с не повече от 40 км.ч. Към него е приложена снимка на АТСС съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 90 км.ч. извън населеното място, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“ рег.№ .... на 03.06.2021 г. в  15:15 часа на път II-86 на 81.650 км. при бензиностанция „Круиз“ в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян със скорост 66 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с поставения пътен знак В26 преди бензиностанцията, въвеждащ ограничение на скоростта – 40км/ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение. Доколкото  И.М. не е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - път II-86 81+650 км. (бензиностанция „Круиз“), датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. 

Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, с глоба 100 лв. за превишаване от 21 до 30 км.ч.

Видно от плана за организация на движението в процесния участък, изискан от Областно пътно управление Смолян, при движение в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян преди бензиностанция „Круиз“ са поставени два пътни знака В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената".

На км.81+500 е поставен знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 60 км.ч. Съгласно Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. законосъобразно на разстояние 40м. след него на км.81+540  е поставен знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 40 км.ч.

В жалбата се сочи, че не е ясно в кой режим  е работила радарната уредба. От информацията във видеоклипа и инструкциите за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол се налага извода, че радарът е измервал скоростта само на движещи се срещу радарния лъч- на това сочи стрелката сочеща надолу; Обсег М сочи, че е засичана скоростта на разстояние 100-120 м.; режимът на излъчване е Е.

Видно от снимката на АТС, то е и било  разположено в служебен автомобил, който е бил паркиран на изхода на бензиностанция „Круиз“ в посока гр.Смолян. От извадката от плана за организация на движението се налага извода, че се е намирал на км 81+740. Доколкото знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 40 км.ч. е поставен на км.81+540, според съда скоростта на движение на управлявания от И.М. автомобил е била засечена след въведеното ограничение на скоростта, на разстояние 100-120 м. от мястото, на което се е намирала системата за видеоконтрол- около км 81+640. Следователно в ЕФ правилно е посочено мястото на извършване на нарушението като км 81+650.   Нарушението е извършено в обхвата на действие на пътен знак В26, забраняващ движението със скорост, по-висока от 40 км.ч.

Жалбоподателят сочи, че електронният фиш не е датиран. Това е така, но видно от приложената по административно-наказателна преписка разпечатка от АИС, електронния фиш е съставен на 16.07.2021 г.  

Доколкото според съда жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и в хода на административно-наказателно производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила препятстващи правото му да разбере „административното обвинение“ и да осъществи защитата си срещу него, обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Голяма част от възраженията в жалбата са за невръчване на жалбоподателя ведно с ЕФ на материалите по преписката, но доколкото нито ЗДвП, нито Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, предвиждат връчване на цялата преписка ведно с ЕФ на нарушителя, съдът намира възражението за необосновано. Жалбоподателят има възможност да се запознае с всички доказателства по преписката в хода на съдебното следствие.

С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5028068, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на И.А.М. ЕГН ..., постоянен адрес: гр.Д., ул..... № ..., за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1  ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА И.А.М. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.