Решение № 38 от 14.10.2021 г. по гр.д. № 121/2021 г.

Съдия – докладчик Десислава Петрова

Производството е образувано по предявен от ..., представлявано от ... Я.С., с адрес гр. С., ул. „...“ № ... иск с правно основание чл.16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления за осъждане на С.М.М., ЕГН ..., с адрес за призоваване .... – гр.П. да заплати на ищеца сумата от 1000лв., представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на пострадалата А.О.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението /23.12.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с Присъда №..../...г., постановена по НОХД № .../....г. по описа на РС – Чепеларе, влязла в сила на 10.04.2019г., ответникът С.М. е признат за виновен в престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. ал.1, т.2 от НК, извършено на ....г., с пострадало лице А.О.М.. Твърди се, че през 2020г. в Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е постъпила молба с рег. № 98-00-17/01.04.2020г. от А.О.М., като пострадала от престъпление, чрез пълномощника й адв. Т.Д., с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С Решение №7/2020г., НСПКПП, на основание чл.3, ал.3, чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.1 и чл.14, т.3 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова компенсация в размер на 1000лв. Сочи, че .... е изплатило сумата на пострадалата на 23.12.2020г. По изложените съображения, на основание чл.16 от ЗПФКПП моли за уважаване на иска и присъждане на законна лихва от датата на плащането.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което е взето отношение по същество и се претендират разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Не взема становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и чл.86 от ЗЗД, с предмет парични вземания на ищеца, в качеството му на процесуален субституент на Държавата за изплатена финансова компенсация за имуществени вреди, претърпени от пострадал от извършено от ответника престъпление от общ характер.

С разпоредбата на чл.16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления се урежда суброгацията на Държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. С посочената норма на .... е вменено задължение незабавно след изплащане на финансова компенсация да предяви иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. В чл.3 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е разписано, че при условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията, посочени в ал. 3, а именно: 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

Затова, за да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право по делото, същият е следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № .../....г. по описа на РС – Чепеларе, за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. ал.1, т.2 от НК, извършено на .... г. с пострадало лице А.О.М.; че пострадалата е предявила молба за финансова компенсация; че с решение №7/2020г. на НСПКПП е разрешено предоставяне финансова компенсация на пострадалата и нейния размер; че на 23.12.20г. определената сума като финансова компенсация е изплатена на пострадалата;

От ангажираните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява следното:

С Присъда №.../....г., постановена по НОХД № .../....г. по описа на РС – Чепеларе, влязла в сила на 10.04.2019г., ответникът С.М. е признат за виновен в престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. ал.1, т.2 от НК, извършено на ....г. с пострадало лице А.О.М.. А.О.М. е подала чрез пълномощника си адв. Д., молба вх. № 98-00-17/01.04.2020г. до Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. В същата изрично е посочена банкова сметка, по която да се изплати компенсацията, като същата е била на пълномощника й - адв. Д.. С решение № 7/2020г. На основание чл.3, ал.3, чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.1 и чл.14, т.3 от ЗПФКПП Националният съвет е разрешил предоставяне на финансова компенсация на А.М. за понесени разходи по съдебни и деловодни разноски. Размерът на компенсацията представлява уважения от съда граждански иск за повереник по делото в размер на 1000лв. С платежно нареждане от 23.12.2020г. сумата е била изплатена на пострадалата по сметката на упълномощения й адвокат.

Съдебната практика приема, че в това производство е изключена възможността на съда да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл.24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления / така Решение № 164/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 937/2010 г., III г.о., ГК/. Следователно налице са всички предпоставки за уважаване регресния иск по чл.16 от ЗПФКПП  и ответникът следва да бъде осъден да възстанови на Държавата сумата, платена от нея на пострадалата от престъплението като финансова компенсация.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от .... финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/. В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, .... е встъпило в правата на пострадалата против деликвента, в това число и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от ...., на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата за периода от изплащането на компенсацията – 23.12.2020 до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Претендират се такива за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100 лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Чепеларе сумата от 40 лв. държавна такса по производството.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ...., с адрес за призоваване .... – гр.П. ДА ЗАПЛАТИ на ...., представлявано от ... Я.С., с адрес гр. С., ул. „....“ № ... сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на пострадалата А.О.М., в изпълнение на решение № 7/2020г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, за извършено от ответника престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. ал.1, т.2 от НК, извършено на ....г., с пострадало лице А.О.М., за което същият е признат за виновен с Присъда №3/21.01.2019г., постановена по НОХД № .../....г. по описа на РС – Чепеларе, влязла в сила на 10.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението /23.12.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ...., с адрес за призоваване .... – гр.П. ДА ЗАПЛАТИ на ......, представлявано от  .... Я.С., с адрес гр. С., ул. „....“ № ... сумата от 100лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ...., с адрес за призоваване .... – гр.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС –Чепеларе сумата от 40лв. /четиридесет лева/, представляваща държавна такса за производството, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.