Решение № 68 от 13.10.2021 г. по АНД № 94/2021
г.
Съдия – докладчик Десислава Петрова
Производството е образувано по жалба на А.А.Г., ЕГН ..., с адрес гр.С., ул. „...“ № ..., вх...., ет...., ап.... против наказателно постановление №36-0000505/31.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция "АА" – Пловдив, с което на основание чл.177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който в заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на доводите, посочени в жалбата и допълнително изложени в с.з. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от АНО, в което се сочи, че депозираната жалба е неоснователна, излагат се аргументи по същество на делото, обосноваващи законосъобразността и правилността на издаденото НП. Излага се становище, че претендираното от въззивника за присъждане адвокатско възнаграждение е прекомерно такова съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 13.05.2021г., около 13:30ч. на път II-86,
между гр.Чепеларе и с.Хвойна, с посока на движение гр.Смолян въззивникът управлявал товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № ..., кат N3, собственост на „...“ ООД, когато бил спрян за проверка
от служители на РД „АА“ –
Пловдив – св. И.П. и Т.Г.. В хода на проверката било установено, че водач на
автомобила е А.Г., че се извършва обществен превоз на товари (пясък) от „...“
ЕООД, гр.Асеновград до „...“ ЕООД, гр.Смолян, видно от пътен лист
№588655/13.05.2021г., товарителница серия М № 411500/13.05.2021г., кантарна бележка
№101806/13.05.2021г. и с удостоверение на пътно
превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република
България към лиценз №00141/22.11.2017г. Констатирано
било, че извършваният превоз е с МПС с три оси /една управляема ос и две
неуправляеми оси/ с обща маса
При така установените факти, св. П. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Напротив, в последния изрично Г. е посочил, че няма възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, като на същия е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. П. и свидетелят по акта – св. Г.. Приобщени по делото са материалите по АНП и представените писмени доказателства в хода на процеса.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №36-0000505/31.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция "АА" – Пловдив е издадено от компетентен орган, съответно процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Директора на РД „АА“ - Пловдив е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т. І. 6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание, чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, неправилен е доводът на въззивника, че служителите на ИА "Автомобилна администрация" не са компетентни да съставят АУАН, респективно, че НП е издадено от некомпетентен орган за посоченото административно нарушение.
Уреденият в разпоредбите на чл.167, ал.3 от ЗДвП, чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. контрол от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" е единствено с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Същевременно, съгласно нормата на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи, които да имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези, които са предвидени в закона.
Поради изложените съображения, съдът намира аргументите на въззивника за издаване на НП и АУАН от ненадлежни длъжностни лица за неоснователни.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Установява се, че в НП не е посочено пълното наименование на нарушения подзаконов нормативен акт, но същия е в достатъчна степен индивидуализиран. Не е налице и възражение от въззивника в тази насока.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на административнонаказателното производство.
АУАН и НП съдържат факти, които изпълват изискването за минимално необходимо съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира правата на наказаното лице, като същият бъде информиран какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил. В тази връзка, съдът намира, че е описано мястото, времето на извършването на нарушението, установената обща маса на превозното средство и е посочено, че въззивникът не е представил документ, който да обективира извършването на превоз със съответната обща маса, а именно – квитанция от АПИ за претоварване.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос,
които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми, и
с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата
на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "б" от
Наредбата въвежда допустима максимална маса от 25 тона за моторно превозно
средство с три оси. Процесният случай попада именно
под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването
за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено
ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална
маса до 25 000 тона, е управлявано с общо тегло от
В чл. 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г. /съгласно § 5 от ЗР/, понятието "максимално допустима маса" е максималната маса на натовареното превозно средство, използвано за международен транспорт, т. е. в " максимално допустимата маса" се включва собственото тегло на автомобила и теглото на неговия товар.
Същевременно, максимално допустимата маса от 25 000 тона за пътно превозно средство от категорията по 6, ал. 1, т. 6 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ може да бъде превишена, ако е заплатена такса, за което водачът е представил квитанция, каквито доказателства не са ангажирани в съдебното производство. Липсват и такива твърдения.
Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в ал. 1, т. 6 стойността в скоби по буква "б" и стойността по буква "в" се отнасят за случаите, когато задвижващата ос е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване или окачване, което е признато за еквивалентно, в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 1, или когато всяка задвижваща ос е оборудвана със сдвоени гуми и максималното натоварване на всяка ос не надвишава 9,5 t.
В случая настоящият състав намира, че не се доказа наличието на една от алтернативно дадените в цитираната разпоредба хипотеза, доколкото не е налице пневматично окачване, видно от свидетелство за регистрация част I, където е посочено, че окачването е ресорно, не се установи наличието и на окачване, което да е признато на еквивалентно, в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 1. Не е налице и последната хипотеза, при която дори и всяка задвижваща ос да е оборудвана със сдвоени гуми, то максималното натоварване на всяка ос, в случая надвишава 9.5 тона /11.240 тона/.
Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл.6, ал.4 от ЗДвП, където максимално допустимата маса да е 26 тона, то отново е налице съставомерност на деянието, а по-малкият размер на превишаването може да се отрази единствено на размера на наложеното наказание.
По
възраженията на въззивника, че в случая намира
приложение чл.126 ЗДвП, настоящият състав намира, че разпоредбата на
чл.139,ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е специална спрямо общата такава по чл.126 от
ЗДвП, където се посочва общо, че превозване на товари масата на натовареното
пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация /F2 от
свидетелство за регистрация -
Отделно от
горното, в случая общата маса от
В хода на съдебното производство не се доказаха твърденията на процесуалния представител на въззивника за извършени нарушения при осъществяване на измерването, както на техническите правила за извършването му, така и на нормативните разпоредби. От приложената по делото кантарна бележка се установява, че общото тегло на МПС-то с товара е 33.720 тона, сбор от теглото на товарния автомобил 14.280тона /тара/ и 19.440 тона нето теглото на пясъка.
Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е с тегло от 33.720 тона представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, но при извършване на проверката жалбоподателят не е оспорил верността му /напротив, посочил е в АУАН, че няма възражения/ и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е имало пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган /така Решение № 109 от 15.01.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2959/2020 г./.
Отделно от горното, настоящият състав намира, че е недопустимо едва в съдебната фаза, въззивникът да оспорва съдържанието на документ, представен от самия него пред АНО, с цел удостоверяване количеството товар, което превозва. Дори и да се приеме обратното, то именно негова е тежестта да докаже, че посоченото в документа не отговаря на действителното положение. Въпреки дадената от съда възможност да опровергае посоченото в кантарната бележка, доказателства в тази насока не се събраха.
Ето защо, възраженията на касационния жалбоподател се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП се наказва с глоба от 500лв. до 3000лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника, в качеството му на водач на процесното МПС, въз основа на санкционната норма чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда конкретното нарушение в диспозицията си и сочи като негов субект – водача на превозното средство.
Законодателят изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административнонаказателно отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред. Последният е бил наясно с данните от кантарната бележка и товарителницата.
Като разгледа възраженията досежно справедливостта на наложеното наказание, съдът намери, че същите са основателни, доколкото наложеното наказание към максималния размер, не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Липсват доказателства за наличието на влезли в сила НП за идентични нарушения или други такива на законодателството, свързано с осъществяване на обществен превоз. С оглед на изложеното, единствено стойността на претоварването не обосновава извод за тежест на извършеното нарушение, съответна на размера на наложеното на въззивника наказание. Поради изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде изменено по отношение размера на административната санкция "Глоба", като същата следва да бъде определена към минималния размер, а именно в размер на 500 лева.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай поради отсъствие на предпоставките, визирани в нормата на чл. 9, ал. 2 от НК свързани с малозначителност на деянието. Не се установиха обстоятелства въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, е с липсваща или явно незначителна степен на обществена опасност. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената материалноправна норма, като с оглед размерът на превишаване на допустимата максимална маса на процесното превозно средство, съдът намира, че обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от типичните от деяния от съответния вид.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
В съответствие с правилото на чл. 78а, ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза именно в размера на посочената в представения по делото договор за правна помощ, поради което възражението на АНО за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Именно посочената сума като дължима, съдът съобрази при преценка на пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно степента на уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза на въззивника заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 277.50лв.
Въззиваемата страна няма искане за разноски, поради което такива не й се следват. Същата не е и представлявана от юрисконсулт.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №36-0000505/31.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция "АА" – Пловдив, с което на А.А.Г., ЕГН ..., с адрес гр.С., ул. „...“ № ..., вх...., ет...., ап...., на основание чл.177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на санкцията до сумата от 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на А.А.Г., ЕГН ..., с адрес гр.С., ул. „...“ № ..., вх...., ет...., ап.... сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 277.50лв. /двеста седемдесет и седем лева и петдесет ст./, представляващи разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Смолян.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.