Решение № 37 от 13.10.2021 г. по гр.д. №
178/2020 г.
Съдия – докладчик Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от В.С.К. ЕГН ...., адрес: гр.С., ул.“....“ № ..., вх...., ет...., ап...., М.С.М., ЕГН ...., адрес: гр.С., ул.“....“ № ...., вх...., ет...., ап...., Г.Х.К., ЕГН ...., адрес: гр.П., ул.“....“ № ..., и П.Х.К., ЕГН ...., адрес: гр.П., ул.“....“ № ...., срещу „....“ АД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., к.к. ...., хотел „....“, представлявано от изпълнителния директор М.Б., в която се сочи, че ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 69345.... по кадастралната карта на с.С., общ.С., одобрена през 2006 г. с площ 5,314 дка., находящ се в м.“....“, с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване друг вид недървопроизводителна горска площ, на основание решение № 4053/20.02.1997 г. на ОСЗ гр.Смолян, при квоти от по 2/6 ид.ч. от правото за собственост за първите две ищци и по 1/6 ид.ч. за вторите двама. Твърдят, че с договор от 20.06.2007 г. учредили право на прокарване на техническо съоръжение – седалков лифт в полза на ответника през имота си за срок от 10 години, който изтекъл на 20.06.2017 г. ; учредили и право на строеж за стълб №.... Обясняват, че през имота им е прокарана въжена линия от „....“ АД за седалков лифт и е определена сервитутна ивица около него, като в тези рамки е променено предназначението на имота по силата на одобрен парцеларен план. Още при прокарване на лифта била изсечена голяма част от дърветата под него и 12 метровата ивица, че впоследствие това се прави непрекъснато. Заявяват, че срокът на действие на договора е изтекъл, но в настоящия момент ответникът продължава да ползва имота без да им заплаща никакво възнаграждение или обезщетение като ги лишава от възможността самите те да го използват. Твърдят, че неколкократно са се обръщали към „....“ АД с искане за уреждане на взаимоотношенията помежду им, но до съгласие не се е стигнало. Сочат, че имотът им се ползва освен за преминаване на лифта и поддържането на сервитутна ивица, но и от преминаващи периодично през него хора, коли и машини по повод поддръжката на съоръжението. Молят съда да осъди ответника да им изплати обезщетение във връзка с лишаването им от правото да ползват имота за периода от 25.11.2017 г. до 25.11.2020 г. – дата на подаване на исковата молба в съда, в следните размери: по 3 333,33 лв. за първите две ищци, по 1 666,67 лв. за третия и четвъртия ищец, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателно изплащане на главницата.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, в който иска се оспорва като неоснователен. „....“АД признава, че с договор от 20.06.2007 г. сключен между него от една страна, и от друга от В.К., М.М. и Н.К., в негова полза е учредено право на прокарване на техническо съоръжение и на преминаване през процесния имот. Твърди, че в изпълнение на договора в негова полза собствениците на имота са учредили право на строеж на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м. /стълб № .../, която сделка е обективирана в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 21.06.2007 г. № 199, том III, рег.№ ...., дело № 547/2017 г. на нотариус Н.К. с район на действие РС - Смолян. Обяснява, че със заповед № 311/2007 г. на кмета на Община Смолян е одобрен ПУП за обект лифт к.к..... връх ....-с.С., който преминава през процесния имот, че в рамките на лифта и сервитутната ивица около него предназначението на имота е променено. Твърди, че като суперфициар е реализирал правото си на строеж и е прокарал през имота въжена линия за седалков лифт. Ответникът счита, че ищците не са лишени от правото да ползват имота изцяло, за цялата територия от 5,314 дка. Оспорва правото им на собственост с довода, че към решението на ОСЗ гр.Смолян липсва заверена от ОСЗ скица на имота. „....“АД излага, че процесната въжена линия преминава над самия имот на височина, която не засяга по никакъв начин правото на собственост на ищците и не ограничава неговото ползване. Навежда доводи за липса на обедняване от страна на ищците като пряка последица от действията на „....“ АД. По отношение на стълба за лифт ответникът изтъква, че е налице ползване в рамките на учреденото право на строеж, на валидно правно основание. Заявява, че съгласно чл.64 ЗС за собственика на земята е възникнало вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на суперфициарът да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. „....“ АД сочи, че твърдяното в исковата молба периодично присъствие на хора, коли и машини в имота има за цел именно ползването и поддържането на стълба и преминаващата по него въжена линия, поради което счита, че не е налице неоснователно ползване. Счита, че използваната площ не ограничава извън рамките на допустимото съгласно чл.64 ЗС правото на ищеца да ползва собствения си имот. Заявява, че има право да ползва съответната част от процесния имот на основание чл.157, ал.1 ЗТ във връзка с предоставената услуга за ползване на въжени линии. Цитира чл.151, ал.1 ЗТ, съгласно който териториите на ски пистите е общодостъпна и изтъква, че поддържането на лифт е условие за нейната общодостъпност. Оспорва твърдението на ищците, че е налице имуществено разместване, при което се е обогатил за сметка на обедняването на ищците, като счита, че едно евентуално обезщетение следва да обхваща ползването само на тази част върху която дружеството осъществява фактическа власт без основание. Възразява относно периода, за който се претендира обезщетение, като сочи, че не ползва имота целогодишно. Твърди, че не използва лифта и пистата през лятото, когато липсва сняг и няма туристи. На последно място оспорва размера на обезщетението предвид това, че поземленият имот е планински и трудно достъпен. Счита, че в случай, че прекрати дейността си, за ищците ще е трудно да сключат договор за наем с трето лице. Заявява, че за околните площи, част от които пустеят, наемни правоотношения не са възникнали.
От ищците, редовно призовани, в с.з. се явява единствено В.К.. От името на всички ищци искът поддържа пълномощникът им адв.Б.М..
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.И., която оспорва осъдителния иск като неоснователен и недоказан.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от решение №4053/20.02.1997 г. на ПК – Смолян на наследниците на В.А.К., бивш жител на с. С., по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху 14 имота в землището на с.С., община С., сред които по т.... имот кад.№ ...., представляващ залесено пасище, с площ 5,314дка в м.„....“. От удостоверение за наследници изх.№58/15.11.2018г., издадено от Община Смолян, с.С., се установява, че наследници по закон на В.А.К., починала през .... г., са трите й дъщери В.С.К. ЕГН ...., М.С.М. ЕГН ...., и Н.К. (починала). Наследници по закон на последната са Г.Х.К., ЕГН ...., дъщеря, и П.Х.К., ЕГН ...., син. На база решението на ПК – Смолян с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСППЗЗ № 567, том III, дело № 789/18.04.1997 г. на нотариус М.К. с район на действие РС – Смолян, наследниците на В.А.К. са признати за собственици на имотите.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор № 69345.... по кадастралната карта на с.С.,
общ.С., одобрена през
Видно от договор от 20.06.2007 г., сключен между В.К., М.М. и Н.К., от една страна, и от друга, „....“ АД, първите три, като собственици на ПИ с идентификатор №69345.... по кадастралната карта на с.С., община С., са учредили в полза на дружеството право на прокарване/поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през част на имота с площ 1000 кв.м. на седалков лифт от с.С. до вр....., съгласно скица-проект приложение към договора, на цена 540,00 лв. за целия срок на договора за засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10 години-до 20.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Н.К. с район на действие РС Смолян, рег.№... на НК. В частта по §4 договорът има характера на предварителен. Страните се споразумяват за следното: учредителите се задължават да учредят право на строеж в имота за стълб №... при цена 240 евро в срок до 30.06.2007 г.
В.К., М.М. и Н.К. са изпълнили това задължение и са сключили договор с ответника за отстъпване право на строеж с нотариален акт №199 т.III, рег.№...., н.д.№547/21.06.2007 г. на нотариус Н.К. с район на действие РС Смолян, рег.№... на НК. Съгласно договора като собственици на ПИ с идентификатор №69345.... те учредяват на приемателя „....“ АД право на строеж върху имота на стълб за лифт със застроена площ 6 кв.м., представляващ стълб №... от Седалкова пътническа въжена линия „...“ с.С.-връх .... съгласно парцеларен план за сумата 240 евро.
От показанията на свидетелите З.К. и Д.Д., служители на дружеството ответник, се установява, че техническа профилактика на пътническата въжената линия по трасето на лифта се прави по въздушен път около 2 пъти годишно чрез платформа, която се закачва на транспортното въже. Твърдят, че санитарна сеч на дървета в района на стълб №... не е извършвана през последните 3 години. Воденият от ищците свидетел С.М. сочи, че с внучка на ищцата В.К. посетили имота през миналата година, при което установили сеч на дървета в него, която не е организирана от собствениците. Счита, че сечта е извършена с цел оттам да минават сноубордисти. Знае, че имотът не се обработва като писта, но че оттам минават сноубордисти и скиори извън пистите.
Съгласно
заключението по СТЕ изготвено от вещите лица инж.К. и инж.С. при огледа на
имота е установено, че в него е изграден стълб, представляващ стълб №... от ПВЛ с.С. - връх .... със застроена площ 6 кв.м. Въжената
линия преминава през средната част на имота. Площта, която е обхваната от сервитута представлява пасище. На югозапад и на североизток
е иглолистна гора. Виждат се дънери на отсечени стари дървета в близост до сервитута. Площта от имот с идентификатор 69345....,
през която преминава лифта и сервитута към него е в
размер на 462.87 кв.м., съгласно одобрения със Заповед №311/14.12.2007г. на
кмета на община Смолян ПУП-парцеларен план. Стълб №...
със застроена площ 6 кв.м за лифт к.к..... - вр..... - с.С. е изграден законно,
съгласно одобрен проект на обект „Седалкова
пътническа въжена линия "..." с.С. - връх „...." в земеделски и
горски земи - землище с.С., общ.С.", с части „Конструкции",
„Геодезия", „Технология" и „Трасировъчен плана", Разрешение за
строеж №166/21.07.2008 год. от гл.архитект на Община Смолян издадено в полза на
„...." АД, всички изискуеми строителни книжа и актове, подробно описани в
Протокол обр.16 от 26.11.2008 год. на Държавна
приемателна комисия, приложен по делото и е въведен в експлоатация с Разрешение
за ползване №СТ-12-1222/01.12.2008 год. Предназначението на стълб №... е подтискащ стълб от „Седалкова
пътническа въжена линия "..." с.С. - връх „....". Стълбът попада
в сервитута на обект „Седалкова
пътническа въжена линия "..." с.С. - връх „....", за който има
одобрен ПУП-парцеларен план. Площта на сервитута в процесния имот е
462.87 кв.м. и обслужването, или използването на стълба по предназначение се
осъществява в тази площ. Стълбът не е самостоятелен обект, а е част от
съоръжението. Площта на сервитута на лифта е
определена с ПУП-парцеларен план, по норматив. За
площта на учредения сервитут с Решение №1 от
24.01.2008 год. е променено предназначението на земеделската земя за
неземеделски нужди и утвърждаване на трасета за част от поземления имот. Парцеларният план не е план за застрояване и регулация и не
се определят показателите по чл.7 от Наредба №7/22.12.2003 год. По проект стълб
№... е с височина
По повод оспорване от ищците на заключението в частта за пазарната месечна наемна цена за площта на сервитута на лифта, съдът на осн.чл.201 ГПК назначи повторна съдебно-оценъчна експертиза, в заключението по която вещото лице инж.Щ. определя пазарната месечна цена за площта на сервитута 462.87 кв.м в размер на 185,14лв.
Съдът кредитира заключението по първоначалната СТЕ, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните в частта, в която е даден отговор на въпросите от първи до шести относно техническите параметри на сервитута на лифта и стълба, издадените документи за строеж и т.н., но в частта за пазарната месечна наемна цена за площта на сервитута на лифта съдът кредитира заключението на вещото лице инж.Н.Щ.. При отговора на въпроса вещото лице по повторната експертиза базира заключението си на други подобни договори, докато вещите лица по първоначалната са взели предвид и цената на отдадените под наем земи на търг от държавен поземлен фонд от Областна дирекция по земеделие гр.Смолян. За целите на настоящата експертиза според съда следва да се изследват цените на отдавани имоти за преминаване на ПВЛ между частноправни субекти, а не предлагани на търг от държавата. Целта на провежданите държавни търгове е да се стимулира обработването им и липсва свободно пазарно договаряне.
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишило съгласно чл.59 ЗЗД. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали получава добиви от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана от ответника без основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване. Обогатяването включва не само придобиването на определена имуществена облага, но то се реализира и при спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние. В този смисъл са решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., решение № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и решение № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е средномесечния пазарен наем. В този смисъл решение №218/29.12.2015 г. по дело №7310/2014 г. на ВКС I г.о.
В исковата молба се сочи, че на 20.06.2017 г. изтекъл договорът, с който собствениците на процесния имот са учредили право на строеж в полза на ответника за стълб №... от ПВЛ с.С.-връх ..... Въпреки че от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че претенцията се основава на преминаване на ПВЛ през имота на ищците без основание в периода 25.11.2017 г.-25.11.2020г, с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че договорът за отстъпване право на строеж сключен с нотариален акт №199 т.III, рег.№...., н.д.№547/21.06.2007 г. на нотариус Н.К. за стълб за лифт със застроена площ 6 кв.м. не е срочен. Вещното право на строеж включва следните правомощия: 1) право да се построи и държи сграда в чужд имот; 2) изключително право на собственост върху постройката; 3) право да ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката (чл.64 ЗС). В този смисъл съдът счита, че за ответника е възникнало надлежно право на строеж на стълб и той има право да държи построения такъв в имота на ищците. Обезщетение за неоснователно обогатяване по повод на него не им се дължи.
Отношенията на собствениците на имота и „....“АД не са уредени по този начин по повод преминаването на въжената линия през поземлен имот с идентификатор № 69345...., на първо място поради това, че не става въпрос за постройка, а за съоръжение с характеристиките на линеен обект; на второ място, защото срокът на договора за сервитута, чието съдържание е правото на преминаване на ПВЛ, действително е изтекъл на 20.06.2017 г.
През средната част от имота минава въжената линия на ски лифта с.С.– връх ...., като частта от имота попадаща в сервитута на лифта е 462,87 кв.м. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че ответникът владее тази част от процесния имот, собственост на ищците.
Учредяването на преминаване на въжената линия през имот частна собственост изисква сключване с договор за отстъпване на право на преминаване(сервитут) от собственика на имота с нотариална заверка на подписите съгласно чл.192 ал.1 ЗУТ (определение №267/08.10.2015 г. по ч.гр.д.№4088/2015 г. на II г.о. на ВКС). Правото на преминаване на съоръжение, което не е сграда, може да се основава на поземлен сервитут. В този смисъл решение №112/17.05.2021 г. на по гр.д. №3657/2020 г. на IV г.о. на ВКС. Именно такъв тип договор за учредяване на сервитут на ПВЛ на лифта с.С. – връх .... са сключили собствениците на имота с „....“АД на 20.06.2007 г. Доколкото обаче договора от 20.06.2007 г. е за срок до 20.06.2017г., се налага извода, че съоръжението на ответника след тази дата минава без основание през имота на ищците. Договорът е прекратен с изтичане на срока му и затова, видно от представените писма от ищците до дружеството, те неколкократно са го приканвали да уредят отношенията си със сключване на нов. „....“АД нито твърди, нито доказва в негова полза да е учредено право за преминаване на лифта по административен ред –чл.192 ал.2 ЗУТ.
За исковия период 25.11.2017 г.-25.11.2020г. собствениците на имота не са учредили право на преминаване на пътническата въжена линия през имота си на ответника, нито са му го отдали под наем, поради което съдът намира, че „....“АД го ползва без основание. Дружеството не е носител на сервитутно право. След като е лишил собственика на имота от възможност за ползване ответникът му дължи обезщетение. Именно ответникът стопанисва пътническо въжената линия, доколкото от заключението по първоначалната СТЕ се установява, че „....“АД се е снабдило с ПУП - парцеларен план за обект лифт „с. С. - връх ....”, одобрен със Заповед №311 от 14.12.2007г., разрешение за въвеждане в експлоатация и т.н.
Ответникът
възразява срещу претенцията с довода, че височината на въжената линия не
възпрепятства ползването на ливадата по предназначение. Действително, от
заключението по първата СТЕ става ясно, че нивото на въжетата в процесния имот е със средна височина
Ответникът цитира разпоредбата на чл.157 ал.1 от Закона за туризма, съгласно която собственикът или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154. В настоящото производство ищците не оспорват правото на дружеството да ползва въжената линия. Предпоставка за това обаче е надлежното учредяване на правото тя да преминава през чуждия имот. Законът за туризма не регулира отношенията между ползвателите/собствениците на лифтове със собствениците, през чиито имоти минава съоръжението. Последните се уреждат от нормите на Закона за собствеността и ЗУТ, поради което съдът намира цитирането позоваването на Закона за туризма за необосновано; още повече, че цитираната разпоредба вменява задължение за осигуряване на безопасно ползване на пистите и се явява неотносима към предмета на спора.
Доколкото ищците са лишени от възможността да ползват имота като държат високостъблени култури и дървета в частта на имота, през която минава въжената линия, се налага извода, че те са обеднели за сметка на ответника, който експлоатира лифта и така се обогатява за тяхна сметка. Не се установява обаче ответникът да ползва целия имот. От показанията на свидетелите К. и Д. става ясно, че профилактика на съоръжението не се осъществява наземно. През имота не минава писта. Затова дружеството ответник не носи отговорност за преминаването на скиори и сноубордисти през имота, за което сочи в показанията си свидетелят М..
Съдът намира, че на ищците се дължи обезщетение общо в размер на 6665,04 лв. (185,14лв. месечен наем х 36 месеца). Пазарният наем за ползваната от ответника площ за сервитута на лифта – 462,87 кв.м., следва да се определи на база заключението по СОЕ, изготвено от вещото лице инж.Щ.. За претендирания период 25.11.2017 г.-25.11.2020 г. (общо 36 месеца) обезщетението по чл.59 ал.1 ЗЗД равняващо се на средния пазарен наем е в размер на 2221,68лв. за всяка от първите две ищци и по 1110,84лв. за всеки от третия и четвъртия ищец. Исковете на В.К. и М.М. за горницата от 2221,68лв до 3333,33лв. следва да се отхвърлят като недоказани, а предявените от Г.К. и П.К. –за горницата от 1110,84лв до 1666,67лв лв. На страните се дължат разноски съобразно уважената/отхвърлената част от иска.
Ищците са направили по делото следните разноски: 830лв. адвокатско възнаграждение, 400 лв. ДТ за образуване на делото, 830 лв. депозит за експертизи, общо 2060 лв. Ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер на 553,14 лв.
Ответникът
е заплатил адвокатски хонорар в размер на 7200 лв. с вкл.ДДС, по повод на което
от ищцовата страна е направено възражение за прекомерност.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА „....“ АД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к. ...., хотел „....“, представлявано от М.Б., ДА ЗАПЛАТИ по предявени от В.С.К. ЕГН ...., адрес: гр.С., ул.“....“ № ..., вх...., ет...., ап...., М.С.М., ЕГН ...., адрес: гр.С., ул.“....“ № ..., вх...., ет...., ап...., Г.Х.К., ЕГН ...., адрес: гр.П., ул.“....“ № ..., и П.Х.К., ЕГН ...., адрес: гр.П., ул.“....“ № ...., субективно съединени искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване без основание на собствения им недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 69345.... по кадастралната карта на с.С., общ.С., одобрена през 2006 г. с площ 5,314 дка., находящ се в м.“....“, с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване друг вид недървопроизводителна горска площ, в периода от 25.11.2017 г.-24.11.2020г., в размер, както следва:
на В.С.К. и М.С.М.- по 2221,68 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на двете ищци за горницата от 2221,68лв. до 3333,33лв, като неоснователни;
на Г.Х.К. и П.Х.К.- по 1110,84лв за всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на двамата ищци за горницата от 1110,84лв. до 1666,67лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА „....“ АД да заплати на В.С.К. М.С.М., Г.Х.К. и П.Х.К. разноски по водене на делото в размер 553,14 лв.
ОСЪЖДА В.С.К. М.С.М., Г.Х.К. да заплатят на „....“ АД разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение в размер на 332,23лв с вкл.ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред ОС Смолян.