Решение № 62 от 01.10.2021 г. по АНД № 90/2021 г.

Съдия – докладчик Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., общ....., р-н ...., ж.к....., ул.„...." №…, представлявано от управителя Н.Р.,  в качеството му на работодател, жалба против наказателно постановление № 21-0000999/26.04.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян, с което за нарушение чл.152 от Кодекса на труда  на основание чл.414 ал.1 КТ му е наложена имуществена санкция в  размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения в хода на  административно-наказателното производство и липса на нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя Н.Р. и пълномощник адв.С., която от негово име поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян в съдебно заседание се представлява от пълномощник юрисконсулт В.П., който оспорва жалбата, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

РП Смолян ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание и не ангажира становище.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2021 г. около 16,20 часа  главни инспектори Р.К. и А.Я., свидетели по делото, извършили проверка по спазване разпоредбите на трудовото законодателство в База за семеен отдих-апартаменти ..., находяща се в к.к.П.,  общ.Ч., обл.С.. Установили, че обекта се стопанисва от „...." ЕООД и е в работен режим. От името на дружеството на проверката присъствала Д.К., упълномощена от управителя Н.Р. да го представлява с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 07.01.2011г.

Проверяващите указали на дружеството на 08.02.2021г.  в  Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян да се представят допълнителни документи. На уговорената при инспекторите се явила Д.К., и били представени трудов договор №132/07.12.2020г. на З.П.Б., график за работа на Апартаменти ... за обекти Хотелска част и Механа за месец януари 2021г., отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец януари 2021г.

Въз основа на документите проверяващите установили извършено нарушение на чл.152 КТ от дружеството работодател на 28.01.2021 г. На назначената с трудов договор №132/07.12.2020 г. на длъжност готвач З.П.Б. ЕГН .... не била осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 ч. Проверяващите констатирали, че „...." ЕООД гр.С. в качеството си на работодател е допуснало З.П.Б.на 27.01.2021г. да работи разпокъсана смяна в кухня, с продължителност от 07:00 часа до 11:00 часа и от 18:00 часа до 22:00 часа и на 28.01.2021г. разпокъсана смяна в кухня с продължителност от 07:00 часа до 11:00 часа и от 18:00 часа до 22:00 часа, без да й е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малка от 12 часа.

За извършената проверка в базата за отдих и по документи на 08.02.2021 г. свидетелката К. съставила протокол, който бил подписан и от Д.К.. На същата дата 08.02.2021 г. инспектор Р.К. връчила на упълномощената да представлява дружеството Д.К., както протокола за извършена проверка, така и покана до неговия управител Н.Р. да се яви на 22.02.2021 г. в Д“ИТ“ гр.Смолян за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. От показанията на свидетелите А.Я. и Р.К. се установява, че управителят Н.Р. не се явил на 22.02.2021 г. в 10,30 ч.  и затова в отсъствие на представител на дружеството главен инспектор  Р.К.-К. съставила срещу „...." ЕООД гр.С. акт за установяване на административно нарушение № 21-0000999/22.02.2021 г., за това че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало да работи З.П.Б., ЕГН ...., на длъжност „готвач" в База за семеен отдих-апартаменти ... в к.к. П., на 27.01.2021г. разпокъсана смяна в кухня, с продължителност от 07:00 часа до 11:00 часа и от 18:00 часа до 22:00 часа и на 28.01.2021г. разпокъсана смяна в кухня с продължителност от 07:00 часа до 11:00 часа и от 18:00 часа до 22:00 часа, без да й е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малка от 12 часа- нарушение на чл.152 КТ. В акта било посочено също, че нарушението е извършено на 28.01.2021г. в База за семеен отдих-апартаменти ... - к.к. П. и е констатирано по документи на 08.02.2021г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите А. и Я.. Бил изпратен за връчване на жалбоподателя на адреса му в гр.С., но видно от върнатата обратна разписка актът не бил връчен, тъй като пратката останала непотърсена. Затова на осн.чл.416 ал.3 КТ АУАН бил връчен чрез залепяне на таблото за съобщения в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, видно от представеното по преписката съобщение (лист 19 от делото на СмРС) и на интернет страницата на ИА“Главна дирекция по труда“ съгласно разпечатка от интернет страницата (л.20 от делото на СмОС).

По реда на чл.44 ал.1 ЗАНН от „...." ЕООД гр.С. били депозирани писмени възражения срещу АУАН, в които се излагат следните доводи: че нарушението е допуснато за първи път и че графиците за работа през месец февруари са съобразени със забележките на проверяващите.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.152 ал.1 КТ  на основание чл.414 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в  размер на 1500 лева.

При така установената  фактическа обстановка, съдът намира от правна страна  следното:

АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и е квалифицирано правилно. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, доколкото акта е съобщен на таблото на Д“ИТ“ и на интернет страницата на ИА“Главна дирекция по труда“ съгласно разпоредбите на  КТ. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това.

Съгласно разпоредбата на  чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. В конкретния случай е установено безспорно, че лицето З.П.Б., с ЕГН .... работи на длъжност „готвач" по трудов договор №132/07.12.2020 г. в База за семеен отдих-апартаменти ... к.к.П., стопанисвана от дружеството жалбоподател на 27.01.2021г. разпокъсана смяна в кухня, с продължителност от 07:00 часа до 11:00 часа и от 18:00 часа до 22:00 часа и на 28.01.2021г. разпокъсана смяна в кухня с продължителност от 07:00 часа до 11:00 часа и от 18:00 часа до 22:00 часа, с което почивката на лицето между посочените дни е с продължителност 9 ч. Видно е, че междудневната почивка е значително по-малка от 12 часа, поради което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.152 КТ, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Цитираната норма е императивна и следва да се изпълнява от работодателите, какъвто се явява жалбоподателят по отношение на З.П.Б.. Съдът цени като верни представените от работодателя в хода на извършената проверка от Д“ИТ“ Смолян документи –трудов договор на З.Б., график за работното време, отчетна форма.

Изводът на съда за извършено нарушение не се разколебава и от представената саморъчно подписаната на 29.01.2021 г. декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ от З.Б.. В нея е посочила, че работи с работно време от 08,00ч. до 12,00ч. и от 18,00ч. до 22,00ч. Така декларираното работно време не съответства на графика и отчетната форма за 27-28.01.2021 г., но ако декларираното работно време се приеме за вярно, отново се налага извода за неосигурена междудневна почивка от 12ч.

Свидетелят В.Б. - работник в дружеството на длъжност поддръжка на сградата, сочи, че З.Б. е работила само сутрешна смяна в кухнята на механата от 7,30 ч. до 15,00ч., че следобедната смяна от 14,00ч.до 22,00ч. се поемала от съпруга й. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като е служител в дружеството жалбоподател и като такъв е заинтересован от изхода на делото. Освен това показанията му не кореспондират с нито едно от писмените доказателства по делото- графика за работното време и отчетната форма, декларацията на Зл.Б.. Доколкото графика за работното време и отчетната форма са документи изходящи от работодателя, удостоверяващи неизгодни за него факти, според съда той не може да ги оспорва със свидетелски показания.

Следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на юридическо лице, работодател по смисъла на КТ, а съгласно чл. 83 от ЗАНН тази отговорност е безвиновна и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът на нарушението единствено от обективна страна.

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл. 28 и чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните права на гражданите - трудовите, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Не е възможно нарушението да бъде отстранено, тъй като вредните последици- неосигуряване на 12-часова почивка, са настъпили за работника и няма как да бъдат отстранени. Жалбоподателят не ангажира доказателства за непредвидени обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

Наложената с атакувания санкционен акт имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от чл. 414, ал. 1 от КТ за работодател.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно. Като такова, то следва да бъде потвърдено.

От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото искането е основателно. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0000999 /26.04.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Смолян, с което на „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., общ....., р-н ...., ж.к....., ул.„...." № ..., представлявано от управителя Н.Р., за нарушение чл.152 от КТ  на основание чл.414 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в  размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „...." ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от  съобщението му на страните пред Административен съд Смолян.