МОТИВИ към решението по НАХД № 119 по описа

на Чепеларски районен съд за 2021 година

Смолянска районна прокуратура,  на основание чл. 375, ал.1 от НПК, е внесла в ЧлРС Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Д.И.К., с налагане на административно наказание, на основание чл.78А НК, затова че: на 20.12.2018г. в гр. Чепеларе, обл. Смолян, пред сектор „БДС“ при ОД на МВР-Смолян, е потвърдила неистина в писмена декларация - декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи от 20.12.2018г. от името на Д.И.К. с ЕГН .... от гр.Ч., ул. „....“ №…, която по силата на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на български лични документи, приет с постановление на МС се дават пред орган на властта — Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Смолян за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубила личната си карта в гр. Асеновград на 14.12.2018г. - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.  

Като е съобразил наличието на предпоставките, визирани в чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдът е разпоредил разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК.

В съдебно заседание РП, редовно уведомена, изпраща свой представител.

Обвиняемата, редовно призована,  не се явява. Изпраща представител в лицето на адв. С., която пледира за минимално наказание.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2018г. обв. Д.И.К. с ЕГН .... от гр.Ч., ул. „....“ № …, посетила РУ-Чепеларе и обявила личната си карта за изгубена. Св. Д. дала на обв. К. да попълни декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД. Обв. К. собственоръчно записала в декларацията, че на 14.12.2018г. била изгубила в гр. Асеновград личната си карта. Св. Д. обяснила на обв. К., че ако последната намери личната си карта незабавно трябва да я предаде на органите на МВР, което обв. К. собственоръчно удостоверила с подписа си в левия ъгъл на декларацията, където поставила дата и място на попълването на декларацията. След това св. Д. се обадила на мл. ПИ А.С., дежурен в ОДЧ при РУ-Чепеларе, който следвало да вземе отношение спрямо обв. К., т.е. да й състави АУАН за допуснатото от нея нарушение по ЗБЛД. Св. А.С. съставил на обв. К. АУАН № 252 (серия Д, бл. № 161444). На обв. К. във връзка със съставения й АУАН било издадено НП № 252/09.01.2019г., с което на основание чл. 81, ал.2, т.2, пр. 1 от ЗБЛД й била наложена глоба в размер на 80 лева.

От докладна записка №373ЗМ-64/23.03.2021г. на С.И. - ПИ при РУ-Чепеларе е видно, че на 30.11.2020г. по преписка с peг. № 2372р- 4668/2021г. по описа на ОДМВР-Пловдив, в заложна къща „....“ гр.А., обл.П., било извършено претърсване и изземване, при което било иззето ВД - личен документ за самоличност, а именно: лична карта на името на - Д.И.К. с ЕГН.... с номер ...., издадена на ....г. от МВР-Смолян.

На 19.02.2021г. от М. - ст. разследващ полицай в ОДМВР- Пловдив било заведено писмо с peг. № 2372р-4668/2021г. по описа на ОДМВР-Пловдив, с което уведомил РУ-Чепеларе, че при извършваното действие по разследване на 30.11.2020г. в заложна къща „....“ гр. А. било иззето ВД - личен документ за самоличност, а именно: лична карта на името на - Д.И.К. с ЕГН.... с номер ...., издадена на ....г. от МВР-Смолян. В тази връзка било образувано ДП №167/2020г. по описа на ОДМВР-Пловдив.

При извършената справка в АИС „БДС“ било установено, че лична карта с номер .... на името на Д.И.К. с ЕГН ...., била обявена за невалиден документ.

В тази връзка били проведени ОИМ и били снети по преписката обяснения от Д.И.К.. Последната в обяснението си от 08.03.2021 г. обяснила, че през 2018г. била при леля си в гр. А.. Посетила заложна къща „....“ гр. А., обл. П. и заложила там своя вещ - сребърен ланец, като с парите, получени от заложената вещ, си платила една от вноските по свой кредит. К. твърди, че след като погасила вноската по кредита се върнала отново в заложната къща и поискала от служителя още пари, за да може да си купи билет до гр. Чепеларе. Служителят на заложната къща дал на К. още пари, но в замяна на това тя заложила при него личната си карта. След като се прибрала в гр. Чепеларе разказала за случая на родителите си. Бил направен опит от тяхна страна да издирят служителя от заложната къща и да върнат обратно личната карта на К.. След като не могли да го открият обв. К. решила да си извади нова лична карта. В тази връзка посетила РУ-Чепеларе и пред св. Д. попълнила декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от 20.12.2018г., в която лично и собственоръчно вписала, че била изгубила личната си карта на 14.12.2018г. в гр. А., обл. . След това личната й карта била обявена за невалиден документ по ЗБЛД. С това си действие обв. К. потвърдила неистината в подадената й попълнена от нея собственоръчно декларация.

Предвид горното и след изготвената докладна записка от С.И. — ПИ при РУ-Чепеларе било образувано и настоящото досъдебно производство.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО от 22.06.2021г. на РУ-Чепеларе, обв. Д.И.К. с ЕГН .... от гр. Ч., ул. „....“ № ... била привлечена в качеството на обвиняем за извършено от нея престъпление от общ характер по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК. Със същото постановление й била взета МНО „Подписка“. Разпитана в качеството на обвиняем /л.27-28/ обв. К. се признала за виновна, дала кратки обяснения за извършеното от нея деяние. Признала, че посочила неверни данни в попълнената от нея декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Изразила съжаление за случилото се. Желае да сключи споразумение с прокуратурата.

От справка за съдимост е видно, че Д.И.К. с ЕГН .... от гр.Ч., ул. „....“ № ... не е осъждана.

Обвиняемата Д.И.К. е с ЕГН ...., родена на ...г. в гр.С., .......

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото - всички гласни и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както следва: докладна записка УРИ:373ЗМ-64 от 23.03.2021г. по описа на РУ-Чепеларе, докладна записка УРИ:373ЗМ-6018 от 29.03.2021г. по описа на РУ-Чепеларе, писмо УРИ 2372р-4668/16.02.2021г. на А. М. - ст. разследващ полицай при ОД на МВР-Пловдив, декларация № 53 от 20.12.2018г., протокол за разпит на обвиняем, свидетелски показания, справка съдимост, АУАН бл. № 161444 /л.42/, НП № 252 /л.43/, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум и др.

Съдът кредитира всички изброени доказателства, като непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа на тях по реда на чл.378, ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и са годни доказателствени средства, като обосновават следните правни изводи:

Обвиняемата Д.К. от обективна страна, на 20.12.2018г. в гр. Чепеларе, обл. Смолян, пред сектор „БДС“ при ОД на МВР-Смолян, е потвърдила неистина в писмена декларация - декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи от 20.12.2018г. от името на Д.И.К. с ЕГН .... от гр.Ч., ул. „....“ № ..., която по силата на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на български лични документи, приет с постановление на МС се дават пред орган на властта — Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Смолян за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубила личната си карта в гр. А. на 14.12.2018г.

За съставомерността на деянието по  чл. 313, ал. 1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина в писмена декларация, в която по силата на закон е специално задължен да удостовери истината, както е в конкретния случай.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената „Миграция“ при ОДМВР. Декларацията била подадена пред Сектор „БДС“ при ОД на МВР – Смолян, /чрез служителката, приела декларацията/, представляващ орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на легалната дефиниция на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК. Обвиняемата е знаела, че по закон има задължение да попълни в нарочната декларация обстоятелства, съответстващи на действителните обстоятелства, но избрала целенасочено да не стори това.

Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.

Изложеното мотивира съда да освободи обвиняемата от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание, като констатира наличието на законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК: деянието е извършено умишлено и за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, престъплението е на просто извършване и не визира настъпването на съставомерен резултат, т. е. от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, обвиняемата не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на разд. ІV, гл.VІІІ от НК и не е осъждана.

При индивидуализацията на наказанието на обвиняемата бяха отчетени както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не бяха констатирани.

Като смекчаващи наказателната отговорност на обвиняемата обстоятелства съдът прие необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни, признанията и разкаянието, добросъвестното процесуално поведение и липсата на вредни последици от деянието.

С оглед предвидената в разпоредбата на чл. 78а от НК санкция, съдът наложи на обвиняемата наказание "Глоба". При индивидуализацията на наказанието, съдът констатира, че следва да се отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което и предвид имущественото състояние на обвиняемата, определи същото към минималния размер, а именно от 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.112, ал.4 от НПК, документите, иззети като веществени доказателства по делото - декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и лична карта № ...., издадена на ....г. от МВР – Смолян следва да се предадат на Сектор „БДС“ при ОДМВР – Смолян.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

01.10.2021г.    РАЙОНЕН СЪДИЯ: