Решение № 42/25.06.2021г. по АНД № 47/2021г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от Х.И.Р. EГН ..., адрес: гр.П., ул.... № …, против електронен фиш серия К №4246098 издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради множество процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание. Писмено становище за неоснователност на жалбата от негово име депозира юрисконсулт В..

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание,  не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К №4246098 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу Х.И.Р. за това, че на 11.09.2020 г. в 15:58 часа в  с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път II 86, километър 58+550 е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ рег.№ ... в посока на движение от с.Хвойна към град Чепеларе със скорост от 70 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 20 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) АRН САМ S1. Видно от клип №29898 от 11.09.2020 г., направен в 15:58 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№ ... се е движил с измерена скорост 73 км.ч. От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на Х.И.Р..

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено относно  преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване  под №5126, че срока  на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г. От протокол за проверка №56-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с  фабричен номер 11743с5,  тип АRН САМ S1, е преминала проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 14.09.2020г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 11.09.2020г.   е извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 с  фабричен №11743с5,  на път II 86 километър 58+550, като видеоконтрол е осъществяван от 08,05 часа до 17,00 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе моторни превозни средства.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ рег.№ ... на 11.09.2020 г.  в  15:58 часа в  с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път - II 86 километър 58+550 в посока от с.Хвойна към гр.Чепеларе със скорост 70 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение. Доколкото  като собственик на автомобила Х.Р. не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да е посочи друго лице, на което да е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач. В ЗДвП не е предвидено връчване на клипа/снимката на автомобила ведно с електронния фиш.

Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП Водач, който превиши разрешената скорост в населено място с от 11 до 20 км./ч., се наказва с глоба 50 лв.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - на път II 86 километър 58+550, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. 

Видно от изисканата справка от ОПУ-Смолян посоченото в електронния фиш място на нарушението километър 58+550 от републикански път II 86 е в границите на населено място- с.Хвойна. Упоменаването на точен административен адрес според съда не е задължително, а в някои случаи и невъзможно, тъй като нарушението е възможно да е осъществено в участък от пътя, в който не са разположени жилищни и търговски сгради. Съдът изиска по делото извадка от плана за организация на движението в процесния участък от път II 86 и от нея по безспорен начин се установява посоченото в санкционния акт местонарушение.

 В жалбата се твърди, че не е приспаднат толеранс от -3 км./ч. при определяне на скоростта, с която се е движел управлявания от Х.Р. автомобил, но видно от клипа измерената скорост е 73 км/ч., от което следва, че при изготвяне на ЕФ са приспаднати 3 км/ч. В ЕФ е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС със 70 км./ч.

Жалбоподателят счита, че ЕФ е незаконосъобразен, по съображения, че съгласно чл.39 ал.4 вр. с ал.2 ЗАНН глоба за административно нарушение установено с техническо средство може да се налага за маловажни случаи с ЕФ само когато е за размер над 50 лв. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, доколкото в специалния ЗДвП изрично е предвидена възможност за налагане на глоби в размер 50 лв. с електронен фиш. Разпоредбата на чл.189 ал.13 ЗДвП, която гласи: “Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв, вкл“ е обявена за противоконституционна с решение №1/2012 г. на КС.

Не се установява допуснато процесуално нарушение в хода на производството по издаване на електронен фиш, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата неоснователна. С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева., тъй като такова искане е направено в депозираното от юрисконсулт Василев писмено становище.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4246098, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на Х.И.Р. EГН ..., адрес: гр.П., ул.... № …., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА Х.И.Р. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.