МОТИВИ по присъда №1/08.06.2021 г.

по НОХД №52/2021 г. по описа на РС Чепеларе

Районна прокуратура-Смолян, ТО-Чепеларе е внесла обвинителен акт срещу В.И.К. ЕГН: *** от гр.П., с повдигнато обвинение за това, че на 09.03.2019 г., около 16,30ч., на главен път от републиканската пътна мрежа II-86 /Пловдив - Смолян - Рудозем/ км 80+300, в посока на движение от гр.Чепеларе към к.к.Пампорово, землище на община Чепеларе, област Смолянска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Браво", с рег.№ ...., нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Тойота Корола", с рег.№ ...., управляван от М.Б.Т. от гр.С. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно : на Т.В.Д. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на дясната ключица, причинило трайно затрудняване движението на горен десен крайник за срок повече от 30 дни, и на М.Б.Т. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на мечовиден израстък на гръдната кост, причинила трайно затрудняване движението на снагата за срок повече от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.3, предложение 4, б."а" във вр. с ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.

В с.з., представителят на Районна прокуратура-Смолян, ТО-Чепеларе поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Излага становище, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващо отговорността обстоятелства, нито пък основания за преквалификация на деянието като такова по чл.343а НК.

Защитникът на подсъдимия  В.И.К. – адв.В., ангажира становище с искане за преквалифициране на деянието като такова по чл.343а НК; алтернативно, пледира, че са налице единствено смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, към които отнася чистото съдебно минало на лицето и добрите му характеристични данни, оказаната помощ на пострадалите и моли за приложение на чл.55 НК.

Подсъдимият В.И.К. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

В разпоредително заседание в качеството на частен обвинител е конституиран единият от двамата пострадали от деянието, предмет на обвинение по делото лица, а именно М.Б.Т.. Той не се явява и не изпраща представител в с.з. В писмено становище от негово име повереникът му адв.П.С. иска от съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2019 г. следобед свидетелят М.Б.Т. от гр.С. управлявал личния си лек автомобил „Тойота Корола", с рег.№ ...., в посока от к.к.Пампорово към гр.Чепеларе. Пътници в неговия автомобил били свидетелите Д.Д.Г. от гр.С. - на задна лява седалка, А.Д.Х. от гр.Е. - на задна дясна седалка и С.Б.Т. от гр.Е. - на предна дясна седалка. Същия ден времето бил облачно и дъждовно, като превалявал лек дъжд. Пътната настилка била мокра и нямало интензивно движение. Около 16,30ч. свидетелят Т. се движел по републикански път II-86 на 80+300км, в землището на гр.Чепеларе със скорост около 52 км/ч, при разрешена за този пътен участък скорост 90 км/ч /кат.В - извън населено място/. В същото време по същия път, в лентата за насрещно движение, в посока от гр.Чепеларе към к.к.Пампорово, се движел подсъдимият В.И.К. от гр.. с лек автомобил „Фиат Браво", с рег.№ ..... Пътници в автомобила му били свидетелите Т.В.Д. от гр.П. - на задна дясна седалка и П.О.Т. от гр.П. - на предна дясна седалка.

Навлизайки в десен за него завой със скорост около 56 км/ч при наклонен нагоре равен участък от пътя, подсъдимият К. навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил челно в правомерно движещия се там в обратна посока лек автомобил „Тойота Корола", с рег.№ ...., управляван от свидетеля Т.. Ударът настъпил изцяло в лентата за движение на последния автомобил. Вследствие удара между двата автомобила пострадали свидетелите М.Т., С.Т., Д.Г., А.Х. и Т.Д. - всеки от тях с различни наранявания. Свидетелят М.Т. изпитвал силни болки в областта на гърдите. Свидетелката С.Т. имала кървяща рана в областта на тила, изпитвала болки в областта на гърдите, както и болки в двата крака. Свидетелката Д.Г. имала кръв по лицето си. Свидетелят А.Х. изпитвал силни болки в областта на гърдите, имал силно кървяща рана на челото и рани по краката. Свидетелят Т.Д. първоначално не почувствал други болки, освен от поставения предпазен колан, но по-късно започнало да го боли дясното рамо. Подсъдимият К. веднага дал личния си телефон на свидетеля Т. и му казал да се обади на тел. 112 да съобщи за случилото се, след което излязъл от автомобила си и отишъл до другия автомобил. Отворил вратата на водача, за да провери какво е неговото състояние. Свидетелят Т. бил контактен, излязъл от автомобила си и двамата поговорили. Подсъдимият К. помогнал на пострадалите от другия автомобил да излязат от колата и да се качат в линейката, пристигнала бързо на местопроизшествието.

С постановление от 19.05.2019 г. на РП-Смолян, ТО-Чепеларе иззетите с протокол за оглед на ПТП от 09.03.2019 г. лек автомобил "Тойота Корола", с рег.№ ....и лек автомобил "Фиат Браво", с рег.№ ...., са върнати на собствениците им.

По време на ДП е извършена автотехническа експертиза, като заключението на вещите лица инж.С.М., инж.В.С. и и.П. е следното : "...Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил "Фиат Браво" - В.К., се е движел с технически несъобразена скорост спрямо десния завой на пътя и така е навлязъл в лявата лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел лек автомобил "Тойота Корола", съответно нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата .

По време на ДП е извършена аудио-техническа експертиза от вещото лице С.М., като заключението на вещото лице по нея е следното :"Предоставеният за изследване компакт-диск беше възпроизведен посредством компютърна конфигурация с използване на софтуер за възпроизвеждане и анализ на звукозаписи.". Дискът съдържа общо три файла, подробно описани в заключението, от 09.03.2019 г., като текстът от звукозаписите е снет и представен в писмен вид, като неразделна част от експретизата.“. Видно от снетия на хартиен носител звукозапис, сигнал за възникналото ПТП на тел.112 на 09.03.2019 г. е подал свидетеля П.Т.. Той е позвънил от телефона на подсъдимия с № .....

По време на ДП са извършени съдебномедицински експертизи, като заключенията на вещото лице д-р М.Б. са следните :

"...При ПТП на 09.03.2019 г. на М.Б.Т., на ....г., е било причинено : Счупване на мечовидния израстък на гръдната кост, наложило неговата метална фиксация, довело до трайно затрудняване движенията на снагата ; наличие на кръв в двете гръдни половини, наличие на кръв в средостението, поотделно и в съвкупност довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на гръдния кош, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.".

"...При ПТП на 09.03.2019 г. на Т.В.Д., на ....г., е било причинено : Счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник ; контузия на раменния пояс и мишницата, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК .".

"...При ПТП на 09.03.2019 г. на В.И.К., на ....г., е било причинено : Контузия на други части на дясната китка и длан, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.".

"...При ПТП на 09.03.2019 г. на П.О.Т., на ....г., е било причинено : Контузия на гръдния кош, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.".

".. .При ПТП на 09.03.2019 г. на А.Д.Х., на .... г., е било причинено : Контузия на лицето, разкъсно-контузна рана по челото, контузия на десния гръден мускул, контузия на двете коленни стави, контузия на мускулите на двете подбедрици, контузия на други и неуточнени части на подбедрицата, поотделно и в съвкупност довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ; кръвонасядане на двете подбедрици, охлузване по предната повърхност на двете подбедрици поотделно и в съвкупност довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.".

"...При ПТП на 09.03.2019 г. на С.Б.Т., на .... г., е било причинено : Разкъсно-контузна рана в тилната част на главата, контузия на гръдния кош , поотделно и в съвкупност довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.".

"...При ПТП на 09.03.2019 г. на Д.Д.Г., на ... г., е било причинено : Открита рана по устните и устната кухина, открита рана на бузата и долночелюстната ставна област, контузия на гръдния кош, изкълчване, навяхване и разтягане на /външна/ /вътрешна/ колатерална ставна връзка на коляното, поотделно и в съвкупност довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.".

Подсъдимият В.И.К. е роден на .... г в гр.П., ....., живущ в гр.П., ......., ....., ЕГН ***.

Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на Районна прокуратура-Смолян, ТО-Чепеларе се установява и потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: показанията на свидетелите Т.М., Д.Г., А.Х., С.Т., М.Т., Т.Д. и П.Т., както и от заключенията по изготвените в хода на съдебното производство съдебно-медицински експертизи, заключението по изготвената автотехническа експертиза, заключението по изготвената аудио-техническа експертиза и писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие, албум, справка за нарушител, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия и др.

Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

С поведението си В.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставът престъпление по чл.343, ал.3, предложение 4, б."а" във вр. с ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като на 09.03.2019 г., около 16,30ч., на главен път от републиканската пътна мрежа II-86 /Пловдив - Смолян - Рудозем/ км 80+300, в посока на движение от гр.Чепеларе към к.к.Пампорово, землище на община Чепеларе, област Смолянска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Браво", с рег.№ ...., нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата , като допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Тойота Корола", с рег.№ ...., управляван от М.Б.Т. от гр.С. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно : на Т.В.Д. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на дясната ключица, причинило трайно затрудняване движението на горен десен крайник за срок повече от 30 дни, и на М.Б.Т. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на мечовиден израстък на гръдната кост, причинила трайно затрудняване движението на снагата за срок повече от 30 дни.

Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи условията за безопасно използване на транспортните средства. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице. От обективна страна, подсъдимият е извършил действия по управлението на МПС, като вследствие на нарушение правилата за движение по пътищата, е настъпил противоправния резултат, изразен в средни телесни повреди на повече от едно лице - на Т.В.Д. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на дясната ключица, причинило трайно затрудняване движението на горен десен крайник за срок повече от 30 дни, и на М.Б.Т. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на мечовиден израстък на гръдната кост, причинила трайно затрудняване движението на снагата за срок повече от 30 дни.

С оглед начина на извършване на деянието, съдът счита, че психичното отношение на подсъдимия към осъщественото от него и настъпилия резултат определя проявлението на съзнавана непредпазливост – самонадеяност. Същият е съзнавал абстрактната вероятност от настъпване на общественоопасния резултат предвид характера на извършеното нарушение на ЗДвП, което сочи, че съзнателно е управлявал МПС с несъобразена с скорост в разрез с предписанието на разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Същият е имал субективна увереност, че ще предотврати тези последици, която обаче не е била обективно обоснована, поради липса на конкретни обстоятелства, които да обуславят обосноваността на извода, че не е възможно да настъпи пътно-транспортно произшествие при управлението на МПС с несъобразена скорост.

Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.

По отношение на наведените от страна на защитата доводи за приложение на  чл. 343а, ал. 1, б. "а" от НК и, съдът съобрази следното: от събраните в хода на наказателното производство доказателства става ясно, че инкриминираното деяние осъществява състава на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. четвърто, б. "а" от НК, за които деяния визирания  чл. 343а от НК не намира приложение, тъй като той се отнася за престъпления, попадащи под хипотезата на ал. 1 и 2 от 343 от НК, а не за инкриминирани деяния по ал. 3 от 343 от НК. С оглед на това съдът не може да приложи и чл. 78а от НК, тъй като не са налице кумулативно установените предпоставки, необходими за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е съобразено чистото му съдебно минало и младата му възраст. Видно от справката за нарушител, към момента на извършване на деянието, по отношение на лицето е било издадено само едно влязло в сила наказателно постановление за допуснато нарушение на ЗДвП, което предвид настъпила реабилитация по аналогия на чл. 88а ал. 1, във вр. с чл. 82, ал. 1 от НК не  следва да се съобразява като лоши характеристични данни.

Въпреки това съдът не възприе доводите на защитата на подсъдимия за определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 НК. Не се установяват изключителни и многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

С оглед на изложеното, при наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия наказание "Лишаване от свобода" в минималния размер, предвиден в чл.343 ал.3 б.“а“, пр. 2 от НК, а именно за срок от една година, което на основание  чл. 58а ал. 1 от НК е намалено с 1/3, с оглед на което на подсъдимия е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от осем месеца.

Предвид чистото съдебно минало на лицето и извършената преценка, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване, съдът на основание чл. 66 от НК отложи изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода" като определи изпитателен срок от три години.

С оглед ефективност на санкцията и преди всичко с оглед постигане на предупредително-възпиращия ефект, съдът съобразявайки така установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, намери, че наказанието "Лишаване от право да управлява МПС", предвидено в нормата на чл. 343г от НК следва да бъде наложено за срок от една година.

Определянето на наказания в по-нисък размер в конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност както на конкретното деяние, свързано с допускане на сериозно нарушение на правилата за движение, така и на степента на обществената опасност на този вид деяния по-принцип, което очевидно налага необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна политика.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено задължението за заплащане по сметка на ОД на МВР – Смолян сумата от 3524,20 лева, явяваща се направените в хода на досъдебното производство разноски, както и да заплати на частния обвинител М.Т. сумата от 3100 лева, явяваща се направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                   СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

23.06.2021 г.