Протокол от съдебно заседание от 23.03.2021 г. по гр.д. № 163/2020 г.

 

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата С.Г., редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв.Д., надлежно упълномощена.

Ответникът Регионален исторически музей „....” гр.С., представлявано от директора В.В., редовно и своевременно призован, се представлява от адв.Щ., надлежно упълномощена.

Явява се вещото лице инж.Р.К., редовно и своевременно призована, от която е постъпило допълнително заключение по назначената съдебно-техническа експертиза в срок.

Адв.Д.: Да дадете ход на делото.

Адв.Щ.: Моля да се даден ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова,

         О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Вещото лице е със снета по делото самоличност.

На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл.291 от НК, същото обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице инж.К.: Поддържам представеното допълнително заключение.

Адв. Д.:  Нямам въпроси към вещото лице.

Адв.Щ.: Искано е от вещото лице, съответно е определило стойността, с която се е увеличила стойността на сградата вследствие залепването на цокъл от гнайс. По какъв начин се определя тази стойност и какво включвате в нея? Какво имате предвид, когато определяте тази стойност?

Вещото лице инж.К.:  Тази стойност е определена на база процентното участие в пазарната цена на дадения вид строително-монтажни работи, тоест облицовката от гнайс, съобразена с квадратурата, защото облицовката от гнайс не е на цялата сграда. Както съм описала в първоначалното заключение в таблицата, на база на това количество гнайс и на база на това какъв процент участва този вид СМР в пазарната оценка на сградата. Към различните периоди пазарната оценка е различна, затова и стойността, с която се е увеличила е различна.  

Адв.Щ.: Както разбирам Вие имате предвид стойността, която е дадена в първата експертиза – 504,56 лв., в която сума са включени труда, материалите, допълнителните разходи и други.

Вещото лице инж.К.: Да, това е стойността за извършване на този вид СМР към момента, към който съм го определила - 2017 г. Тази стойност съм я коригирала към тези периоди, които са към допълнителната експертиза, тоест коригирана е тази стойност към 2020 г., към завеждане на делото. Не с тази стойност се увеличава пазарната цена, защото пазарната цена е различна от стойността на извършване на видовете работи. В изданията на „Стройексперт – СЕК” ООД – София колегата ни е улеснил много при изготвяне на пазарните цени, като на всеки вид СМР е определил процента, с който този вид участва в общата цена и от пазарната цена се определя пазарната стойност, с която този вид СМР е увеличило стойността на съответния имот. Това съм имала като технология за изпълнението на тази част от задачата.

Адв.Щ.: По принцип, когато е определена общо стойността на извършване на този вид работа – облицовка от гнайс по фасади Вие сте имали предвид труд, материали и механизация, тоест на този принцип Вие определяте цената? Представям на съда една страница от сборник на СЕК 09 за цените на СМР. Тази страница е от м.10.2017 г.

Вещото лице инж.К.: Определяла съм цената към м.юли, август, тоест предишното тримесечие. На този принцип определям стойността на този вид работа към онзи период.

Адв.Щ.: В стойността се включва труд, материали, механизация, допълнителни разходи, образува се общата цена и въз основа на нея се определя крайната цена. 

Вещото лице инж.К.: В предишната експертиза съм изготвила таблица, в която са описани вид СМР, марка, количество, единична цена и стойност.  Общата цена  към м.10 е дадена и това е сумата от всички тези труд, материали, механизация и допълнителни разходи. Това е към предишната експертиза. По същия начин съм определила този вид работа към м.11.2020 г. Както е зададен въпроса с колко се е увеличила стойността към м.11.2020 г. След това е начислено печалба и ДДС.

Адв. Д.: Моля да се приеме заключението на вещото лице, като компетентно изготвено.

Адв.Щ.: Да се приеме заключението на вещото лице.

На вещото лице да се изплати 280 лв. от внесения по делото депозит.

Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението по допълнително назначената съдебно-техническа експертиза, изслушана в днешно съдебно заседание от вещото лице инж.К..  

Адв.Д.: Нямаме доказателствени искания. На основание чл.214, ал.1, изр. последно ГПК и в срока указан в същата разпоредба, заявявам изменение на размера на предявените искове, както следва: Иска за осъждане на ответника да възстанови припадащата му се част от необходимите разноски, заплатени от ищцата, за ремонт и поддръжка на общи части на сградата - ремонт на комин, ремонт и подмяна на отводнителна система, ремонт и боядисване на фасада, ИЗМЕНЯМ като същият НАМАЛЯВАМ ПО РАЗМЕР от 3 083.90 лева на 1 342.69 лева;   иска за осъждане на ответника да ми заплати полезните разноски за подобряване етажа му - ремонт и боядисване на врати, до размера с която се е увеличила стойността на имота на му, ИЗМЕНЯМ като същият НАМАЛЯВАМ ПО РАЗМЕР от 400 лева на 85 лева; т.3 иска за осъждане на ответника да ми заплати 1/2 от размера полезните разноски за подобряване на сградата - залепване цокъл от гнайс, до 1/2 от размера, с който е увеличила стойността на сградата вследствие на подобрението, ИЗМЕНЯМ като същият НАМАЛЯВАМ ПО РАЗМЕР от 180 лева на 52.56 лева. Извършеното изменение на предявените искове по размер е съобразено с размера на средните пазарни разходи за извършване на необходимите ремонти и подобренията, посочени от вещото лице, и установения от вещото лице размер на идеалните части от общите части на сградата за всяка от страните. След изменението на исковете да се счита, че ищцата поддържа следния петитум: Моля с ответника да ни призовете на съд и след установяване пред Вас на основателността на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ДА ОСЪДИТЕ Регионален исторически музей "...." гр.С. с БУЛСТАТ:...... представляван от директора В.А.В. ДА МИ ЗАПЛАТИ общо сумата от 1 480.25 лева, от която: 1 342.69 лева за възстановяване на припадащата му се част от необходимите разноски, заплатени от мен, за ремонт и поддръжка на общи части на сградата -ремонт на комин, ремонт и подмяна на отводнителна система, ремонт и боядисване на фасада; 85 лева полезните разноски за подобряване етажа на ответника - ремонт и боядисване на врати, до размера с която се е увеличила стойността на имота му; 52.56 лева полезните разноски за подобряване на сградата - залепване цокъл от гнайс  до 1/2  от  размера,   с   който е увеличила стойността на сградата вследствие на подобрението, ВЕДНО със законната лихва върху сумите считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Моля да осъдите ответника да ми заплати и сторените разноски за защита в настоящото производство. Представям на съда изрична молба в този смисъл. Представям молба и за ответната страна. Моля да допуснете така заявеното изменение на иска.

Адв.Щ.: Относно изменението на иска, предоставям на съда.

Съдът счита, че следва да допусне исканото изменение на предявените с исковата молба искове, съгласно молбата представена в днешно съдебно заседание от ищцата, тъй като е направено своевременно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на иска под формата на намаление по реда на чл.214, ал.1 ГПК, съгласно което т.1. иска за осъждане на ответника да възстанови припадащата му се част от необходимите разноски, заплатени от ищцата, за ремонт и поддръжка на общи части на сградата - ремонт на комин, ремонт и подмяна на отводнителна система, ремонт и боядисване на фасада, да се счита предявен за сумата 1 342.69 лева, вместо първоначално заявената сума в размер на 3 083.90 лева; т.2 иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата полезните разноски за подобряване етажа му - ремонт и боядисване на врати до размера, с която се е увеличила стойността на имота, да се счита предявен за сумата 85 лева, вместо първоначално заявената сума в размер на 400 лева; т.3 иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата 1/2 от размера полезните разноски за подобряване на сградата - залепване цокъл от гнайс до 1/2 от размера, с който е увеличила стойността на сградата вследствие на подобрението, да се счита предявен за сумата 52.56 лева, вместо първоначално заявената сума в размер на 180 лева.

Адв.Щ.: Имам доказателствено искане да бъдат поставени въпроси на ищцата по реда на чл.176 от ГПК, за което предоставям писмена молба. Представям и една снимка, която моля да бъде приета като доказателство по делото. Тази снимка е от входа на къщата. От нея се вижда, че тази облицовка от гнайс е направена не само на къщата, вижда се, че е направена облицовка и на оградата. В същото време ние помолихме да бъде задължена ищцовата страна, да представи скиците от нотариалните актове, които тя не представи, от където е видно, че музея притежава само обект вътре в къщата, но той няма собственост отстрани и няма собственост върху площта, която е, което показва, че при извършване на ремонтните работи особено на облицовката от гнайс, са направени такива подобрения, не само на обекта, в който има участие музея, но и на други места. Това е оградата, която не е собственост на музея. Това целим да докажем с тази снимка. Нямам други доказателствени искания. 

Адв.Д.: Считам, че ГПК не познава като доказателство по смисъла на закона снимка и няма как тя да бъде приобщена като снимка. Има други способи като например оглед на представения документ, ако страната желае да коригира искането си, но по този начин заявено искането е недопустимо приемането на това доказателство. Въпросът на ищцата към вещото лице беше вещото лице да извърши обследване на извършените подобрения в сградата. Да, ищцата е вършила и други подобрения в дворното си място, правила е огради и т.н., но вещото лице не е извършвало оглед на тези огради, следователно констатираните стойности от вещото лице по никакъв начин не са залегнали като установени количества работа и стойност за тях в експертизата. Абсолютно неоснователно се опитва и се домогва ответната страна да внуши на съда, че се претендират някакви работи, които не са в общия имот на страните. По повод молбата за поставяне на въпроси по реда на чл.176 ГПК. В предходно съдебно заседание ответната страна направи подобно искане и беше отхвърлено, поради причината, че въпросите бяха и неотносими към предмета на делото. Това искане за поставяне на въпроси по реда на чл.176 ГПК е и недопустимо, защото е преклудирана възможността в последното по делото съдебно заседание да се заявяват напълно нови доказателствени искания, които са не необходими за изясняване на делото от фактическа страна, тоест те са недопустими. Дали ищцата е регистрирана в НАП по ЗДДС, дали е внасяна осигуровки на лицата, които са извършвали СМР, отговорите на тези въпроси по никакъв начин няма да променят факта и обстоятелството, че определени подобрения са извършени, необходими разноски са извършвани и те са със вече констатираните по размер разходи установени от вещото лице. Що се отнася до въпроса защо е затворила със шперплат единствения прозорец, първо не знам за кой единствен прозорец се говори. Не знам какво общо има този единствен прозорец с подобренията, за които се води делото и ремонтите, защото никъде в исковата молба не се претендират извършени разноски за затваряне на прозорец. В този смисъл всички поставени въпроси не са относими към предмета на настоящото дело. В този смисъл поставянето им е недопустимо.  

Адв.Щ.: Моля в протокола да бъде записано изрично особено последните изявления, че никъде не е посочено в исковата молба, че се претендират разходи за затваряне на прозорец. Освен това искам да кажа по молбата. В предходно съдебно заседание не бях подготвена с писмена молба. Започнах с въпроса, който беше към госпожа Г., исках да установя какво е процентното съотношение и дали имат възражения, но ответната страна възрази и не можах да задам следващите въпроси. Считам, че тези въпроси са относими към спора и в днешно съдебно заседание ги давам в писмен вид. Предоставям на съда да прецени дали ще ги зададе или не. Въпросите са относими към спора и ще поясня защо, защото в количествено-стойностната сметка вещото лице добавя ДДС, затова се интересувам дали ответната страна се разчита с бюджета по ДДС. По въпрос 3 ще направя пояснение. По принцип в допълнителните разходи, които се включват в цената, се включват осигуровки на лицата, които работят и тези осигуровки са от порядъка на 33 % - 35 %, това е най-общо, което можем да кажем, затова виждате, че допълнителните разходи се приближават по стойност до цената на труда. Ние се интересуваме дали госпожа Г. е внасяла такива осигуровки в бюджета или дали е издавала бележка на работещите лица, за да посочи, че не е издавала те да си внесат такива осигуровки в бюджета. Тоест, това е елемент от цената, по която са образувани стойността на всеки вид разход.

Адв. Д.: Това, че в извадката от таблицата на СЕК е посочено труд и ответната страна предполага, че в този труд се включват и осигуровки не значи, че се включват осигуровки. Всички материали които са купували, ние сме представили фактури на всичко е начислявано ДДС, а всъщност това е основното пере. Всичко, което е като разходи за боядисване, улуци, всичко е с начислено ДДС. Те са по данъчни фактури и ДДС-то е заплатено. Така, че няма основание да се претендира ДДС-то в случая да бъде изключено.

Съдът счита, че следва да остави без уважение доказателственото искане на ответника за задаване на въпроси по реда на чл.176 ГПК на ищцата С.Г., предвид това, че то е несвоевременно направено. Възможността за подобно доказателствено искане е преклудирана. Следвало е да бъде изложено в предходно съдебно заседание след приемане на доклада за окончателен. Не следва да се приобщава чрез оглед по същата причина представената снимка имаща характер на веществено доказателство. Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания на ответника за задаване на въпроси по реда на чл.176 ГПК към ищцата С.Г. и приобщаването чрез оглед на представената снимка имаща характер на веществено доказателство.

Адв.Д.: Считам делото за изяснено. Представям списък за разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Адв.Щ.: При условие, че не се допускат други доказателства и не мога да искам други, моля съда да прецени по-нататък.

 

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА

Адв. Д.: Моля да се произнесете с решение, с което уважите така предявените искове като основателни и доказани. Считам, че в настоящото производство се събраха безспорни доказателства, на първо място, че посочените в исковата молба разноски за ремонти на сградата и по-точно на общите части на сградата, които са необходими по характер, са извършени от ищцата С.Г., а именно ремонти на комини, отводнителна система, ремонта и боядисване на фасадата на сградата. Установи се също така, че е извършен ремонт и боядисване на вратите към имота на ответника, а също така подобрения в общите части на сградата, а именно залепване на цокъл от гнайс. Всички тези подобрения и необходими разноски са извършени през 2017 г., съгласно показанията на свидетелите по делото. Възникнала е необходимост от ремонт и поддръжка на общите части дотолкова, доколкото част от мазилката по фасадата е била разрушена, наложило се е изкърпване и боядисване. Отводнителната система на сградата също е била повредена. Установи се безспорно извършването на тези необходими разноски. Ответната страна е задължена да участва в тези разноски, съответно чл.41 от Закона за собствеността, като с изменението на иска е съобразено участието на ответната страна в общите части на сградата. Прецезиран е и размера на претенцията съобразно изслушаната съдебно-техническа експертиза, с оглед на което считам, че иска е основателен и по размер.

Адв.Щ.: Моля иска да бъде отхвърлен като неоснователен и особено като недоказан. Ищцата претендира много по-големи суми от тези, които реално е заплатила. Освен това от представените по делото доказателства не се вижда и не става ясно по видове разходи какви разходи е направила за труд, за материали и съответно тези разходи да бъдат съпоставени с осреднените разходи на съдебно-техническа експертиза. Ще дам само един пример – направа и разваляне на дървено скеле. Общата стойност, която посочва експертизата е 1387,80 лв. Само за труд ищцата е дала 2240 лв. Така, че в случая не може да се допусне такова осредняване на сумите. В експертизата са включени обшивка на комини с ламарина, каквито няма заявени в исковата молба. Затваряне на прозорец със шперплат, за който няма искане в исковата молба. Отделно в днешно съдебно заседание ищцовата страна посочи, че няма такова искане. Моля да ни бъдат присъдени разноски по делото, които са в размер на 500,00 лв.

На основание чл.149, ал.3 от ГПК, съдът дава възможност на страните по делото да представят писмени становища в 7-дневен срок от днешно съдебно заседание, с копие за насрещната страна.

Съдът ще се произнесе с решение, което ще обяви на 23.04.2021 г.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието закрито в 10,00 часа.

 

 

Съдия при Районен съд – Чепеларе:_______________________

Секретар:_______________________