Решение № 9005/15.03.2021г. по гр.д. № 153/2019г.

Съдия докладчик: Славка КабА.а

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от А.А.Ф., ЕГН ....., с адрес с.З., общ.Ч., и С.Л.П., ЕГН ...., с адрес: гр.П., ж.к. ....,бл. № ..., вх. ...,ет...., ап...., против А.И.К., ЕГН ...., с адрес: гр. П., ул..... № ...., ет. ...., ап. ...., А.Ч.Х., ЕГН ...., с адрес: гр.С., ул..... № ...., и И.А.К., ЕГН ...., с адрес: с.З., общ.Ч., в която се сочи, че първата ищца е наследник на Л.А.П., б.ж. на с. З., починала на ... г., и на С.А.К., б.ж. на с. З., починала на .... г., а втората ищца е наследник на А.М.К., б.ж. на с. З., починал на .... г. Твърди се, че наследодателите на ищците А.М.К. и С.А.К. били собственици на имот с кад.№ .... по КВС за землище с. З., представляващ ливада с площ 2,483 дка, в м. „....“/..../, индивидуализиращ се по кадастралната карта на с. З., одобрена през 2019 г. като ПИ с идентификатор 30034.98...., че го владели до образуването на ТКЗС в с. З. през 1958 г. и го декларирали в емлячния регистър от 1949 г. Сочи се, че тъй като имота се намира близо до урбанизираната територия, ТКЗС не е обработвало този имот, а наследодателите на ищците и наследниците им продължили да го владеят до приемането на ЗСПЗЗ. В равната му част го засаждали с различни култури, а от стръмната част добивали сено за отглежданите от тях животни. Имотът бил ограден.

Ищците твърдят, че след приемане на ЗСПЗЗ имотът бил погрешно възстановен от ОСЗ Чепеларе на И.Д.К., и че наследниците на А.М.К. и С.А.К. продължили да го владеят, като дори не разбрали, че е възстановен на К.. Сочи се, че последният продал имота на ответниците А.И.К. и А.Ч.Х. с нотариален акт № 74, том III, дело № 452/28.12.2010 г. по описа на нотариус А.В. с район на действие РС - Чепеларе. Ищците обясняват, че след като разбрали за тази продажба наследниците Л.П. и С.П. завели срещу И.К. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като с решение № 397/24.10.2012 г.на ОС – С. по в.гр.д. № 241/2012 г. и решение за поправка на ЯФГ №569/30.11.2015 г. на ОС – С. било признато за установено спрямо И.К., че към момента на образуване на ТКЗС в с. З., С.А.К. и А.М.К. били собственици на имота. В исковата молба се сочи, че ищците се снабдили със скица на имота, но ОСЗ гр. Чепеларе отказала да издаде въз основа на съдебното решение възстановително решение по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, поради което въз основа на продължилото непрекъснато владение наследниците на С. и А.К. се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 23, том I, дело № 22/18.02.2019 г. по описа на Х.Д. – нотариус с район на действие РС – Чепеларе по наследство и давност.

Ищците твърдят, че впоследствие разбрали, че А.И.К. и А.Ч.Х. на 19.12.2018 г. продали на ответника И.А.К. имота. Считат, че ответниците са придобили имота от несобственик, предвид това, че И.К. не е бил негов собственик, че извършената от него продажба е нищожна сделка, съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД и че тя не е породила транслативно-вещен ефект. Ищците молят съда да признае за установено, по отношение на ответниците, че С.Л.П. е собственик на 1/6 идеална част от процесния имота, а А.А.Ф. – на 1/8 идеална част от него.

От ответника А.Ч.Х. не е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците А.И.К. и И.А.К., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. За неверни намират констатациите на нотариуса в нотариален акт № 23, том I, н.д. № 22/2019 г., че наследниците на А. и С.К. са придобили имота по наследство и давност и в частност показанията на свидетелите по проведената обстоятелствена проверка. Считат, че доколкото до 1997 г. земеделските земи не могат да бъдат придобити по давност по силата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, а и предвид това, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота и не са демонстрирали намерения да го своят, не са го придобили по давност.

Сочи се, че от 28.12.2010 г. ответникът А.И.К. е придобил имота чрез покупко-проджаба, за която сделка е съставен нотариален акт № 74, том III, н.д. № 452/2010 г. и че в течение на период от пет години го е ползвал и придобил право на собственост по давност и на това основание, тъй като в периода до 12.12.2018 г. никой не е прекъсвал владението му, не е имал претенция относно собствеността на имота спрямо него. Твърди се, че след прехвърлянето на имота с договор за покупко-продажба от 19.12.2018 г. от А.И.К. и А.Ч.Х. на И.А.К., последният го владее непрекъснато и необезпокоявано като извършва в него стопанска дейност – складиране на дървен материал и продукция от дърводелски цех, находящ се наблизо. Сочи се, че дърводелският цех е собственост на ответниците, че от цеха към имота е прокаран мост за достъп на транспортни средства и че затова една част от имота е заравнена и пригодена за тези нужди, а друга се полза за земеделски нужди. Твърдят, че са оградили имота. Сочи се, че ищците не са били във владение на имота, че през 2016 г. подали жалба до РП – Чепеларе, но прокурорът отказал да образува наказателно производство. Впоследствие предявили искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, които били отхвърлени по гр.дело № 114/2016 г., решението по което влязло в сила. Сочи се, че ищците направили опит да влезнат в имота, но тогавашния собственик А.К. подал жалба в РУ гр. Чепеларе и след отправеното им предупреждение, те преустановили действията си.

Единият от ответниците И.А.К. предявява насрещен иск срещу ищците, по който моли съда да признае за установено спрямо тях, че е собственик на имота по силата на покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт № 2, том III, н.д. 387/2018 г. на нотариус Х.Д. и да обезсили нотариален акт № 23, том I, н.д. № 22/2019 г. на нотариус Х.Д..

По делото е постъпил отговор от А.Ф. и С.П. на насрещния иск, в който се иска отхвърлянето му като неоснователен по съображенията легитимиращи самите тях като съсобственици на имота, изложени в исковата молба.

Ищците А.Ф. и С.П., редовно призовани, не се явяват в с.з. От тяхно име първоначално предявеният иск поддържа пълномощникът им адв. П.. Навежда доводи и ангажира доказателства за отхвърляне на насрещния иск.

Ответникът А.Х. редовно призован не се явява в с.з.

Ответниците А.К. и И.К., редовно призовани, не се явяват в с.з., от тяхно име иска оспорва пълномощникът им адв. М., който същевременно поддържа предявения от И.К. насрещен иск.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по предявения иск с правно основание иск по чл.124, ал.1 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Спорния имот се индивидуализира по приетата през 2019 г. кадастрална карта на с.З. като ПИ с идентификатор 30034.98.... с начин на трайно полздване ливада с площ 2483м., местност ..... Не е спорно и от характеристиките му-площ, местоположение и граници, се установява, че е идентичен с имот кад.№ .... по КВС за землище с. З..

Видно от решение № 00902/03.11.1994 г. на ПК – Чепеларе по ЗСПЗЗ имотът е възстановен в стари реални граници на И.Д.К., ЕГН .... с адрес: с.З., общ.Ч.. Впоследствие той се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 46, том I, дело № 47/22.03.1996 г. на РС – Чепеларе. От нотариален акт за продажба на недвижим селскостопански имот № 74, том III, рег.№ 2896, дело №452/28.12.2010 г. на нотариус А.В., с район на действие ЧлРС се установява, че И.К., го продал на ответниците А.И.К. и А.Ч.Х.. Впоследствие А.И.К. и А.Ч.Х. са продали на 19.12.2018 г., имота на ответника И.А.К. с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим селскостопански имот №2, том III, рег. № 2970, дело № 387/2018 г. на нотариус Х.Д. с район на действие ЧлРС.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 207/12.11.2018 г. на Община Чепеларе ищцата А.Ф. е наследник по закон на С.А.К., б.ж. на с.З., починала на ....г. Ищцата е нейна внучка, дъщеря на Л.А.П., б.ж. на с.З., починала през .... г. От удостоверение за наследници изх. № 208/12.11.2018 г. на А.М.К., б.ж. на с.З., починал през .... г., се установява, че ищцата С.Л.П. е негов наследник по закон, дъщеря на В.А.А., б.ж. на с.З., починала през ....г.

С влязло в сила на 24.10.2012 г. решение № 397/24.10.2012 г. на ОС С. по в.гр.д. № 241 по описа за 2012 г. е отменено решение № 29/18.04.2012 г. по гр.д. № 41/2011 г. на РС Чепеларе и е признато за установено по отношение на И.Д.К. ЕГН ...., с адрес с.З. по предявени от С.Л.П. ЕГН .... и Л.А.П. ЕГН ...., искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС в с.З. 1958 г. – 1959 г. наследодателите на ищците П. и П. – А.А.К., починал, акт за смърт № .... г. на кметство с.З. и С.А.К., починала, акт за смърт № .... г. на кметство с.З., са били собственици на земеделски имот ливада, представляваща имот № .... с площ 2,484 дка по КВС за землище с.З.. С решение № 569/30.11.2015 г. на ОС - С. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горецитираното решение в следния смисъл: бащиното име на наследодателя на С.Л.П. – А.К. да се чете М. вместо А..

В исковата молба ищците сочат, че многократно, но безрезултатно сезирали ОСЗ Чепеларе с искане да постанови административен акт по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ в изпълнение на съдебното решение по иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, като измени решението, с което имота е възстановен погрешно на И.К. и вместо това да издаде такова на наследниците на С.К. и А.К..

В хода на делото обаче ищците представят доказателства за обжалване на решение на ОСЗ Чепеларе, с което е отказано издаване на решение по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, което наложи спиране на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК на настоящото дело до решаване на образуваното от А.Ф. и С.П. срещу ОСЗ Чепеларе гр.д.№38/2020 г. на ЧлРС. Видно от влязло в сила на 07.11.2020 г. решение №10043/16.10.2020 г. по гр.д.№38/2020 г. в производство по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ съдът отменя решение №8-А-2068/12.03.2020год. на Общинска служба по земеделие гр.Чепеларе, с което по т.1 се отказва да се възстанови правото на собственост на наследниците на А.М.К. на имот с №.... с площ от 2.484дка. в м."...." по картата на възстановената собственост на с.З. и по т.2 се отказва да се възстанови правото на собственост на наследниците на Я. и С.К.и на имот с №.... с площ от 2.484дка. в м."...." по картата на възстановената собственост на с.З., по заявление вх.№ПО-21-25/03.02.2020 г. на ОСЗ Чепеларе, подадено от С.Л.П., ЕГН .... и А.А.Ф., ЕГН .....; и връща преписката на Общинска служба по земеделие гр.Чепеларе за постановяване на решение по реда на чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ, при което да се съобразят указанията, дадени в мотивите на решението. Според съда процесният имот следва да бъде възстановен на наследниците на А.М.К. /А.А.К./- 1/2 ид.ч. от него, и на наследниците на С.и Я. К., също 1/2 ид.ч., като посочва по кои преписки образувани в ОСЗ да стане това.

Видно от приложените преписки по делото в изпълнение на решение №10043/16.10.2020 г. на ЧлРС по гр.д.№38/2020 г. ОСЗ Чепеларе е издала в производство по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ следните индивидуални административни актове, които са влезли в сила:

1) решение №9-А-2069/23.11.2020 г, с което изменя решение №00902/03.11.1994 г. по т.1, с което процесния имот е възстановен на И.К., и вместо това отказва да му възстанови право на собственост върху него;

2) решение №11-А-2071/23.11.2020 г., с което по преписка вх.№З0071/1991 г. за възстановяване право на собственост на наследниците на Я. и С.К. възстановява право на собственост в стари реални граници върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор 30034.98.... по кадастралната карта на с.З.;

3) решение №10-А-2070/23.11.2020 г., с което по преписка вх.№З0105/1991 г. за възстановяване право на собственост на наследниците на А.А.К. възстановява право на собственост в стари реални граници върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор 30034.98.... по кадастралната карта на с.З..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В производството по делото ищците претендират признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици на идеални части от ПИ с идентификатор 30034.98.... на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ, а при условията на евентуалност по давност, съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №23, том I, рег.№267, д.№22/18.02.2018 г. на нотариус Х.Д. с район на действие ЧлРС. Това следва от позоваването на решението по предявен иск с правно осн.чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, с което е признато за установено, че не И.К., а техните наследодатели са внесли имота в ТКЗС. Съгласно чл.235 ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В този смисъл следва да бъдат съобразени трите решения на ОСЗ Чепеларе от 23.11.2020 г, с които се установява приключване на процедурата по възстановяване на собствеността върху спорния имот. Приложението на чл.235 ал.3 ГПК е гаранция за постановяване на правилно решение по делото. В този смисъл решение №253 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр.д. №295/2012 г. на II г.о. Реституционното производство е приключило окончателно в полза на наследниците на С.К. и А.К. с постановяване на горецитираните решения от ОСЗ Чепеларе. Те са постановени по реда чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ на основание решението по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.

Ответниците по предявения от А.Ф. и С.П. иск, неоснователно твърдят, че са придобили имота по давност изтекла в периода от закупуването му от И.К. през 2010 г. до 2015 г., доколкото не са знаели, че го закупуват от несобственик. Следва да се има предвид обаче, че давност в полза на трето лице приобретател в подобна хипотеза започва да тече от влизане в сила на решението по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. В нея е заложен принципът, че спрямо онзи който не може да предяви иск за защита на правата си давност не тече. Лицата, които са заявили за възстановяване правото си на собственост по реда на ЗСПЗЗ могат да предявят иск за защита на правото си след влизане в сила на решението на ОСЗ. Едва от този момент по отношение на тях започва да тече придобивна давност в полза на трети лица осъществяващи фактическа власт върху заявения за възстановяване имот. (така в решение №96 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№5198/2013 г. на I г.о.).

След като на наследниците на С.К. и А.К. е възстановено право на собственост с решения на ОСЗ Чепеларе от 23.11.2020 г., на предявилите иска ищци в качеството им на наследници, не може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност, за която се поддържа, че е изтекла към 2015 г. Действително, на ответниците А.К. и А.Х. правото на собственост е било прехвърлено с договор за покупко-продажба сключен през 2010 г. в изискуемата форма от И.К., който към този момент се е легитимирал като собственик на имота въз основа на решение на ОСЗ, но съгласно чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, моментът от който започва да тече придобивна давност в случая е финализирането на реституционната процедура по преписките за възстановяване право на собственост на наследниците на С.К. и А.К.. След като в спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ правата на И.К. по отношение на имота са отречени, следва извода, че ответниците А.К. и А.Х. са придобили имота от несобственик. Договорът за покупко-продажба сключен между последните двама и И.К. с нотариален акт за продажба на недвижим селскостопански имот № 74, том III, рег. № 2896, дело № 452/28.12.2010 г. не е произвел целения вещно-транслативен ефект. Същото важи от за договора за покупко-продажба сключен през 2018 г. между А.К. и А.Х., като продавачи, от една страна, и И.К., като купувач, от друга страна. Основен принцип в правото е, че никой не може да прехвърли повече права, от тези които притежава, поради което ответниците не могат се легитимират като собственици въз основа на сключените от тях договори за покупко-продажба.

На база решение №11-А-2071/23.11.2020 г. и решение №10-А-2070/23.11.2020 г., издадени от ОСЗ и като наследници по закон, ищците се легитимират като едни от съсобствениците на процесния имот, както следва : А.Ф. на 1/8 ид.ч.- наследник на С.К., а С.П.- на 1/12 ид.ч.-наследник на А.К.. Искът на С.П. следва да се отхвърли за горницата от 1/12 ид.ч. до претендираната 1/6 ид.ч., като неоснователен.

С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният от И.К. насрещен иск се явява неоснователен и недоказан. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че именно той ползва имота понастоящем, но придобивна давност в негова полза дори не е започнала да тече, тъй като лицата на които я противопоставя се легитимират като собственици с решения на ОСЗ постановени в хода на съдебното производство, а с факта на предявяване на иска давността следва да се счита прекъсната съгласно разпоредбата на чл.116 б.“б“ ЗЗД.

След представяне на решенията от 23.11.2020 г. на ОСЗ Чепеларе по делото ответниците А.К. и И.К. ги оспорват като нищожни, но не сочат конкретни доводи и основания в тази насока. Доколкото решенията са издадени от административен орган с необходимата материална и териториална компетентност в изискуемата писмена форма, съдът намира възраженията в тази насока за необосновани.

С оглед изхода на спора на А.Ф. и С.П. следва на осн.чл.78 ал.1 ГПК да се присъдят направените от тях разноски по делото съгласно представен списък, общо в размер 1250 лв.- по 600 лв. адвокатско възнаграждение платено от всяка от ищците, 50 лв. ДТ за образуване на делото. Внесеният депозит за призоваване на свидетели в размер на 30 лв. подлежи на връщане от съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВНО по предявен от А.А.Ф., ЕГН ....., с адрес с.З., общ.Ч., и С.Л.П., ЕГН ...., с адрес: гр.П., ж.к. ....,бл. № ..., вх. ...,ет. ..., ап. ..., иск против А.И.К., ЕГН ...., с адрес: гр. П., ул..... № ..., ет. ..., ап. ..., А.Ч.Х., ЕГН ...., с адрес: гр. С., ул. .... № ...., и И.А.К., ЕГН ...., с адрес: с.З., общ.Ч., че ищцата А.А.Ф., е собственик на 1/8 ид.ч., а ищцата С.Л.П. на 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 30034.98.... по кадастралната карта на с.З., одобрена през 2019 г., представляващ ливада с площ 2,483 дка, в м. „....“/..../, на основание възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С.А.К., б.ж. на с. З., починала на ....г., и А.М.К., б.ж. на с. З., починал на ....г., техни наследодатели, като ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Л.П. иск за горницата от 1/12 ид.ч. до размера на претендираната 1/6 ид.ч., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като недоказан, предявения от И.А.К., ЕГН ...., с адрес: с. З., общ.Ч., иск срещу А.А.Ф., ЕГН ....., с адрес с.З., общ.Ч., и С.Л.П., ЕГН ...., с адрес: гр.П., ж.к. ....,бл. № ...., вх. ...,ет. ..., ап. ..., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 30034.98.... по кадастралната карта на с.З., одобрена през 2019 г., представляващ ливада с площ 2,483 дка, в м. „....“/..../, по силата на договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 2, том III, н.д. 387/2018 г. на нотариус Х.Д. с район на действие ЧлРС.

ОСЪЖДА А.И.К., А.Ч.Х. и И.А.К. да заплатят на А.А.Ф. и С.Л.П. разноски по водене на делото в размер на 1250 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седм.срок от връчването му с въззивна жалба пред СмОС.