Решение № 13 от 01.03.2021 по АНД № 152/2020г.

Съдия-докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от Г. Д. Г. EГН ***, адрес: с.Д., обл.Х., ул..... № ...., против електронен фиш серия К № 4140131, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради множество процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От негово име писмено становище, в което жалбата се поддържа депозира пълномощникът му адв.Г..

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание.

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание,  не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К №4140131 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу Г. Д. Г. за това, че на 28.08.2020 г.   в 18:43 ч. в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян, на път II 86 км. 58+550, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ рег.№.... с посока на движение от с.Хвойна към гр. Чепеларе със скорост от 61 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 11 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) АRН САМ S1. Видно от клип №29376 от 28.08.2020 г., направен в  18:43 ч, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№ рег.№.... се е движeл с измерена скорост 64 км.ч. От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на „....“ЕООД ЕИК ...., чийто управител е жалбоподателят.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено относно  преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване  под №5126, че срока  на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г.; От протокол за проверка №56-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с  фабричен номер 11743с5,  тип АRН САМ S1, е преминала проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 31.08.2020г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 28.08.2020 г. е извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 с  фабричен №11743с5,  на път II 86 километър 58+550, като видеоконтрол е осъществяван от 09,00 часа до 19,00 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе моторни превозни средства.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ рег.№.... на 28.08.2020 г. в 18:43 ч. в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път - II 86 километър 58+550 в посока от с.Хвойна към гр.Чепеларе със скорост 61 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на това МПС. Доколкото в конкретният случай автомобилът е собственост на „....“ЕООД ЕИК ...., съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител Г.Д.Г.. Тъй като последният не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач.

Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП Водач, който превиши разрешената скорост в населено място с от 11 до 20 км./ч., се наказва с глоба 50 лв.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - на път II 86 километър 58+550, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш. Не се предвижда и посочване на дата на издаване. В случая доколкото ЕФ е връчен в тримесечен срок от датата на нарушението, се налага извода, че срокът по чл.34 ЗАНН не е изтекъл.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. 

В случая не се установява допуснато процесуално нарушение в хода на производството по издаване на електронен фиш, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

Задължението за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г. Възможността за използване на знак Е24 не е отпаднала, а само задължението за службите по КАТ да поставят този знак при контрол.

Твърди се, че не е приспаднат толеранс от -3 км./ч. при определяне на скоростта, с която се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил, но видно от клипа измерената скорост е 64 км/ч., от което следва, че при изготвяне на ЕФ са приспаднати 3 км/ч. В ЕФ е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС със 61 км./ч. Необосновано в жалбата се сочи, че е заснета скоростта на друг автомобил, но от представения клип движение в близост до управлявания от Г. не се установява.

Протоколът за използване на АТС е подписан от мл.инспектор И.С. на длъжност мл.автоконтрольор в група „ОДПКПД“, сектор „ПП“ в ОДМВР Смолян. Това обстоятелство и факта на преминато обучение на служителя за робота с АТС се установяват от представените по делото писмо вх.№366/24.02.2021 г. на ЧРС депозирано от АНО и протоколи №1058р537 от 09.02.2018 г. и №1058р1150 от 26.03.2018 г. за служители преминали обучение. От протокола за използване на АТС се установява, че снетите статични изображения при засичането на скоростта на МПС на 28.08.2020 г. са 99бр., като действително номерата на първото и последното не са упоменати в него. По делото бяха изискани първото и последното статични изображения по протокола за използване на АТС на магнитен носител. Установява се, че първото изображение №82388 е на лек автомобил рег№.... и е направено в 9,33 ч., че последното с №82882 е на процесния автомобил управляван от жалбоподателя и е направено в 18,43ч. С оглед на тези данни съдът не констатира нередности и данни, които да обосноват основателност на искането на жалбоподателя за изключване на протокола за използване на АТС от доказателствата по делото. Непълната и липсваща информация в него, бе попълнена по делото с допълнителни доказателства представени от АНО.

Доколкото на клипа на процесния автомобил е посочена скоростта му на движение и разстоянието от АТС (73 м.), съдът счита, че липсата на тези данни в изпратеното на магнитен носител последно статично изображение по протокола за използване на АТС не обосновава извод на недостоверност на данните в клипа. Следва да се има предвид, че съдът задължи АНО да представи по делото изображение на процесния автомобил при засичане на скоростта му на магнитен носител. Представени бяха 5 бр. изображения на диск, като скоростта и разстоянието от АТС са отбелязани само на едно от тях-третото. Очевидно при заснемане скоростта на МПС което е динамичен процес, само на едно от изображенията се отразяват данни за скорост и разстояние.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата неоснователна и водим от горното

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4140131, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на Г. Д. Г. EГН ****, адрес: с.Д., обл.Х., ул..... № ...., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.