Решение № 9002/15.02.2021г. по гр.д. № 84/2020г.

 

Съдия докладчик: Илияна Ферева-Зелева

 

Производството е образувано по предявен установителен иск на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.1 КЗ от ЗАД „….." АД, ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "….." № …, представлявано от П.Ш. и И.Г., чрез Адвокатско дружество „…..“, със съдебен адрес гр. П., ул. ….. № …, ет. … да се установи спрямо К.В.Г., ЕГН ….., с постоянен адрес: гр. Ч., ул. …… № …., че дължи на ищеца сумата от 1 676.23 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 29.33 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение за периода от 14.12.2019г. до 12.02.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22/2020г. по описа на Районен съд - Чепеларе. Претендира за присъждане на разноските в настоящото исково производство.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 08.09.2019г., около 18.10 ч., в гр. Асеновград на ул. Цар Иван Асен II между лек автомобил марка „Нисан Терано“, с рег. № ….., собственост и управляван от К.В.Г., лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. ….., собственост и управляван от К.Д.С. и лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ……, собственост и управляван от Н.С.С. е настъпило ПТП с материални щети и пострадали лица. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63/2019г., съгласно който виновен водач за настъпване на същото е бил ответника, при управление на лек автомобил марка „Нисан Терано“, поради неспазване на необходимата дистанция се е блъснал в спрелия пред него на пешеходна пътека лек автомобил марка „Ауди А4“. Последният вследствие на удара се блъснал в спрелия пред него лек автомобил марка „Мерцедес“. Освен имуществени щети по трите МПС, имало и пострадал пътник от блъснатия от ответника лек автомобил марка „Ауди А4“. При настъпване на произшествието, удареният от Г. лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № …... имал застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД „...“ АД, сключена на 29.12.2018г. със застрахователна полица № 4704180900002343 и срок на действие от 31.12.2018г. до 31.12.2019г. В тази връзка на 09.09.2019г. в ЗАД „...“ АД е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по лекия автомобил марка „Ауди А4“. След подаване на заявлението в застрахователното дружество е образувана щета, а служител на дружеството е извършил два огледа на автомобила, при които е констатирал щети: облицовка задна броня, лайсна задна броня - среда никел, капак заден, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, стоп десен вътрешен и външен, основа задна броня, под багажник, престилка задна, греда над задната престилка, ПВЦ държач задна броня долен, панти заден капак - лява и дясна. Според заключението на оценител от застрахователното дружество общата сума за отстраняване на щетите по застрахования автомобил, била в размер на 1 676.23 лева, от която: 1 192.18 лева за части за подмяна, 46.90 лева за труд за ремонт, 39.20 лева за труд за демонтаж и монтаж, 23.80 лева за труд за разоборудване, 56.35 лева за труд за боядисване и 317.80 лева за боя и допълнителни материали. На 23.10.2019г., с доклад по щета № 470418191948242, ищцовото дружество определило за отстраняване на щетите по застрахования лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. №…… да бъде изплатено обезщетение от 1 676.23 лева. На 30.10.2019г. застрахователното дружество заплатило по банковата сметка на К.Д.С., собственик на лекия автомобил марка „Ауди А4“, с рег. …… сумата от 1 676.23 лева. На основание чл.410, ал.1, т.1  КЗ, във връзка с чл.411 КЗ, с изплащане на обезщетението ЗАД „...“ АД има право да встъпи в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата или против неговия застраховател по риска „Гражданска отговорност“. Съгласно съставения, във връзка с произшествието констативен протокол за ПТП, с пострадали лица № 63/2019г. ответникът Г. не е представил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил марка „Нисан Терано“, с рег. № ……. В тази връзка е извършена справка в информационния регистър на „Гаранционен фонд“, от която същото се установява, че към датата на произшествието - 08.09.2019г., ответникът е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Последното е основание по чл.410, ал.1, т.1 КЗ ответникът да отговаря лично за причинените от него, при описаното произшествие вреди. В тази връзка застрахователното дружество е изпратило регресна покана до ответника, с която е бил уведомен за изплатеното обезщетение и е бил поканен да го възстанови доброволно в 10-дневен срок или да посети офис на дружеството, за сключване на споразумение за разсроченото му изплащане. Ответникът оспорил претенцията и отказал възстановяването й. Липсата на доброволно изпълнение, след получаване на поканата е породило за ответника и задължение за забава в размер на 29.33 лева за периода от 14.12.2019г. - датата след изтичане на 10-дневния срок за доброволно изпълнение до 12.02.2020г. - датата на която ищцовото дружество е депозирало заявление по чл.410 ГПК за претенцията си към ответника. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 22/2020г. по описа на Районен съд - Чепеларе, по което ответникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца е обоснован правен интерес да предяви настоящия установителен иск. На основание изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  1 676.23 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 29.33 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение за периода от 14.12.2019г. до 12.02.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22/2020г. по описа на Районен съд - Чепеларе. Претендира за присъждане на разноските в настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Оспорва обстоятелството, че вредите по лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ….. са настъпили в резултат на процесното ПТП, както и че е виновния водач за настъпването му. Твърди, че има виновно поведение и на останалите участници. Оспорва представения протокол за ПТП № 63/01.10.2019г. като твърди, че е бил съставен повече от месец след датата на описаното събитие, поради което не отговаря на законовите разпоредби, регламентиращи издаването на констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Не е била спазена нормата на чл.3, ал. 1 от Наредба № 1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд („Наредбата"), при съставянето на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, органите на МВР — Пътна полиция са длъжни да съставят подробна план схема. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е.Т. поддържа доводи за уважаване на иска като основателен и доказан, предвид всички събрани по делото доказателства. Счита, че е доказано основанието на иска, поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника лек автомобил. По отношение на неговия размер моли съда да съобрази приетата по делото автотехническа експертиза. Моли съда да присъди сторените разноски в настоящото производство и заповедното производство по представен списък по чл.80 ГПК. 

Ответникът, представя писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска. Алтернативно да намали размера на обезщетението, поради съпричиняване от страна на другия участник в ПТП. 

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. №22/2020г. по описа на РС Чепеларе се установи, че на 14.02.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 7/14.02.2020г. за сумите: 1 676.23 лева /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и 23 стотинки/ - главница; 29.33 лева /двадесет и девет лева и 33 стотинки/ - лихва за периода от 14.12.2019г. до подаване на заявлението 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 13.02.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в размер на 290.11 лева /двеста и деветдесет лева и 11 стотинки/, от които 34.11 лева – държавна такса и 256.00 лева адвокатско възнаграждение. 

На 18.05.2020г., в срока по чл.414 ГПК, считано от 25.02.2020г. датата на връчване на заповедта е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед. Срокът по чл.414 ГПК е бил спазен, тъй като този срок не тече с влизане в сила на 13.03.2020г. на ЗМДВИП, съгласно чл.3 т.1 ЗМДВИП, в периода от 13.03. до 13.05.2020г. Спрените срокове продължават да текат, съгласно §13 ПЗР на ЗИД на ЗМДВИП след изтичане на 7 дни от обнародването му в ДВ. 

На 10.06.2020г. ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК в изпълнение на дадените му указания по чл.415 ГПК с разпореждане №201/18.05.2020г., поради подаденото възражение от ответника за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 22/2020г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на съобщението по чл.415 ГПК /на 22.05.2020г./, поради което е процесуално допустим.  

От приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №63/01.10.2019г. се установи, че е съставен за ПТП на 08.09.2019г., около 18.10 ч., в гр. Асеновград на ул. Цар Иван Асен  II , между: 1/ Участник I – ППС, с рег. № ….., лек автомобил марка „Нисан“ модел „Терано“, с водач К.В.Г., който не представя валидна застраховка „ГО“; 2/ Участник II – ППС с рег. ……, марка „Ауди“ модел А4, управляван от К.Д.С., застраховка ГО в „...“ полица № 03119000244893, валидна до 15.01.2020г.; 3/ Участник III – ППС, с рег. № ….., марка „Мерцедес“, модел Ц 220 ЦДИ, управляван от Н.С.С. , застраховка ГО в ЗАД „...“, полица № 30119000886965, валидна до 26.03.2020г. и Участник IV – Б.К.С., пътник в лек автомобил „Ауди“.  Видими щети по ППС: участник 1 – предна челна част, участник 2 – предна челна и задна част, участник № 3 – задна броня. Пострадал Б.К.С. с натъртване по тялото. Обстоятелства и причини за ПТП – Участник № 1 не спазва необходимата дистанция и блъска отзад спрелия на пешеходна пътека участник № 2, в следствие на удара се измества напред и блъска спрелия пред него пред пешеходната пътека участник № 3.  На участник № 1 е съставен АУАН № 368017 и 368018/08.09.2019г.

Към констативния протокол е приложена план - схема на възникналото ПТП.

Приложена е застрахователна полица № 4704180900002343, със срок на действие от 31.12.2018г. до 31.12.2019г.  на ЗАД „...“ АД, застрахован собственик К.Д.С., на МПС „Ауди А4“, с рег. № ….., застраховка „Каско Стандарт“.

Приложени са „Общи условия на застрахователя“, приети с решение на УС на ЗАД „... “ на 05.12.2011г., променени с решение на УС на 07.08.2017г., в които е включена клауза на покрити рискове от застрахователя „щети, причинени от пътно транспортно произшествие, възникнало в процес на движение на пътното превозно средство по застраховка „Каско“. 

На 08.09.2019г. от собственика на увреденото МПС „Ауди А4“, с рег.№ 0551 МТ е постъпило заявление за заплащане на застрахователно обезщетение.

Съставен е опис на претенция № 51-03000-02764/19/09.09.2019г., в който са описани щети на „Ауди А4“, на обща стойност 1 676.23 лева, която сума да се изплати на К.Д.С..

Изготвен е доклад по щета № 470418191948242 за изплащане на сумата.

С преводно нареждане за кредитен превод от 30.10.2019г. в  полза на К.Д.С. е преведена сумата 1 676.23 лева.

До ответника е изпратена регресна покана, с изх. № 07028/26.11.2019г. по щета № 470418191948242, на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, поради изплащане на застрахователно обезщетение в размер 1 676.23 лева, застрахователят встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, поради не  представена валидна полица „Гражданска отговорност“ и поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, установено от справката в „ГФ“, поради което от застрахователя с изпратената регресна покана е отправена регресна претенция за внасяне на изплатеното застрахователно обезщетение на МПС „Ауди А“ с рег. №…... 

В отговор на изпратената регресна покана, във връзка с щета № 470418191948242 ответникът е възразил срещу размера на претендираната сума като прекомерна и е оспорил размера на разходите по ремонтиране на автомобила.

От показанията на разпитаните свидетели, св. Х.К. се установи, че в качеството си на младши автоконтрольор в РУ – Асеновград е посетил ПТП. На мястото установил три автомобила, като първи и втори автомобил били спрели на пешеходна пътека за пропускане на пешеходеца, третият автомобил не успял да спре и реализирал ПТП с двата автомобила пред него. Изготвил е план схема на реализирано ПТП, с пострадали лица. Виновен за ПТП бил участник № 1, с автомобил с рег. ……., който не е успял да спре и да пропусне другите автомобили. Бил изготвен опис на щетите, а при проверка на документите автомобилът се указал с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“.

Св. Ц.Г. – съпруга на ответника установи, че трафикът бил доста натоварен, на пътното платно е имало пясък и вероятно това е била причината, поради която съпругът й не е могъл да спре.  

От заключението на вещото лице инж. В.С. по изслушаната САТЕ се установи, че най-вероятен е следният механизъм на изследваното произшествие: На 08.09.2019г., около 18.10ч., в гр. Асеновград, на ул. Цар Иван Асен II до № , лек автомобил „Нисан Терано“, с peг. № ……, управляван от водача К.В.Г., не спазвайки необходимата дистанция, блъска отзад спрелия на пешеходна пътека лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ….., с водач К.С.. След настъпилия удар лек автомобил „Ауди А4“ е изместен напред и удря спрелия пред пешеходна пътека лек автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“, с рег. №…... Следствие на настъпилото ПТП е пострадал пътник в лек автомобил „Ауди А4“ и настъпват материални щети по трите автомобила: лек автомобил „Нисан Терано“, с peг. № …..: предна челна част; лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № …..: задна част и предна челна част (От материалите по делото не може еднозначно и категорично да бъде установено и определено какви са увредите в предната част на автомобила). Следва да се отбележи, че увреди в тази зона не са ремонтирани и/или изплащани от Ищеца) и  лек автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“, с рег. № ……: задна броня. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти, в степен посочена от ищеца, е технически възможно. Предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. От направената калкулация на увредите се определя, стойността на оригинални нови части, материали и труд за възстановяване на автомобила, възлиза на 4 507.13 лева, съответно 5 408.56 лева, с ДДС. Възможно е увредите по автомобила да бъдат отремонтирани с авточасти втора употреба, при което стойността на оригинални части втора употреба, материали и труд за възстановяване на автомобила възлиза на 2 815.12 лева, съответно 3 378.14 лева, с ДДС.

При тези данни от фактическа страна предявеният иск е безспорно основателен и доказан в предявените размери и ще следва да се уважи, като се приеме за установено съществуване на вземането на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 22/2020г. по описа на Районен съд – Чепеларе против ответника К.В.Г., както следва: 1 676.23 лева /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и 23 стотинки/ - главница; 29.33 лева /двадесет и девет лева и 33 стотинки/ - лихва за периода от 14.12.2019г. до подаване на заявлението 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 13.02.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в размер на 290.11 лева /двеста и деветдесет лева и 11 стотинки/, от който 34.11 лева – държавна такса и 256.00 лева адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен на основание чл.422 ГПК за  установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, за което е била издадена Заповед № 7/14.02.2020г. по ч гр. д. № 22/2020г. по описа на РС – Чепеларе по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение. Искът по чл.422 ГПК има освен специфични изисквания за допустимост, обусловени от протеклото заповедно производство, а като специален установителен иск е необходимо да има идентичност между заповедното и исковото производство. Налице е пълна идентичност по отношение цената на иска и вземането по издадената заповед.

Вземането е основано на чл.410, ал.1, т.1 КЗ за реализиране по съдебен ред на суброгационно право на застрахователя, т. е. правото на застраховател, платил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от лицето, причинило вреди на застраховано имущество, това, което е платил на застрахования. Основателността на регресния иск по чл.410, ал.1, т.1  КЗ, във вр с чл.45 ЗЗД е в зависимост от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, фактическия състав на суброгационното право, който включва: 1/наличие на имуществена застраховка с пострадалия; 2/причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната или договорната отговорност /възникване на гражданска отговорност за третото лице/; 3/плащане от застрахователя на застрахования или вместо него на застрахователно обезщетение.

От събраните доказателства по делото еднозначно се установиха всички елементи от фактическия състав на регресното право на ищеца. Налице е сключена застраховка "Каско Стандарт" за автомобила, на който са причинени вреди виновно от ответника при управление на л.а. марка „Нисан Терано“. Доказа се, че ответникът не  е представил и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него л.а. марка „Нисан Терано“, а от извършена справка в „ГФ“ към датата на произшествието 08.09.2019г. е установено, че ответникът няма валидна застраховка „ГО“, поради което на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ ответникът отговаря лично за причинените от него вреди. Ищецът доказа, че ответникът е причинил имуществените вреди по автомобил Ауди А4, с рег. № …… за сумата 1 676.23 лева, предвид приетото заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От последното се установява пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяване състоянието, в което е бил автомобила преди ПТП и тази стойност надвишава исковата претенция.  Установено е и, че ищецът – застраховател е платил вместо застрахования стойността на този ремонт. Тоест, доказани са всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ основателността на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач.

Възражението на ответника за съпричиняване остана недоказано. 

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът предявен на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка чл.422ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД се явява основателен и доказан, поради което ще следва да бъде признато за установено съществуване на парично вземане в полза на ЗАД "....“ АД, че дължи на ищеца сумата от 1 676.23 лева /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и 23 стотинки/ - главница, 29.33 лева /двадесет и девет лева и 33 стотинки/ - лихва за периода от 14.12.2019г. до подаване на заявлението 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 13.02.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в размер на 290.11 лева /двеста и деветдесет лева и 11 стотинки/, от който 34.11 лева – държавна такса и 256.00 лева адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7/14.02.2020г. по ч.гр.д. № 22/2020г. по описа на Районен съд – Чепеларе, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени от ответника по щета № 470418191948242 при ПТП на 08.09.2019г., около 18.10 ч., в гр. Асеновград на ул. Цар Иван Асен II № между лек автомобил марка „Нисан Терано“, с рег. № ……., собственост и управляван от К.В.Г. и лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. ….., за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63/2019г., УРИ 239р – 19201/03.10.2019г. по описа на РУ Асеновград, ОД на МВР Пловдив.

Ответникът не  представи доказателства, оспорващи претендираната сума. Съгласно т.9 по ТД № 4/2013г. ОС ГТК ВКС, при разглеждане съществото на спора съдът взема предвид установената към момента на приключване на съдебното дирене фактическа обстановка, относно съществуване на вземането. Ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му, а от съвкупната им преценка се обуславя извода за основателност на иска. Ответникът не представи доказателства, с които да оспори иска, тъй като в негова тежест пада доказване на обстоятелства, обуславящи недължимост на претендираното от ищеца вземане.

Ищецът има право на разноски съобразно уважената част на основание чл.78 ал.1 ГПК. Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски като е представил списък по чл.80 ГПК за сторените такива в общ размер 454,11 лева, от които 34,11 лева - държавна такса; 370,00 лв. - депозит за САТЕ и 50 лв. - депозит за призоваване на свидетели.

Мотивиран от изложените съображения, Чепеларският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск на основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД от ЗАД „……" АД, ЕИК: ……, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. "….." № …., представлявано от П.Ш. и И.Г., чрез Адвокатско дружество „И. и Т.“, със съдебен адрес гр. П., ул. ….. № …, ет. … съществуване на вземане по отношение на К.В.Г., ЕГН ….., с постоянен адрес гр. Ч., ул. ….. № …. в размер на  1 676.23 лева /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и 23 стотинки/ - главница; 29.33 лева /двадесет и девет лева и 33 стотинки/ - лихва за периода от 14.12.2019г. до подаване на заявлението 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 13.02.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в размер на 290.11 лева /двеста и деветдесет лева и 11 стотинки/, от който 34.11 лева – държавна такса и 256.00 лева адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7/14.02.2020г. по ч.гр.д. № 22/2020г. по описа на Районен съд - Чепеларе.

ОСЪЖДА К.В.Г., ЕГН ….., с постоянен адрес гр. Ч., ул. …….. № …. да заплати на ЗАД „……" АД, ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "……" № …, представлявано от П.Ш. и И.Г., чрез Адвокатско дружество „……“, със съдебен адрес гр. П., ул. …… № …, ет. … разноски по делото в настоящото производство в размер  454.11 лева по представен списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, № 7/14.02.2020г. по ч.гр.д. № 22/2020г. по описа на Районен съд – Чепеларе, съобразно признатото за установено вземане в настоящото производство и за присъдените разноски в настоящото производство, след влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.