Протокол от съдебно заседание от 10.02.2021 г. по гр.д. № 146/2020 г.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Ищецът „....” ЕАД, нередовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.  От процесуалният му представител адв. С. е постъпила молба с вх.№  257/09.02.2021 г. на Районен съд гр.Чепеларе, с която се иска даване ход на делото.

Ответникът Р.Т., редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Явява се вещото лице К.М., редовно и своевременно призована, от която е постъпило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза в срок.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото ищецът не възразява относно нередовното му призоваване, видно от постъпилата преди съдебно заседание молба, с която се иска да се даде ход на делото, и затова,

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА  ХОД НА  ДЕЛОТО

Съдът счита, че следва да обяви за окончателен проекта за доклад по делото, съобщен на страните с определение № 150/14.12.2020 г., със следното допълнение: ищецът не сочи доказателства за това на коя датата е иззет автомобила от Р.Т.. Водим от горното 

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за доклад по делото, съобщен на страните с определение № 150/14.12.2020 г. с допълнението в мотивната част на определението.

Сне  се самоличността на  вещото лице, както следва:

К.Х.М. на … години, ……, без родство и дела със страните по делото.

На вещото лице се напомни наказателната отговорност по  чл. 291 НК и същото обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице М.: Поддържам представеното от мен заключение. Договорът за финансов лизинг е сключен на 17.10.2018 г. В таблица № 1 съм посочила, че забавата започва от вноска, която е на 12.03.2019 г., защото падежната дата на лизинговите вноски е на 10-то число. Първото забавяне, когато е начислена неустойката е за м.02.2019 г. Имаме неустойка в размер на 1,39 лв. за няколко дни забава. След това вноската, която трябва да се внесе на 10.04.2019 г., се внася вноската на 03.05.2019 г., отново имаме забава и неустойка от 1,06 лв. Последната лизингова вноска, която трябва да бъде внесена на 10.05.2019 г., е внесена на 04.06.2019 г. и тя е последна по документите, които съм видяла и прегледала. На 04.06.2019 г. е последното плащане от страна на Р., което касае вноската за месец май. Тя е внесла 171.55 лв. Всеки месец по лизинговия договор трябва да се внася лизингова вноска на база погасителен план в размер на 171,55 лв. Освен това тя дължи заплащане на застраховка „Каско”, застраховка „Гражданска отговорност” и данък МПС. Всъщност застраховка „Каско” влиза във вноската от 171,55 лв., така е договорено. След като тя плаща през м.06.2019 г., а е трябвало да ги плаща две години, от страна на дружеството договора се прекратява няколко месеца след това, като на 10.09.2019 г. е начислена последната вноска от лизингодателя в размер на 171,55 лв. След това лизингодателят прекратява договора, защото се събират няколко неплатени вноски и в договора е упоменато, дори са изчакали повече отколкото е в самия договор. На 10.09.2019 г. е прекратен договора, като на 26.09.2019 г. се начисляват 38,25 лв., която сума касае застраховка „Каско”. Когато се е сключил договора на 17.10.2018 г., всеки месец вноската за застраховка „Каско” е в размер на 28.25 лв., за една година, затова съм записала, че е начислена 12-та вноска застраховка „Каско”. Последната вноска от 171,55 лв. е вноската за м.09. Договорът не е прекратен точно на 10.09.2019 г., защото на 10.09.2019 г. е начислена сума. На 22.08.2019 г. е издадена фактура за сумата 720 лв. във връзка с преустановяване ползването на автомобила от страна на лизингополучателя. По документи лизингодателят има сключен договор с трета фирма, която трябва да репатрира автомобила. Записала съм, че дружеството, което извършва репатрирането на автомобила е издало фактура на „....” ЕАД, след което „....” ЕАД префактурира сумата за Р.Т.. Нямам данни по делото на коя дата е иззет автомобила. Когато се изземва владението на лизинговия обект, трябва да се изготви приемо-предавателен протокол, да се подпишат страните и да се опише в какво състояние е автомобила. По делото и при лизингодателя не видях никакви документи, които да установят, че на тази дата автомобила е предаден. В разговор с Р.Т. ми съобщи, че сама е върнала автомобила в гр.Стара Загора, но не разбрах на коя дата. „....” ЕАД е платило на другата фирма тези 720 лв. с платежно нареждане от 23.08.2019 г. Платежното, което е по делото беше с нечетлива дата, затова го изисках допълнително и то ми беше предоставено. Представям го на съда.

На вещото лице М. да се изплати 350 лв. от внесения по делото депозит.

Съдът счита, че следва да приеме към доказателствата по делото допуснатите писмени доказателства с определение № 150/14.12.2020 г., представеното в днешно съдебно заседание от вещото лице платежно нареждане от 23.08.2019 г., както и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.. Водим от  горното,съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото допуснатите с определение № 150/14.12.2020 г. писмени доказателства, а именно: договор за финансов лизинг № 08000957/00001 от 17.10.2018 г.; погасителен план, неразделна част от Договора; приемо-предавателен протокол от 19.10.2018 г., сключен между „....” ЕАД и Р.Т.; приемо-предавателен протокол от 19.10.2018 г., сключен между „....” ЕАД, Р.Т. и К.С.;  приемо-предавателен протокол от 19.10.2018 г., сключен между „....” ЕАД и Р.Т.; Общи   условия   към   Договора   за   финансов  лизинг; справка, изготвена от „....” ЕАД, съдържаща датата и сумата на извършените от Лизингополучателя плащания по Договора за финансов лизинг; фактура № 0800001185/22.08.2019 г.; сметка за дължима сума № 8100001935/26.09.2019 г.; сметка за дължима сума №  9800000084/25.03.2019 г.; сметка за дължима сума № 9800000160/04.06.2019 г.; фактура № 0800000812/10.06.2019 г.; фактура № 0800000948/10.07.2019 г.; фактура № 0800001126/10.08.2019 г.; фактура № 0800001273/10.09.2019 г.; договор за поръчка от 12.07.2018 г.; Анекс № 1/12.07.2018 г.; фактура № 1000000286/16.08.2019 г.; преводно нареждане за кредитен превод за сума в размер на 720 лв. с посочено основание за превод фактура № 1000000286/16.08.2019 г.; отчети – 13 листа; застрахователна полица по застраховка „КАСКО” на МПС № 50500100001955/17.10.2018 г.; сертификат по застраховка „КАСКО” на МПС № 50500100001955/17.10.2018 г.; преводно нареждане за кредитен превод с основание за превод – отчети 129,131,132,134 и 135 за сума 29162,21 лв.; платежно нареждане от 21.11.2019 г.; преводно нареждане от 03.06.2019 г.; справка за неплатени задължения „....” ЕАД от дата 03.06.2019 г.; представеното в днешно съдебно заседание от вещото лице платежно нареждане от 23.08.2019 г., както и заключението назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М..

Съдът счита, че следва да остави исковата молба без движение. В днешно съдебно заседание не се яви представител на дружеството ищец, за да му бъдат зададени предварителни въпроси за изясняване на фактическата страна на спора по реда на чл.143 ал.1 ГПК. В исковата молба липсва посочване на обстоятелства обосноваващи претенцията, а именно не е посочено на коя дата е иззет автомобила от лизингополучателя Т. и е прекратено владението му върху него. Ищецът следва да бъде задължен да внесе това уточнение предвид претенция за сумата 720 лв., представляваща разноски във връзка с преустановяване на владението на автомобила от страна на Р.Т.; още повече, че в днешно съдебно заседание вещото лице М. сочи, че автомобилът е бил закаран от ответницата до гр.Стара Загора, съгласно получена информация от последната по повод изготвяне на заключението.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ исковата молба без движение.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението, следва да отстрани нередовностите й, като посочи в отделна молба до съда, с копие за ответницата Р.Т. на коя дата автомобилът предмет на договора за лизинг е бил иззет от владението на лизингополучателя. При неотстраняване нередовностите на исковата молба в срок производството по делото ще бъде прекратено в посочената част. 

Копие от определението да се изпрати на ищеца.

С оглед на процесуална икономия делото следва да бъде отсрочено за следващо съдебно заседание. Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 10.03.2021 г. от 09,30 часа, за която дата и час страните да се считат редовно призовани по реда на чл.56, ал.2 ГПК.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието закрито в 10,45 часа.

Съдия при Районен съд – Чепеларе:

Секретар: