МОТИВИ

към решение № 2/ 02.02.2021 г.

по анд №145/2020 г. по описа на Чепеларския районен съд

С Постановление от 16.11.2020г. на В.К.– прокурор при Районна прокуратура гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе в Районен съд гр. Чепеларе е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на обвиняемия К. Ж. М. ЕГН: *** от гр.Л. за извършено от него престъпление по  чл. 206, ал. 6, т. 1 във вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че за периода от 18.12.2019 г. до 25.02.2020 г., в гр.Чепеларе, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ ....., рама № ....., на стойност 3473,20 лева, собственост на М.М.А. от гр.Ч., която е владеел и пазел, като присвоеното имущество е върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

В съдебно заседание за Районна прокуратура гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, се явява прокурор К., която поддържа внесеното постановление.

Обвиняемият К.Ж.М., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава изложената в постановлението на прокурора фактическа обстановка и заявява, че съжалява за извършеното деяние.

От приложените към делото писмени доказателства, съдът приема за доказана следната фактическа обстановка:

На 27.11.2019 г. свидетелят М.А. купил в гр.Смолян от обвинемия К.М., с когото се познавали от около 15 години, лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ ....., рама № ...... След покупката, обв.М. помолил свидетеля А. да му даде лекият автомобил, с който последният бил пристигнал от гр.Чепеларе в гр.Смолян, за да се прибере до гр.Плевен. Свидетелят А. се съгласил, дал автомобила на обвиняемия М., който около пет дни по-късно му го върнал.

На 17.12.2020 г. обвиняемият М. отново дошъл при свидетеля А., като го помолил да му услужи със закупения на 27.11.2019 г. лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ ....., рама № ....., за да пътува с него до гр.Плевен, където се налагало да му преливат кръв. Обвиняемият М. предложил да се изготви съответно пълномощно за ползване на автомобила, за да няма проблеми с полицията по пътя. Свидетелят А. подписал пред свидетеля нотариус В.Е., с район на действие РС-Чепеларе, рег.№ .... на НК, безсрочно пълномощно, рег.№ 417 по описа на нотариуса, с което упълномощил обвиняемия М. с конкретно описани права, сред които да управлява автомобила и да го продава на когото намери за добре.

Свидетелят А. не обърнал внимание на текста на пълномощното и едва вечерта същия ден забелязал, че бил упълномощил обвиняемия М. с повече права, отколкото всъщност желаел.

На 18.12.2019 г. сутринта свидетелят А. отишъл отново в кантората на свидетеля нотариус В.Е. и там подписал декларация, с която оттеглил описаното по-горе пълномощно. Веднага свидетелят А. се обадил по телефона на обвиняемия М., като го уведомил за оттеглянето на пълномощното. Обвиняемият М. отвърнал, че няма проблем, защото пълномощното не се проверявало от полицията по време на евентуална проверка, а и щял да върне автомобила до пет, максимум десет дни. Свидетелят А. го предупредил, че ако бъде допуснато с автомобила нарушение на правилата за движение по пътищата, глобата ще се плаща от обвиняемия М..

Около 3-4 дни преди края на 2019 г. свидетелят А. се обадил по телефона на обвиняемия М., като поискал да му бъде върнат автомобила. Обвиняемия М. казал, че сутринта на следващия ден ще върне колата. Следобед на следващия ден свидетелят А. позвънил отново на обвиняемия М., но той не отговорил на обаждането. Свидетелят А. изпратил съобщения на обвиняемия М., включително по „Вайбър“ и чрез дъщерята на обвиняемия, която казала, че не се чува с баща си, но без резултат, независимо, че в едно от съобщенията заявил, че ще съобщи за случилото се в полицията.

На 04.02.2020 г. свидетелят А. подал жалба в полицията, защото автомобилът все още не бил върнат от обвиняемия М..

Видно от приложена към делото разписка /л.17 от ДП/, на 25.02.2020 г. обвиняемия М. върнал на свидетеля А. лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ ....., рама № ....., ведно с документите за него и контактен ключ.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по време на ДП автооценъчна експертиза, пазарната стойност на лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ ....., собственост на свидетеля А., е 3473,20 лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява кредитираните от съда на основание чл. 378, ал. 2 от НПК събрани в досъдебната фаза по делото гласни и писмени доказателства-договор за покупко-продажба на МПС от 27.11.2019 г., пълномощно от 17.12.2019 г. дадено от М.А. на К.М., декларация от 18.12.2019 г. за оттегляне на пълномощно, разписка за предаване на ключове и документи на автомобил от 25.02.2020 г. Тя се установява изцяло и от обясненията на обвиняемия и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели М.А., В. А. и Б.К..

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установено и доказано по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият К.Ж.М. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по  чл. 206, ал. 6 във вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна обвиняемият за периода от 18.12.2019 г. до 25.02.2020 г., в гр.Чепеларе, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ ....., рама № ....., на стойност 3473,20 лева, собственост на М. М. А. от гр.Чепеларе, която е владеел и пазел, като присвоеното имущество е върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Присвоявянето по чл.206 ал.1 НК се счита завършено когато владелецът се 1) разпорежда с вещта като своя собствена или когато 2) отрича, че тя принадлежи на този, който има право да иска връщането й. В случая деянието е извършено чрез отказ за връщане на вещта на собственика й. Отказът на обвиняемия да върне автомобила като форма на изпълнителното деяние представлява проява на намерение за присвояване, при което той оспорва правото да бъде незабавно върната. Престъплението е довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея.

Горното се доказва по безспорен и категоричен начин с всички събрани по делото доказателства и със заявеното от обвиняемия, че признава извършеното престъпление. Безспорно установени са всички елементи от фактическия състав на престъплението по  чл. 206, ал. 6, т. 1 във вр. ал. 1 от НК, а именно времето и мястото на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия, обстоятелството, че същият е присвоил чуждото имущество, което е владеел на правно основание, както и че е върнал автомобила до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

От субективна страна обвиняемият К.Ж.М. е действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Безспорно обвиняемият К.Ж.М. е съзнавал, че присвоява чужд автомобил, но въпреки това е извършил деянието.

Предвид изложеното съдът приема за безспорно доказано, че обвиняемият К.Ж.М. е осъществил състава на престъплението по  чл. 206, ал. 6, т. 1 във вр. ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

С оглед на изложеното се установява, че в случая е налице хипотезата на чл.78а от НК, а именно: обвиняемият К.Ж.М. е пълнолетно лице, за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до настоящият момент. Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, от деянието няма причинени телесни повреди и същото не е извършено в пияно състояние. Съдът счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, след като са налице всички кумулативни предпоставки за това. В този смисъл намира предложението на прокурора за основателно и законосъобразно. Предвид горното съдът постанови решение, с което е освободи от наказателна отговорност К.Ж.М. като за извършеното от него престъпление му наложи административно наказание глоба. При определяне размера на административното наказание съдът съобрази степента на вината, обществената опасност на деянието, личността на обвиняемия, неговото семейно и имотно състояние, както и изразената критичност към извършеното. Съобразявайки горното и предвиденото наказание за самото престъпление в НК, съдът счете, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба в минимален размер, а именно 1 000 лева, която да заплати в полза на държавата.

С постановеното решение съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК  осъди обвиняемия К.Ж.М. да заплати по сметка на ОДМВР гр. Смолян сумата 82,35 лева – разноски по делото от досъдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът постанови решение, обяви на явилите се страни в откритото съдебно заседание, проведено на 02.02.2021 година.

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

03.02.2021 г.