Решение № 3/28.01.2021г. по гр.д. № 110/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от К.Р.М. срещу „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град П., район …., ул. .... № .. ет. ап. , представлявано от управителя Д.Ц., в която се сочи, че на 17.11.2019 г. ищецът сключил договор за изработка на мебели с „...." ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да изработи диван „Еврокомфорт", с размери 240/360/180 см., с лице към 360 см. от ляво, съответно 180 см. отдясно + топ матрак за сън + 3 бр. облегалки, в цвят тъмносив и цикламен и 2 бр. декоративни възглавници в цвят „Алкала 22", след което да го достави с негов транспорт до адреса на ищеца в в град Чепеларе. Уговорили, че ищецът дължи на ответното дружество възнаграждение в размер от общо 1824,00 лева за изработката и транспорта до Чепеларе на поръчаното. Ответникът се е задължил да изработи и транспортира поръчаното до адреса на ищеца в град Чепеларе до края на месец януари 2020 година. В исковата молба се излага, че с подписването на договора М. е заплатил на ответника авансово сумата от 300,00 лева, за удостоверяване на което е получил фискален бон №5590/17.11.2019 г. от „...." ЕООД. На 29.11.2019 г. К. Р. М. решил да провери как върви изпълнението на договора и посетил магазина в Пловдив, при което служител го уверил, че диванът е в процес на изработка. При това посещение ответникът поискал и ищецът заплатил авансово по договора още 600,00 лева, сума, за удостоверяване плащането на която е получил фискален бон №5752/29.11.2019 година, от „...." ЕООД. Ищецът твърди, че в средата на януари 2020 г. отново проверил до какъв етап е стигнала изработката на поръчаната от него мебел, но установил че поръчаното не е готово и ответникът не му дал адекватен отговор на въпроса до какъв срок счита, че ще изработи поръчаното. С настоящата искова молба К. Р. М. на основание чл.262, ал.2 заявява, че разваля договора с ответника и иска същият да му върне платените по договора суми, като получени на отпаднало основание. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „...." ЕООД да му върне сумата в размер на 900 лева, заплатена му в брой с фискален бон №5590/17.11.2019 година и с фискален бон №5752/29.11.2019 година, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното й изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. От името на ищеца в с.з. се явява адв.К., която прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба в срок по реда на чл.131 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, намери, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ответникът в едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата молба; негов представител не се яви в първото съдебно заседание по делото; не направи искане делото да се разгледа в негово отсъствие, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, както и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства по делото, поради което съдът ще следва да постанови неприсъствено решение по делото, с което искът да бъде изцяло уважен.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски- 200 лв., от които 50 лв. ДТ за образуване на делото и 150 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град П., район ..., ул. .... № ..., ет. .. ап. ..., представлявано от управителя Д.Ц., да заплати на К.Р.М. ЕГН *** с адрес: гр.Ч ул..... № ..., сумата в размер на 900 лева, заплатена му в брой с фискален бон №5590/17.11.2019 година и с фискален бон №5752/29.11.2019 година, като получена на отпаднало основание- развален договор от 17.11.2019 г. за изработка на диван „Еврокомфорт" и 2 бр. декоративни възглавници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „...." ЕООД да заплати на „К. Р. М. направените по делото разноски в размер на 200,00 лв.

Решението постановено като неприсъствено, не подлежи на обжалване.