Решение № 84 от 10.12.2020 г. по АНД № 109/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от Х.П.К. EГН ***, адрес: гр.С., ул..... № …, ет. …, против електронен фиш серия К № 3459236, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, навеждайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му адв.Н. е постъпило писмено становище с допълнителни мотиви за отмяна на санкционния акт.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща  представител в съдебно заседание.

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание,  не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид  становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3459236 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу Х.П.К. за това, че на 11.03.2020 г. в 16:11ч. в  с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян, на път II 86, километър 58+500  е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№  ….. в посока на движение от гр.Пловдив към град Чепеларе със скорост от 99 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 49 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

В електронния фиш е посочено, че  нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №  ТFR1-М 617. Видно от клип №5661 от 11.03.2020 г. направен в 16:11ч, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№ .... се е движил с измерена скорост 103 км.ч.

От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на „....“ ЕООД ЕИК ...., чийто управител е жалбоподателят.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел Електроникс” ООД  град София, относно  мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване  под № 4835, че срока  на валидност на мобилната система е до 24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията, срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От протокол №1-47-20 за проверка  на мобилна система за видеоконтрол от 29.01.2020г. е видно, че мобилната  система за видеоконтрол  на  нарушенията на правилата за  движение с  идентификационен номер 617/12,  тип „TFR1-M”, е преминала последваща проверка на 29.01.2020г. и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс н–минус 3 км/ч., а над100 км/ч- с плюс-минус 3%.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 12.03.2020г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 12.03.2020г.   е извършван с АТС TFR1-M № 617,  на път II 86 километър 58+500, като видеоконтрол е осъществяван от 13,15 часа до 17,20 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе моторни превозни средства. В протокола е посочено ограничението на скоростта от 50 км.ч., при което в конкретния участък от пътя е извършван контрол.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№  .... на 11.03.2020 г. в 16:11ч. в  с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път II 86, километър 58+500 в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе със скорост 99 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на това МПС. Доколкото в конкретният случай автомобилът към датата на нарушението е собственост на „....“ ЕООД (от 13.04.2020 г. „....“ ООД, съгласно справка в търговския регистър), съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител Х.П.К.. Тъй като последният не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач.

Както бе посочено по-горе в клип №5661 от 11.03.2020 г. е посочено, че лек автомобил с рег.№ .... се е движел с измерена скорост 103 км.ч. В ЕФ скоростта му на движение е посочена 99 км/ч. тъй като са приспаднати  4 км/ч. Съгласно протокол №1-47-20 за проверка  на мобилна система за видеоконтрол от 29.01.2020г. допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч е плюс –минус 3 %, от което следва, че скоростта на движение на МПС в ЕФ е посочена  правилно след приспадане 103 км/ч. х 3%.

Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост в населено място с над 40 км./ч., се наказва с глоба 600 лв.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението – с.Хвойна, общ.Чепеларе, на път II 86 километър 58+500, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда посочване на имена, длъжност и подпис на длъжностното лице, което го е изготвило.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. 

Жалбоподателят твърди, че пътни знаци Д12 "Край на населеното място и селищното образувание" и Д11 "Начало на населено място и селищно образувание" са ситуирани неправилно. Намира за неясно как са определени границите на населеното място с.Хвойна, в което му се вменява извършване на нарушението.

Съгласно чл.3 ал.2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението или в съответствие с проекта за организация на движението по пътя.

В случая от изисканата справка от ОПУ Смолян се установява, че знаците по протежението на републикански път II-86 в частта на населеното място с.Хвойна са поставени въз основа на план за организация на движението. Сочи се, че вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка по трасето е изпълнена съгласно одобрен проект за организация на движението; че участъкът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване  № СТ -05-1909 от 29.12.2016 г. на Дирекция за национален строителен контрол.

Въз основа на тези данни, съдът намира за неоснователно възражението на Х. П. К. за неяснота въз основа на какво законово основание са поставени знаците за край и начало на населеното място с.Хвойна. Това е станало въз основа на одобрен проект за организация на движението. Видно от представената извадка от плана участъкът от републикански път II 86 Асеновград-Хвойна-Чепеларе от км 57+330 до км 58+645 е разположен в границите на населеното място с.Хвойна. Жалбоподателят е извършил нарушението на път - II 86 километър 58+500 при движение с управлявания от него автомобил от гр.Пловдив към гр.Чепеларе, следователно той не се е намирал в самия край на населеното място, за да възникват съмнения относно това, че е извършил нарушението извън територията на с.Хвойна. В избраната от него посока на движение пътен знак Д12 е  разположен на км 58+649, видно от представената извадка от плана за организация на движението, и до неговото възприемане и преминаване жалбоподателят е бил длъжен да управлява автомобила със скорост до 50 км.ч.

Х.П.К. твърди, че при навлизане в с.Хвойна откъм гр.Пловдив след знак Д11 "Начало на населено място и селищно образувание" е поставен знак В26 въвеждащ ограничение за движение с не повече от 50 км.ч. Счита, че с този допълнителен знак за водачите възниква съмнение в населено място ли се движат или извън такова. Въпросният знак В26 въвеждащ ограничение за движение с не повече от 50 км.ч. очевидно е излишен, но той по никакъв начин не въвежда в заблуждение водачите на МПС относно скоростта, с която следва да се движат в с.Хвойна, тъй като не противоречи на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.

В допълнителните си мотиви за отмяна на санкционния акт жалбоподателят сочи, че удостоверението за последваща проверка за изправността на АТСС е издадено от некомпетентен орган. Цитира чл.38 Закона за измерванията, съгласно който първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Представеният по преписката протокол №1-47-20 за последваща проверка  на мобилна система за видеоконтрол от 29.01.2020г. действително е издаден от ГД“Национална полиция“, Сектор“Управление на собствеността“-полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в кръвта и радар скоростомери. В самото му заглавие се чете, че лабораторията е оправомощена със заповед №2050-4/11.02.2019 г. от ДАМНТ, валидна до  11.02.2024 г. В глава IV „Оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване“ от Закона за измерванията е описан специалния ред, по който става оправомощаването от страна на ДАМНТ. Доколкото в случая се е стигнало до издаване на заповед №2050-4/11.02.2019 г. в полза на лабораторията при ГД“Национална полиция“, то очевидно от ДАМНТ не са били констатирани несъответствия с изискванията по чл.47 от ЗИ.

На следващо място се излага, че АНО не е представил по преписката данни за това какъв софтуер се използва за генериране на информацията и обработване на данните от АТСС, като според него не ставало ясно дали е лицензиран и законосъобразно ли се използва от МВР. Това възражение е необосновано. Преносимата система за контрол скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване, което следва да се използва съгласно съответните инструкции за експлоатация на производителя. В случай, че те не бъдат спазени не би се стигнало до издаване годно изображение (клип). Тези данни не са част от административнонаказателната преписка и АНО няма задължение да ги представя. Такова доказателствено искане не е формулирано от жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и затова следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3459236, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на Х. П. К. EГН ***, адрес: гр.С., ул..... № …, ет. …, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.