Решение
№ 82 от 07.12.2020г. по АНД № 123/2020г.
Съдия
докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Изпълнителна агенция „....." БУЛСТАТ ....., със седалище и адрес гр.С., ул. „....." № ...., представлявано от изпълнителния директор В.С., против наказателно постановление № № 21-0000969/10.09.2020 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Смолян, с което за нарушение на чл.152 КТ й е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата не се оспорват фактическите констатации по АУАН и НП, но се навеждат доводи за маловажен случай на нарушение и поради това се иска отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От негово име в писмено становище жалбата поддържа гл.юрисконсулт М..
Ответникът по жалбата Дирекция "Инспекция по труда" гр.Смолян се представлява от ст.юрисконсулт В., който оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния случай по безспорен начин е доказано визираното в НП административно нарушение и то е издадено при спазване на процесуалните правила. Предвид на това моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.
РП Смолян, ТО Чепеларе, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след като прецени, че жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е допустима, и след като се съобрази с представените и приети по делото доказателства, прие за установено следното:
На
12.08.2020 г. била извършена проверка в хотел „.....“, находящ се в к.к. П.,
общ.Ч., стопанисван от Изпълнителна агенция „....." гр.С. по повод
постъпил сигнал в Д“ИТ“ гр.Смолян за нарушения на трудовото законодателство. На
свидетелката Р.К. – К. – гл.инспектор в Д“ИТ“ гр.Смолян били предоставени
графици за разпределение на смените за месеците август и септември
За така установеното свидетелката Р.К.-К. съставила АУАН № 21-0000969/28.08.2020 г., срещу агенцията жалбоподател за това, че при извършена проверка по работни места на 12.08.2020 г., на обект на контрол хотел „....." к.к.П., стопанисван от Изпълнителна агенция „....." гр.София и при проверка по документи на 28.08.2020 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, е установено че изпълнителната агенция, в качеството си на работодател, е допуснала Р.А.Д. с ЕГН ....., да работи на длъжност „изпълнител-готвач" в хотел „....." к.к. П., на 31.08.2019 г., втора смяна, с продължителност от 15:00 часа до 23:00 часа, и на следващия ден 01.09.2019 г. първа смяна, с продължителност от 07:30 часа до 15:30 часа, без да й е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа- нарушение на чл.152 КТ. В акта било посочено, че нарушението е извършено на 01.09.2019 г. в хотел „....." к.к. П., общ. Ч.. Той бил съставен в присъствието на свидетеля Г. и Й.Д.- представител на жалбоподателя. Д. го подписал и получил копие от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта било депозирано писмено възражение, в което се сочи, че нарушението е единичен случай; че е допуснато при непредвидени черизвичайни обстоятелства.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.152 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства-показанията на свидетелите К.-К. и Г., протокол
за извършена проверка с изх. № ПР2022761/28.08.2020 г., таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през месец август
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и е квалифицирано правилно. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. В конкретния случай е безспорно установено, че лицето Р.А.Д. ЕГН ..... работи на длъжност „изпълнител-готвач" по трудов договор в хотел „.....“ к.к.П., стопанисван от агенцията жалбоподател на 31.08.2019 г., втора смяна, с продължителност от 15:00 часа до 23:00 часа, и на следващия ден 01.09.2019 г. първа смяна, с продължителност от 07:30 часа до 15:30 часа, с което почивката на лицето между посочените дни е с продължителност 8 часа и 30 минути. Видно е, че междудневната почивка е значително по-малка от 12 часа, поради което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.152 КТ, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Цитираната норма е императивна и следва да се изпълнява от работодателите, какъвто се явява жалбоподателят по отношение на Р.Д..
Следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на юридическо лице, работодател по смисъла на КТ, а съгласно чл. 83 от ЗАНН тази отговорност е безвиновна и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът на нарушението единствено от обективна страна.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл. 28 и чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните права на гражданите - трудовите, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Не е възможно нарушението да бъде отстранено, тъй като вредните последици- не осигуряване на 12- часова почивка, са настъпили за работника и няма как да бъдат отстранени. Жалбоподателят не ангажира доказателства за непредвидени обстоятелства, довели до извършване на нарушението.
Наложената с атакувания санкционен акт имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от чл. 414, ал. 1 от КТ за работодател.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно. Като такова, то следва да бъде потвърдено.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото искането е основателно. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 21-0000969/10.09.2020 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Смолян, с което на Изпълнителна агенция „....." БУЛСТАТ ....., със седалище и адрес гр.С. ул.„....." № ...., представлявано от изпълнителния директор В.С., за нарушение на чл.152 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „....." да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Смолян сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Смолян в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.