Решение № 78 от 10.11.2020г. по АНД № 119/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от „....” ООД ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., ул. „...." № …., ет. …., представлявано от управителя М.С.Р., жалба против наказателно постановление № К-0048316/18.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,  Кърджали и  Стара Загора  със седалище  град Пловдив, с което за нарушение чл.68д, ал.1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл.210а от ЗЗП. „....” ООД моли така издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, предвид това, че фактическата обстановка е неправилно установена.

В съдебно  заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище процесуалният му представител адв.Р. поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в с.з. От юрисконсулт Б. е постъпило писмено становище, в което се иска потвърждаване на санкционния акт като законосъобразен.

РП-Смолян ТО-Чепеларе, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание и не ангажира становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като  взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено  следното от  фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

На 05.03.2020г. служителите на КЗП РД гр.Пловдив гл.инспектор А.К. и ст.инспектор В.Д., свидетели по делото, в изпълнение на програма за тематични проверки „Закон за туризма–места за настаняване“ извършили контрол за спазване на правилата на ЗЗП в семеен хотел „....", находящ се в к.к. П., общ.Ч., обл.С.. Установили, че е в работен режим, че се стопанисва от дружеството жалбоподател. На видно място в обекта било поставено Удостоверение № 1163/21.12.2018г. за утвърдена категория „три звезди" за обект семеен хотел „....” к.к. П., общ.Ч.; капацитет 50 легла, издадено от кмета на общ.Чепеларе.

Проверяващите констатирали и следните обстоятелства: 1) стилизирани рекламни пана със следния надпис: „ ....; ...." поставени на фасадата на обекта от лявата и дясната страна на входа; 2) поставени на разположение на потребителите на рецепцията на обекта визитни картички с логото на обекта „....", адрес, телефони за контакт е-mail. При проверката инспекторите отворили интернет сайт ……., в който била налична следната информация: На всяка страница в центъра, отгоре фигурирал следния надпис: „....”. На началната страница била налична панорамна снимка на фасадата на обекта, като от дясната и страна се чете надписа „……”, както и текст със следното съдържание: „Резервации на стаи: . ....”.  На страниците фигурирала и следната информация: ..Оферти'' „Зимна почивка в ….., П.”; „За хотела - … .... Спираща дъха гледка...'". Тризвездният семеен …. .... е разположен в ….  П.... Хотелът впечатлява със своята уникална архитектура…”.

Така установеното проверяващите отразили в  КП № К 2674724/05.03.2020г.

Главен инспектор А.П.К. съставила въз основа на тези констатации АУАН № К-0048316/14.05.2020 г. срещу „....” ООД , с който му било вменено нарушение на разпоредбата на  чл.68д ал.1 предл.първо, вр.  чл.68г ал.4, вр.  чл.68в ЗЗП, за това, че при проверката в семеен хотел „....", к.к. П. и от събраните факти и доказателства е видно, че търговецът предоставя информация относно вида на обекта чрез рекламни пана с надпис „…. ", поставени на фасадата на обекта, чрез визитни картички с логото на обекта „.... ", както и чрез информация на съдържащата се на интернет сайта ……, която е невярна и подвеждаща тъй като при проверката е установено, че туристическият обект е категоризиран като семеен хотел, а не като хотел, както е представен. В АУАН са изложени подробни мотиви за осъществена заблуждаваща нелоялна търговска практика. Посочено било следното: че съгласно нормативната уредба между тези видове туристически обекти има значителна разлика в минимума на предлаганите услуги, което води  до заблуда на  потребителите. Въз основа на тези данни, съдържащи се на рекламните материали, на обекта и на интернет сайта, потребителят може да вземе решение да посети обекта и да го предпочете пред други хотели с определена категория „три звезди". В този случай решението за посещение ще е основано на неверни данни. Едва, когато пристигне в туристическия обект потребителят ще разбере, че ще получи туристически услуги в семеен хотел, а не в хотел с определена категория „три звезди". Изложено било, че заблуждаващата нелоялна търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

  Актът бил съставен в РД Пловдив на КЗП в присъствието на ст.инспектор Д. и на Д.Й.-пълномощник на дружеството, която подписала акта и получила копие от него.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № К-0048316/18.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,  Кърджали и  Стара Загора  със седалище  град Пловдив, с което за нарушение чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл.210а от ЗЗП.

Съдът приема, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, кредитира, така и от писмените доказателства, приобщени по преписката. Безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката – 05.03.2020 г., както на фасадата на туристическия обект, така и чрез визитни картички и на интернет страницата му, е посочено, че същият представлява: хотел, вместо верния тип място за настаняване семеен хотел. С разпоредбата на чл.68в ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а съгласно чл.68г ал.4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. В случая търговецът е осъществил състав на заблуждаваща търговска практика с представянето на потребителите на невярна информация за вида място за настаняване. Съгласно чл.68д ал.1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

 Съобразно чл. 3 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, "хотелът" като място за настаняване притежава клас "А", който е по-висок от този, притежаван от "семейния хотел", а именно – клас "Б". Различни са изискванията за обзавеждане и оборудване на двете места за настаняване.

Безспорно е, че представената информация на сайта и на място в самия туристически обект чрез рекламен надпис върху фасадата на обекта е невярна относно вида на туристическия обект, както и че е възможно тази информация да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Търговецът е длъжен да обяви на потребителя информация за обекта съобразно предоставената му категория.

В случая правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 210а. ЗЗП, съгласно която за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв. Санкцията е наложена на жалбоподателя в предвидения минимум. Доколкото нарушението е извършено от търговец, вината като субективен елемент от състава на административното нарушение, не подлежи на изследване и установяване.

В жалбата се сочи, че при възникнало съмнение у клиентите относно вида място за настаняване те биха могли да направят справка в Националния туристически регистър  на Регистъра на места за настаняване при Министерство на туризма, който е лесно достъпен на сайта на министерството. Съдът не споделя тези доводи на жалбоподателя. Не следва да се възлага в тежест на потребителя да извършва проверки в регистри и сайтове относно предоставената от търговеца стопанисващ място за настаняване информация за туристическия обект. Предоставената информация следва да е ясна и точна и по никакъв начин да не провокира съмнение относно това дали се рекламира хотел или семеен хотел. Още по-малко могат да бъдат споделени доводите развити в жалбата, че услугата в (семеен) хотел не е от първа необходимост и предполага задълбочено проучване от страна на потребителя, предпазливост и задълбочено проучване на информацията. Напротив, нормите на ЗЗП са императивни, чрез тях се защитава интереса на потребителите като по-слабата страна в отношенията търговци-потребители. Последните не следва да бъдат заблуждавани от търговците за вида на предлаганите услуги. Извършващият дейността по занятие търговец е субектът, на който е възложено съблюдаване на изискванията на ЗЗП,  включително съблюдаване на забраната за нелоялна търговска практика.

Във връзка с твърдението в жалбата, че проверяващите е следвало да установят как се предлага мястото за настаняване по телефон и др., съдът намира, че АНО е констатирал нарушението от гледна точка на най-масово използваните способи за покупка на нощувки в място за настаняване- чрез сайт в интернет и на място в обекта. АНО няма задължение да проучва всички канали на информация, чрез които се рекламира обекта.

Не са налице данни за маловажен случай на нарушение по чл.28 ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не се характеризира с обществената опасност по-ниска от тази на типичните нарушения от този вид. Освен това по делото не бяха ангажирани никакви доказателства за преустановяване на нелоялната търговска практика, като например отстраняване на дървените пана от фасадата на сградата.

Жалбоподателят представя снимки от семейния хотел, от които се установява, че в обекта са налични надписи на външните врати, на табела на вратата на лоби-бара с надпис „семеен хотел“, на рецепцията и т.н. Следва да се има предвид обаче, че цялата информация за типа място за настаняване следва да е еднопосочна- извличаната от паната на фасадата на мястото за настаняване, от интернет сайта, от обозначената на вратите в обекта и т.н., а това в случая не е било налице към датата на проверката. Не на последно място следва да се отбележе, че и понастоящем на сайта на семейния хотел е налична снимка на предната му фасада, на която са видими дървените пана, на които той е обозначен неправилно като „хотел“.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният санкционен акт е законосъобразен, а жалбата-неоснователна. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0048316/18.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,  Кърджали и  Стара Загора  със седалище  град Пловдив, с което за нарушение чл.68д, ал.1, предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите на „....” ООД ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., ул. „...." № …, ет. …., представлявано от управителя М.С.Р., е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл.210а от ЗЗП.

ОСЪЖДА „....” ООД да заплати на КЗП сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.