Решение № 10044 от 29.10.2020г. по гр.д. № 51/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.45 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Община Ч., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. „…." …, представлявана от Б.Х. -кмет, срещу С.В.Ч., с ЕГН …., с адрес: гр. Ч., ул. "…"№ …, с предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева като частичен иск от 325 923,40лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, която сума включва в себе си: 221 479,77 лева заплатена мораторна лихва за забава по сключен договор между Община Ч. и „… …"ООД от 18.09.2015г. по силата на Решение №481/09.12.2019г. по т.д.№ 42/2019г. на ОС Смолян и 104 443,63 лева -заплатени разноски по т.д.№ 42/2019г. на ОС Смолян включваща адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, произтичащи от неправомерното виновно бездействие, в качеството й на кмет на общината през периода 06.11.2015г. -ноември 2019г., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията на общината по договор №11-О от 18.09.2015г. сключен между община Ч. и „… …." ООД, ведно и със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба.

Ищецът сочи, че е бил в правоотношение с ответницата през периода 06.11.2015г. - месец ноември 2019г., като същата е заемала длъжност кмет на общината. На 18.09.2015 г. общината сключва договор с „… .." ООД с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване до регионално депо „Теклен дол" гр. Смолян, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; зимно поддържане и снегопочистване на територията на гр.Ч." за срок от 5 г., като по-голямата част от действието на договора и неговото изпълнение е именно по време на мандата на Ч.. Работата е отчитана посредством двустранни месечни протоколи, а дружеството - изпълнител е издавало и фактури съобразно приетата от Община Ч. работа. В процеса на действие на договора ищецът твърди, че С.Ч. не е изпълнявала задълженията по него за заплащане на дължимото уговорено възнаграждение. Сочи, че това довело до предявяване на иск от горепосоченото дружество срещу Община Ч. на 20.05.2019г. за сумата от 1 734 750, 83 лв., от които главница 1 512 881, 78 лв. и мораторна лихва 221 869, 05 лв. В последствие с решение № 481/09.12.2019г. по т.д. № 42/2019г. на ОС Смолян, което е влязло в законна сила, общината е осъдена да заплати сумата от 1 512 881, 78 лв., представляваща дължимото възнаграждение за извършени, но незаплатени услуги по горецитирания договор № 11-01/18.09.2015г. по 40 броя фактури описани в исковата молба, ведно със сумата от 221 479, 77 лв. представляващи мораторните лихви за забавено плащане на главниците по фактурите, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 104 443, 63 лв. представляваща направените разноски по делото от дружеството. Издаден е изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело № 11/2020г. на ЧСИ Т.В. с район на действие ОС Смолян. На 15.01.2020г. е получена и покана за доброволно изпълнение, в която се сочи, че е наложен запор на банковите сметки на общината.

Ищецът счита, че неизпълнението на задължението от страна на Община Ч., за което е осъдена с горепосоченото решение, е станало по вина на ответницата, която е представлявала Община Ч.през горепосочения период. Намира, че е налице вреда за общината поради виновното бездействие на ответника Ч., която не е изпълнявала задължението, възникнало по силата на редовно сключения договор, да заплаща на фирмата за чистота уговореното възнаграждение, макар и да е разполагала с приходи от такси ТБО (такса битови отпадъци), които по своя смисъл представляват целеви средства.

Позовава се и на следното: съгласно доклад на АДФИ № ДИД5-СМ-3/25.06.2019г. ответницата в качеството си на кмет е отклонявала целеви средства предназначени за разплащане на дейностите извършвани във връзка със сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота, третиране на твърди битови отпадъци, извозване до сметища и подобните на тях дейности, именно за разплащане на други дейности, а по отношение на изброените дейности ЗМДТ изрично постановява, че сумите постъпващи в общинския бюджет за тях са целеви, т.е. те могат да се събират и разходват само и единствено за дейностите, посочени в тези разпоредби.

В доклада на АДФИ ищецът сочи, че са направени следните констатации имащи отношение с исковата претенция, като проверката е извършена за финансова година 2017г:

• посочено е, че през 2017г. в община Ч. са извършени разходи в общ размер на 537 844 лв. за дейности по чл. 66 ал. 1 т. 1- 4 от ЗМДТ, с източник на финансиране - постъпили по бюджета на общината общински такси за битови отпадъци. Към 31.12.2017г. са отчетени постъпления по § 27-07 „Общински такси за битови отпадъци" в общ размер на 827 486 лв., откъдето следва, че в края на 2017г. по бюджета на община Ч. следва да са налични средства от такса за битови отпадъци в размер на 289 642 лв. (стр.10 и 11 от Доклада). Като неусвоени средства по §§ 27-07 „Такса от битови отпадъци" са отчетени 3192 лв., или съответно средства в размер на 286 450 лева, събрани от такса битови отпадъци, не се сочат като налични (стр.11 от Доклада).

• представени са писмени обяснения от С.Ч., която заявява, че действително през 2017г. е имало налични средства от такса за битови отпадъци , но сумата (от 289 642 лв., според разлика постъпления/разходи, при неусвоена сума от 3 192 лв., иде реч за 286 450 лв., както е и според обясненията на ответницата) била разходвана за погасяване на главница, лихви, неустойки по общински дълг с банков кредит към Общинска банка АД (стр.11 от Доклада).

В исковата молба се сочи, че в приетата с решение № 286/23.12.2017г. на Общински съвет-Ч. план-сметка са одобрени разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, разходи свързани с депонирането на битовите отпадъци и разходи свързани с поддържането на териториите за обществено ползване, включително и зимно поддържане и снегопочистване, като в тази план-сметка Общински съвет –Ч. не е одобрил финансирането от такса битови отпадъци на разходи за погасяване на главница и лихви, неустойки по поет общински дълг. Ето защо ответницата е следвало да разходи тези средства именно като заплати на фирмата изпълнител услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО.

Ищецът цитира изводът на АДФИ, че средства от такса за битови отпадъци в размер на 286 450 лв. не са изразходвани по предназначение, като със същите са извършени плащания, които не са свързани с услуги, предоставени на населението на общината или са за дейности, различни от посочените в чл. 66 ЗМДТ и че отчетът за касово изпълнение на бюджета на общината към 31.12.2017г. е подписан именно от С.Ч. като кмет на община Ч.. По смисъла на чл. 11 ал. 1 и ал. 3 от ЗПФ същата отговаря за съставяне, отчитане и изпълнение на бюджета на общината. Направен е извод, че в качеството си на кмет и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити неоснователно е променила предназначението на средства в размер на 286 450 лв. от средства предназначени за финансиране на местни дейности по чл. 66 ал. 1 т. 1 - 4 от ЗМДТ, в средства за финансиране на такива, които не попадат в обхвата на посочените в горецитираната разпоредба, за което е съставен АУАН на Ч..

Ищецът отбелязва, че средствата от таксата за битови отпадъци имат целеви характер, както към момента на събирането им, така и към момента на разходването им, при което същите могат да се събират и разходват само и единствено за дейностите, посочени в чл.62 и 66 от ЗМДТ.

Намира, че систематичното тълкуване на цитираните по-горе разпоредби от ЗМДТ води до правния извод, че средствата от събираната във всяка община такса за битови отпадъци са целеви по своя характер. Излага, че те се събират за обезпечаване финансирането на посочените в чл. 62, ал.1 от ЗМДТ дейности и по силата на чл. 7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други дейности. Счита за категорично и становището на Сметната палата и по въпроса, че задълженията от такса за битови отпадъци, които се погасяват не в годината, за която се дължат, не водят до загубване на целевия характер на набраните средства.

В исковата молба се сочи, че приходите от ТБО за периода 2015г.-2019г. са следните : 01.01.2015г.- 31.12.2015г.: 182 099лв.; 2016г.-757 257лв.; 2017г.-827 486лв., 2018г.-944 230лв.; 2019г.-899 666лв., всичко 3 610 738лв. и се прави извод, че ответницата неоснователно не е заплащала дължимите суми по процесния договор при безспорно и доказано наличие на такива. Позовава се на следното: за 2016г. одобрени за разходване суми 966 420 лв., платени суми 291 650,46 лв.; за 2017г. одобрени за разходване суми 966 420 лв., платени 267 683,24 лв.; за 2018г.одобрени за разходване суми 966 420 лв., платени 501 514, 61 лв., за 2019г. одобрени за разходване суми 966 420 лв., платени 304 804, 22 лв.

Излага се също, че във връзка с неразплащане на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО, на г-жа Ч. на сесии на общинския съвет са задавани множество въпроси защо не изпълнява одобрената план-сметка за периода 2016-2019г. на разходите свързани с дейностите по битовите отпадъци по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване, както и на справка за дължимите суми по изброените вече дейности - всичко за процесния период. Същата в писмен отговор до г-жа Р.Ч. - тогава председател на общинския съвет дава уклончиви отговори, като заявява, че действително има натрупани задължение към фирмата изпълнител за услугата сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО, като е изразходила натрупаните целеви средства за ТБО по други направления, с което ищецът счита, че е нанесла вреда на Община Ч.. Подобен се твърди, че е и писменият отговор на ответницата на питане поставено от г-н И.Б. - тогава общински съветник,в който Ч. потвърдила, че действително има натрупани просрочени задължения към фирмите извършващи услугите свързани с дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване.

В обобщение ищецът твърди, че С.В.Ч., в качеството си на кмет на Община Ч. през периода 2015г.-2019г. е извършвала неправомерно бездействие, с което е нанесла вреди на общината - станала е причина за завеждане на иск за начисляване на лихви за забава върху неплатени 40 броя фактури, осъждането на общината да заплати тях, както и разноски в производството в полза на ищцовата страна, която вреда за община Ч. в общ размер на 325 923, 40 лв.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който искът се оспорва като неоснователен. Счита, че от изложената фактическа обстановка в исковата молба и приложените писмени доказателства, не се доказват твърденията на ищеца, че е извършила противоправни дейстия, от които са настъпили имуществени или неимуществени вреди за Община Ч.. Сочи, че сключеният договор между „…..." ООД и Община Ч. е от преди началото на нейния мандат като кмет на общината - 18.09.2015 г; че встъпвайки в правоотношението като кмет заварила огромен дълг, произтичащ от договорни отношения на предишния кмет със същото дружество и "Общинска банка"АД, при същите договорни основания и изискуеми плащания по фактури, както и липса на финансови средства по бюджетните пера за тяхното разплащане.

Излага, че незабавно предприела действия по предоговаряне условията по договора за цесия с цел именно заплащането на натрупаните задължения по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, зимно поддържане и снегопочистване. Счита, че предприетите действия дали възможност на общината да започне да плаща дълга си към Общинска банка; те довели до изчистването на дълга към частното дружество, но създали кредитно задължение към банката отпуснала кредита. Обяснява, че поради недостатъчния размер на годишните приходи от ТБО, било невъзможно едновременно плащане на задължения към банка и текущи задължения за услуги към дружеството. Сочи, че плащанията към банката били с приоритет – предотвратено било запориране на сметките на общината и трупане на огромни разходи за лихви - изборът се състоял в решението да се плащат много по-големи наказателни лихви към банката или лихви за забава към частното дружество, както и незабавна изискуемост на кредита, ведно с всички произтичащи от това негативни последици за общината.

Ответницата излага следното: общинският бюджет бил натоварен със зъдължението да заплаща своевременно издадените фактури по текущата дейност на „..…" ООД и едновременно с това и задълженията по погасяване на отпуснатия кредит, ведно със съответните лихви. По същество това са плащания на едно и също законово основание тъй като всички акумулирани средства по чл.66, ал.1, т.1-4 от ЗМДТ са отишли за разходи по дейността имащи целеви характер - сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота, третиране на твърди битови отпадъци, извозване до сметища и подобните на тях дейността.

Ответницата счита, че представените в исковата молба факти и подборни цитати от докладите на АДФИ, както и произволно употребени цифри въобще не отразяват обективната фактическа и икономическа ситуация и истина за състоянието на общината и в частност общинския бюджет. Счита, че към настоящото дело следва да бъдат присъединени предходнитге доклади на АДФИ за съответните години, за да се проследи хронологично състоянието на общинския бюджет. Намира, че изваденият от цялостния контекст цитат на доклад на АДФИ №ДИД5-СМ-3/25.06.2019 г. е отразил само финалните констатации на един цялостен процес продължил през цялото време на нейния мандат. Ответницата заявява липсата на противоправно поведение от нейна страна, както и на какъвто и да е било умисъл. Счита, че това е видно от официалната кореспонденция е предприела проактивни действия за решаването на създадените проблеми по разплащанията от общинския бюджет, поради обективен недостиг на финансови средства, и че това се доказва недвусмислено и от действията й като ответник по търговско дело №42/2019 г. на Окръжен съд Смолян. Намира, че предявеният иск надълго и нашироко пресъздава избирателен законов анализ на факти и обстоятелства като абсолютно изкуствено към тях се нагажда фактическата обстановка, че липсва причинно - следствена връзка.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощник адв.Н., който от негово име поддържа предявения осъдителен иск.

Ответницата, редовно призована, не се явява в с.з. и не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Искът е предявен като частичен, тъй като ищецът в исковата молба изрично заявява, че претендира 20 000лв. -част от вземане в размер на 325 923,40лв. Въпреки това, съдът следва да изследва праопораждащите цялото вземане юридически факти. Тъй като общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането- ТР 3/2016г.

Ответницата С.Ч. е избрана за кмет на Община Ч. на местните избори през 20.. г. Мандатът й е продължил от началото на месец ноември 20.. г. до месец ноември 20… г.

От приложеното към настоящото дело т.д. № 42/2019 г. на Окръжен съд Смолян, се установява, че с влязло в сила на 02.01.2020 г. решение № 481/09.12.2019 г. на ОС Смолян, Община Ч. е осъдена да заплати на „…...“ ООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“…“ № .., вх.., ет…, офис .., представлявано от управителя В. М., сумата 1 512 881,78 лв., представляваща дължимото възнаграждение за извършени, но незаплатени услуги по договор № 11-01/18.09.2015 г. по 40 броя фактури, ведно със сумата 221 479,77 лв., представляващи мораторни лихви за забавено плащане на главниците по фактурите, считано 10 дни след датата на издаване на всяка фактура до 17.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до окончателното й изплащане и 104 443,63 лв., съдебни разноски по водене на делото. Фактурите са издавани в периода 31.10.2016 г. – 27.03.2019 г. Видно от приложения към търговското дело договор № 11-О/18.09.2015 г., сключен между Община Ч. и „….…“ ООД, Община Ч. възлага на дружеството да извършва срещу заплащане сметосъбиране и сметоизвозване до регионално депо „Теклен дол“ гр.Смолян, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; зимно поддържане и снегопочистване на територията на гр.Ч.за срок от 60 месеца /пет години/ срещу възнаграждение.

Въз основа на решението на ОС Смолян „…...“ ООД се е снабдило с изпълнителен лист № 3/07.01.2020 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2020…0400011 по описа на ЧСИ Т. В., рег.№ … на КЧСИ с район на действие ОС Смолян.

Съгласно императивната разпоредба на чл.62 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжение и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образования в общината. В чл.66, ал.1 ЗМДТ са дефинирани дейностите по предоставяне на услугите по чл.62 ЗМДТ. Те са: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.

По делото са представени два броя план-сметка за необходимите разходи по сметосъбиране и сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване, приети от Общински съвет гр.Ч. за 2016 г. и 2017 г., от тях е видно, че разходите е предвидено да са в размер на 966 420 лв. В план-сметките са диференцирани сумите за разходите във връзка с трите отделни дейности: 1. сметосъбиране и сметоизвозване; 2. свързани с дефиниране на битовите отпадъци; 3. свързани с поддържането на териториите за обществено ползване, в които са сключени средствата за снегопочистване.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице К.Х., което съдът кредитира като обективно и неоспорено от страните по делото, се установява, че постъпленията от такса битови отпадъци на Община Ч. за периода 06.11.2015 г. – 06.11.2019 г. са в общ размер на 3 473 334,76 лв. По изпълнително дело № 2020…0400011 по описа на ЧСИ Т.В., рег.№ … на КЧСИ с район на действие ОС Смолян, Община Ч. е извършила плащания в размер на 2 201 202,27 лв. Вещото лице посочва размера на дължимите и платени суми по договора на Община Ч. с „.. ....“ ООД от 2015 г. : за периода 18.09.2015 г.-31.12.2015 г. дължимата сума е в размер на 97 598,65 лв. – няма плащане по договора; за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. дължимата сума е в размер на 469 133,11 лв. – платената сума е в размер на 102 598,65 лв.; за периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. дължимата сума е в размер на 613 371,31 лв. – платената сума е в размер на 111 895,69 лв.; за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. дължимата сума е в размер на 481 018,07 лв. – платената сума е в размер на 111 924,32 лв.; за периода 01.01.2019 г.-06.11.2019 г. дължимата сума е в размер на 534 035,11 лв. – платената сума е в размер на 43 464,48 лв. В заключението се сочи, че към 06.11.2015 г. са били налице фактури за дължими суми на „К..…“ ООД, задълженията по които са погасени както следва: 1. през 2018 г. в размер на 102 268,24 лв.; 2. през 2020 г. в размер на 88 995,03 лв.

Предявеният иск се основава на заключения в доклад № ДИД5-СМ-3/25.06.2019 г. за извършена финансова инспекция на Община Ч., като различните направления на проверката касаят различен период от време – календарната 2017 г., периода 2016 г. – 2017 г. и т.н.

По т.2.1 от доклада се заключава, че в качеството си на кмет на Община Ч. към 31.12.2017 г. ответницата неоснователно е променила предназначението на средства в размер на 286 450 лв. от средства предназначени за финансиране на местни дейности по чл.66, ал.1, т.1-4 ЗМДТ, в средства за финансиране на местни дейности, които не попадат в обхвата на горепосочените, в нарушение на чл.126 ЗПФ. В доклада е посочено, че към 31.12.2017 г. са отчетени приходи от такса за битови отпадъци в размер на 827 486 лв. при планирани 1 166 420 лв., неизпълнение от 29 % от плана. Отчетените разходи за предоставяне на услугите, финансирани с ТБО е 1 617 844 лв., което е с 790 358 лв. повече от постъпилите приходи от тази такса през 2017 г. Констатирано е, че сумата 1 100 000 лв. представлява отпуснат кредит, с който е погасено задължение по споразумение между „Общинска банка“ АД и Община Ч. от 26.09.2014 г. Сумата 143 642,83 лв. представлява разходи за възнаграждения на заети лица по дейност „Чистота“ по трудови и граждански договори. Сумата 25 899,27 лв. представлява разходи за осигурителни вноски на горепосочените лица. Сумата 24 000,00 лв. представлява разход за закриване на общинско депо „Ракида“. Сумата 111 305,00 лв. са отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО. В доклада са изброени изчерпателно сумите от ТБО използвани по предназначение. Посочено е и за какво е разходвана сумата 286 450,00 лв., представляваща средства от ТБО, неразходвани по предназначение: 204 000,00 лв. за погасяване на главница по поет общински дълг с договор за кредит № К324-006/29.06.2017 г. за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г.; 28 181,00 лв. за погасяване на лихви по споразумението от 2014 г. с „Общинска банка“ АД за периода от 01.01.2017 г. -30.06.2017 г.; 12 426,00 лв. за погасяване на лихви по горепосочения договор за кредит с „Общинска банка“ АД за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г.; 41 843,00 лв. разходи за глоби, неустойки, наказателни лихви и съдебно обезщетения по бюджета на общината.

По делото е представено Споразумение от 26.09.2014 г., сключено между „Общинска банка“ АД и Община Ч.. От него става ясно, че между „..….“ ООД и Община Ч., на 13.09.2010 г. е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране, сметоизвозване до регионално депо „Теклен дол“ гр.Смолян, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на Община Ч., зимно поддържане и снегопочистване на територията на гр.Ч., по който безспорно установените задължения на Община Ч. към дружеството изпълнител са в общ размер на 1 176 788,31 лв. към 15.09.2014 г. В споразумението е посочено, че между „.….“ ООД и „Общинска банка“ АД е сключен договор за прехвърляне на тези вземания /цесия № 3 от 26.09.2014 г./, с който „Общинска банка“ АД придобива права на кредитор спрямо Община Ч. за горепосочената сума. С оглед на тези обстоятелства Община Ч. сключва споразумението и се задължава спрямо новия кредитор да погаси сумата 1 176 788,31 лв. в срок от 36 месеца, до 01.09.2014 г. Към споразумението е подписан Анекс № 1/25.04.2016 г., с който задължението е разсрочено за срок до 26.09.2017 г. Подписан е и втори Анекс на 23.03.2017 г., съгласно който крайния срок за погасяване е 26.09.2017 г.

Въз основа на решение на Общински съвет гр.Ч., взето с протокол № 27 от извънредно заседание, проведено на 16.05.2017 г., Община Ч. е сключила с „Общинска банка“ АД договор за банков кредит № К324-006/29.06.2017 г., съгласно който й е отпуснат кредит в размер 1 650 000,00 лв. разделен на два подлимита. Сумата от 1 100 000,00 лв. по първия подлимит е предназначена за погасяване на задължението на Община Ч. по сключеното споразумение със същата банка на 26.09.2014 г., а втория подлимит от 550 000,00 лв. е предназначен за финансиране на проект „Водоснабдяване на с.Проглед“.

Видно от писмо изх.№ 08-00-54-00/03.04.2019 г. и писмо изх.№ 08-00-154-002/25.10.2018 г. на Община Ч., ответницата в качеството си на кмет е отговорила писмено на запитвания на председателя на Общински съвет гр.Ч. – Р. Ч. и общинския съветник И. Б., относно дължимите суми на „......“ ООД. В тях С. Ч. е направила анализ на причините довели до забавяне на плащанията към дружеството. Посочила е необходимостта от погасяване на неизплатени задължения към „..…“ ООД и други фирми ангажирани със задължения във връзка с битовите отпадъци и зимно поддържане – ЕТ“…....“, „…....“, за депо.

Общата правна норма, която забранява засягането на чужди блага или фактическо състояние е фармулирана в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД- всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Съгласно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно фактите, от които извлича благоприятни за себе си последици: че е налице противоправно поведение на делинквента, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и вина у причинителя. Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника-делинквент. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.11 ал.1 и ал.3 ЗПФ ответницата като кмет на Община Ч. в периода ноември 2015г.-ноември 2019 г. е първостепенен разпоредител с бюджет и отговаря за съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на общината.

Действително, Община Ч. не е изпълнила по-голямата част от задълженията си договор № 11-О/18.09.2015 г., сключен между Община Ч. и „……“ ООД, състоящи се в заплащане на извършената работа, стойността на която е фактурирана за периода 2016г.-2019 г. На база общата стойност на приходите на общината от ТБО в този период, които безспорно следва да се разходват за дейностите по чл.66 ЗМДТ и които надвишават стойността на дължимото възнаграждение на „……“ ООД, ищецът прави извод за наличие на противоправно поведение на ответницата и иска ангажиране на отговорността й за суми представляващи мораторни лихви, които общината е осъдена да заплати заради забавеното плащане на дължимите възнаграждения по договора. Счита, че вземането му обхваща и сумите за съдебни разноски, за които е осъден във връзка с воденото от дружеството дело.

Подобен фактически състав дори при доказването му, според съда не може да доведе до ангажиране на отговорност по чл.45 ЗЗД.

Задълженията по разплащане на възнаграждение на изпълнителя по договор № 11-О/18.09.2015 г. са само част от сумите, които Община Ч. дължи за дейностите по чл.66, ал.1 ЗМДТ- събиране на битови отпадъци, депонирането им и др. Видно от горецитирания доклад на АДФИ Община Ч. през 2017 г. е заплатила например сумата 3 368,76 лв. на Община Смолян по повод ползване на разположено на територията на последната депо за битови отпадъци „Теклен дол“. Описани са ред плащания към трети лица, направени целево от приходите ТБО. В хода на делото ищецът прави извод от заключението по ССЕ, че приходите от ТБО многократно са надвишавали задължението към „…..…“ ООД. Задължението към този външен изпълнител обаче не е единствената дейност, която следва да се разплаща от тези приходи. Ищецът обаче нито сочи какви са разходите на Община Ч. за дейностите чл.66, ал.1 ЗМДТ по години, нито какви конкретни дейности са разплащани с приходите от ТБО не по предназначение. От доклада на АДФИ става ясно, че сумата 286 450лв., представляваща приход от ТБО е разходвана в нарушение на императивната норма на чл.62 ЗМДТ. С тях са изплатени вноските по договора за кредит, сключен от Община Ч. с „Общинска банка“АД през 2017 г, лихви по Споразумението с „Общинска банка“ от 2014 г. и ред други дейности. Съдът намира за основателно възражението на ответницата, че при незаплащане на тези вземания с целевите средства от ТБО за Община Ч. биха настъпили по-големи от твърдените в исковата молба вреди-запор на банковите сметки на общината, начисляване на лихви в размер по-голям от този към „... ...“ ООД. През инспектираната 2017 г. на „.……“ ООД са били платени 111 895,69лв. от общо дължими за годината 613 371,31лв.

Сумата 325 923,40лева, за която е осъден ищеца по т.д. № 42/2019 г. на Окръжен съд Смолян не е пряка последица от противоправно поведение на Ч., а от недостига на парични средства в бюджета на общината. Ответницата очевидно е разплащала с приходите от ТБО вземания към общината, плащането по които е било невъзможно да се отлага. Нарушението на чл.62 ЗМДТ (разходване на целеви средства не по прадназначение) от нейна страна е довело до ангажиране на административнонаказателна й отговорност, доколкото в доклада се сочи, че й е съставен АУАН. Само по себе си то не може да доведе до ангажиране на отговорноста й по чл.45 ЗЗД без да се посочи за какво са разходвани тези средства, за да се прецени налице ли е противоправност/злоупатреба.

Първоинстанционният съд има задължение да извърши доклад по делото, който да включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения на страните. Когато твърдените от страната факти са неконкретни или неясни, в изпълнение на задължението си по чл.145, ал.2 ГПК съдът й указва да ги конкретизира и изясни. В случая въведените в исковата молба правнорелевантни факти са ясни и конкретизирани, но лаконични и извадени от контекста на дейността по разплащане на извършената работа по чл.66 ал.1 ЗМДТ и цялостното финансово състояние на Община Ч.. Противоправно би било нецелевото разходване на приходи от ТБО за дейности, които не са необходими – например внасянето им по депозитна сметка в банка или луксозни СМР. В такъв случай основателно би могла да бъде ангажирана отговорността на кмета за мораторни лихви и разноски, за което ищецът е осъден по т.д. № 42/2019 г. на Окръжен съд. В подобна хипотеза би могло да се изведе умишлено незаплащане на дължими суми на контрагент, заради което е дължима мораторна лихва. Подобни действия ответницата нито се установява, нито се твърди да е извършила.

Искът се явява неоснователен и недоказан. Разноските по делото направени от ищеца в общ размер на 2 606лв. следва да останат в негова тежест. Ответницата не е направила разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Община Ч., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. „.…." …, представлявана от Б.Х. - кмет, иск срещу С.В.Ч., с ЕГН …., с адрес: гр. Ч., ул. "…."№ …, по който се претендира ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева като частичен иск от 325 923,40лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, която сума включва 221 479,77 лева заплатена мораторна лихва за забава по сключен договор между Община Ч. и „……"ООД от 18.09.2015г. по силата на Решение №481/09.12.2019г. по т.д.№ 42/2019г. на ОС Смолян, и 104 443,63 лева -заплатени разноски по т.д.№ 42/2019г. на ОС Смолян, включваща адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, произтичащи от неправомерното виновно бездействие, в качеството й на кмет на общината през периода 06.11.2015г.-ноември 2019г., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията на общината по договор №11-О от 18.09.2015г., сключен между община Ч. и „……." ООД, ведно и със законна лихва върху сумата, считано от 06.04.2020 г. до изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред СмОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.