Решение № 10041/14.10.2020г. по гр.д. № 69/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от В.П.И. ЕГН .... и Т.Н.И. ЕГН .... срещу Г.П.И. ЕГН .... и Р.К.И. ЕГН ...., всички с адрес: гр. Ч., ул. .... № ...., с която се предявява иск, по който се претендира признаване за установено, че ответниците не са собственици на 1/2 ид.ч. от правото на собственост, върху сграда с идентификатор № 80371.241.... със застроена площ 58 кв.м и е направено акцесорно искане за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижими имот № 197, том I, дело № 190/04.07.2019 г. на нотариус Х.Д. с район на действие ЧлРС. Ишците сочат, че са съпрузи от .... г. и че ответниците също имат сключен граждански брак, като първият ищец и първият ответник са братя – единствени законни наследници на П.В.И., починал през .... г. и П.Г.И., починала през ....г. Сочат, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 374, том 2, дело № 884/1975 г. по описа на ЧРС, П.И. и П.И. били признати за собственици на дворно място от 780 кв.м, съставляващо парцел .... – жилищна сграда с изба и таван, който имот по действащата кадастрална карта на гр. Чепеларе от 2006 г. се индивидуализира като ПИ с идентификатор 80371.241...., а жилищната сграда с идентификатор 80371.241......

Твърди се, че още през 1975 г. в дворното място е имало стара къща, неописана в нотариалния акт, която е била разрушена като от нея останала само прилежаща стопанска сграда, състояща се от две нива – обор и плевня, която по действащата кадастрална карта се индивидуализира като сграда с идентификатор 80371.241...., със застроена площ 58 кв.м. В исковата молба се излага, че с договор за доброволна делба от 23.07.2018 г. правото на собственост върху самостоятелните обекти в жилищната сграда, било поделено. Излага се, че наследодателите П.И. и П.И. живеели в жилищната сграда, а старата стопанска сграда ползвали за стопански нужди – в нея отглеждали животни. Доколкото, обаче тя била недостатъчна за нуждите им, около 1990 г. те построили нова сграда в поземления имот за стопански нужди, която се индивидуализира като сграда с идентификатор 80371.241....., със застроена площ 57 кв.

Ищците твърдят, че наследодателите заявявали, че сграда с идентификатор 80371.241.... е за ищеца В.И., а другата стопанска сграда – за Г.И.. Сочат, че П. и П.И. ползвали и владели двете стопански сгради до около 2000 г., през някои от годините – съвместно с техните синове. След 2000 г., обаче предоставили владението и ползването на сграда с идентификатор 80371.241.... на ищците, тъй като вече нямали сили да се занимават с отглеждане на животни, а ответникът ползвал сграда с идентификатор 80371.241......

Ищците твърдят, че от 2000 г. до настоящия момент, само те заедно със сина им ползват сграда с идентификатор 80371.241.... за стопански нужди, като преди в нея отглеждали крави, а понастоящем коне, които сина им използва за дърводобив. Сочат, че през годините са извършвали в сградата подобрения – изграждане и обособяване на нови помещения, както и текуща поддръжка. Обясняват, че достъп до сградата имат само те, че ответниците никога не са имали достъп и не са ползвали тази сграда; че не са се противопоставяли на това фактическо положение, тъй като знаят, че сградата е предадена на ищците от П. и П.И..

Намират, че в периода от 2000г. - до 2010 г. са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху сградата с намерение за своене, с оглед на което и на основание чл. 79, ал.1 от ЗС към 2010 г. се легитимират като нейни единствени собственици.

Правният си интерес от предявяване на иска, ищците обосновават с факта на издаден в полза на ответниците нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение на 04.07.2019 г., с който били признати за собственици на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 80371.241.....; че на 16.01.2017 г. се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и на сграда 80371.241....., който ги легитимира за нейни единствени собственици.

Ищците оспорват констатациите на нотариуса направени в нот. акт № 197, том 1, дело № 190/04.07.2019 г. като ги считат за неверни. Считат, че с него се накърнява правото на собственост върху стопанската сграда и се въвеждат в заблуждение третите лица.

От ответниците е постъпил отговор на исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Г.И. и Р.И. считат, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като ищците не се легитимират като собственици на цялата сграда, предмет на иска, а само на 1/2 ид.ч. от нея по наследство и давност. Обясняват, че през 1954 г. наследодателите заедно с децата си Г. и В. отишли да живеят и работят в с....., общ...., като междувременно купуват поземления имот в гр. Чепеларе, заедно с построени в него стара жилищна сграда и стопанска сграда /процесната/; събарят старата жилищна сграда и нейно място построяват триетажната, описана в нотариалния акт от 1975 г. Ответниците заявяват, че в периода 2000 г.–2010 г. наследодателите не само са били собственици на процесната стопанска сграда, но и че същите са я владели до смъртта си: П.И. до ....г., а П.И. до ....г., като в нея отглеждали крави. Обясняват, че ответникът Г.И. се върнал в гр.Чепеларе по- рано от родителите си- около 1970 г.–1975 г., заживял със семейството си в единия от жилищните етажи и с разрешение на родителите си построил със свои сили и средства друга стопанска сграда, сега с идентификатор 80371.241....., като в нея започнал да отглежда коне.

В сграда с идентификатор 80371.241.... Г.И. отглеждал прасета, докато майка му и баща му след пенсионирането си се върнали да живеят в гр.Чепеларе, купили крави и започнали да ги отглеждат в процесната сграда до смъртта на П.И. през ..... г.

Въз основа на изложеното ответниците оспорват твърдението в исковата молба, че от 2000 г. единствено ищците владеели процесната сграда и в тяхна полза започнала да тече придобивна давност.

Сочат, че Р.И. дори изтеглила заем от банка, за да се направи ремонт на покрива й, че след смъртта на П.И., П.И. отглеждала крави до момента, в който се разболяла, а синовете й продали животните, като разделили парите от продажбата. Считат, че след .... г., когато починала П.И., В.И. и Г.И. придобили по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху стопанската сграда. Излагат, че като наследник В.И. владее своята идеална част от сградата и държи собствената на Г.И. идеална част. Сочат, че ищците по никакъв начин не са довели до знанието им намерението си да своят целия наследствен имот, нито пък са отблъсквали владението на невладеещите собственици. Излагат, че действието на ищците по ползване на процесната сграда само по себе си не демонстрира завладяване на чуждите идеални части и че това е видно от удостоверението за данъчна оценка, което като съсобственици са посочили В.И. и Г.И., които заплащат данъка за имота по равно. Позовават се и на издадени скици, в които за собственици са посочени наследодателите П. и П.И..

Ответниците сочат, че намират твърдението на ищците, че са единствени собственици на процесната сграда за неоснователно. Твърдят, че Г.И. е подавал сигнал до РУ за отправени към него заплахи и самоуправни действия от страна на първия ищец във връзка със собствеността върху процесната сграда. Молят за отхвърляне на исковата претенция и акцесорното искане по чл.537, ал.2 ГПК.

В с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват. От тяхно име исковете поддържа пълномощникът им адв.Т.Д..

Ответниците, редовно призовани, не се явяват в с.з. От тяхно име исковете оспорва пълномощникът им адв.Н.П..

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници изх.№310/19.10.2016 г., издадено от Община гр.Чепеларе, презаверено като актуално на 28.02.2018 г., се установява, че ищецът В.И. и ответника Г.И. са братя, синове на П.В.И., б.ж. на гр.Чепеларе, починал на ..... г. и П.Г.И., б.ж. на гр.Чепеларе, починала на .... г. Съгласно удостоверение за граждански брак №.../.... г. на ОНС Чепеларе ищците Т.И. и В.И. са съпрузи от .... г., а съгласно удостоверение за граждански брак №.... г. на ОНС Чепеларе ответниците Р.И. и Г.И. са съпрузи от .. г.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №374, том II, дело №884/16.10.1975г. на РС Чепеларе П.В.И. и П.Г.И. били признати за собственици по покупка и давностно владение на дворно място от 780 кв.м., съставляващо парцел ....-... в кв..... по плана на гр.Чепеларе, заедно с построената в него триетажна жилищна сграда. Имотът, видно от скица на ПИ №15-526817/2016 г. на СГКК Смолян се индивидуализира по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. като ПИ с идентификатор 80371.241.... с площ 772 кв.м., а жилищната сграда с идентификатор 80371.241...... С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 23.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Х.Д. с район на действие ЧРС Г.И. и В.И. поделили помежду си жилищната сграда.

Съгласно скица № 15-377801/11.05.2020 г. процесната сграда с идентификатор 80371.241.... е с площ 58 кв.м. и е разположена в южната част на поземления имот. Непосредствено до нея е заснета друга сграда с идентификатор 80371.241..... с площ 57 кв.м., за която ответникът Г.И. е признат за собственик с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №8, том I, рег.№39, дело №8/16.01.2017 г. на Х.Д.- нотариус с район на действие ЧРС. В нотариалния акт и в горецитираната скица двете сгради са посочени като жилищни-еднофамилни на два етажа, въпреки че от показанията на разпитаните свидетели и огледа извършен от съда се установява, че са стопански, предназначени за отглеждане на животни и складиране на селскостопанска продукция. В този смисъл са и становищата на страните по делото.

Освен с документ за собственост за стопанската сграда с идентификатор 80371.241....., ответникът Г.И. се е снабдил и с документ за собственост върху 1/2 ид.ч. от процесната стопанска сграда с идентификатор 80371.241....- нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №197, том I, рег.№1567, дело №190/04.07.2019 г. на Х.Д.- нотариус с район на действие ЧРС.

Свидетелят Т.Й., роден и живущ в съседен на процесния имот, сочи, че стопанската постройка е стара- от едната страна изградена с камък, а от другата-с тухли; че по-старата част се ползва от сина на ищците П.И., а по-новата от ответника Г.И., че влизат от различни входове. Обяснява, че двамата се занимават с дърводобив и затова ползват сградата за отглеждане на коне, че до 2000 г. се ползвала от техните родители, които отглеждали крави, бикове и прасета. Помни, че старата част винаги е била там, а новата са изграждали когато бил дете.

Свидетелката Н.Й., съпруга на свидетеля Т.Й. обяснява, че познава имота на страните по делото, откакто се е омъжила и дошла да живее в съседната на къщата на И. през 2004 г. Оттогава и досега вижда, че по-старата част от стопанската сграда се ползва от В.И. и сина му П., а по-новата - от Г.И. и сина му Т.. Сочи, че всички вкарват коне, тъй като П. и Г. се занимават с дърводобив.

Свидетелката В.С., твърди, че до 1989 г. П. и П.И. работили в Троянския балкан и дотогава стопанската сграда(по-старата й част) се ползвала от Г.И., който отглеждал крави и свине. П. и П.И. докарали коне, когато се върнали в гр.Чепеларе, но след това ги продали и започнали да отглеждат крави. Сочи, че няма наблюдения за ползването на сградата след смъртта на П. и П.И., тъй като преди 20 г. до старата си къща, намираща се в съседство с тази на И., построила нова, от която процесната стопанска сграда не се вижда.

Свидетелят П.Б., брат на ответницата Р.И., излага, че стопанската сграда се ползва и поддържа в продължение на 40 г. от Г.И.; когато П. и П.И. се върнали да живеят в гр.Чепеларе отглеждали в нея коне и крави до смъртта си. Сочи, че след смъртта на П. и П.И. няма наблюдения как се ползва стопанската сграда.

Съдът намира отрицателния установителен иск за собственост за допустим, доколкото ищците се позовават на осъществявано от тях давностно владение върху имота, въз основа на което се считат за негови собственици. В този смисъл са и разрешенията по т.1 от ТР 8/2012 на ОСГТК на ВКС. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по делото ищците се справиха с възложената им доказателствена тежест да установят, че са владели имота с намерение да го своят в продължение на 10 г., че са го придобили по давност още докато са били живи наследодателите П. и П.И..

От показанията на свидетелите се установява, че до 1989 г. П. и П.И. живеели в Троянския балкан, дотогава съществувала само процесната стопанска сграда. Впоследствие, както сочи свидетелят Т.Й. била построена съседната, изградена с тухли. П. и П.И. започнали да отглеждат животни, но от 2000 г. процесната стопанска сграда започнал да използва само В.И., заедно със сина си, а по-новата изградена с тухли – ответникът Г.И.. Налага се извода, че владението върху двете стопански сгради било предадено от собствениците им П. и П.И. на техните синове Г.И. и В.И., тъй като родителите били в напреднала възраст, а сина им Г. и внук им П. започнали да се занимават с дърводобив и за тази цел отглеждали коне.

Владението върху определен имот може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на предишния владелец. Предаването на владението може да се осъществи чрез просто връчване на вещта и за него не е необходима форма. Така установената от новия владелец фактическа власт обаче не притежава белезите на добросъвестно владение. Правните последици от така предаденото владение са противопоставими само на общия наследодател. В случаите, в които смъртта на общия наследодател е настъпила преди новият владелец да е придобил правото на собственост по давност, то придобиването на целия имот по давност от този владелец, явяващ се един от наследниците е възможно при условията на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК – след установени да са извършени от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници, едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите- така в Решение № 55 от 8.10.2015 г., постановено по гр.д. № 3255/2014 г., по описа на ВКС, II г.о.

В случая безспорно се установява, че с предаване на владението върху двете стопански постройки от П. и П.И. на двамата им сина всъщност е била извършена неформална делба на същите между тях. Г.И. по време на брака си с Р.И. започнал да свои стопанската сграда с идентификатор 80371.241..... и резонно се снабдил с документ за собственост по отношение на нея. Ищецът В.И. по време на брака си с Т.И. съответно започнал да свои стопанската сграда с идентификатор 80371.241..... От показанията на свидетелите Т.Й. и Н.Й. се установява, че в процесната стопанска сграда се е ползвала единствено от ищците и техния син П., поради което съдът приема, че в тяхна полза е изтекла предвидената по чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност към 2010 г., още докато П. и П.И. са били живи. В този смисъл ищците не следва да доказват, че са манифестирали владение върху сградата спрямо другия наследник –Г.И.. Имотът е загубил наследствения си характер още през 2010 г. Когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. В този смисъл Решение № 3/25.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на I г.о. на ВКС.

Съдът основава изводите си за фактите по делото на база показанията на свидетелите Т.Й. и Н.Й.а, тъй като те живеят в съседен на процесния имот и имат преки наблюдения върху него. Свидетелите В.С. и П.Б. сочат, че нямат преки впечатления за ползването на стопанската сграда през последните години- свидетелката В.С. - от 20 г. От показанията им дадени по нотариалното дело и тези в с.з. се установява, че те възприемат двете стопански сгради като една и не говорят само за процесната. Съдът установи от огледа на имота, че двете стопански сгради действително се възприемат като една, но доколкото имат отделни входове са заснети в кадастралната карта като две отделни.

От изисканите от РУ Чепеларе жалби на Г.И. се установява, че ищците не го допускат до сграда с идентификатор 80371.241...., доколкато самият той заявява в жалба от 08.05.2020 г., че брат му В.И. от около 8 г. я ползва и отблъсква претенциите му. От показанията на ангажираните от ответниците свидетели не се установява, че наследодателите на Г.И. и В.И. са ползвали стопанската сграда до смъртта си. Това се сочи единствено от свидетеля Б.. Съдът не кредитира показанията му на осн.чл.172 ГПК, тъй като той е брат на ответницата Р.Б., поради неговата заинтересованост.

Искът се явява основателен и доказан. Доколкото с уважаване на иска правата на ответниците по отношение на процесния имот биват отречени, нотариалният акт легитимиращ ги като собственици на 1/2 ид.ч. от него следва да бъде отменен на осн. чл.532, ал.2 ГПК.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищците следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 710 лв., от които 650лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв.- ДТ за образуване на делото, 10 лв.- ДТ за вписване на исковата молба в СВ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците В.П.И. ЕГН .... и Т.Н.И. ЕГН ...., двамата с адрес: гр.Ч. ул."...." ...., по предявен от тях отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че ответниците Г.П.И. ЕГН .... и Р.К.И. с ЕГН ...., двамата с адрес: гр.Ч. ул."...." ....., не са съсобственици на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху стопанска сграда с идентификатор № 80371.241.... по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. с площ от 58 кв.м., с административен адрес:гр.Ч., п.к...., ул."...." № .....

ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №197, том I, рег.№1567, дело №190/04.07.2019 г. на Х.Д.- нотариус с район на действие ЧРС.

ОСЪЖДА Г.П.И. и Р.К.И. да заплатят на В.П.И. и Т.Н.И. направените от тях разноски по водене на делото в размер на 710лв.

Решението подлежа на обжалване с въззивна жалба пред ОС Смолян в 2- седмичен срок от връчването му на страните.