Решение № 71 от 07.10.2020г. по АНД № 95/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от Н.С.Д. ЕГН ***, адрес: гр.Ч., ул."....." № …., жалба против наказателно постановление №42-Ч/22.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Смолян, с което  за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ), във връзка с въведената в т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В жалбата се сочи, че санкционния акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, липса на нарушение и допуснати процесуални нарушения. Иска се да бъде отменен и поради маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име жалбата поддържа пълномощникът му адв.С..

Ответникът по жалбата Областна дирекция на МВР - Смолян, редовно призован, не изпраща представител в съдебно  заседание. От него е постъпило писмено становище, в което моли жалбата да бъде отхвърлена.

РП Смолян, ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните доводи, въз основа на  писмените и гласни доказателства, събрани по делото,  от  фактическа страна  съдът намира за установено следното:

На 14.04.2020г. около 09,20 часа свидетелите полицай Д.Р. и мл.автоконтрольор Р.С., служители на РУ Чепеларе, извършвали обход в централната част на град Чепеларе. Установили на открито обществено място на ул."Васил Дечев", на тротоара, Н.С.Д. , който нямал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата съгласно изискванията на заповедта на Министъра на здравеопазването издадена за превенция разпространението на корона вирус.

С оглед на така установеното свидетелят Д.Р. съставил на място срещу Н.Д. акт за установяване на административно нарушение № 7 от 14.04.2020г. за това, че на 14.04.2020г. около 09,20 часа в град Чепеларе, е установен на открито обществено място ул."Васил Дечев" № ...., без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, като по този начин не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.9 от заповед № РД-01-197/12.04.2020г.  на министъра на здравеопазването- нарушение на  чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на Министъра на здравеопазването. Жалбоподателят отказал да подпише акта.

С резолюция на АНО от 13.05.2020 г. производството по този акт било прекратено.

До Н.Д. била изготвена покана от началника на РУ Чепеларе да се яви за съставяне на нов АУАН във връзка с констатираното на 14.04.2020 г. нарушение. От показанията на свидетеля мл.автоконтрольор Т.М. се установява, че заедно с негов колега посетили Д. за връчване на поканата, но той отказал да я получи. За отказа му била оформена разписка(л.47 от делото).

На посочената дата и час в поканата Н.Д. не се явил в РУ Чепеларе, поради което полицай Р. съставил в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение №819787/15.06.2020г. за това, че на 14.04.2020г. около 09,20 часа в град Чепеларе е установен на открито обществено място ул."Васил Дечев" № ...., без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, като по този начин не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването -нарушение на  чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с въведената в т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63  ал.1 от ЗЗ. Актът бил съставен в сградата на РУ Чепеларе в присъствието на свидетелите В.И. и П.Ч..

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ), във връзка с въведената в т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В посочената разпоредба на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в редакцията й към 14.04.2020 г.  е предвидено налагане на глоба от 300 до 1000 лв. на онзи, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.

Със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е направено допълнение в заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването с въвеждането на нова т.9, съгласно която „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).“

Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването се въвеждат противоепидемични мерки на осн.чл.63 ЗЗ във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.

С  неносенето на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, когато на 14.04.2020 г. се намирал в гр.Чепеларе, на ул.Васил Дечев, жалбоподателят извършил нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с въведената в т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Извършването на това деяние е установено въз основа на показанията на свидетелите Д.Р. и Р.С.. Безспорно е, че улицата представлява обществено място, на което е било задължително носенето на защитна маска за лице към датата на извършване на деянието. Като не е изпълнил задължението си да носи средство, покриващо носа и устата, жалбоподателят съответно не е изпълнил задължението да спазва противоепидемичната мярка и е осъществил състава на вмененото му нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че липсата на идентичност между описанието на нарушението направено в акта и НП, рефлектира върху правото му на защита. Действително в АУАН е посочено, че Н.Д. не е изпълнил въведена противоепидемична мярка, а в НП- че я е нарушил, но с това разминаване на направеното описание на деянието в акта и НП не е бил възпрепятстван да разбере какво нарушение му се вменява. Той следва да се защитава по фактите посочени в санкционния акт, а в случая той не твърди да е имал поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата.

Според доводите на жалбоподателя за отмяна на санкционния акт, заповедта на министъра на здравеопазването за носене на маски противоречи на разпоредбите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОНОПСЛ на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, но в чл.3 т.3 е посочено, че разпоредбата на чл.2 ал.1 не се прилага, когато със закон е установено друго. В случая заповедта на министъра на здравеопазването е издадена въз основа на Закона за здравето, поради което е налице именно такова изключение. Този довод за незаконосъобразност на санкционния акт се явява неоснователен.

На следващо място в жалбата се изтъква, че Н.Д. не бил снабден безплатно с маска. С оглед ниската стойност на маските обаче и липсата на данни да е възпрепятстван поради финансови проблеми да си закупи такива, съдът намира и това възражение за неоснователно.

В съдебна фаза на производството Н.Д. пледира за отмяна на НП, поради маловажност на нарушението. Представя епикриза от МБАЛ“Каспела“ гр.Пловдив от 07.07.2014 г., от която се установява, че е претърпял оперативно лечение във връзка с доброкачествено новообразование на носната кухина вдясно. Жалбоподателят пледира за приложимост на чл.28 ЗАНН, поради това, че носенето на маска за него се явява противопоказно. По делото не се представят доказателства за това дали здравословния проблем на Н.Д. обосновава неносене на маска от медицинска гледна точка.

Съдът намира, че с оглед данните за проведено оперативно лечение на носа на жалбоподателя, към 14.04.2020 г. той е бил възпрепятстван да прецени дали носенето на предпазно средство като маска  би му навредило. Изпитвал безпокойство от носенето на такава. От показанията на свидетеля Р.С. се установява, че Н.Д. изложил при проверката на 14.04.2020 г. данни, че носенето на маска вреди, обяснявал, че изчел голямо количество информация и цитирал различни случаи. С оглед на тези данни се налага извода, че Н.Д. е можело само да бъде предупреден да изпълнява въведената противоепидемична мярка, като се съобрази историята на здравословното му състояние и му се укаже да се информира на преглед при специалист УНГ дали може да носи маска. Като не е отправил предупреждение към нарушителя и не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН АНО е допуснал съществено процесуално нарушение.

Това налага отмяна на НП и присъждане на направените от жалбоподателя разноски съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН – адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Д. представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 330 лв., но с оглед направеното възражение за прекомерност на същото, то следва да се редуцира до минималния размер от 300лв., който се дължи съгласно чл.18 ал.1 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  наказателно постановление №42-Ч/22.06.2020 г. на директора  на Областна дирекция на МВР - Смолян, с което на Н. С. Д. ЕГН ***, адрес: гр.Ч., ул."....." № …, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с въведената в т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Смолян да заплати на Н.С.Д. сумата 300лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.