Решение № 10033/30.09.2020г. по гр.д. № 235/2019г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от А.Б.К. ЕГН .... и С.А.Б. ЕГН ......, двамата с адрес: гр.Ч., ул.“......“ № …., срещу В.А.Б. ЕГН ..... с адрес: гр.Ч., ул......“ № …., Б.А.Б. ЕГН .... с адрес: гр.С., ул.“....“ № …, ет…., ап…., и А.Н.Б. ЕГН .... с адрес: гр.Ч., ул.“.....“ № …, в която се сочи, че А.К. и неговия брат А.К. закупили през 1972 г. празно дворно място 561 кв.м., парцел ....., кв...... по плана на гр.Чепеларе от 1962 г., представляващо ПИ с идентификатор № 80371.241..... по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. с площ 288 кв.м. Построили жилищна сграда близнак за семейството на А.К. и за семейството на А.К., като първоначално сградата се състояла от приземен етаж и два жилищни етажа. Ищците излагат, че през 1987 г. поделили доброволно с договор за доброволна делба с А.К. и съпругата му двете реални половини на сградата близнак, като ищците придобили собствеността върху западната реална половина застроена върху 89 кв.м., а А. и И.К. на източната реална половина. Сочат, че западната реална половина на сградата понастоящем се индивидуализира като сграда с идентификатор № 80371.241......, с брой етажи – три. Още докато строили къщата ищците се настанили да живеят в приземния етаж, който съгласно архитектурния проект на сградата бил предвиден за избен етаж, но не бил изпълнен като такъв съгласно проекта. В него се изградили помещения като за самостоятелно жилище, съгласно действащите тогава правила. Идеята на ищците била да останат да живеят в приземния етаж, а синовете им на другите. Искали да осигурят самостоятелни жилища на всеки от тримата си сина – първите двама ответници и бащата на третия ответник, и затова надстроили жилищната сграда, съгласно разрешение за строеж от 1995 г. След завършване на третия етаж през 1996 година, на първия етаж вече живеел бащата на третия ответник – Н.Б., на втория етаж- първият ответник В.Б., а на третия - вторият ответник Б.Б.. Ищците продължавали да живеят на приземния етаж, като с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том II, дело № 812/1997 г. прехвърлили на първия ответник правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с втория етаж от сградата и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата; с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том II, дело № 813/1997 г. прехвърлили на втория ответник правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с третия жилищен етаж от сградата и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата; с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том II, дело № 814/1997 г. на бащата на третия ответник прехвърлили правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с първия жилищен етаж от сградата и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Сочат, че към момента на прехвърляне на правото на собственост върху трите етажа приземният бил самостоятелен обект на право на собственост – жилище, отговарящо на всички изисквания за такова, че никога не е бил избен етаж, респективно обща част на сградата и в него не са съществували отделни изби, прилежащи към другите етажи. Обясняват, че собствениците на другите етажи използват за складови помещения тавана, че самите те(ищците) имат отделно помещение за изба на приземния етаж, което използват за складови нужди, че в избено помещение на приземния етаж позволявали на синовете си да оставят техни вещи. Считат, че към момента на прехвърляне на право на собственост върху трите етажа на синовете им, не са прехвърлили собствеността върху приземния етаж и че понастоящем се легитимират като негови единствени собственици на база извършено строителство в периода 1974 г.–1976 г. Сочат, че приземния етаж не е нанесен като самостоятелен обект в сградата. Обясняват, че от 1976 г. до настоящия момент го стопанисват като извършвали различни подобрения в него, че са придобили по давност правото на собственост. Правен интерес от водене на делото обосновават със заявеното им от третия ответник, че нямат право да живеят в приземния етаж и че ще ги „изхвърли“ от там. Обясняват, че тогава разбрали за продажбата на първия етаж от сградата от синът им Н.Б. на неговия син и техен внук А.Б. през 2017 г. Молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че са единствени собственици на приземния жилищен етаж в сграда с идентификатор № 80371.241.......

В първото открито с.з. по делото на основание чл.143, ал.2 от ГПК ищците заявяват следните допълнения на исковата молба: че процесният приземен етаж не е предвиден за избен етаж съгласно одобрените архитектурни проекти на сградата, а е предвиден за сутерен; приземният етаж е изграден като жилищен при построяване на сградата и е бил жилищен към 1976 г., когато е завършена сградата. Сочат, че след завършването на етажа през 1982 г. ищците са отдавали под наем за жилищни нужди част от приземния етаж - една стая. Твърдят, че представлява "търпим строеж" по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ - изграден е до 7 април 1987 г., бил е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му; че никога не е представлявал обща част на сградата, като отделни помещения или части от него не са били придадени, в това число съгласно одобрения архитектурен проект, към който и да е другите жилищни етажи в сградата.

От ответниците В.Б. и Б.Б. не са постъпили отговори на исковата молба.

Отговор е постъпил от ответника А.Н.Б.. В него се сочи, че по силата на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 29.09.1987 г. ищците се легитимират като собственици на западната реална половина от жилищна сграда близнак, застроена върху 89 кв.м. на два етажа, всеки от които съставляващ отделно жилище, заедно с прилежащите изба и таван, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата. Впоследствие било извършено пристрояване на трети жилищен етаж, за което било издадено разрешение за строеж през 1995 г. Сочи се, че с три нотариални акта за дарение от 1987 г. ищците се разпоредили със своята собственост, като разпореждането е с трите жилищни етажа, ведно с общите части на сградата, включващи прилежащите изба и таван. Ответникът твърди, че тъй като не е съществувал реално обособен приземен етаж, който да може да бъде предмет на разпоредителна сделка, правото на собственост върху него е прехвърлено като прилежаща обща част на сграда. Ответникът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата с идентификатор № 80371.241......, ведно с 1/3 ид.ч. от припадащите се идеални части от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от поземления имот. Счита, че ищците не се легитимират като собственици на избения приземен етаж, тъй като до разпореждане със самостоятелните обекти избения етаж не е имал качеството на самостоятелен обект на право на собственост. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищците са придобили право на собственост по давностно владение. Счита, че тъй като приземния етаж е обща част не би могъл да се придобие по давност по аргумент от т.14 на ТР № 34/15.08.1983 г. по гр.д. № 11/83 ОСГК. Намира, че общите части на сградата са принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.38 от ЗС и следват нейния режим на собственост. Ответникът А.Б. навежда доводи, че общите части са два вида – такива по естеството си и такива по предназначение, че общи части по естеството си са тези конструктивни елементи, без които сградата не може да съществува като такава (основи, външни стени, покрив), а общи по предназначение – тези без които може да съществува, но са създадени, за да обслужват общо всички собственици на обекти в нея (сушилни, перални, портиерско жилище). На следващо място се твърди, че предназначението на избено-складовите помещения в приземния етаж не е променено чрез снабдяване с архитектурен проект предвиждащ преустройството му в жилище. Счита, че ищците са обикновени държатели на общите части на сградата, че давността е прекъсната с извършването на сделката по разпореждане със самостоятелен обект с идентификатор № 80371.241...... в негова полза. Ответникът счита, че съсобствениците ясно са се противопоставили на намерението на ищците да владеят приземния етаж, тъй като едната стая от избените помещения се ползва съвместно от тях за поставяне на багаж. Освен това ответниците им изпращали уведомления чрез нотариус, с изявления, че са налице спорни отношения. С оглед на тези съображения се иска отхвърляне на предявения иск.

В с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват. От тяхно име искът поддържа пълномощника им адв.Д..

В съдебно заседание ответникът А.Б. се явява лично и с пълномощник адв.З.С., който от негово име моли за отхвърляне на исковата претенция.

Ответникът Б.Б., редовно призован, не се явява в с.з. Депозира писмено становище, в което признава иска за основателен.

Ответникът В.Б., редовно призован, се явява в с.з. Депозира писмено становище, в което признава иска за основателен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№100/26.11.1997 г. на Община Чепеларе се установява, че имената А.Б.К. и А.Б.Б. са имена на едно и също лице.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №79 т.I дело №274/01.12.1972г. на ЧРС ищецът и неговия брат А.Б.Б. са закупили от Е.Л.Д. дворно място от 561 кв.м., съставляващо парцел ..... в кв...... по плана на гр.Чепеларе. От удостоверение изх.№94-В-24(1)/20.02.2017 г. на Община Чепеларе се установява, че ПИ с идентификатор № 80371.241..... по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г. е идентичен с част от УПИ ..... в кв......а по плана на гр.Чепеларе от 1962 г. На двамата братя било издадено строително разрешение №4/09.05.1974 г. за нова жилищна сграда в собствения им имот и те построили жилищна сграда близнак. Съгласно Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 29.09.1987г. № 31 т.ХI вх.рег.№ 127/29.09.1987г. по описа на ЧРС ищците получават в дял и стават собственици на западната реална половина от жилищната сграда близнак застроена върху 89 кв.м. на два етажа, всеки от които съставляващ отделно жилище, заедно с прилежащите изба и таван ведно с ½ от общите части на сградата. А.Б.К. и И.И.К. получили в дял и станали собственици на избения етаж и втория жилищен етаж от източната половина на жилищната сграда близнак построена върху 89 кв.м.

Ищецът се снабдил с ново разрешение за строеж № 34/07.09.1995г. за надстройка на жилищната сграда с още един етаж. След неговото построяване ищците дарили на тримата си сина Н.Б. и ответниците Б.Б., В.Б. по един етаж, видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61 т.II дело № 812/1997г. по описа на ЧРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 т.II дело № 813/1997г. по описа на ЧРС и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63 т.II дело № 814/1997г. по описа на ЧРС. На В.Б. дарили 1/6 ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл.№...., който участва с 556 кв.м. в отредения заедно с имот пл.№...., съсобствен парцел ...., целият от 729 кв.м. в кв.... по регулационния план на гр.Чепеларе, ведно с втория жилищен етаж, както и 1/3 ид.ч. от общите части на триетажната жилищна сграда построена върху 89 кв.м.; на Б.Б.-1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с третия жилищен етаж, както и 1/3 ид.ч. от общите части на триетажната жилищна сграда, на Н.Б. -1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с първи жилищен етаж, както и 1/3 ид.ч. от общите части на триетажната жилищна сграда.

Н.А.Б. и С.Е.Б. продали на ответника А.Н.Б. СОС с идентификатор№ 80371.241...... по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г., ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот, в който е построена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138 т.I дело №134/13.06.2017г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС-Чепеларе.

Съгласно заключението по основната СТЕ изготвено от вещото лице инж.Т.Т. процесното жилище се намира в сутеренния етаж на жилищна сграда, която е на три етажа и сутерен. В заключението се сочи, че приземния етаж отговаря на изискванията за жилище по чл. 40 ал.1 ЗУТ, тъй като има самостоятелен вход (един), дневна с кухня, други две стаи, баня с тоалетна и преддверие към банята, складово помещениe; че имотът отговаря на изискванията на нормативната уредба за жилище, действала към 1976 г. с изключение на изискването за светла височина, която е с 5 см по-малка от разписаната. От заключението става ясно, че процесният приземен етаж има отделна електрическа и ВиК инсталация, има отделен водомер в банята. Има и отделен електромер, като партидата се води на А.Б.Б.. В заключението са отразени обясненията на ищеца, че партидата за водата се води на В.А.Б., но сметките се плащат от А.К.. За жилищната сграда са монтирани 4 отделни електромера. При извършения оглед на място в процесния имот инж.Т. не установява извършване на скорошни преустройства. Предполага, че изпълнените строително-монтажни работи са от времето на изграждане на жилищната сграда - 1976г. От заключението се установява, че в подпокривното пространство на сградата са обособени две складови помещения чрез преграждане на част от същото. Те се ползват от В.А.Б. и Б.А.Б.. Останалата част от подпокривното пространство се използва общо като складова площ.

От заключението става ясно, че по данни от кадастралната карта обособените самостоятелни обекти в жилищната сграда с идентификатор 80371.241...... са три. При извършената проверка в община Чепеларе не се откриват проекти и издадено разрешение за преустройство на приземния етаж в жилищен. Съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж №4/09.05.1974г в приземния етаж се предвиждат да се изградят: гараж, килер, две изби и укритие. Избите са разположени на нивото на приземния етаж - под кота ±0, 00.

В заключението по допълнително назначената СТЕ вещото лице сочи, че процесният имот има изброените по-горе помещения, общата му площ е 88,86 кв.м., а светлата височина е 2,45 м. Прави се извод, че имотът отговаря на изискванията на нормативната уредба за жилище, действала към 1976 г., с изключение на изискването за светла височина, която е с 5 см по-малка от разписаната. Посочва се, че съгласно сега действащата уредба чл.72 ал.3 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м;жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. Вещото лице заключава, че за да са изпълнени минималните хигиенно-санитарни норми едно пространство да изпълнява функция на жилище, минималната светла височина е 2,30м; че процесният имот покрива това изискване.

В заключението се сочи още, че съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж №4/09.05.1974г в приземния етаж се предвиждат де се изградят: гараж, килер, две изби и укритие. В настоящият момент помещенията в сутерена се ползват за жилищни нужди. При тази промяна на предназначението на помещенията, не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Р., Ж.Х., А.К. и Р.У. се установява, че процесната жилищна сграда е построена от ищците през 1976 г. и представлява къща на 4 етажа, част от къща близнак, който семейството на ищците и това на брата на ищеца строили по едно и също време. Свидетелите сочат, че от построяването на сградата ищците живеят в приземния етаж, в който има две стаи и кухня, килер и баня и тоалетна, на първия етаж- синът им Н.Б. със своето семейство, на втория- В.Б., а на третия Б.Б.. Свидетелят А.К., брат на ищеца, сочи, че строителството на сградата близнак започнали заедно с брат му А.К. през 1973 г., че двете половини на сградата са огледални. Обяснява, че избения етаж от неговата половина е със статут на жилищен, тъй като се снабдил с необходимите документи за преустройство. От показанията на свидетелите А.К. и Р.У. се установява, че едно от помещенията на приземния етаж се ползва от всички синове на ищците за складови нужди.

На зададените му по реда на чл.176 ГПК въпроси ответникът А.Б. сочи, че ищците живеят на приземния етаж на жилищната сграда, като обитават само една стая. На същите въпроси отговаря и ответникът В.Б., като сочи, че приземният етаж винаги се е ползвал от ищците като жилище и само една стая като склад от него и братята му Б.Б. и Н.Б. с разрешение на родителите им.

От представените доказателства по делото безспорно се установява, че на основание извършеното от ищците и свидетеля А.К. и съпругата му строителство на сграда близнак в собствен имот, двете семейства са станали собственици по приращение на жилищната сграда близнак. Вследствие на извършената между ищците, от една страна, и А.К. и съпругата му, от друга страна, доброволна делба през 1987 г., ищците се легитимират като собственици на сградата с идентификатор 80371.241....... Съгласно архитектурния проект следвало да се изградят два жилищни етажа и едни приземен състоящ се от гараж, килер, две изби и укритие. Не се спори и от представените доказателства се установява, че през 1995 г. след снабдяване с необходимите строителни книжа ищците построили още един жилищен етаж.

Видно от представените по делото три нотариални акта за дарение, ищците са се разпоредили в полза на ответниците Б.Б., В.Б. и бащата на третия ответник А.Б.- Н.Б. с трите жилищни етажа. В нотариалните актове се сочи, че всеки от етажите се прехвърля ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, но не е посочено изрично, че се прехвърля приземния етаж. От свидетелските показания се установява, че ищците винаги са живели на приземния етаж, а на всеки от тримата си сина отстъпили ползването по на един от жилищните.

Спорен и обуславящ изхода на делото е въпроса представлява ли приземния етаж, обитаван от ищците, обща част на сградата или е самостоятелен обект на собственост.

Предмет на самостоятелно придобиване може да бъде само такава част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект (жилище, ателие и др.) или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект. Преценката дали помещенията в приземния етаж представляват принадлежност към жилищата на ответниците в сградата в режим на етажна собственост или е самостоятелен обект на право на собственост следва да бъде направена към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ (сделка, придобивна давност или др.), въз основа на който се поддържа, че е придобито правото на собственост от ищците.

В случая безспорно по одобрения архитектурен проект на сградата е предвидено изграждане на избени помещения, противорадиационно укритие и гараж в приземния етаж. Установява се също, че от момента на построяването му в него живеят ищците, които фактически са преустроили помещенията в кухня, две спални, килер и баня и тоалетна.

В разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС е дадена дефиниция за това какво е обща част и това е част, която по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В случая обаче приземният етаж не служи за общо ползване нито по естеството си, нито по предназначението си. От заключението по СТЕ става ясно, че приземният етаж не е изграден по одобрения проект, като в него не е изпълнено предвиденото ПРУ, гараж и др.. Етажът има самостоятелно фактическо съществуване, самостоятелен обект е на правото на собственост, придобит по приращение от ищците и представлява жилище. Той има самостоятелно функционално предназначение. Този извод се основава на разпоредбите на нормативната уредба, действала към момента на изграждане на сградата, в която се намира процесния имот. В този смисъл е и съдебната практика -решение №403/11.10.2019 г. по в.гр.д.№276/2019 г. на ОС Смолян.

Както сочи в заключението по СТЕ и вещото лице относими към момента на придобиване на собствеността върху етажа са Строителните правила и норми за изграждане на населени места (обн. ДВ бр. 75 от 18.09.1959 г), издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура. Те се издават въз основа на чл.52 ал.1 от ЗПИНМ. Съгласно чл.21, ал.1 от СПНИНМ, подът на първия етаж на жилищните сгради трябва да бъде най-малко на 0,30 м над прилежащото (естествено или изкуствено създадено) ниво на терена, а според чл.38, ал.1 от СПНИНМ всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. Ал.4 от същия член допуска по изключение и с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, при разделяне на заварени жилища новообразуваните такива да нямат баня и дрешник, а банята да не отговаря на действащите норми. В чл.45 от СПНИНМ е предвидено жилищните помещения във всички новопроектирани сгради да имат височина най-много 2, 90 м- конструктивна, и 2, 80 м - светла, и най-малко 2, 60 м - конструктивна и 2, 50 м - светла. Увеличаване или намаляване на тези височини се позволява от Държавния комитет по строителство и архитектура при доказана необходимост. За разлика от тази на жилищните помещения светлата височина на зимничните в частите за движение, предвидена в ал.2 на чл.45 от СПНИНМ, следва да бъде най-малко 1, 90 м от пода до най-ниската конструктивна или инсталационна част. Съгласно чл.39 жилищата трябва да имат най-малка жилищна площ, както следва: едностайно жилище - 18 кв. м; двустайно жилище - 29 кв. м; тристайно жилище - 42 кв. м; четиристайно жилище - 52 кв. м. В заключението по СТЕ се сочи, че процесният имот има изброените по-горе помещения, общата му площ е 88,86 кв.м. Единствено светлата конструктивна височина е с 5 см. по-ниска- 2,45 м., но в заключението по допълнителната СТЕ вещото лице сочи, че е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.

Съдът кредитира заключенията по основната и допълнителната СТЕ, като обективно и компетентно изготвени, въпреки оспорването им от ответника А.Б..

Обстоятелството, че ищците са разрешили на синовете си за удобство да ползват една от стаите ползвана от самите ищци за складови нужди не променя този извод. От заключението по СТЕ се установява, че подпокривното пространство в жилищната сграда също се ползва от ответниците за тази цел.

Доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният приземен етаж представлява жилище, с което ищците не са се разпоредили през 1997 г., когато са дарили на първите двама ответници и бащата на третия 3 от общо 4-те жилищни етажа на сградата, исковата претенция се явява основателна. А.Б.К. и С.А.Б. се справиха с възложената им в производството доказателствена тежест да установят, че към момента на придобиване на правото на собственост върху процесния приземен етаж, той е отговарял на изискванията предвидени в нормативната уредба за самостоятелно жилище. Приземният етаж е съобразен с действащите норми към релевантния предходен момент на изграждане, когато са действали Строителни правила и норми за изграждане на населени места.

С оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищците се дължат направените от тях разноски по делото общо в размер 1290,55лв., от които ДТ за образуване на делото 80,55лв., 10 лв. ДТ за вписване в СВ на исковата молба, 400лв. депозит за СТЕ, 800лв. адвокатско възнаграждение.Те следва да се поемат по равно от тримата ответници. Признанието на иска от страна на Б.Б. и В.Б. не е основание за неосъждането им за разноски, тъй като не се установява двамата да не са дали повод за водене на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Б., ЕГН ....., с адрес: гр.Ч., ул......“ № …, Б.А.Б., ЕГН ...., с адрес: гр.С., ул.“....“ № …, ет…., ап…., и А.Н.Б., ЕГН ...., с адрес: гр.Ч., ул.“.....“ № …., че А.Б.К., ЕГН ...., и С.А.Б., ЕГН ......, двамата с адрес: гр.Ч., ул.“......“ № …., са единствени собственици на приземен жилищен етаж с площ 90 кв.м., от Сграда с идентификатор № 80371.241...... със застроена площ от 90 кв.м., с предназначение:Жилищна сграда, застроена в Поземлен имот с идентификатор № 80371.241..... с площ от 288 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори: 80371.241….., 80371.241….., 80371.241….., 80371.241….. и 80371.241….., по данни от КК и КР на гр.Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София.

ОСЪЖДА В.А.Б., Б.А.Б. и А.Н.Б.да заплатят на А.Б.К. и С.А.Б. направените от тях разноски по делото в размер на 1290,55лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му пред ОС-Смолян.