Решение № 10032/24.09.2020г. по гр.д. № 238/2019г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 т.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Банка „....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул..... № ...., представлявано от изпълнителните директори Д.Н. и Д.М., против Б.К.К.  с ЕГН ...., с адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ...., в която се сочи, че ищецът е сключил договор за кредит № 2091-0992/05.12.2016 г. с кредитополучател „....“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., район р-н ...., ул. "...." № ..., представлявано от управителя П.К.. Твърди се, че банката предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер 15 000 лв. под формата на револвираща кредитна линия с погасителен план неразделна част от договора за срок до 05.12.2017 г. с възможност за продължаване на срока с анекси, но за общ срок не по-дълъг от три години от датата на сключване на първоначалния договор. Излага се, че след изтичане на срока за ползване на договора, както и в случай на прекратяване на револвирането, по решение на банката или по искане на клиента, кредитът се погасява за срок от 36 месеца, съгласно договорен погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл.9.1 от договора, кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 9,467 % , процентни пункта, като промяната на едномесечния СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 9,5 %. Ищецът сочи, че като обезпечение е приел поръчителството на Б.К.К., за което е сключен договор за поръчителство от 05.12.2016 г. и ответникът се е задължил да отговаря за цялото задължение. Твърди се, че съгласно т.8 от договора средствата по кредита се предоставят за усвояване по разплащателна сметка на кредитополучателя в Банка „....“ ЕАД № ВG......, като видно от извлечения от кредитната сметка за периода 05.12.2016 г. – 19.12.2019 г. средствата по кредита са усвоявани от кредитополучателя на следните дати, в следния размер: на 08.12.2016 г. – 3463,00 лв., на 09.12.2016 г. – 8426,00 лв., на 14.12.2016 г. – 311,00 лв. Ищецът сочи, че кредитът е обслужван редовно до 10.10.2018 г., като последното плащане е от 10.01.2019 г. – 310,99 лв., с която сума е погасена вноската за м.12.2018 г. След това кредитополучателят изпада в забава, поради което съгласно чл.21, буква „б“ кредиторът начислява лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 3 % пункта, която е начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът навежда доводи, че съгласно извлечение на кредитна сметка за периода 05.12.2016 г. – 19.12.2019 г. и извлечение от счетоводните книги от 22.08.2019 г., поради неизпълнение на задълженията по договора – невнасяне на 8 броя месечни вноски по погасителен план (10.01.2019г. - 181,54 лв.; 10.02.2019г.. - 489,24лв.; 10.03.2019г. - 505,65 лв.; 10.04.2019г. - 504,03 лв., 10.05.2019Г. - 499,15, 10.06.2019г. - 493,30 лв., 10.07.2019г. - 491,63 лв., 10.08.2019г. - 486, 24 лв.), банката изпратила до кредитополучателя и поръчителя уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Сочи се, че на 13.08.2019 г. банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на основание чл.22, б.„б“ от договора, че съгласно чл.21 б, б.„в“ в този случай кредитополучателят дължи лихва върху размера на цялата неиздължена главница, включваща договорената по т.9.1 от договора лихва и наказателна надбавка 7 % пункта. Твърди се, че след уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита „Банка ....“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.д. № 149/2019 г. по описа на РС – Чепеларе. Излага се, че заявлението било уважено и по делото били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които „....“ ЕООД и Б.К. са осъдени да заплатят на кредитора сумата от 10 183,21 лв. от които: 9 348,16 лева - неиздължена главница, 542,71 лева -договорна лихва за периода 10.02.2018г. до 19.08.2019г., 184,10 лева - санкционна лихва за периода 10.03.2019г. до 19.08.2019г., 1,56 лева -законна лихва за периода 20.08.2019г. до 22.08.2019г., 106,68 лева дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и 253,66 лв. от които: 203,66 лева за разноски за държавна такса и 50,00лева юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 668/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ОС Смолян.

Правният си интерес от предявяване на иск срещу Б.К. за признаване за установено, че дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение, обосновава постъпилото от К. възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът моли в случай, че установителния иск по чл.422 ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, съдът да приеме за разглеждане осъдителен иск срещу К. за сумите : 9 348,16 лева - неиздължена главница, 542,71 лева – договорна лихва за периода 10.02.2018г. до 19.08.2019г., 184,10 лева - санкционна лихва за периода 10.03.2019г. до  19.08.2019г.,   1,56 лева - законна лихва за  периода  20.08.2019г. до 22.08.2019г.,  106,68  лева дължими  заемни  такси,  ведно  със законната  лихва  върху главницата, считано от 22.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и 203,66 лева за разноски за държавна такса и 50,00лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

От ответника Б.К. е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни. Дължимостта на сумите се оспорва с твърдението, че поръчителевата отговорност е погасена, поради изтичане на срока по чл.147 ЗЗД. Признава се факта на сключен договор за поръчителство, като обезпечение на посочения в исковата молба договор за кредит сключен между банката и „....“ЕООД като кредитополучател. Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора за кредит срокът на кредита е до 05.12.2017 г. и че този срок може да бъде продължаван с анекси, но че такива не са подписвани и че с посочването, че срока на кредита е до 05.12.2017 г., следва да се приеме, че на тази дата изтича общия срок за усвояване и погасяване на кредита. Ответникът намира, че от падежа на задължението 05.12.2017 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.147 ГПК – 22.08.2019 г. , шест месечния срок по чл.147 ЗЗД отдавна е изтекъл и отговорността на поръчителя е погасена.  Б.К. изразява недоумение от това, че банката първо го е уведомила като поръчител, че обявява кредита за предсрочно изискуем, а месеци по-късно осчетоводява това. Счита, че съгласно чл.22, б.„б“ от договора за кредит, следва да се приеме, че предсрочна изискуемост на кредита е настъпила към месец януари 2018 г. , когато в просрочие е отнесена главница и че това е видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка. Сочи, че дори и да се приеме, че предсрочна изискуемост е настъпила по-късно -на 10.02.2019 г., то към датата на подаване на заявлението по чл.147 ГПК в съда – 22.08.2019 г., шест месечния преклузивен срок за реализиране на поръчителевата отговорност е изтекъл. Намира, че съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен към кредитора за изплащане на главния дълг ако иск против длъжника е предявен в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. В случая счита, че кредитора не е реализирал правата си в този срок.

Ответникът сочи, че от страна на банката не е редовно връчена покана за настъпила предсрочна изискуемост на кредита нито на кредитополучателя, нито на поръчителя и че поради това не е налице изискуемо вземане на ищеца спрямо длъжника Б.К.. Сочи се, че поканата до „....“ ЕООД е изпратена чрез ЧСИ, но че не са били спазени изискванията за връчване чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК. Счита, че след като при посещенията си на 27.06.2019 г. връчителят не е намерил длъжника на посочения в Търговския регистър адрес е следвало да се снабди с данни, че длъжникът не живее на този адрес и че не е намерено лице, което да получи съобщението и едва тогава да извърши залепване на уведомление. Ответникът сочи, че банката не му е изпращала и връчила редовно покана за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, че е изпратено съобщение, че се връчва уведомление за предсрочна изискуемост на банков кредит № 09-20-01431/28.05.2019 г., какъвто договор не е сключван от „....“ ЕООД, нито от поръчителя К.. На следващо място навежда доводи, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката не е подписано от оторизирано лице, което да може да задължава „Банка ....“ ЕАД в производства по чл. 417 ГПК. Счита, че съгласно представеното по делото пълномощно В.Ч. е оправомощен да представлява „Банка ....“ ЕАД, Регионален център Пловдив, но че съставянето и подписването на извлечение от счетоводни сметки на банката е извън кръга на пълномощията на Ч., затова счита, че депозираното извлечение от счетоводните книги не може да породи целените правни последици и не съставлява редовен документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК. Сочи, че в конкретния случай представения документ не представлява извлечение от счетоводните регистри и не съдържа настъпилите в отношенията между банката и длъжника обстоятелства и факти, въз основа на които да се удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Твърди, че достоверността на информацията на счетоводните документи се осъществява чрез изпълнението на изискванията на чл.2-10 от Закона за счетоводството, че представеният документ не носи подпис на лицето, което следва да е съставител на документа – счетоводител или главен счетоводител, респективно изпълнителен член на съвета на директорите, които съгласно чл.11 от Закона за счетоводството носят отговорност за достоверността на отразената в него информация.

Ответникът счита, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е недопустим, тъй като с него не се въвежда ново основание, от което да произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Сочи, че оспорва предявения иск по размер, тъй като дружеството кредитополучател е извършило погашения в размери надвишаващи исковата претенция.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., който от негово име поддържа предявените установителен иск.

Ответникът, редовно призован, се явява в с.з. От негово име претенцията оспорва пълномощника му адв.Т.Ч..

След като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, от фактическа и правна страна съдът приема следното:

Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 72/23.08.2019 г. по ч.гр.д.№149/2019 г. на ЧлРС "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., район р-н ...., ул. "...." № ... , предсталявано от П.К., в качеството му на кредитополучател и Б.К.К., ЕГН ...., с адрес гр.Ч., ул. „.... № ..., в качеството му на поръчител за сумата от 10 183.21 лв., дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължения по Договор за кредит № 2091-0992 от 05.12.2016г., обезпечен с Договор за поръчителство от 05.12.2016г., от които: 9 348.16лв.– незаплатена главница, ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до изплащане на вземането; 542.71лв.– неплатена договорна лихва за периода 10.02.2019г. до 19.08.2019г.; 184.10лв.-санкционна лихва за периода 10.03.2019г. до 19.08.2019г., 1.56лв. – мораторна лихва за периода 20.08.2019г. до 22.08.2019г.; 106.68лв. – такси по кредита, както и 253.66лв., представляващи разноски за държавна такса в размер на 203.66лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Установителният иск по чл.422 ГПК се явява допустим, доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от Б.К.К. срещу заповедта.

От договор за кредит № 2091-0992/05.12.2016 г. се установява, че е сключен между Банка „....“ ЕАД и „...."ЕООД град Ч.. Съгласно договора банката предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 15 000,00 лева под формата на револвираща кредитна лития. Към договора е приложен погасителен план. В продължение на 12 месеца дружеството ползва заемната сума, като плаща само месечната лихва. Погасяването на кредита започва на 10.12.2017 г. Главницата е разпределена на 36 равни вноски от 416,67 лева. Последната вноска е с падеж 10.11.2020 г. Съгласно чл.9.1 от Договора, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 9,5 % , формирана от едномесечния СОФИБОР, който към деня на сключването на договора е 0.033 и договорена надбавка от 9,467%. Олихвяването на кредита се извършва ежемесечно на 10-то число, като лихвата се изчислява върху ползваната непогасена част от кредита.

Съгласно чл.21 б.“а“ от договора за кредит при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове, кредиторът начислява лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по чл.9.1 лихва и наказателна надбавка 7 процентни пункта. Санкция в същия размер се начислява съгласно чл.21 б.“б“ при неплащане на част или цяла дължима лихва по кредита. В чл.21 б.“в“ е уговорено при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, да се начислява лихва върху размера на цялата неиздължена главница включваща договорената по чл.9.1 лихва и наказателна надбавка 7 процентни пункта.

В чл.22 б.“б“ е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. В чл.26.1 от договора е предвидено заплащане на годишна такса за управление и ангажимент.

Съгласно заключението по ССЕ изготвено от вещото лице С.Н., което в тази част съдът кредитира, на 14.12.2016 г. кредитополучателят усвоява изцяло договорената сума, като получава по разплащателната си сметка, разкрита в изпълнение на чл.8 от Договора, - на 08.12.2016 г. -3463,00 лева, на 09.12.2016 г. -- 8426,00 лева и на 14.12.2016 г. - 3111,00 лева. Съгласно погасителния план, той се задължава да издължи 18617,63 лева. Последното плащане по кредита е от 10.01.2019 г. в размер на 310.99 лева, с което е погасена договорната /възнаградителна/ лихва и част от дължимата главница за м.януари 2019 г. След тази дата „...."ЕООД трайно изпада в забава, като просрочва вноските за месеците януари, февруари, март, април, май, юни , юли и август 2019 г.

Съгласно чл.17.1 от договора, кредитът е обезпечен договор за поръчителство, сключен на 05.12.2016г. между банката и Б.К.К..

Безспорно по делото е, че между банката и  „...."ЕООД е възникнало валидно договорно правоотношение със сключване на договор за кредит № 2091-0992/05.12.2016 г. Валидно сключен е и договора за поръчителство с Б.К..

Съгласно заключението по ССЕ изготвено от вещото лице К.Х. за периода от датата на първото усвояване на кредита до 19.08.2019 г.  от страна на кредитополучателя  са направени вноски в размер общо на 8661,44 лева. С посочената сума от страна на банката са погасени както следва: главница в размер на 5651,84 лева, лихва върху редовна главница по чл.9.1 от договора в размер на 2669,40 лева,  лихва върху просрочена главница по чл.21а от договора в размер на 14,37 лева, лихва санкционна върху просрочена главница по чл.21.б от договора в размер на 10,73 лева,  такса   закъснение   в   размер   на  55,17  лв,  такса управление  в   размер на 255,92 лева и такса ангажимент  в  размер  на  4,01 лв. Математическо изчисление за дължимите суми по кредита от датата на неговото усвояване  до 19.08.2019 г., направените вноски и погасените с тях задължения, както и просрочените суми за главница и лихви /редовни и санкционни/ вещото лице представя в таблица към заключението Приложение 1. В заключението се сочи, че за периода на действие на договора вноските с настъпил падеж са 33. От тези вноски без просрочие са погасени 7 вноски – с падеж  10.12.2016 г., 10.01.2017 г., 10.03.2017 г., 10.04.2017 г., 10.05.2017 г., 10.06.2017 г.  и 10.10.2017 г.,  т.е. през първата година от договора, когато е била дължима само договорна лихва. Останалите вноски с падеж през 2017 г. и тези с падеж до края на 2018 г. са частично просрочвани до следващата падежна дата с изключение на вноската с падеж 10.11.2018 г., която е частично е просрочена над 30 дни и е изцяло погасена на 21.12.2018 г./Приложение 1 колона 13/. Последното плащане по кредита е на 10.01.2019 г. като със сумата е погасена частично вноската  с падеж на тази дата. Вноските с настъпил падеж след тази дата не са погасявани. Вещото лице сочи също, че на 21.12.2018г. за погашения на главница по кредита е постъпила сумата от 645,82 лв. Сумата е част от направената вноска в размер на ....,98 лв., постъпила от сметка с IBAN BG.... с титуляр „....“ ЕООД.

По делото се спори относно надлежното съобщаване на длъжника на изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Безспорно съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

Доколкото от заключението по повторната ССЕ изготвено от вещото лице К.Х. се установява, че със закъснение са плащани дължими суми за лихви през 2017 г., вноски за 2018 г. и 2019 г., съдът счита, че обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били налице към датата, на която това е направено. На 13.08.2019 г. банката е осчетоводила кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Извлечението от счетоводни книги е подписано от В.Ч. –мениджър „Продажби“, който видно от представеното към заявлението пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.07.2019 г. е   бил  упълномощен от С.Б. - мениджър на финансов център Смолян да извършва всички правни действия в негово отсъствие, свързани с преките задачи на финансов център Смолян. Поради това е неоснователно възражението, че  представеното извлечение от  счетоводна сметка  не било подписано от оторизирано лице.

Банката е изготвила уведомление на с рег.№09-20-01453/31.05.2019г. до кредитополучателя „....“ЕООД, с което го е уведомила , че обявява кредита за предсрочно изискуем. Това уведомление е изпратено  за връчване на адреса на търговското дружество „....“ЕООД гр.С., район р-н ...., ул. "...." № ... чрез ЧСИ С.Я. рег.№.... на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд. Видно от  представените разписки по делото, че адреса е посетен трикратно от служителя В.Х.–на 27.06.2019 г., на 20.07.2019 г. и на 29.07.2019 г/почивен ден/., но офис на фирмата не е открит. На 29.07.2019 г. е залепено уведомление по чл.47 ГПК на входната врата за явяване в двуседмичен срок в кантората на ЧСИ С.Я. за връчване на документи. Срокът за явяване на представител на фирмата е изтекъл на 12.08.2019 г., като не се е явил представител на дружеството  да получи  книжата  поради което  правилно ЧСИ е   констатирал това с протокол от 13.08.2019 г., ЧСИ С.Я.  и е приел, че уведомителното писмо на банката до „....“ЕООД е редовно връчено.

Уведомително писмо за съобщаване на предсрочната изискуемост на кредита е било изпратено и до поръчителя Б.К. чрез ЧСИ С.Д. с район на действие СмОС. Връчено е лично на Б.К. на 13.06.2019 г., видно от представената разписка на стр.22 ч.гр.д. №149/2019г. на районен съд –Чепеларе.

В случая релевантно е съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на „....“ЕООД, тъй като дружеството е страна по договора за кредит с банката.

Основният въпрос при защита на поръчителя е свързан с установяване на началния момент, от който започва да тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД при наличието на договор за банков кредит и погасителен план, в който е уговорено връщане на предоставената парична сума, лихвите и разноските при разсрочени плащания от страна на кредитополучателя.

В т. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, се прие, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.

Понастоящем е образувано тълкувателно дело №5/2019 г. на ОСГТК на ВК9С по въпроса „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.

Съдът в настоящия му състав споделя практиката на съдилищата обективирана в решение № 83 от 26.05.2017г. по т. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №546 от 18.12.2017 г. на ОС Смолян по в.гр.д.№239/18.12.2017 г. и др., съгласно която срокът тече от падежа на всяка вноска по кредита.

Срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на кредитополучателя, а не от настъпване на обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за това в случая е връчено на главния длъжник на  13.08.2019 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 22.08.2019 г. в ЧлРС шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД за поръчителя не е изтекъл за тази част от дълга, която се формира от вноските за времето от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. и за вноските, за които е настъпила предсрочна изискуемост. За неизплатените вноски до 22.02.2019 г. срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл, тъй като този срок тече за всяка отделна вноска с настъпване на нейния падеж.

От заключението изготвено от вещото лице К.Х. по назначената повторна ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че към 20.08.2019 г. дължими по договора за кредит са главница 9348,16лв., договорна лихва 443,67лв. и наказателна лихва 99,04лв.+72,85лв.

Сумата 72,85лв. представлява санкция по  чл.21 б.“б“ за неплащане на част или цяла дължима вноска за възнаградителна лихва по кредита. Тази клауза от договора за кредит се явява нищожна, предвид забраната за начисляване на лихва върху лихва. Дължима е единствено наказателната лихва чл.21 б.“а“ за неплащане на част или цяла дължима вноска за главница по кредита.

По делото липсват изчисления за дължимите суми по договора към 22.02.2019 г., но са налице данни към 10.02.2019 г. Към тази дата падежиралите неизплатени суми по договора за кредит са главница 598,21 лв., договорна лихва 72,58лв., наказателна 1,43лв.+0,93лв. Тъй като те са погасени, като непредявени за плащане в 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД, следва да бъдат приспаднати от дължимите към датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК в съда. Искът се явява неоснователен за част от претендираните суми. Ответникът дължи заплащане на сумите 8749,95лв. главница (9348,16лв.-598,21лв.= 8749,95лв.), 371,09лв. договорна лихва (443,67лв. – 72,58лв.= 371,09лв. ), 97,61 лв. наказателна лихва (99,04лв.-1,43лв.= 97,61 лв.). За горницата над тези суми претенцията следва да се отхвърли.

Съдът основава решението на заключението изготвено по повторната ССЕ, тъй като то е обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото. За разлика от заключението изготвено по първоначално изготвената ССЕ, вещото лице К.Х. е направил собствени математически изчисления. Представил е размера на кредита към всяка падежна дата, както и към датата на всяко плащане. Доколкото в заключението по повторната ССЕ не са налице изчисления на мораторна лихва 1,56лв. и такси 106,68лв. обаче съдът сита, че те са дължими, доколкото това следва от заключението по първоначално назначената ССЕ.

Ищецът е направил следните разноски по делото: 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, 203,66 лв. ДТ за образуване на делото и 200лв. депозит за ССЕ, общо 703,66 лв.

Ответникът е направил следните деловодни разноски: 200лв.+300лв.+100лв. депозит по ССЕ, 850лв. адвокатски хонорар, общо 1450 лв. В списъка за разноски по чл.80 ГПК фигурира и сумата 500лв. адвокатско възнаграждение заплатено то К. във връзка с подадената частна жалба срещу определението на съда, с което е отказано спиране изпълнението на заповедта по чл.417 ГПК, но доколкото жалбата му е оставена без уважение, тези разноски не следва да се вземат предвид.

С оглед изхода на спора и като съобрази гореизложеното, съдът счита, че ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 121,35лв., а Б.К. на него –разноски в размер на 644,56 лв. Ответникът следва да заплати на ищеца част от направените от него разноски в заповедното производство, а именно сумата 232,30лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Банка „....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул..... № ...., представлявано от изпълнителните директори Д.Н. и Д.М., установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК против Б.К.К. ЕГН ...., адрес: гр.Ч., ул.“....“ № ...., съществуване на част от вземането на банката, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 72/23.08.2019 г. по ч.гр.д.№149/2019 г. на ЧлРС по Договор за кредит № SM 2091-0992/05.12.2016 г., както следва: 8749,95лв.– незаплатена главница, ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до изплащане на вземането; 371,09лв.– неплатена договорна лихва за периода 10.02.2019г. до 19.08.2019г.; 97,61лв.-санкционна лихва за периода 10.03.2019г. до 19.08.2019г., 1.56лв. – мораторна лихва за периода 20.08.2019г. до 22.08.2019г.; 106.68лв. – такси по кредита, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, в частта за главница за горницата над 8749,95лв до 9348,16лв, за неплатена договорна лихва за периода 10.02.2019г. до 19.08.2019г. за горницата над 371,09лв до 542.71лв., за санкционна лихва за периода 10.03.2019г. до 19.08.2019г. горницата  над 97,61 лв. до 184,10лв.

ОСЪЖДА Б.К.К.  да заплати на Банка „....“ ЕАД разноски по делото в размер на 644,56 лв.

ОСЪЖДА Банка „....“ ЕАД да заплати на. Б.К.К.  разноски по делото в размер на 121,35лв.

ОСЪЖДА Б.К.К.  да заплати на Банка „....“ ЕАД разноски в заповедното производство в размер на  232,30лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред ОС Смолян.