Решение № 10031/20.09.2020г. по гр.д. № 17/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.75 от ЗС.

Делото е образувано по постъпила искова молба от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул.„...."  , представлявана от председателя Д.Ж.К., срещу ЕТ„...." ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: к.к. „....", гр.Ч., община Ч., общ. „....",   стая  ...., с предявен владелчески иск по чл.75 от ЗС, по който се иска ответникът да бъде осъден да предаде на кооперацията фактическата власт върху сграда с идентификатор № 80371.244..... по КККР на гр. Ч., к.к. „....", с предназначение: друг вид обществена сграда, брой етажи 1, застроена площ 83 кв.м., построена в имот с идентификатор № 80371.244.....по КККР на гр. Ч., к. к. „....", при съседи: имоти с идентификатори № 80371.244....., № 80371.244....., № 80371.244..... по КККР на гр. Ч., к. к. „....“, представляващ по документи за собственост: постройка /масивна сграда/ - Павилион със застроена площ от 77 кв. м., построена в неурегулирано място в к.к. „....“, общ. Ч., на пътя срещу хотел „....“.

Ищецът сочи, че се легитимира като собственик на сградата с нотариален акт № 84/23.11.1994 г., том I, дело № 246/1994 г. на РС гр.Чепеларе. Твърди, че на 13.04.1995 г. между .... (към онзи момент ....) и ЕТ“....“ бил сключен договор за наем за срок от три години с предмет описания в нотариалния акт павилион. Излага, че на 19.05.1995 г. едноличният търговец отправил искане до кооперацията за извършване на цялостно преустройство, реконструкция и архитектурна промяна на отдавания под наем имот, поради което на 22.05.1995 г. бил подписан анекс към договора, по силата на който наемателят се задължава да извърши преустройство на обекта за изграждането му в обект за обществено хранене снек-бар. С протокол от 19.12.1995 г. подписан от наемателя и наемодателя е установено, че са извършени ремонтни дейности в съответствие със съставения проект за снек-бар от „Модул-Т5“ Смолян, които са подробно описани. На 02.01.1996 г. между ищеца и ответника бил сключен нов договор за наем за срок до 02.01.2007 г., с предмет отдаване под наем на собствения на кооперацията павилион, намиращ се в к.к....., представляващ заведение за обществено хранене снек-бар. Излага се още, че впоследствие на 01.03.2007 г. бил подписан договор за наем за същия обект със срок от 01.03.2007 г. до 01.09.2007 г., на 01.03.2007 г. бил сключен и втори договор за наем със срок на действие от 01.09.2007 г. до 01.03.2010 г., като срокът на последния договор е продължен по съгласие между страните до 01.03.2013 г. В периода от 01.03.2013 г. до 09.08.2016 г. след изтичане на наемния срок ползването на вещта продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, като договорът се считал продължен за неопределен срок, съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД. На 09.08.2016 г. бил сключен анекс между страните, с който се уговарят, че срокът на втория договор от 01.03.2007 г. се продължава с три години-  до 09.08.2019 г. За периода от 09.02.2019 г. до 09.08.2019 г. ответникът е заплащал месечно сумата 966 лв. с включен ДДС.

Ищецът сочи, че на 05.08.2019 г. получил становище от ответника, че счита себе си за собственик на сградата, тъй като по силата на нотариален акт № 170/14.12.2016 г., том I, дело № 169 по описа на нотариус Х.Д. е признат за собственик на имота, върху който е построен павилиона и поради това по приращение и на него. Било направено твърдение, че павилионът бил демонтиран през 2005 г., след което бил изграден от едноличния търговец. Ищецът твърди, че на 07.08.2019 г. отправил становище до наемателя си, в което посочил, че е невъзможно павилионът да е демонтиран през 2005 г., тъй като представлява масивна постройка и че предупредил ответника да я освободи до 10.08.2019 г. Тъй като последното не било направено, на 13.09.2019 г. кооперацията предявила иск срещу ответника за освобождаване на наетото помещение, по който било образувано гр.д. № 165/2019 г. на РС гр.Чепеларе. В срока за отговор на исковата молба ответникът признал основателността на претенцията и на 17.10.2019 г. предал фактическата власт върху обекта. Между страните било сключено споразумение и делото било прекратено. Ищецът твърди, че в средата на месец ноември 2019 г. председателят на кооперацията научил, че обекта се ползва от ответника и затова на 18.11.2019 г. подал жалба до РП гр.Чепеларе, че Й.Т., в качеството му на ЕТ „....“ се е самонастанил в обекта и го ползва без основание. В заключение се сочи, че в продължение на 25 години кооперацията осъществява фактическа власт върху имота, като свой собствен чрез ЕТ“....“, с който са имали сключен договор за наем до 09.08.2019 г. Ответникът заплащал наемна цена, за което са издавани фактури. Счита, че владението му е продължило повече от шест месеца преди да бъде прекратено наемното правоотношение и ответникът да е ползвал неоснователно вещта.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, в който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Едноличният търговец излага, че повече от 20 години преди завеждане на иска е владял имота и владението му не било прекъсвано по никакъв начин. Оспорва качеството на владелец на ищеца. Сочи, че и към настоящия момент упражнява фактическа власт, каквато е упражнявал повече от 20 години. Оспорва и твърдението на ищеца, че на 17.10.2019 г. му предал доброволно вещта. Твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор № 80371.244.....с площ 199 кв.м. по кадастралната карта на гр.Чепеларе, заедно със сграда с идентификатор № 80371.244.... със застроена площ 26 кв.м. с предназначение друг вид обществена сграда, съгласно нотариални актове № 25, том 3, дело № 391/14.12.2016 г. и № 65, том I, дело № 42/01.03.2017 г. по описа на СВ при РС Чепеларе. Излага, че ЕТ“....“ е упражнявал и продължава да осъществява фактическа власт върху имота по силата на наемни договори, сключени между него и ищеца и по силата на наемни договори, сключени между него и Община Чепеларе, както и предвид извършено от негова страна строителство в ПИ с идентификатор № 80371.244.....; като тази фактическа власт осъществява и в периода от 09.02.2019 г. до настоящия момент. Сочи, че протоколът от 17.10.2019 г. свидетелства единствено за това, че на тази дата представители на ищеца и ответника са прегледали състоянието на някаква собственост на кооперацията, като заключението в протокола е, че състоянието на тази вещ било годно за експлоатация. Счита за недопустимо, базирайки се на този протокол, ищецът да твърди предаване на фактическата власт от страна на ответника. Излага, че в случай, че се приеме, че фактическата власт е била предадена от ответника на ищеца след изтичане на договора за наем – на 09.08.2019 г., то до завеждане на исковата претенция на 07.02.2020 г., шестмесечният срок, в който е следвало тази фактическа власт да е била упражнявана, не е изтекъл. Счита иска за недопустим, защото ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота повече от шест месеца преди нарушението.

Сочи, че не се установява идентичност по отношение на вещта павилион със застроена площ от 77 кв.м., описан в нотариалния акт от 1994 г., с който кооперацията се легитимира като собственик и описана в петитума на исковата молба сграда с идентификатор № 80371.244..... с площ 83 кв.м. Счита, че е налице несъотвествие и по отношение на имота, в който се сочи, че се намира процесната сграда, тъй като от една страна се твърди, че е построена в ПИ № 80371.244...., а от друга страна се сочи, че павилионът е построен в неурегулирано място в к.к..... на пътя срещу хотел „....“. На следващо място ответникът счита, че е налице неяснота относно това каква е сградата, защото ищецът сочи, че е с предназначение друг вид обществена сграда, а едновременно с това, че е снек-бар. Навежда доводи, че в нотариалния акт от 1994 г., с който ищецът се легитимира като собственик на вещта, като такъв всъщност е посочена ....., а не ..... Счита за неясно кой е предмета, върху който ищецът твърди да е осъществявал фактическа власт по отношение на който владението му е нарушено. Ответникът твърди, че ако се приеме, че претендираната вещ е масивна сграда, то същата съгласно разпоредбите на ЗУТ следва да е построена в урбанизирана територия, а не в неурегулирано място. Счита, че ако се приеме, че претендираната вещ е павилион, то същата, съгласно чл.56 ЗУТ представлява преместваем обект или временна постройка, тоест не представлява масивна сграда по смисъла на ЗУТ. Ответникът твърди, че нотариалният акт, с който се легитимира като собственик на вещта ищеца е нищожен, поради липса на предмет, защото вещта не е индивидуализирана като масивна сграда, построена според правилата и нормативите на ЗУТ, ЗТСУ /отм./, а и по сега действащите правила и норми за строителство. Обяснява, че за вещта павилион не е одобрен устройствен план по чл.109 и чл.111 ЗУТ. По повод на писмените доказателства сочи, че съгласно разрешение за строеж № 12-02.05.1995 г., издадено от главния архитект на Община Чепеларе, именно на ЕТ“....“ е разрешено преустройство на павилион в снек-бар и че строителството е осъществено именно от него. Счита, че съгласно договора за наем от 08.10.2004 г., който сключил с Община Чепеларе се установява, че е участвал в тръг, като съгласно одобрена схема за монтаж са му отдадени под наем за срок от три години 77 кв.м. за упражняване на търговска дейност. Оспорва твърденията на ищеца, че му е предал фактическата власт върху имота на 17.10.2019 г. Сочи, че напротив, с покана от 14.10.2019 г. е определил дата 17.10.2019 г. на ищеца, на която да освободи имота му, тоест да премахне собствената си вещ от имота му. На 17.10.2019 г. на поканата му от страна на кооперацията се явили представител на УС и счетоводителя, които установили единствено годна за експлоатация вещ, но не и предаване на владение. Намира, че видно от скица № 7749/10.12.2009 г. на СГКК гр.Смолян, .... е посочена като собственик на сграда с идентификатор № 80371.244...., която била продадена на ответника от кооперацията през 2012 г., съгласно нотариален акт № 121, том I, дело № 123/2012 г. и квитанция към ПКО № 784/29.09.2011 г. Сочи, че от протокол №1 на ОЕСУТ при Община Чепеларе по заявление №ГА-ПУП-42 от 15.11.2019год. и Решение №40/31.01.2020год. на ОбС гр.Чепеларе с разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на поземлен имот с ид.№80371.244.....по КККР на гр.Чепеларе, се установява, че фактическа власт върху процесния имот е осъществявал едноличния търговец.

В с.з. ищецът ...., редовно призована, се представлява от пълномощник адв.С., който от нейно име поддържа предявения иск.

Ответникът ЕТ“....“, редовно призован, се представлява в с.з. от пълномощник адв.П., която оспорва иска като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Съгласно нотариален акт № 84 от 23.11.1994 г., том I, дело № 246/1994 г. на Районен съд – Чепеларе .... е призната за собственик на постройка(масивна сграда), представляваща павилион със застроена площ 77 кв.м., построен в неурегулирано място в к.к....., общ.Чепеларе, на пътя срещу хотел “....“. Същият имот е нанесен на кадастралната карта и в кадастралните регистри на гр. Чепеларе, к. к. „....", одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор № 80371.244......

Съгласно решение №1030/27.07.2000г. на ОС Смолян по ф.д.№33/1962 г.    наименованието на кооперацията е променено от .... на .....

От представените писмени доказателства се установява следното: На  13.04.1995 г. между .... и ЕТ „...." е сключен Договор за наем за срок от три години с предмет описания по- горе имот. На 19.05.1995 г. ЕТ „...." отправя искане до ищеца   за   извършване   на   цялостно   преустройство,   реконструкция   и архитектурна промяна на отдавания под наем имот. На 22.05.1995 г. е подписан анекс към договора, по силата на който наемателят се задължава да извърши преустройство на обекта за изграждането му в обект за обществено хранене „Снек - бар". С Протокол от 19.12.1995 г., подписан от наемателя и наемодателя е установено, че са извършени ремонтни дейности, в съответствие със съставения проект за „Снек-бар" от „Модул - Т5" Смолян, които са подробно описани от страните. На 02.01.1996 г. между .... и ЕТ „.... " е сключен нов Договор за наем за срок до 02.01.2007 г. с предмет отдаване под наем на павилион, намиращ се в к. к. „...." с предназначение за ползване - заведение за обществено хранене „Снек-бар".

На 01.03.2007 г. между тях е подписан договор за наем за същия обект със срок на действие от 01.03.2007 г. до 01.09.2007 г. На същата дата - 01.03.2007 г. е сключен и втори договор за наем за обекта със срок на действие от 01.09.2007 г. до 01.03.2010 г. Срокът на последния договор е продължен по съгласие между страните до 01.03.2013 г. За периода от 01.03.2013 г. до 09.08.2016 г., след изтичане на наемния срок, ползването   на  вещта  е   продължило   със   знанието   и   без   противопоставяне   на наемодателя, като съответно договорът се е считал продължен за неопределен срок (чл.236, л. 1 от ЗЗД). На 09.08.2016 г. е сключен анекс между страните, с който се уговарят, че срокът на втория договор от 01.03.2007 г. се продължава с три години до 09.08.2019г. През последната наемна година, за периода 01.07.2018 г.- 31.07.2019 г. ответникът е заплащал месечно сумата от 966 лв. с включен ДДС.

Видно от Заповед №296/27.09.2004 г. на кмета на Община Чепеларе и договор за отдаване на общински имот под наем сключен на 08.20.2004 г. между едноличния търговец и Община Чепеларе, ответникът е заплащал наем за ползване на терена под процесната сграда.

На 05.08.2019 г. ищецът получил писмено уведомление от ответника наемател (становище вх.№13/05.08.2019 г. на ....), че последният счита себе си за собственик на имота, тъй като по силата на Нотариален акт № 170 от 14.12.2016 г., том I, дело № 169 по описа на нотариус Х.Д., е признат за собственик на имота, върху който е построен павилиона, и поради това по приращание и на него. Освен това е направено и твърдение, че павилионът е бил демонтиран през 2005 г., след което бил изграден от ответника.

На 08.08.2019 г. .... отправя становище до наемателя, в което подробно описва, че няма как павилионът, предмет на наемните правоотношения между страните, да е демонтиран през 2005 г., тъй като, освен че представлява масивна постройка, т. е. недвижим имот, е заснет на кадастралната карта, одобрена през 2006 г. и съществува към настоящия момент във вида му след ремонта, извършен по силата на подписания на 22.05.1995 г. анекс към договор за наем, сключен между странит, от 13.04.1995 г. и одобрени строителни книжа. Излага обстоятелства относно нередовността на нотариалния акт, както и относно липсата на намерение у наемателя, че осъществява фактическата власт върху него, като свой. Видно от писмото ищецът предупреждава ответника до 10.08.2019 г. да освободи имота.

Видно от приложеното гр.д. № 165/2019 г. на Районен съд - Чепеларе, на 12.09.2019 г. ищецът предявява иск против ЕТ „...." за освобождаване на наетото помещение. В срока за отговор на исковата молба ищецът оттегля иска и с определение №174/21.10.2019 г. на ЧлРС, влязло в сила на 06.11.2019 г., делото е прекратено. Между страните е сключено извънсъдебно  споразумение. Видно от протокол от 17.10.2019 г. (лист 37 от делото) представители на .... и ЕТ „...." са прегледали състоянието на сграда с идентификатор № 80371.244..... и след констатация, че състоянието й е годно за експлоатация се споразумели .... да оттегли подадената искова молба срещу едноличния търговец срещу заплащане на направените разноски за водене на делото от последния. Видно от споразумение от 18.10.2019 г., сключено между същите страни, ЕТ „...." признава основателността на иска по който е образувано гр.д. № 165/2019 г. на Районен съд – Чепеларе, предава фактическата власт върху процесната сграда на кооперацията и й заплаща сумата 1363,68лв. - разноски по делото.

На  18.11.2019  г.  ищецът подава жалба до Районна прокуратура - Чепеларе, че Й.Т., в качеството на ЕТ „....", се е самонастанил в обекта и го ползва без основание.

От показанията на свидетелката Ю.Д.- гл.счетоводител на кооперацията, се установява, че процесният имот представлява масивна едноетажна сграда, която се ползва от ищеца като снек-бар по сключен договор за наем с кооперацията  от началото на 90-те години; че след като ответникът заявил през месец август 2019 г., че не възнамерява да заплаща наем, обектът бил предаден във владение на кооперацията. Свидетелката сочи, че сградата била опразнена и предадена от ЕТ на комисия в състав Д.К. председател на кооперацията, Г.П. –член на УС и нея самата. Когато приели обекта в него се намирала само една печка на ответника, за която Й.Т. обяснил, че е много голяма и затова не е изнесена. Обяснява, че когато минавала покрай обекта през месец януари и февруари 2020 г. видяла, че едноличният търговец продължава да ползва процесния имот.

Свидетелите И.Б. и Д.Т., работили в процесния обект по трудови договори с ЕТ „...." сочат, че когато ответникът започнал дейност в обекта, имотът бил 20 кв.м., но впоследствие бил разширен от Й.Т.. Обясняват, че винаги е владян от последния и че той е негов собственик, тъй като именно той го е разширил и преустроил.

От заключенията на вещото лице С.Н. по основната и допълнителна ССЕ назначени по делото, се установява, че за периода от 19.10.2019 г. до 20.05.2020 г. - датата на извършване на проверката, от процесния обект „Снек бар" в к.к. .... са реализирани 101434,45 лева приходи от продажби от регистрираното фискално устройство № DT 4920884; а за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. - 161701.24 лв. продажби. Вещото лице сочи, че продажбите за месец октомври 2019 г. са в периода от 26-31 октомври. Съдът кридитира заключенията на вещото лице като обективни и неоспорени от страните по делото. От тях следва извода, че ответникът извършвал дейност в процесната сграда. Дейността му прекъсва периода 01-25.10.2019 г.

От заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице инж.К., на което съдът също дава вяра, се установява, че е налице частична идентичност между описаната в нотариалния акт от 1994 г. сграда и тази с идентификатор № 80371.244..... по КККР на гр. Чепеларе. От дадените обяснения от вещото лице инж. К. в откритото заседание от 27.08.2020 г. се установява,  че  частичната идентичност се дължи на обстоятелството,  че  извън реконструкцията от 1995 г. са извършени дейности, за които няма документи и не се знае кога са изпълнени. Те са ремонт на покривната конструкция, като в подпокривното пространство са обособени стаи за почивка на персонала; изграден навес пред сградата от дървена конструкция; стълбите, водещи към нивото на складовете и тоалетните също вече са приобщени към сградата, а не са външни. Според вещото лице разликата в квадратурата по кадастрална карта 83 кв.м. и документите за реконструкция се явява от приобщаването на стълбището към сградата, поради което всъщност е 93 кв.м. Обяснява, че бетоновата площадка, на която е бил поставен павилионът и колоните, които подпират тази площадка са все още на същото място. Те са в самата процесна сграда с посочения идентификатор. Сочи, че реконструкцията от 1995 г. е извършена на мястото на павилиона.

Съгласно чл.75 ЗС владението на недвижим имот, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. То представлява фактическо състояние и законът го брани независимо дали е правомерно или неправомерно. С посесорния иск по чл.75 ЗС се защитава само владението като факт, а не правото на собственост. В производството по предявен иск релевантно е единствено установяването на факти- има ли владение, нарушено ли е то и кой е владелецът. За уважаването на иск с правно основание чл.75 ЗС какъвто е настоящия, владението трябва да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Искът се предявява само при нарушено владение, а нарушение е всяко действие с което се отстранява фактическата власт на владелеца върху вещта. Искът има за предмет възстановяване на владението, ако то е било отнето, и може да се предяви в 6 месечен срок, който започва да тече от деня на нарушението. От доказателствата по делото безспорно се установява, че между .... и ЕТ„...." са възникнали правоотношения преди около 25 г. със сключването на договор за наем върху процесния недвижим имот, който в първоначалния си вид през 1995 г. е представлявал  павилион. След цялостната му реконструкция и архитектурна промяна през 1995 г., имотът е преустроен от павилион в обект за обществено хранене „снек-бар“.

Съгласно чл.10 от Договора за наем от 01.03.2007 г., той е сключен за срок до 01.03.2010 г., а съгласно чл.1 от Анекс към този договор, е продължен до 09.08.2019 г.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му заплати определена цена (чл.228 ЗЗД). За да може наемателят да ползва наетата вещ е необходимо тя да бъде поставена на негово разположение- да премине в негово държане. С предоставената му фактическа власт върху наетата вещ наемателят не става неин владелец, а само държател на вещта, тъй като няма намерение да я свои. Той я държи за наемодателя на когото плаща наем и когото счита за неин титуляр.

В исковата молба ищецът твърди, че от 1995 г. до 09.08.2019 г. ответникът е заплащал наем за наетата сграда. Въз основа на тези неоспорени от ответника твърдения и представените към исковата молба фактури №0000007306/28.02.2019 г., №0000007378/24.07.2019 г., №0000007380/29.07.2019 г., №0000007381/29.07.2019 г., удостоверяващи плащане на наем в периода януари –юли 2019 г.,  съдът приема, че между страните по делото в релевантния период от началото на 2019 г. до 05.08.2019 г. са съществували правоотношения по договор за наем. В този период .... е владяла процесния имот чрез наемателя ЕТ„....", който е бил негов държател.

Владението на ищеца е било прекъснато на 05.08.2019 г., когато е получил уведомление от ответника за прекратяване на договора за наем, поради това, че едноличният търговец счита себе си за негов собственик- становище вх.№13/05.08.2019 г. на ...., изготвено от ЕТ„....". Именно от тази дата според съда владението на кооперацията върху имота следва да се счита отнето. Съдът не приема довода на ищеца, че фактическата му вляст върху имота е ответа на датата, на която е изтекъл срока на договора за наем - 09.08.2019 г.

Доколкото осъществяване на непрекъснато  владение от ищеца  в шестмесечен период до датата на нарушението – от началото на 2019 г. и по-конкретно от 05.02.2019 г. до 05.08.2020 г., безспорно се установява, съдът намира за доказана първата предпоставка за уважаване на предявения иск. Кооперацията владяла непрекъснато имота в период от 6 месеца чрез ЕТ„...." преди да й бъде отнето владението.

Доколкото исковата молба е подадена на 05.02.2020 г., се установява предявяване на иска в преклузивния 6-месечен срок от отнемане на владението. От събранитедоказателства по делото – показанията на свидетелката Д. и заключението по ССЕ, се налага извода, че въпреки че в периода 17-18.10.2019 г. ищецът е възстановил фактическата си власт върху имота, в края на месец октомври 2019 г. ответникът се е самонастанил в него и понастоящем го ползва. Последният не оспорва това.

Искът се явява основателен и следва да бъде уважен, тъй като ищецът се справи с възложената му доказателствена тежест в производството по делото да установи релевантните за доказване на посесорния иск факти.

За основателността на иск с правно основание чл.75 ЗС е без значение кой е собственик на сградата и дали тя представлява (не)законен строеж. Правото на собственост е предмет на ревандикационния иск по чл.108 ЗС, а дали строежът е незаконен- на иск с правно основание чл.109 ЗС. По тези причини съдът не счита за необходимо да коментира доводите и представените доказателства от страните в тази насока. 

С оглед уважаване на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК: 215,14лв. ДТ, 200лв. депозит за ССЕ, 350лв. депозит за СТЕ, 700лв. адвокатско възнаграждение, общо 1465,14лв.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЕТ„...." ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: к. к. „....", община Ч. гр.Ч., общ. „....",  стая  ...., представляван от Й.Н.Т., да предаде по предявен иск с правно основание чл.75 от ЗС на .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул.„...."  №..., представлявана от председателя Д.Ж.К.,  фактическата власт върху сграда с идентификатор № 80371.244..... по кадастралната карта на гр. Чепеларе, к.к.„....", одобрена през 2006 г., с предназначение: друг вид обществена сграда, брой етажи 1, застроена площ 83 кв.м., построена в имот с идентификатор № 80371.244.....по КККР на гр. Чепеларе, к. к. „....", при съседи: имоти с идентификатори № 80371.244....., № 80371.244....., № 80371.244..... по КККР на гр. Чепеларе, к. к. „....“.

ОСЪЖДА ЕТ„...." да заплати на .... гр.Чепеларе разноски по делото в размер на 1465,14лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок то връчването му на страните с въззивна жалба пред ОС Смолян.