Решение № 10026/11.09.2020г. по гр.д. № 50/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Й.М.Б., ЕГН ..., с адрес: гр. Ч., ул. ... № ..., против Д.Ж.К., с адрес: гр. Ч., ул. .... № ...., с която се предявява иск с правно основание чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Б. в резултат на разгласяване от страна на К. на несъществуващо позорно обстоятелство – че е отправил закани и заплахи към ръководството на .... гр. Ч., ЕИК ...., ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането 07.03.2020 г.

Ищецът сочи, че на проведеното 95 – то общо отчетно събрание на .... гр. Ч., бил изключен като член – кооператор по предложение на председателя на УС на кооперацията Д.К.. Изразените от последния мотиви за това били: „за отправени закани и заплахи към ръководството на кооперацията и действия против интересите на кооперацията“. Сочи, че на събранието присъствали 49 член-кооператори, в това число пълномощници, не присъствал лично, а бил представляван от пълномощник К.Х.Я.. Твърди, че на събранието не били представени каквито и да било факти, доказващи направеното изявление, че освен това не били спазени изискванията на устава на кооперацията, направеното предложение да бъде предварително обявено в дневния ред на събранието, за да може да изрази своето становище и обяснение.

Счита, че с посоченото изявление направено публично пред голям кръг хора и при потенциалната възможност да достигне до неограничен кръг от хора, Д.К. е разгласил по отношение на него обидни и позорни обстоятелства. Й.Б. излага, че никога и по никакъв повод не се е срещал насаме с Д.К. и че никога не е извършвал действия, като посочените от К.. Счита, че посочените от ответника действия са плод на негова умишлена измислица.

Навежда доводи, че противоправното поведение на Д.К., осъществява състава на клеветата по смисъла на чл. 147 ал.1 от НК, тъй като е разгласено несъществуващо позорно обстоятелство, доведено до знанието на трето лице. Счита, че заплашването, дори когато не представлява престъпление е укоримо деяние, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикващо негативна оценка на обществото с прямо лицето, извършващо подобни действия; че е особено укоримо, когато е отправено към обществено ангажирани личности.

Й.Б. сочи, че вследствие на това, били накърнени неговите чест, достойнство и добро име в обществото. Започнал да получава телефонни обаждания от близки и познати, които научили за твърденията, които разговори го карали да се чувства изключително неудобно. Твърди, че обвинението за отправени от него заплахи и закани му създава силни притеснения, както и смесени чувства на гняв срещу тях, на разочарование и обида. Счита, че причинените му неимуществени вреди са пряка последица от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът признава факта на проведено на 07.03.2020 г. в гр. Чепеларе 95-то Общо събрание на .... . Сочи, че ищецът бил изключен като член-кооператор, но не по негово лично предложение. Обяснява, че е председател на кооперацията, поради което като такъв е докладвал решение, взето от Управителния съвет. Сочи, че е нямал правомощията да откаже да докладва решението на УС за гласуване пред Общото събрание. Цитира протокола, в който е посочено, че: „за неспазване Устава на кооперацията УС предлага за изключване член-кооператори, сред който: Й. Б. - на основание чл. 12, ал. 3, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от Устава - обиди, заплашване на УС, представителство на ЕТ „...." пред съда срещу кооперацията.". Твърди, че не е действал в лично качество, а като орган на юридическо лице и че автор на твърденията е УС.

Сочи, че в случая от докладваното решение на УС се установява, че изложените обстоятелства не представляват факти, а оценъчни съждения, относно поведението на ищеца. Излага, че се отнасят до поведението на Ѝ.Б., който пред целия УС на кооперацията, заявил по адрес на председателя: „Какъв си ти бе, днес си тук, утре те няма“ . Обяснява, че изказването на Й.Б. било продиктувано от обстоятелството, че председателят и членовете на УС се противопоставят на желанието на ищеца да закупи на занижена цена нает от него имот на кооперацията.

Д.К. твърди, че вследствие на отказа за извършване на продажбата между него и ищеца е възникнал конфликт. По тази причина членовете на УС са възприели поведението на Б. като обидно и заплашително спрямо негов член. Счита, че решението на УС не съдържа обидни или клеветнически твърдения, а единствено оценъчни такива. Затова намира, че не е налице негово противоправно поведение. Оспорва факта на настъпили вреди за Й.Б.. Сочи, че не е докладвал на неопределен кръг лица решението на УС, а само на ОС. Намира, че ако е станал причина за настъпване на вреди, то ищеца е допринесъл за настъпването им с изказването си по адрес на председателя на УС. Оспорва изложеното в исковата молба, че здравословното състояние на ищца се влошило.

В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява. От негово име исковата претенция поддържа пълномощникът му адв.Р.Д..

Ответникът, редовно призован, не се явяват в с.з. От негово име искът оспорва пълномощникът му адв.С..

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от протокол №4/07.03.2020 г. от проведено 95-то редовно годишно отчетно събрание на .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул..... № ...., представлявана от председателя Д.К., то било свикано по решение на Управителния съвет от 07.01.2020 г. и проведено в гр.Чепеларе в конферентната зала на универмага. Присъствали 50 член-кооператори, 19 от които били представлявани от пълномощници.

Видно от партидата на .... в търговския регистър, нейната основана дейност е търговия на дребно. Видно от протокол №28/17.03.2018 г. от проведено ОС на кооперацията за председател е избран ответникът Д.К., а за членове на УС В.Б.К., В.В.Д.., Г.И.П., Т.П.Б.. Видно от протокол №24/13.08.2016 г. на извънредно ОС на .... Д.К. бил избран за председател до 31.03.2018 г.

От протокол №4/2020 г. се установява, че ОС проведено на 07.03.2020 г. протекло при обявен дневен ред от 7 точки, първата от която формулирана по следния начин: „утвърждаване на решения на УС за приемане на нови член-кооператори и изключване на член–кооператори“. За председател на събранието бил избран К.П.. За доклад по първа точка от дневния ред „Утвърждаване решения на УС за приемане на нови член-кооператори и изключване на член-кооператори, К.П. дал думата на председателя на кооперацията Д.К.. Ответникът докладвал на ОС предложение (решение) на УС за изключване на петима член-кооператори, сред които ищеца Й.Б.: „на осн.чл.12 ал.3 във връзка с чл.11 ал.1 т.2 т.6 и т.7 от Устава – обиди, заплашване на УС, представителство на ЕТ “....“ пред съда срещу кооперацията. След кратка дискусия било прието изключване на петимата член-кооператори“.

По делото е представен протокол №17/25.02.2020 г. от заседание на УС на ...., от който се установява, че е взето решение петима член-кооператори да се предложат за изключване от ОС.

От показанията на свидетелите В.Д.-член на УС, и И.М. член на контролен съвет на кооперацията, се установява, че на заседание на УС и КС на кооперацията през 2018 г. ищецът се явил без да е поканен с цел да се реши негов въпрос. След това Й.Б. започнал спор с членовете на УС В.Д. и Г.С., като на последния казал да не се обажда, тъй като през живота си не бил построил една тоалетна, а самият той (Б.) бил направил много неща в живота си. Тъй като председателят Д.К. му обяснил, че неговият въпрос не се разглежда, ищецът отправил към него заплахата, че ще го ликвидира. Тряснал вратата и си отишъл. От показанията на свидетелите И.М. и В.Д. става ясно, че ищецът желае фирма представлявана от съпругата му да закупи недвижим имот на кооперацията, находящ се в центъра на гр.Чепеларе, тъй като фирмата е негов наемател. От показанията на свидетелите и решението по т.4 по протокол №24/13.08.2016 г. от проведено извънредно ОС на .... се установява, че ОС е приело принципно решение за продажба на помещението, но процедура не е проведена, тъй като междувременно необходимостта за тази продажба е отпаднала- финансовото състояние на кооперацията се е подобрило. Свидетелката В.Д. сочи, че ищецът Й.Б. се явявал на няколко заседания на УС и отправял обидни думи към членовете му, което налагало прекъсване на заседанията.

При деликтната отговорност източникът на вредоносния резултат и самата вреда представляват промяна в обективната действителност, която е нежелана от увредения.Засягането на интереса на кредитора се свързва с неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, което е уредено в чл.45 ал.1 ЗЗД.

Деянието, от което ищеца претендира, че за него са произтекли твърдените неимуществени вреди е клевета, изразяваща се в това, че ответникът е заявил пред ОС на 07.03.2020 г., че предлага изключване на Б., поради това, че последният е отправил закани и заплахи към ръководството на .... гр.Ч.. Изпълнителното деяние на клеветата има две форми. Едната от тях е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. Разгласеното позорно обстоятелство не е оценка, а факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнството на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него. При това е достатъчно да има само разгласяване – съобщаване само на едно трето лице; не е нужно да има разпространяване – уведомяване на повече лица.

В случая обаче ответникът само е докладвал пред ОС решението на УС прието на заседание на 27.02.2020 г. Той не е инициирал изключването на Б. на ОС по свое усмотрение. В исковата молба не се сочи, че искът е предявен срещу К. в качеството му на член на УС, взел решение да се предложи на ОС изключването на ищеца като член-кооператор. Напротив, твърди се, че изключването на ищеца е по предложение направено на 07.03.2020 г. от Д.К. по лично изразени от последния мотиви. Доколкото така изложените в исковата молба факти не се установяват и при липсата на уточнение от ищеца, че предявява иска срещу ответника в качеството му на член на УС, взел решението за изключване поради отправени заплахи, съдът намира иска за неоснователен.

От показанията на свидетелката Р.К. се установява, че тя е присъствала на ОС проведено на 07.03.2020 г. Това е видно и от протокола. Тя сочи, че Д.К. не споменал, че предложението за изключване на Й.Б. е на УС, останала с впечатление, че той лично го дал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй като те не кореспондират протокола от проведеното ОС, който не беше оспорен от ищеца. Съгласно показанията на свидетеля К.Я., присъствал на ОС проведено на 07.03.2020 г. като пълномощник на ищеца се установява, че на него (Я.) не му станало ясно дали изложеното от Д.К. за Й.Б. е лично мнение на ответника или той само е докладвал решение.

В първото с.з. ищецът признава, че е отправил думите: “Какъв си ти, днес те има, утре те няма“ към Д.К..

За извършване на клеветата се изисква изложеният позорен факт да е неверен. Ако разгласеният факт отговаря на действителното положение, няма противоправно поведение. В настоящия случай съдът приема, че ищецът на заседание на УС и КС през 2018 г. е отправил заплашителните думи „ще те ликвидирам“. Такъв е характера на израза “Какъв си ти, днес те има, утре те няма“. Налага се извода, че членовете на УС са взели решение за изключване на Й.Б. като член-кооператор, поради действително отправена заплаха от него към член на УС. Разгласеният пред ОС позорен факт относно поведението на Й.Б. е верен. Липсва разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство.

Следва да се има предвид, че в тежест на ищеца е да установи в съдебния процес противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния случай ищецът не доказа противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява. При тези правни изводи, за липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск, съдът намира, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на останалите предпоставки.

С оглед на гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответника претендира направени разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за заплащането на възнаграждението.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Б., ЕГН ..., с адрес: гр. Ч.,ул. ... № ..., против Д.Ж.К., с адрес: гр.Ч., ул. .... № ..., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди в резултат на разгласяване на проведеното на 07.03.2020 г. Общо събрание на .... гр.Ч., ЕИК .... от страна на Д.К. на несъществуващо позорно обстоятелство – че ищецът е отправил закани и заплахи към ръководството на ..... ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането 07.03.2020 г, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Й.М.Б. да заплати на Д.Ж.К. сумата от 600 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.