Решение № 10025 от 30.08.2020г. по АНД № 54/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от С.К.М. EГН ...., адрес: гр. П., р-н ..., ул. "...." ... , ет. .. , ап. ..., против електронен фиш серия К № 3097345, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради множество процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник, който от негово име поддържа жалбата, навежда допълнителни доводи за отмяна на санкционния акт.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От гл.юрисконсулт Е.С. е постъпило писмено становище, в което излага съображения за законосъобразност на санкционния акт.

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К №3097345 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу С.К.М. за това, че на 11.10.2019 г. в 12:41 часа в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път II 86, километър 58+500 е управлявал товарен автомобил „Ситроен Ц 4“ рег.№ .... в посока на движение от гр.Пловдив към град Чепеларе със скорост от 74 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 24 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) АRН САМ S1. Видно от клип №22265 от 11.10.2019 г., направен в 12:41 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№.... се е движил с измерена скорост 77 км.ч.

От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на „....“ ЕООД ЕИК ...., чийто управител е жалбоподателят.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под №5126, че срока на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г. От протокол за проверка №56-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с5, тип АRН САМ S1, е преминала проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 14.10.2019г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 11.10.2019 г. е извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 с фабричен №11743с5, на път II 86 километър 58+500, като видеоконтрол е осъществяван от 08,40 часа до 17,30 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе моторни превозни средства. В протокола е посочено ограничението на скоростта от 50 км.ч., при което в конкретния участък от пътя е извършван контрол.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц 4“ рег.№ .... на 11.10.2019 г. в 12:41 часа в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път - II 86 километър 58+500 в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе със скорост 74 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на това МПС. Доколкото в конкретният случай автомобилът е собственост на „....“ ЕООД, съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител С.К.М.. Тъй като последният не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач. Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП Водач, който превиши разрешената скорост в населено място с от 21 до 30 км./ч., се наказва с глоба 100 лв.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - на път II 86 километър 58+500, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда посочване на имена, длъжност и подпис на длъжностното лице, което го е изготвило.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.

В жалбата се твърди, че не е приспаднат толеранс от -3 км./ч. при определяне на скоростта, с която се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил, но видно от клипа измерената скорост е 77 км/ч., от което следва, че при изготвяне на ЕФ са приспаднати 3 км/ч. В ЕФ е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС със 74 км./ч.

Жалбоподателят твърди, че пътни знаци Д12"Край на населеното място и селищното образувание" и Д11 "Начало на населено място и селищно образувание" са ситуирани неправилно. Намира за неясно как са определени границите на населеното място с.Хвойна, в което му се вменява извършване на нарушението.

Съгласно чл.3 ал.2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението или в съответствие с проекта за организация на движението по пътя.

В случая от изисканата справка от ОПУ Смолян се установява, че знаците по протежението на републикански път II 86 в частта на населеното място с.Хвойна са поставени въз основа на план за организация на движението. Сочи се, че вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка по трасето е изпълнена съгласно одобрен проект за организация на движението; че участъкът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване №СТ -05-1909 от 29.12.2016 г. на Дирекция за национален строителен контрол.

Въз основа на тези данни, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неяснота въз основа на какво законово основание са поставени знаците за край и начало на населеното място с.Хвойна. Това е станало въз основа на одобрен проект за организация на движението. Видно от представената извадка от плана участъкът от републикански път II 86 Асеновград-Хвойна-Чепеларе от км 57+330 до км 58+645 е разположен в границите на населеното място с.Хвойна. Жалбоподателят е извършил нарушението на път - II 86 километър 58+500 при движение с управлявания от него автомобил от гр.Пловдив към гр.Чепеларе, следователно той не се е намирал в самия край на населеното място, за да възникват съмнения относно това, че е извършил нарушението извън територията на с.Хвойна. В избраната от него посока на движение пътен знак Д12 е разположен на км 58+649, видно от представената извадка от плана за организация на движението, и до неговото възприемане и преминаване жалбоподателят е бил длъжен да управлява автомобила със скорост до 50 км.ч.

Позоваването на данните на кадастралната карта на населеното място от жалбоподателя е бланкетно. То е и неотносимо, тъй като с кадастралната карта не урежда реда за поставяне на пътни знаци.

На следващо място се излага, че АНО не е представил по преписката данни за това какъв софтуер се използва за генериране на информацията и обработване на данните от АТСС, като според него не ставало ясно дали е лицензиран и законосъобразно ли се използва от МВР. Това възражение е необосновано. Преносимата система за контрол скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване, което следва да се използва съгласно съответните инструкции за експлоатация на производителя. В случай, че те не бъдат спазени не би се стигнало до издаване годно изображение (клип). Тези данни не са част от административнонаказателната преписка и АНО няма задължение да ги представя. Такова доказателствено искане не е формулирано от жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата неоснователна. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №3097345, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на С.К.М. EГН ...., адрес: гр. П., р-н ..., ул. "...." ..., ет...., ап. ..., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА С.К.М. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян..