Решение № 10021/28.08.2020г. по гр.д. № 11/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.422 вр. с чл.415 ал.1 т.2 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „...." ООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к. ...., бл…, вх…., ет…., ап…., представлявано от С.В., срещу С.Ф.К. ЕГН ...., с адрес с.З., общ.Ч., в която ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за покупко-продажба на МПС - марка „Хонда Акорд" с рама N ..., като определената между страните цена за автомобила била 3000 /три хиляди/ лева. Сочи се, че „...." ООД е предал на К. автомобила, като за извършената сделка издал фактура №0000000162/23.05.2013 г., с предмет: продажба на употребяван автомобил марка „Хонда Акорд" с рама N ... за сумата от 3000 лв. Ищецът обаче не получил насрещно изпълнение - изплащане на дължимата сума, като цена на МПС по описаната фактура. „...." ООД обосновава правния си интерес от предявяване на иска с издадена в негова полза за сумите Заповед за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 4543/2019 година на ПРС, XVIII, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда да признае за установено, че С.Ф.К. му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, а именно 3000лв. главница, представляваща неплатена продажна цена на употребяван автомобил марка „Хонда Акорд" с рама N ..., 1761,75 лв. мораторна лихва за периода от 24.05.2013 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г. до окончателното погасяване на главницата.

От назначения на ответника обособен представител адв.Д. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се несъответствие между Заповедта за изпълнение, в която е посочено, че сумата от 3000 лв. представлява неплатена продажна цена, с изложеното в исковата молба, че сумата представлява неиздължена сума по сделка, обективирана във фактура №0000000162/23.05.2013г. Ответникът счита, че договора за покупко-продажба на МПС от 23.05.2013г. е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, доколкото от същия е видно, че между страните не е постигнато съгласие за сключване на договора за продажба. Намира, че в т.III от договора е заявено от продавача, че продава на купувача собственото си МПС, описано по-горе, в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, но липсва изразено съгласие от ответника - купувач, че е съгласен и купува същото МПС. Прави извод, че двете страни не са изразили насрещно и взаимно съгласие за сключване на сделката и по-специално такова не е изразено от ответника, поради което Договора за покупко-продажба на МПС от 23.05.2013г. е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на постигнато съгласие, и същия не поражда, свързаните с продажбата правни последици, сред които е и възникването на задължение за купувача да заплати цената.

На следващо място излага, че дори и Договора за покупко-продажба на МПС от 23.05.2013г. да не беше нищожен, то с исковата молба не се въвеждат необходимите твърдения, за да се прецени иска като основателен. Сочи, че процесната продажба е търговска продажба по см. на чл.318 ал.1 ТЗ, а съгласно чл.327 ал.1 купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, като правилото е приложимо в настоящия случай, поради липса на друга уговорка в процесния договор. От цитираните норми следва извода, че за да се установи по делото, че за ответника е възникнало задължението да заплати цената, то ищеца следва да въведе и докаже твърдение - към кой момент е предал лекия автомобил на ответника, при липса на такива твърдения изобщо иска се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне като такъв. Доколкото ищецът не въвежда твърдение - кога е предал автомобила, К. счита, че ищецът не обосновава възникване на задължение да заплати претендираната продажна цена.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощник адв.В., който поддържа исковата претенция.

Отвтникът се представлява от назначения му особен представител адв.Д., редовно призована, която навежда доводи за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр.с чл.327 ал.1 ТЗ.

От представените доказателства се установява наличието на валиден договор за покупко-продажба на МПС марка „Хонда Акорд" с рама N ..., сключен между ищцовото дружество и ответника К. на 23.05.2013г. за сумата 3000лв., както и факта на предаване на автомобила на купувача на 25.05.2013г.

Видно от подписания от тях договор за покупко-продажба на МПС от 23.05.2013 г. в гр.Пловдив в него е посочено конкретното МПС, което се продава и цената, която следва да се заплати на купувача. Като купувач в договора е вписан ответника, от което следва, че е изразил съгласие за закупуване на автомобила с полагане на подпис. Съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие. За покупко-продажбата е издадена и фактура №0000000162/23.05.2013 г., с предмет: продажба на употребяван автомобил марка „Хонда Акорд" с рама N ... за сумата от 3000 лв.

В първото с.з. ищецът попълва фактическите си твърдения, като посочва датата на която е предал вещта на купувача. Сочи, че това е станало на 25.05.2013 г. в гр.Пловдив. В този смисъл са и показанията на водения от него свидетел И.К.- продавач-консултант в „...." ООД. Той сочи, че договорът бил подписан на 23.05.2013г.(събота), а автомобилът бил предаден на купувача К. в понеделник 25.05.2013 г. Налага се извода, че продавачът е изправна страна по сделката. От датата на изпълнение на задължението да предаде автомобила на К. според съда е станало изискуемо и вземането на фирмата за продажната цена от 3000лв. Съдът намира за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за продажната цена от 3000лв. и на аксесорното вземане за лихва. В случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Налага се извода, че той е изтекъл на 25.05.2018 г.

Производството по предявения по иска с правно основание чл.422 ГПК има за цел установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника К. за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2544/25.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 4543/2019 година на ПРС, XVIII: 3000лв. главница, представляваща неплатена продажна цена на употребяван автомобил марка „Хонда Акорд" с рама N ..., сумата 1761,75 лв. мораторна лихва за периода от 24.05.2013 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г. до окончателното погасяване на главницата. Доколкото заявлението е подадено на 05.03.2019 г. до Районен съд Чепеларе, който е прекратил производството и е изпратил далото по подсъдност на РС Пловдив, се налага извода, че съдебното производство е инициирано от „...." ООД след погасяване на вземането на 25.05.2018 г. Погасителната давност не се прилага служебно. Нейните правни последици настъпват, ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. В случая особения представител на ответника направи своевременно възражение за погасяване на задължението на К. по давност. Съдът го намира за основателно, от което следва, че искът се явява неоснователен. Той следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от „...." ООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к. ...., бл...., вх...., ет...., ап...., представлявано от С.В., установителен иск с правно основание чл.422 ГПК срещу С.Ф.К. ЕГН ...., с адрес с.З., общ.Ч., по който се претендира признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2544/25.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 4543/2019 година на ПРС, XVIII, а именно 3000лв. главница, представляваща неплатена продажна цена на употребяван автомобил марка „Хонда Акорд" с рама N ..., 1761,75 лв. мораторна лихва за периода от 24.05.2013 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г. до окончателното погасяване на главницата.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му пред ОС-Смолян.