Протокол от съдебно заседание от 24.08.2020 г. по гр.д. №
238/2019 г.
Ищецът „....” ЕАД, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание. От юрисконсулт Б. е постъпила молба с
вх.№ 9901842/21.08.2020 г. на Районен съд гр.Чепеларе, с която се представя извлечение
от разплащателна сметка с титуляр „....” ЕООД за периода 10.12.2018 г. до
25.12.2018 г.
Ответникът Б.К., редовно и своевременно призован, се явява
лично и с адв.Т.Ч., надлежно упълномощена.
Явява се вещото лице К.Х., редовно и своевременно призован,
от когото е постъпило заключение по назначената повторна съдебно-счетоводна
експертиза в срок.
Адв.Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
К.В.Х. на ...години, ....., без родство и дела със страните по
делото.
На вещото лице се напомни наказателната отговорност по
чл.291 от НК, същото обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице Х.: Поддържам заключението така, както съм
го изготвил.
Адв.Ч.: Във връзка с таблицата, която е изготвена към
заключението бих искала да уточните преди дата 10.01.2019 г. имало ли е случаи,
в които не са плащани дължимите анюитетни вноски на
падежните дати, тоест да е настъпила забава, която да е обусловила основание по
чл.22, буква „б” от договора за кредит за евентуалното му обявяване за
предсрочно изискуем?
Вещото лице Х.: Имало е такива вноски. При извършените
от мен изчисления съм посочил размера на просрочените вноски на всяка падежна
дата и след всяко извършено плащане в колона 13 от приложената таблица. В
текстовата част от заключението съм описал, че са налице само 7 вноски за
периода на действие на договора, които са били внасяни в срок. Всички останали
вноски са имали частично просрочие, а две от тях са
имали просрочие 30 и над 30 дни. С 30 дни е
просрочена вноската с падеж 10.09.2018 г., а с повече от 30 дни е вноската с
падеж 10.11.2018 г.
Адв.Ч.: От приложените от „....” ЕАД документи, установихте ли
кога са осчетоводили предсрочната изискуемост на кредита по извлечението, което
са приложили към исковата молба?
Вещото лице Х.: Нямал съм такъв въпрос. Моля да ми се
даде възможност да се запозная с делото.
Съдът дава възможност на вещото лице да се запознае с
делото.
Вещото лице Х.: Текстово е изписано, че банката е
обявила кредита на 13.08.2019 г.
Адв.Ч.: От направените от Вас изчисления, които самостоятелно сте
направили, независимо от представените документи, установявате, че забава в
плащането е настъпило в по-ранни дати.
Вещото лице Х.: Забава е настъпила преди дата 13.08.2019
г. Имало е забава по месечните вноски и преди тази дата, като конкретния размер
на забавата може да се определи от таблицата, която съм приложил към
заключението - колона 13. Оцветените в зелено са всички падежни дати. На
10.02.2017 г. се вижда, че сумата на вноската е била 118.75 лв. само за лихва,
като на падеж са внесени само 3,43 лв., съответно на 10.02.2017 г. е имало
забава в размер на 115,32 лв. Следващото плащане на 13.02.2017 г. в размер на
58,91 лв. и се вижда, че след извършеното плащане размера на забава по същата
вноска към 13.02.2017 г. е 56.41 лв. На следващия ден - 14.02.2017 г. отново
има плащане, където се вижда, че са платени 32,05 лв. и към 14.02.2017 г.
отново е налице забава по тази вноска в размер на 24.36 лв. Вноската е изцяло
погасена с плащане на 15.02.2017 г. Аналогично за следващите вноски може да се
проследи какъв е бил размера на забавата конкретно към падежната дата или към
датата на всяко извършено следващо плащане.
Адв.Ч.: Моля да бъде прието така изготвеното заключение, тъй като
същото е изготвено изключително компетентно с нужния професионализъм,
задълбочени самостоятелни изследвания, направени от страна на вещото лице и
детайлен отговор на всички поставени въпроси, онагледен в табличен вид.
На вещото лице да се изплатят 300 лева от внесения по
делото депозит.
Адв.Ч.: Не възразявам да се приемат към доказателствата по делото
извлечението, представено от юрисконсулт Б. за днешно съдебно заседание. Правим
искане по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на настоящото
производство, поради следните съображения. Към настоящия момент е налице висящо
Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, където е поставен за разглеждане
въпрос, който считам за релевантен и такъв, който би повлиял и обосновал
крайните изводи на съда, тъй като в същия е поставен въпроса откога започва да
тече 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, дали от датата на падежа на всяка
вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг. Понастоящем е постановено
определение № 225/17.07.2019 г. по Търговско дело № 2625 по описа за
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по
делото заключението, изготвено от вещото лице Х. по назначената повторна
съдебно-счетоводна експертиза, както и представеното с молба вх.№
9901842/21.08.2020 г. извлечение за периода 10.12.2018 г. - 25.12.2018 г. по
сметката, по която е оперирано по въпросния договор за кредит. Ще следва да се
остави без уважение искането на адв.Ч. за спиране производството по делото на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като решението по настоящото дело не е
пряко свързано с тълкувателното дело на ВКС. Съдът счита, че цитираната
разпоредба има предвид спиране на дело, когато в друг съд се разрешава въпрос,
който има преюдициално значение и е пряко свързано с
разглежданото дело чието спиране се иска. В този смисъл е и практиката на
районните съдилища. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението, изготвено от вещото лице Х. по
назначената повторна съдебно-счетоводна експертиза, молба от „....” ЕАД с вх.№
9901842/21.08.2020 г. на Районен съд гр.Чепеларе, ведно с извлечение от сметка
за периода 10.12.2018 г. – 25.12.2018 г., представено за днешно съдебно
заседание от юрисконсулт Б..
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на делото, на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно
дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
Адв.Ч.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите като
неоснователен и недоказан предявеният от страна на „....” ЕАД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, поради
следните съображения. Считаме, че категорично в настоящия случай от събраните
доказателства и от заключението по изготвената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице Х., се установява, че основания за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем са съществували още дори през м.02.2017 г. по
отношение на „....” ЕАД. След това категорично е установено от изчисленията, че
към м.09.2018 г. също е било налице просрочие повече
от 30 дни и съгласно чл.22 б от договора за кредит за банката многократно са
възниквали основания да обявяват кредита за предсрочно изискуем, защото в
цитираната норма е посочено, че това право възниква при всяко неплащане в срок
на главница и/или лихва. Недопустимо е да се дава право на кредитодателя
да упражнява правата си превратно или да удължава срока по чл.147 от ЗЗД и
своеволно да избира началната дата на предсрочната изискуемост. Дори от
документите по делото се вижда, че е налице едно сериозно противоречие относно
това кога банката счита кредита за предсрочно изискуем, защото представя
съобщение изпратено до доверителят ми, поръчител по договора за кредит още
м.06.2019 г., а счетоводно отразява чак към 13.08.2019 г., че е настъпила тази
предсрочна изискуемост. Дори да приемем с изключително усилие и пренебрегвайки
изводите на вещото лице, че на 10.01.2019 г. е настъпила реално забавата и просрочието, то дори от тази дата е изтекъл шестмесечния
срок по чл.147 от ЗЗД, за да се ангажира отговорността на доверителя ми. Ето
защо по отношение на установителния иск, считам че
същия е изцяло неоснователен и недоказан. Същите възражения по чл.147 от ЗЗД
важат и за втория осъдителен иск. Проблема при него е, че там липсва адекватно
формулиран петитум на осъдителния иск, с който се
претендира сумата на основание чл.79 от ЗЗД. Това е така защото в Тълкувателно
решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по
Тълкувателно дело № 8, Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС
ясно прави разграничения между основание на иска и предсрочната изискуемост
предмет на иска. В същото е посочено, че основанието на иска са твърдените от
ищеца юридически факти, от които произтича претендираното
материално право, като изменение и прибавяне на ново основание е налице само
при посочване на нов юридически факт, който е различен от този, който е посочен
в исковата молба. За разлика от основанието на иска предсрочната изискуемост е
подвид на изискуемостта. Не може предсрочната изискуемост да се сочи като
основание на осъдителния иск извън всичко останало. Ако разгледате този
предявен в условията на евентуалност иск, да го отхвърлите както неоснователен
и изцяло недоказан, както въз основа на съображенията по чл.147 от ЗЗД, така и
въз основа на допълнителното съображение, което сме релевирали
в отговора си. Моля да ни предоставите срок, в който да представя подробни писмени съображения. Моля да ни
присъдите и сторените в настоящото производство разноски.
С оглед фактическата и правна сложност на
делото, на основание чл.149, ал.3 от ГПК, съдът дава възможност на страните да
представят писмени становища по делото в едноседмичен срок от днешно съдебно
заседание с копие за насрещната страна.
Съдът ще обяви решение по делото на
24.09.2020 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 11:00 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: