Решение № 10011 от 10.08.2020г. по АНД № 28/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от К.Л.Ш. EГН .... с адрес: гр.В., ул...... № ...., против електронен фиш серия К №3053846 издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От юрисконсулт Е.С. е постъпило писмено становище, в което сочи, че поддържа жалбата.

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3053846 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу К.Л.Ш. за това, че на 30.09.2019 г. в 14:34 ч. в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път II 86 километър 58+530 е управлявал лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ..... в посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян със скорост от 92 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 42 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) ТFR1-М №617. Видно от клипа по преписката, направен на 30.09.2019 г. в 14:34 ч., който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№ ..... се е движeл с измерена скорост 95 км.ч. От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел Електроникс” ООД град София, относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под № 4835, че срока на валидност на мобилната система е до 24.02.2020г. От протокол за последваща проверка от 03.10.2018г. е видно, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с идентификационен номер 617/12, тип „TFR1-M”, е преминала последваща проверка в Български институт по метрология на 03.10.2018г. и отговоря на метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. Налага се извода, че след като е преминала последваща проверка, е преминала и първоначална такава.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 01.10.2019г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 30.09.2019 г. е извършван с мобилно АТС разположено в служебен автомобил рег.№СМ 4007АН тип ТFR1-М №617, на път II 86 километър 58+530, като видеоконтрол е осъществяван от 14,10 часа до 15,10 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян моторни превозни средства.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ..... на 30.09.2019 г. в 14:34 ч., в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път - II 86 километър 58+530 в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян със скорост 92 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение. Доколкото Ш. като собственик на автомобила не е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно К.Ш. е бил негов водач.

Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП Водач, който превиши разрешената скорост в населено място с над 40 км./ч., се наказва с глоба 600 лв.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението – в с.Хвойна, на път II 86 километър 58+530, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.

В случая не се установява допуснато процесуално нарушение в хода на производството по издаване на електронен фиш, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

Твърди се, че не е приспаднат толеранс от -3 км./ч. при определяне на скоростта, с която се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил, но видно от клипа измерената скорост е 95 км/ч., от което следва, че при изготвяне на ЕФ са приспаднати не 3 км/ч. В ЕФ е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС със 92 км./ч.

Мястото на нарушението е посочено като километър от републикански път II 86 -километър 58+530. Видно от изисканата справка от ОПУ Смолян участъкът от републикански път II 86 Асеновград-Хвойна-Чепеларе от км 57+330 до км 58+645 е разположен в границите на населеното място с.Хвойна. От това следва, че посоченото място на нарушението километър 58+530 от републикански път II 86 действително е в границите на посоченото в електронния фиш населено място с.Хвойна.

По делото не е представена снимка на преносимия пътен знак Е24“Контрол с автоматизирани технически средства или системи“. Задължението за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.

От изисканканото Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол ТFR1-М и клип №4729 се установява, че измерената скорост е на МПС движещо се срещу радарния лъч; радарът е работел в режим Н-непрекъснато. Обсегът на радара е бил в режим М – 100-120 м. от автомобила на жалбоподателя.

Твърди се, че в нарушение на методически указания на Министерство на Вътрешните работи рег.№ ОВ-947/10.02.2011г., в ЕФ липсват реквизити. Възражението е бланкетно. Освен това, доколкото реквизитите са посочени в ЗДвП съдът не констатира липса на такъв в санкционния акт.

Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата неоснователна. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №3053846, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на К.Л.Ш. EГН .... с адрес: гр.В., ул..... № ....., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА К.Л.Ш. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.