Решение
№ 9999 от 31.07.2020г. по АНД № 46/2020г.
Съдия
докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Г.Т.,
ЕГН: ...., с адрес гр.С., общ.С., обл. П., ул. ..... № ...,
против наказателно постановление №32/19.03.2019г., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с което на В.Г.Т.,
ЕГН: ...., с адрес гр.С., общ.С., обл. П., ул. ..... № ..., за нарушение на чл.
46, ал.1, т.3, буква „б“ от Закона за водите
на осн.чл. 200, ал.1, т.2, предл.1 ЗВ е
наложена глоба в размер на 2000 лв. С
жалбата не се навеждат съображения за незаконосъобразност на санкционния
акт.
В с.з. В.Г.Т., редовно
призован не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му адв.З. е
постъпило писмено становище, в което се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради това, че е издадено на 19.03.2019г.- преди
съставяне на АУАН на 09.03.2020г.
Въззиваемата страна представя писмено становище за неоснователност на
жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на санкционния акт и за явна
фактическа грешка при посочване на годината на издаването му. Сочи се, че тя е
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
На 17.02.2020 г.
свидетелите А.Н. и Е.М., експерти в Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, извършили
проверка на къща, собственост на В.Г.Т., с ЕГН: ...., намираща се в ПИ с № ....,
в землището на с.З., общ.Ч.. Констатирали, че за заустване
на битово-фекални отпадъчни води от къщата се ползва
воден обект: река ..., в землището на с. З., общ. Чепеларе; че няма изградено
пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадъчни води, като отпадъчните
води непречистени се заустват в река .....
Установили, че към момента на проверката собственикът на къщата извършва ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в река ...., без да има това
право, като не притежава действащо разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти,
съгласно чл. 46, ал.1, т.3, буква «б» от Закона за водите.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото
доказателствен материал- разпит на актосъставителя Н.
и свидетелката М. и съставения при проверката констативен протокол №
СМ-54/17.02.2020г. В посочените доказателства не са налице противоречия, същите
последователно и допълващо се разкриват изложените по-горе релевантни
фактически обстоятелства, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира
върху тях фактическите си изводи.
Свидетелката А.Н. съставила
срещу В.Г.Т. акт за установяване на
административно нарушение № 47/09.03.2020г. затова, че при извършена проверка
на 17.02.2020 г. от експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, изнесено работно място гр.Смолян,
се констатира, че обект: къща, собственост на В.Г.Т., с ЕГН: ...., намиращ се в
ПИ с № ...., в землището на с. З., ползва воден обект за заустване
на битово-фекални отпадъчни води в река ...., в
землището на с.З., общ.Ч., без да има това право, като не притежава действащо
разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни водни обекти- нарушение на чл. 46, ал.1, т.3,
буква «б» от Закона за водите. В акта било отбелязано също, че за обекта няма
изградено пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадъчни води, като отпадъчните
води не пречистени се заустват в река ....
Актът бил съставен в Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, изнесено работно място гр.Смолян в присъствието на свидетелите Б.Х. и Р.Ф.
и на нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя Т. и той го подписал. Получил
препис от него.
Въз основа на АУАН на
19.03.2019г било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В.Г.Т.,
за нарушение на чл. 46, ал.1, т.3, буква „б“ от Закона за водите на осн.чл. 200, ал.1, т.2, предл.1 ЗВ е наложена глоба в размер на 2000 лв.
Съдът намира, че при
отбелязване на годината на издаване на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващият орган е допуснал явна фактическа грешка като я е
посочил 2019г. вместо 2020г. Съдът споделя становището на ответника по жалбата
в тази насока. Наказателното постановление е издадено въз основа на проверка
през месец февруари
От приложената по делото
Заповед № РД 03-395/20.11.2019г. се установява компетентността на актосъставителя- А.Н.. Компетентността на административно
наказващия орган произтича директно от законовата разпоредба. В чл.201, ал.2 ЗВ
изрично е посочено, че директорите на басейновите
дирекции са компетентни да издават наказателни постановления.
При съставянето на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени съставомерните обективни признаци на
извършеното нарушение и нарушените правни норми.
Въз основа на правилно
установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно
наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 46, ал.1, т.3, буква „б“ от
Закона за водите. Към момента на проверката 17.02.2020 г. жалбоподателят Т. е
ползвал без надлежно разрешително по чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ ЗВ повърхностен воден
обект -река ...., за заустване на битово-фекални
отпадъчните води от къща- негова
собственост, намираща се в ПИ с № ...., в землището на с.З.. Съгласно чл.46
ал.1 т.3 б.“б“ ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на съществуващи обекти.
Установява се, че къщата е
извън границите на населено място. Този извод следва от начина по който е
описан имота, в който тя се намира - ПИ с № ...., в землището на с.З..
Съгласно разпоредбата на
чл. чл. 46, ал.4 , т.1 ЗВ не се изисква разрешение за обекти, намиращи се извън
населените места, но само ако са налице и допълнителните предпоставки по буква
„а“ и „б“ на същата алинея. По аргумент за противното, ако не са налице тези
допълнителни предпоставки (и дори една от тях) разрешение се изисква. В
настоящия случай не се изложени твърдения, нито са представени доказателства да
са налице допълнителните предпоставки, поради което разрешение се изисква,
въпреки че имота е извън населено място. Съгласно горецитираната
разпоредба не се изисква разрешително за ползване на воден обект в случаите на заустване на битови отпадъчни води за обекти извън
границите на населените места и селищните образувания при: максимално денонощно
водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители, и
осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води. В случая
проверяващите са установили, че пречистване на отпадъчните води от обекта не се
извършва и са отбелязали това в констативния протокол от проверката, в акта и
НП.
Видно от представеното
удостоверение от Община Чепеларе, в село З. няма изградена канализация. В
случая това писмено доказателство е неотносимо, тъй
като къщата на жалбоподателя се намира извън населеното място.
Правилно е приложена
и санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1, т.2, предл.1 ЗВ, като
наложената глоба е в рамките на законоустановения минимум. Съгласно тази
разпоредба с глоба, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
лице, което ползва водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или
в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000
лв. В случая глобата е наложена в минимален размер.
Предвид горното обжалваното
НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №32 издадено на 19.03.2020г.
(отбелязана година на издаване 2019 в него) от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на В.Г.Т., ЕГН: ...., с
адрес гр.С., общ.С., обл. П., ул. .... № ..., за нарушение на чл. 46, ал.1,
т.3, буква „б“ от Закона за водите на
осн.чл. 200, ал.1, т.2, предл.1 ЗВ е наложена глоба в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Смолянски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.