Решение № 9996 от 28.07.2020г. по АНД № 67/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от Ф.С.Ф. ЕГН:...., с адрес: гр.С., ул. "...." № ...., жалба против наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на осн.чл.93 ал.2 Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и за нарушение по чл., ал.2 пр.2 от ЗАвПр на осн.чл.95а ал.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, като го обжалва с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно предвид това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. От него е постъпило писмено становище, в което сочи, че поддържа жалбата, навежда допълнителни доводи за отмяна на санкционния акт.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в с.з.

РП Смолян ТО Чепеларе, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок.

На 11.03.2020 г. около 10:05 часа инспекторите от РД„Автомобилна администрация” гр.Пловдив – Н.Р. и А.И., свидетели по делото, извършили проверка на спирката на заведение "Данмар" в к.к.Пампорово, общ.Чепеларе, на автобус „Пежо Боксер“ с рег. № ..... Установили, че негов водач е жалбоподателят Ф., че автобусът извършва "случаен превоз" на пътници. Изискали за проверка документите на автобуса и водача. Представени им били пътен лист, проформа фактура и удостоверение за техническа изправност на ППС, но не и пътническа ведомост за случаен превоз. Проверяващите обходили автобуса, при което констатирали, че пътниците са шест на брой, че не е оборудван с обезопасителни колани. Инспектор А.И. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 272822/11.03.2020 г., за това, че на 11.03.2020 г. около 10:05 часа в Пампорово, на спирка на "Данмар“ управлява автобус „Пежо Боксер“ от категория М2 с рег. № ...., собственост на "...." ЕООД гр.Б., ул. "...." № ..., ет. ..., като извършва случаен превоз на 6 бр. пътници, от които двама с лични карти №№ .... и ...., и с пътен лист с № 529663, проформа фактура от 01.03.2020 г., ясно обозначен с табела "случаен превоз", като извършва следните нарушения: 1.В момента на проверката водачът е без пътническа ведомост за случаен превоз/приложение №1/ - нарушение на чл.71 т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ; 2.В момента на проверката автобусът е без обезопасителни колани за пътниците- нарушение на чл., ал.2, предл.2 ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Н.Р., бил предявен на Ф. и той го подписал. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на осн.чл.93 ал.2 ЗАвПр на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и за нарушение по чл., ал.2 пр.2 от ЗАвПр на осн.чл.95а ал.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

Съгласно чл.71 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1 – 3 от Закона за движението по пътищата и други документи във връзка с превоза, сред които пътническа ведомост за случаен превоз (приложение № 11а). Съгласно чл. ал.2 ЗАвПр моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и пътниците. Разпоредбата влиза в сила от 29.03.2021 г. относно устройствата за мобилно видеонаблюдение – с изм., ДВ бр. 60 от 2020 г.

От показанията на свидетелите А.И. и Н.Р. по делото безспорно се установява, че на 11.03.2020 г. около 10:05 часа жалбоподателят е извършвал като водач на автобус „Пежо Боксер” с рег.№ .... случаен превоз на 6 бр пътници, като при проверката от инспекторите на РДАА“ гр.Пловдив не представил пътническа ведомост. По този начин той е извършил нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, за което правилно е ангажирана адмминистративнонаказателната му отговорност. За такова нарушение санкционната норма на чл.93 ал.2 ЗАвПр към датата на издаване на наказателното постановление е предвиждала глоба в размер на 500лв. Доколкото с изменението й с ДВ бр. 60/2020 г. в сила от 7.07.2020г. размерът на глобата е 100лв., съдът счита, че следва да приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба от закона съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, а именно тази предвиждаща по-нисък размер от 100лв. Подаването на жалба от Ф.Ф. е препятствало влизането в сила на наказателното постановление. Административно-наказателната отговорност на нарушителя в конкретния случай следва да се намали от глоба в размер на 500 лв., на глоба в размер на 100 лв.

Жалбоподателят е извършил и второто нарушение, за което е ангажирана отговорността му – по чл., ал.2 пр.2 от ЗАвПр. Той е управлявал автобус „Пежо Боксер” с рег.№ ...., извършвайки случаен превоз на пътници, като МПС-то не е било оборудвано с обезопасителни колани. Съгласно чл. 95а ал.1 ЗАвПр се наказва с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство по чл., ал.2, което не е оборудвано с обезопасителни колани. Съобразно материално-правните характеристики на това нарушение, то също подлежи на доказване основно с гласни доказателства. Между изложеното от инспекторите съдът не констатира противоречия, затова кредитира показанията им като незаинтересовани и еднопосочни.

От удостоверение за техническа изправност на ППС на автобус „Пежо Боксер” с рег. № .... се установява, че то е категория М2, клас В. Очевидно за това МПС се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, доколкото седящите места са 17+1. Не са налице изключенията по ал.3 на чл. ЗАвПр, тъй като от същото удостоверение се установява, че не са предвидени места за правостоящи пътници и специализирания превоз не е по редовна автобусна линия. Видно от пътническата ведомост маршрутът е по направление курортно ядро Малина – връх Снежанка.

Със сегашния текст разпоредбата на ал.2 на чл. ЗАвПр е приета с изменение на закона с ДВ, бр. 80 от 14.09.2018 г. В §33 ЗИДЗАвПр е посочено, че изменението относно изискването за обезопасителни колани влиза в сила в 9-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“, т.е. от 28.06.2019 г., а относно устройствата за мобилно видеонаблюдение - в 18-месечен срок от обнародването на закона. В този смисъл съдът не споделя доводите на Ф.Ф., че разпоредбата в частта относно изискването за обезопасителни колани е в сила от 28.03.3020 г. Разпоредбата е в сила от 28.03.2020 г. само относно изискването за устройствата за мобилно видеонаблюдение. Санкционната разпоредба на чл. 95а. ал.1 ЗАвПр е в сила от 28.06.2019 г.

Действително в АУАН актосъставителят е допуснал грешка като е посочил, че е нарушен чл., ал.2 пр.2 от ЗДвП, вместо от ЗАвПр. Налице е грешка в акта и НП и с посочването, че пътническата ведомост е документ предвиден в Приложение №1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., вместо по Приложение № 11а, както е в действителност. Според съда правото на защита на Ф.Ф. по този начин не е нарушено, тъй като видно от постъпилите от него възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, той е разбрал за какво нарушение е санкциониран и е представил пътническата ведомост.

Извършените нарушения не се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Доколкото на 11.03.2020 г. Ф.Ф. е извършил две нарушения, съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

Водим от горното, съдът счита, че следва да измени наказателното постановление в частта по първото вменено на Ф.Ф. нарушение, като наложи глоба в по-нисък размер, а в остоналата част, то следва да бъде потвърдено като заканосъобразно. Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Пловдив, в частта в която на Ф.С.Ф. ЕГН:...., с адрес: гр.С., ул. "...." № ...., за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на осн.чл.93 ал.2 Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., като НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба от 500 лв. на 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Пловдив, в частта в която на Ф.С.Ф. ЕГН:...., с адрес: гр.С., ул. "...." № ...., за нарушение по чл., ал.2 пр.2 от ЗАвПр на осн.чл.95а ал.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян.