Решение
№ 9996 от 28.07.2020г. по АНД №
67/2020г.
Съдия
докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда
на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от
Ф.С.Ф. ЕГН:...., с адрес: гр.С., ул. "...." № ...., жалба против наказателно
постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Пловдив, с
което за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, на осн.чл.93
ал.2 Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е
наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.
и за нарушение по чл.7б, ал.2 пр.2 от ЗАвПр на осн.чл.95а ал.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в
размер на 500лв.
Недоволен от така
издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания,
като го обжалва с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно предвид
това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител. От него е постъпило писмено становище, в което сочи, че поддържа
жалбата, навежда допълнителни доводи за отмяна на санкционния акт.
Ответникът по жалбата,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител в с.з.
РП Смолян ТО Чепеларе,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като
подадена от надлежна страна в срок.
На 11.03.2020 г. около
10:05 часа инспекторите от РД„Автомобилна
администрация” гр.Пловдив – Н.Р. и А.И., свидетели по делото, извършили
проверка на спирката на заведение "Данмар"
в к.к.Пампорово, общ.Чепеларе, на автобус „Пежо Боксер“ с рег. № .....
Установили, че негов водач е жалбоподателят Ф., че автобусът извършва
"случаен превоз" на пътници. Изискали за проверка документите на
автобуса и водача. Представени им били пътен лист, проформа
фактура и удостоверение за техническа изправност на ППС,
но не и пътническа ведомост за случаен превоз. Проверяващите обходили автобуса,
при което констатирали, че пътниците са шест на брой, че не е оборудван с обезопасителни колани. Инспектор А.И. съставил на жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение № 272822/11.03.2020 г., за
това, че на 11.03.2020 г. около 10:05 часа в Пампорово, на спирка на "Данмар“ управлява автобус „Пежо Боксер“ от категория М2 с рег. № ...., собственост на "...." ЕООД гр.Б.,
ул. "...." № ..., ет. ..., като извършва случаен превоз на 6 бр.
пътници, от които двама с лични карти №№ .... и ...., и с пътен лист с №
529663, проформа фактура от 01.03.2020 г., ясно
обозначен с табела "случаен превоз", като извършва следните
нарушения: 1.В момента на проверката водачът е без пътническа ведомост за
случаен превоз/приложение №1/ - нарушение на чл.71 т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ; 2.В момента на
проверката автобусът е без обезопасителни колани за
пътниците- нарушение на чл.7б, ал.2, предл.2 ЗДвП.
Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и свидетеля Н.Р., бил предявен на Ф. и той го
подписал. Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г.
на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
осн.чл.93 ал.2 ЗАвПр на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 500лв. и
за нарушение по чл.7б, ал.2 пр.2 от ЗАвПр на осн.чл.95а ал.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в
размер на 500лв.
Съгласно чл.71 т.4 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България по време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1 – 3 от Закона
за движението по пътищата и други документи във връзка с превоза, сред които
пътническа ведомост за случаен превоз (приложение № 11а).
Съгласно чл.7б ал.2 ЗАвПр
моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни
колани за водача и пътниците. Разпоредбата влиза в сила от 29.03.2021 г.
относно устройствата за мобилно видеонаблюдение – с
изм., ДВ бр. 60 от
От показанията на
свидетелите А.И. и Н.Р. по делото безспорно се установява, че на 11.03.2020 г.
около 10:05 часа жалбоподателят е извършвал като водач на автобус „Пежо Боксер”
с рег.№ .... случаен превоз на 6 бр пътници, като при
проверката от инспекторите на РД“АА“
гр.Пловдив не представил пътническа ведомост. По този начин той е извършил
нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, за което правилно е
ангажирана адмминистративнонаказателната му
отговорност. За такова нарушение санкционната норма на чл.93 ал.2 ЗАвПр към датата на издаване на наказателното постановление
е предвиждала глоба в размер на 500лв. Доколкото с
изменението й с ДВ бр. 60/2020 г. в сила от 7.07.2020г.
размерът на глобата е 100лв., съдът счита, че следва
да приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба от закона съгласно чл.3,
ал.2 от ЗАНН, а именно тази предвиждаща по-нисък размер от 100лв.
Подаването на жалба от Ф.Ф. е препятствало влизането в сила на наказателното
постановление. Административно-наказателната отговорност на нарушителя в
конкретния случай следва да се намали от глоба в размер на 500 лв., на глоба в
размер на 100 лв.
Жалбоподателят е извършил и
второто нарушение, за което е ангажирана отговорността му – по чл.7б, ал.2 пр.2 от ЗАвПр. Той е
управлявал автобус „Пежо Боксер” с рег.№ ...., извършвайки случаен превоз на
пътници, като МПС-то не е било оборудвано с обезопасителни
колани. Съгласно чл. 95а ал.1 ЗАвПр
се наказва с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство по
чл.7б, ал.2, което не е оборудвано с обезопасителни колани. Съобразно материално-правните
характеристики на това нарушение, то също подлежи на доказване основно с гласни
доказателства. Между изложеното от инспекторите съдът не констатира
противоречия, затова кредитира показанията им като незаинтересовани и
еднопосочни.
От удостоверение за
техническа изправност на ППС на автобус „Пежо Боксер”
с рег. № .... се установява, че то е категория М2,
клас В. Очевидно за това МПС се изисква свидетелство за управление от категории
D1, D1E, D или DE,
доколкото седящите места са 17+1. Не са налице
изключенията по ал.3 на чл.7б ЗАвПр,
тъй като от същото удостоверение се установява, че не са предвидени места за
правостоящи пътници и специализирания превоз не е по редовна автобусна линия.
Видно от пътническата ведомост маршрутът е по направление курортно ядро Малина
– връх Снежанка.
Със сегашния текст
разпоредбата на ал.2 на чл.7б ЗАвПр
е приета с изменение на закона с ДВ, бр. 80 от 14.09.2018 г. В §33 ЗИДЗАвПр е посочено, че изменението относно изискването за обезопасителни колани влиза в сила в 9-месечен срок от
обнародването на закона в „Държавен вестник“, т.е. от 28.06.2019 г., а относно
устройствата за мобилно видеонаблюдение - в
18-месечен срок от обнародването на закона. В този смисъл съдът не споделя
доводите на Ф.Ф., че разпоредбата в частта относно изискването за обезопасителни колани е в сила от 28.03.3020 г.
Разпоредбата е в сила от 28.03.2020 г. само относно изискването за устройствата
за мобилно видеонаблюдение. Санкционната разпоредба
на чл. 95а. ал.1 ЗАвПр е в
сила от 28.06.2019 г.
Действително в АУАН актосъставителят е допуснал
грешка като е посочил, че е нарушен чл.7б, ал.2 пр.2
от ЗДвП, вместо от ЗАвПр. Налице е грешка
в акта и НП и с посочването, че пътническата ведомост е документ предвиден в
Приложение №1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., вместо по Приложение № 11а, както е в действителност. Според съда правото на
защита на Ф.Ф. по този начин не е нарушено, тъй като видно от постъпилите от
него възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, той е разбрал за какво нарушение е
санкциониран и е представил пътническата ведомост.
Извършените нарушения не се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи. Доколкото на 11.03.2020 г. Ф.Ф. е извършил две нарушения,
съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.
Водим от горното, съдът
счита, че следва да измени наказателното постановление в частта по първото
вменено на Ф.Ф. нарушение, като наложи глоба в по-нисък размер, а в остоналата част, то следва да бъде потвърдено като заканосъобразно. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр.Пловдив, в частта в която на Ф.С.Ф.
ЕГН:...., с адрес: гр.С., ул. "...." № ...., за нарушение по чл.71,
т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на осн.чл.93 ал.2 Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание глоба от 500 лв. на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000230/27.04.2020г. на директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр.Пловдив, в частта в която на Ф.С.Ф.
ЕГН:...., с адрес: гр.С., ул. "...." № ...., за нарушение по чл.7б, ал.2 пр.2 от ЗАвПр на осн.чл.95а ал.1 ЗАвПр му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500лв.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян.