Решение № 9994 от 26.07.2020г. по АНД № 71/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.П., район ….., ул. „….." № …, представлявано от управителя А.С., жалба против наказателно постановление № 21-0000888/26.05.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, с което за нарушение на чл.1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1 КТ на основание чл.414 ал.3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят моли наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и липса на нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник адв.А., който от негово име поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян в съдебно заседание се представлява от пълномощник юрисконсулт В., който оспорва жалбата, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

РП Смолян ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2020 г. около 16,20 часа главни инспектори И.Ч. и Д.Г., свидетели по делото, извършили проверка по спазване разпоредбите на трудовото законодателство в Смесен магазин с. З., общ. Ч., обл. С.. Преди легитимация свидетелите направили контролна покупка-единият закупил пакет мокри кърпички, а другият-обикновени. Установили, че той се стопанисва от „...." ЕООД град Пловдив. Свидетелите се легитимирали със служебни карти като инспектори от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян след извършване на контролната покупка, за която им били издадени касови бележки, пред намиращата се зад щанда в магазина продавач-консултант А.Ф., която им обяснила, че работи в магазина по граждански договор. В предоставената й за попълване от проверяващите декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ А.Ф. посочила, че работи в „...." ЕООД от 02.02.2020 г. на длъжност продавач в търговски обект: смесен магазин с.З., с работно време от 9,00ч. до 10,00ч. и от 16,00 ч. до 17,00ч. по граждански договор, при трудово възнаграждение от 2 лв. на час и почивни дни:събота и неделя.

Представила граждански договор №01/02.01.2020 г., сключен между нея като изпълнител и дружеството жалбоподател като възложител, съгласно който тя приема да извършва в обекта на дружеството следната работа:1) да посреща и обслужва клиенти, като ги консултира за качеството на стоките; 2) издава касови бележки за всяка продажба, води касовата книга и при приключване на смяната разпечатва касов отчет от ЕКАПФ, който поставя на съответно място в касовата книга; 3) поддържа хигиената в района на работното си място; 4)спазва трудовата и финансова дисциплина установена в дружеството и др. В договора е посочено, че възложителят се задължава да заплаща за извършената работа възнаграждение от 2 лв./час. Посочено е че договорът се сключва за срок от 6 месеца.

Проверяващите изготвили опис на документи с указания да се представят от управителя на 13.03.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян. На уговорената дата 13.03.2020г., при инспекторите се явил управителя на дружеството жалбоподател С., при което им бил представен гражданския договор №01/02.01.2020 г., сключен между дружеството и А.Ф., с който договор й се възлагала продажба на стоки в магазин. На управителя на дружеството-жалбоподател била връчена покана за явяване на 02.04.2020 г. в 10,00 ч в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян за съставяне на АУАН (лист 12 от делото).

От показанията на свидетелите Я., Г. и Ч. се установява, че А.С. не се явил на 02.04.2020 г. в 10,00 ч и затова в отсъствие на представител на главен инспектор И.Ч. съставил срещу „...." ЕООД акт №21-0000888/02.04.2020г. за установяване на административно нарушение, за това че дружеството е приело на работа на 28.02.2020 г. около 16:38 ч. А.А.Ф., с ЕГН ...., предоставяща работна си сила като „продавач", в Смесен магазин с. З., общ. Ч., обл. С., стопанисван от него, без да е уредил отношенията по предоставянето на работната й сила като трудови правоотношения, чрез сключването на трудов договор в писмена форма – нарушение по чл. 1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1 КТ. В него било посочено също, че в попълнената собственоръчно декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, А.А.Ф., с ЕГН ...., декларира че работи за дружеството, като „продавач", на обект: Смесен магазин с. З., с работно време от 9:00 ч. до 10:00 ч. и 16:00 ч. до 17:00 ч., без сключен трудов договор, със сключен граждански договор и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 2 /два/ лв. на час. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Г. и Я.. Бил изпратен за връчване на „...." ЕООД на адреса му в гр.П., но видно от върнатата обратна разписка актът бил ненадлежно връчен на 07.04.2020 г. –на М.Я.С.-съпруга, вместо на длъжностно лице във фирмата. Затова на осн.чл.416 ал.3 КТ АУАН бил връчен чрез залепяне на таблото за съобщения в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, видно от представеното по преписката съобщение (лист 17) от делото и на интернет страницата на ИА“Главна дирекция по труда“.

По реда на чл.44 ал.1 ЗАНН от „...." ЕООД били депозирани писмени възражения срещу АУАН, в които се излагат следните доводи: че дружеството не е поканено за съставяне на АУАН; че по гражданския договор с Ф. е нямало изпълнение, че е сключен с цел тя да пази обекта, когато съпругът й М.А. назначен за продавач в магазина отсъства; че тя е попълнила предоставената й от инспекторите декларация под диктовката на инспектор Ч..

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1 КТ на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.1 ал.2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл.62 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Законът с императивна норма предвижда, че единствена адекватна правна форма, която опосредява предоставянето на работна сила е трудовото правоотношение. Забранява прикриването на предоставянето на работната сила с други правоотношения и предписва използването само на адекватна за него правна форма на трудовото правоотношение, тъй като единствено чрез трудовото законодателство лицата, които полагат труд могат да получат закрила и само така може да се осигури реално упражняване на техните права. Трудовият договор се сключва в писмена форма, необходима за неговото съществуване и действителност и чрез която се създава яснота, определеност и сигурност в трудовите отношения.

Съдът счита, че с обжалвания санкционен акт правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „...." ЕООД град П.. Дружеството работодател действително е извършило нарушение по чл.1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1 КТ, като е приело на работа А.А.Ф. като продавач на 28.02.2020г. в стопанисвания от него Смесен магазин, находящ се в с.З., без да уреди отношенията по предоставяне на работната й сила като трудови, чрез сключване на писмен трудов договор, а е сключило с нея граждански договор.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ч. и Г., че при извършената от тях проверка в магазина било видно, че А.Ф. работи там като продавач, като незаинтересовани и еднопосочни. Свидетелите сочат, че когато отишли в магазина около 16,20 часа на 28.02.2020г., тя ги обслужила -двамата закупили обикновени и носни кърпички, приемала заплащане и издавала касови бележки. Показанията на свидетелите кореспондират със саморъчно попълнената от А.Ф. декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ, в която тя посочила, че работи в търговски обект на дружеството-жалбоподател, находящ се в с.З. като продавач с работно време от 09,00 до 10,00 часа и от 16,00 ч. до 17,00ч. с почивни дни събота и неделя, по граждански договор от 02.02.2020г., че уговореното възнаграждение, което получава е 2лв./ч.

С представения граждански договор не се разколебава извода на съда, че А.Ф. е работила във въпросния магазин, че е предоставяла работна сила. Договорът не е сключен за постигане на определен трудов резултат еднократно (за извършване на ремонт на магазина, например). Уговорено е едно продължаващо правно отношение, при което А.Ф. е следвало да предоставя в срок от 6 месеца считано от 02.01.2020 г.. постоянно и трайно трудова функция като продавач. От доказателствата по делото се установява, че на 28.02.2020 г. тя е полагала труд във въпросния магазин, стопанисван от жалбоподателя, че последният я е допуснал до работа като продавач, заобикаляйки разпоредбите на трудовото законодателство несключвайки трудов договор с нея. Деянието се характеризира с висока обществена опасност, тъй като с несключването на писмен трудов договор полагащият труд в магазина е бил лишен от закрилата на КТ при трудова злополука, например.

Не на последно място следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетелите М.А., А.Г. и Я.Г., които в съдебно заседание сочат, че Ф. всъщност не работела в магазина, че като такъв там полага труд свидетелят А., с когото тя е във фактическо съжителство; че в деня на проверката на А. се наложило да отсъства за 15 мин. и тя следвало единствено да пази магазина. Свидетелките А.Г. и Я.Г. твърдят, че Ф. не искала да обслужи инспекторите продавайки им стока, но те настояли и затова го направила, че по тяхно настояване издала касови бележки и тъй като по принцип не работи с касов апарат издала за първата продажба касова бележка на стойност 15,00лв. вместо 0,15 лв. Съдът не кредитира показанията на тези трима свидетели, тъй като те не кореспондират с саморъчно написаната от Ф. декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ и писмения граждански договор от 02.01.2020 г. При работа с касов апарат според съда винаги може да се допусне грешка в процеса на отчитане на продажби дори и от опитен продавач. Тезата на жалбоподателя, че гражданският договор с Ф. бил сключен с цел при отсъствие на продавача А. тя да пази стоката и че тава се е случвало само два-три пъти е необоснована. Житейската логика предполага при кратко отсъствие от търговски обект на продавача, магазинът да се заключи и клиентите да бъдат уведомени чрез поставяне на бележка на входната врата за периода на това отсъствие, а не да се възлага на близък роднина (братовчедка), каквато се твърди, че е Ф. на управителя на дружеството С., да "пази" обекта, а още по-малко да се сключва граждански договор с нея за тази цел. Тези доводи на жалбоподателя се опровергават от самия граждански договор, в който на Ф. е въложена продажба на стоки, а не "пазене" на магазина.

Посоченото от свидетелите, че текста на декларацията е продиктуван на А.Ф. от проверяващите е несъстоятелно, доколкото на тях им е било неизвестно по какъв договор, от коя дата при какви условия работи А.Ф.. А.Ф. е депозирала писмени възражения в този смисъл в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, но те не следва да се обсъждат, доколкото не са приобщени съгласно принципа за непосредственост - чрез ангажиране Ф. като свидетел.

В процедурата по установяване на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели да невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си. От саморъчно подписаната покана от управителя на дружеството С. се опровергават твърденията за неуведомяване за явяване за съставяне на АУАН. Съгласно чл.415в ал.1 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 62, ал. 1 КТ.

Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно, но че размерът на имуществената санкция следва да се намали от 2000 лв. до минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ от 1500 лв., тъй като по делото не ангажираха доказателства от АНО, за издадени други НП срещу „...." ЕООД.

С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0000888/26.05.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, с което на „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.П., район ...., ул. „...." № ...., представлявано от управителя А.С., за нарушение на с чл.1 ал.2 във вр. чл.62 ал.1 КТ на основание чл.414 ал.3 КТ е наложена имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера й от 2000 лв. на 1500 лв.

ОСЪЖДА „...." ЕООД ЕИК .... да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните пред Административен съд Смолян.