Решение 9989/21.07.2020г. по гр.д. № 6/2018г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.124 ГПК, във вр. с чл.79 ЗС.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Н.А.И. ЕГН .... и Н.В.И. ЕГН ...., двамата с адрес: гр.З., ул..... № ...., срещу И.А.И., ЕГН .... и З.И.И., ЕГН ...., двамата с адрес: гр.З., ул..... № ...., Х.А.И., ЕГН .... и Б.А.И., ЕГН ...., двамата с адрес гр.З., ул..... № ..., Ф.А.Г. , ЕГН ...., с адрес гр.З., ул..... № ..., и С.А.И., ЕГН ...., с адрес: гр.З., ул..... № ...., бл...., ап...., в която се сочи, че ищецът Н.И. и ответниците И.И., Х.И., С.И. и Ф.Г., са наследници на А.М.И., б.ж. на с.А., общ.З., починал на ....г., братя и сестра. Твърди се, че през 1987 г. по време на брака си с М.И., А.И. закупил дворно място с площ 553 кв.м. – поземлен имот пл.№ 1023, за който е отреден УПИ V, кв.101 по ЗРП на гр.З., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда близнак. Сочи се, че първоначално имотът бил предназначен за синовете И. и Н., че И. се оженил и заедно със съпругата си З. се настанили в югозападната част на жилищната сграда близнак, а Н.- в югоизточната. През 1987 г. Н. се оженил за Н.К., собственик на съседния имот, и се настанил да живее при нея, като отстъпил частта от жилищната сграда, в която живеел, на брат си Х., който по това време също се оженил, но семейството му живеело на квартира. Ищците обясняват, че през 1993 г. А.И. и М.И. предложили на синовете си И., Н. и Х. да поемат изплащането на банковия кредит, с който бил закупен имота, като разпределят съсобствеността помежду си. И., Н. и Х. погасили кредита и уговорили подялба на имота, съгласно която И. получил ¼ ид.ч., ведно с югозападната част на жилищната сграда близнак, Х. също получил ¼ ид.ч. от имота, ведно със североизточната част на сградата, а ищецът Н.И. ½ от поземления имот с реално ползване на незастроената северозападна част от имота, като оттогава всеки от тях владее съответната част явно и непрекъснато. И. построил в имота пристройка към югозападния близнак, а Х. – към североизточния. Сочи се, че имотът се индивидуализира в кадастралната карта на гр.З. одобрена през 2003 г. като ПИ с идентификатор № 31111.34..... с площ 601 кв.м. Ищците излагат, че на 18.03.2016 г. ответниците Х.И. и Ф.Г. посетили заедно с помощник нотариус на нотариус М.Д. майка си М.С.И. и й представили за подписване на документи с обяснението, че на Ф.Г. й било необходимо пълномощно да получава пенсията й, защото старото било изтекло. Въпреки че у неграмотната М.И. сe породили съмнения, Х.И. й хванал ръката, поставил палеца й на тампон и го положил върху документите. По този начин всъщност било подписано пълномощно с разпореждане с имота, ведно с декларации към него. С въпросното пълномощно на 16.05.2016 г. Ф.Г. прехвърлила на Х.И. 7/12 ид.ч. от поземления имот, ведно с 7/12 ид.ч. от жилищната сграда. За сделката бил съставен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 91, том I, дело № 74/16.05.2016 г. Ищците сочат, че разбрали за сделката случайно и че в проведен разговор с М.И. установили, че е въведена в заблуждение относно характера на документите, които подписва. В допълнителна молба ищците обясняват, че са изградили в имота подпорна стена разделяща го на две части, северозападна и югоизточна, като те владеят незастроената северозападна част с площ 250 кв.м. от 1994 г.

Ищците молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на давностно владение, осъществено от тях в периода 1994г.-2017г. на реална част от ПИ с идентификатор 31111.34..... с площ около 250 кв.м. при граници: на югоизток - изградената в имота подпорна стена в ПИ с идентификатор 31111.34....., на север и североизток - ПИ с идентификатор 31111.34...... и ПИ с идентификатор 31111.34...., на северозапад - ПИ с идентификатор 31111.34....(улица) и на югозапад - ПИ с идентификатор 31111.34.....

С протоколно определение в с.з. проведено на 18.04.2018 г. съдът прие за съвместно разглеждане в производството по делото наред с главния иск, съединен с него, при условията на евентуалност, в случай, че първият иск бъде отхвърлен, иск по който ищците претендират да бъдат признати за собственици по давност на ½ ид.ч. от имот с идентификатор № 31111.34...... Съдът с протоколно определение в с.з. проведено на 16.01.2019 г. прекрати производството по този иск, но висящността му бе възстановена след отмяната му от ОС Смолян с определение № 300/08.03.2019 г. по възз.ч.гр.д.№82/2019 г.

От ответниците И.И. и З. И. е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че признават предявения иск. Обясняват, че са сключили граждански брак в началото на 1987 г. и се настанили да живеят в къщата в ПИ с идентификатор 31111.34....., който бил купен същата година. Твърдят, че родителите на И.И., А.И. и М.И. им заявили, че къщата е за тях и за ищеца Н.И., който по това време бил войник, но когато ползвал отпуск отсядал в неговите стаи. Сочат, че имотът бил закупен с кредит, който те и Н. трябвало да изплащат; че след като Н.И. се оженил за Н.И. в къщата живеели тези две семейства. Предвид това, че родителите на Н.И. притежават имот с къща в съседство, Н. и Н. се преместили при тях, но продължили да изплащат кредита. Обясняват, че Х.И. бил женен и имал апартамент, но трябвало да го напусне и тогава Н. и Н. решили да се откажат от къщата, за да има къде той да живее. През 1993 г. постигнали договорка, че след като Н. се отказва от къщата задължението към банката следва да се разпредели между тримата братя. Определили за ползване ¼ ид.ч. от имота и югозападната половина от къщата за И.И. и З.И., ¼ ид.ч. от имота и другата част от къщата за Х.И. и съпругата му, а за Н.И. – градината от стрехата на къщата до северозападната улица. Сочат, че С.И. и Ф.Г. знаели за решението и не възразявали, защото родителите им дали друг имот на Ф. в .... дол, а С.И. подпомогнали с пари. Ответниците обясняват, че през 1994 година бащата А.И. искал да се оформят документите за собственост, но това не се случило, тъй като Х.И. не бил изплатил своята част от кредита. И.И. и З.И. излагат, че след известно време по искане на Х.И., Н.И. отстъпил половин метър от градината за пътека зад къщата. Каменният зид бил бутнат и била построена бетонна стена от край до край на имота, като така градината на Н.И. била отделена изцяло. Сочат, че всеки ползвал своята част от имота и че не са имали спорове помежду си. Обясняват, че през 2016 г. решили да направят делба на имота, но до такава не се стигнало, тъй като Х.И. искал част от градината на Н.И. да се ползва като пътека, за да има той достъп до къщата и от северозападната улица, но Н.И. и Н.И. не се съгласили. Твърдят, че Х.И. има достъп до имота от ул. ..... Считат, че майка им М.И. не е знаела за съдържанието на пълномощното, което е дала през 2016 г. на Ф.Г..

От ответниците Х.И., Б.И., Ф.Г. и С.И. е постъпил отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърдят, че закупеният през 1987 г. имот и двуетажната жилищна сграда близнак със самостоятелни входове от А. и М.И., не са изгубили наследствения си характер след смъртта на А.И. през 2009 г., че след смъртта му неговата ½ ид.ч. е наследена от съпругата му и техните пет деца, че през 2016 г. М.И. е прехвърлила своите 7/12 ид.ч. на ответника Х.И. и неговата съпруга срещу задължение за издръжка и гледане. Обясняват, че към момента на закупуването на имота построената в него жилищна сграда е представлявала еднофамилна къща и през годините била ползвана от всички деца на А. и М.И.. Първа в къщата е живяла ответницата Ф., тъй като е била ученичка в гр.З.. После в нея живеели ищецът Н. и ответниците И. и С., но С. останал там за кратко, тъй като си закупил апартамент. Ищецът Н. се оженил и заживял в съседния имот. В къщата останал да живее И.И., който през 90-те години направил пристройка – лятна кухня. Х.И. и съпругата му Б.дошли да живеят в имота през 2000 година, като направили пристройка към жилищната сграда към изток. Ответниците твърдят, че след като Ф. се омъжила и С. придобил самостоятелно жилище, родителите им действително имали нагласа да прехвърлят имота и жилищната сграда на тримата си сина Н., Х. и И., но поради конфликти за недвижими имоти до разпореждане в полза само на тримата братя не се стигнало. Ответниците считат, че възражението относно положен на сила отпечатък от майката М.И. на пълномощното от 2016 г. е неотносимо към предмета на делото, но въпреки това оспорват това твърдение, като сочат, че е заверено в присъствието на нотариус. Твърдят, че ищците не са придобили процесните 250 кв.м. по давност, въпреки че го ползват за преминаване към жилищната им сграда и за градина, тъй като законът забранява придобиване на идеална част от парцел, а придобиване по давност върху реална част е възможно само в случай, че е изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ/отм./ Сочат, че съгласно ЗУТ е възможно придобиване на реална част от парцел, но ако са спазени изискване за минимална площ, размери и т.н. На следващо място твърдят, че ищците не са единствените лица, които владеят процесната площ. Ответниците Х. и Б.И. преминават през процесната част от имота, за да стигнат до втория жилищен етаж. Считат, че Н.И. владее само своята 1/12 ид.ч. от имота придобита по наследство, че е държател на останалите идеални части, но че обстоятелството, че след 1990 г. ответниците Ф. и С. не живеят в имота, не означава, че те са изгубили собствеността си. В отговора се твърди, че обстоятелството, че децата са помогнали на своите родители да погасят заема получен с цел закупуване на имота, не може да доведе до трансформация на собствеността, а единствено до възникване на облигационни отношения. Оспорва се твърдението, че имотите са декларирани от 1994 г. съобразно извършеното неформално разпределение, като се сочи, че след смъртта на бащата А., имотът бил деклариран само от М.И., която еднолично е заплащала данъците до 2012 г. Като доказателство, че страните по делото са се считали за собственици на имота се позовават на нотариално заверена декларация от 2014 г., която подписали в качеството си на съсобственици на поземления имот във връзка с извършено строителство. Твърдят, че подпорната стена е построена през 2005 г. от Х.И., поради денивилация и за да не се изсипва пръст от градината към жилищната сграда. Намират, че ищците не са придобили процесните 250 кв.м. от имота по давност и че искът следва да бъде отхвърлен.

В с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват. От тяхно име исковете поддържа пълномощникът им адв.М..

Ответниците, редовно призовани, не се явяват в с.з. От името на Х.И., Б.И., Ф.Г. и С.И. в с.з. исковете оспорва пълномощникът им адв.Н..

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници изх.№1048/13.12.2017 г. на Община З. се установява, че ищецът Н.И. и ответниците С.И., Х.И., И.И. и Ф.Г. са братя и сестра, деца на А.М.И., б.ж. на с.А., починал на ....г. и на съпругата му М.С.И.. Видно от нотариален акт за покупка на недвижим имот от ОбНС №79, том X, дело №41/12.02.1987 г. на РС З. А.М.И. закупил по време на брака си с М.С.И. дворно място с площ 553 кв.м. ведно със застроената в същото място върху 88 кв.м. двуетажна масивна жилищна сграда, находящо се в гр.З., съставляващо имот пл.№.... в кв....., върху който се отрежда парцел ... по плана на гр.З.. Имотът е идентичен с ПИ с идентификатор № 31111.34..... съгласно удостоверение №129/30.03.2016 г. на Община З..

Не се спори, че къщата близнак в имота представлява сграда с идентификатор №31111.34...... и че в източния близнак от нея живеят ответникът Х.И. и съпругата му Б.И.. Двамата са собственици на пристройка към нея - сграда с идентификатор № 31111.34......, видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот №178, том I, дело №151/09.08.2016г. на помощник-нотариус по заместване на нотариус М.Д. с район на действие РС З.. Пристройката е на два етажа със застроена площ 43 кв.м. Ответникът И.И. и съпругата му З.И. живеят в западния близнак от къщата и в пристройката към нея, представляваща сграда с идентификатор № 31111.34.......

С нотариален акт №91, том I, дело №74/16.05.2016 г. на нотариус М.Д. с район на действие РС З. М.С.И. прехвърлила чрез пълномощника си Ф.Г. на Х.А.И. 7/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 31111.34..... по кадастралната карта на гр.З., одобрена през 2003 г. и 7/12 ид.ч. от построената в него жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от решение № 185/16.12.2019 г. по гр.д.№26/2019 г. по описа на РС З., влязло в сила на 23.01.2020 г. договорът за издръжка и гледане е развален.

От показанията на свидетелите М.В., С.К. и С.Ч. се установява, че след като А. и М.И. закупили имота, в него първоначално се настанил да живее със семейството си ответника И.И., а по-късно същата година ищеца Н.И. със съпругата си Н.И.. От показанията на свидетелката С.К. се установява, че 3-4 г. по-късно след като децата им се родили ищците се преместили да живеят в съседния имот, собственост на родителите на Н.И., а в къщата се установил ответника Х.И. и неговото семейство. За компенсация и по решение на бащата на ищеца за ползване от Н.И. била определена северозападната половина от имота. Установява се, че бащата не могъл да изплаща заема, с който купил имота и затова започнали да го изплащат синовете му Н., Х. и И.. Свидетелят В. сочи, че през 1994 г. е бил ангажиран от ищеца Н.И. за направата на ограда около имота, включително и подпорната стена, отделяща процесната реална част. От показанията на тези свидетели и свидетелите Ч. и И. се установява, че имотът се е ползвал през годините единствено от ищците и ответниците И. и З.И. и Х. и Б.И., че И.И. и Х.И. живеят в къщата, като направили пристройки, а ищците ползват отделената с подпорна стена градина на северозапад. Установява се също, че семействата на Н.И., И.И. и Х.И. преминават през процесната част от имота по пътека към находящата се на север от него ул...... В показанията си свидетелите излагат, че М. и А.И. и ответника С.И. никога не са живели в къщата, а ответницата Ф.Г.-за около година, докато била ученичка; че никога не са обработвали градината.

Свидетелката М.И. сочи, че къщата след закупуването й била предоставена от нея и съпруга й на Н.И. и И.И.. Х.И. искал да строи къща в градината, но със съпруга й А.И. не му разрешили и тъй като Н.И. се преместил да живее в съседния имот при родителите на съпругата си, в къщата се преместил Х.И. със семейството си. За компенсация градината предоставили на Н.И. и заема, който родителите изплащали за имота бил поет от тримата сина Н., И. и Х. по равно. Свидетелката М.И. излага, че на сина им С. със съпруга й дали 7 000лв., а на дъщерята Ф. направили сватба. Разказва, че спорът възникнал заради пътеката в градината на Н., че не е разбрала какво е прехвърлила с нотариален акт, че не е знаела че ще прехвърля дела си на Х.И. и че това я „мори“.

В заключението по назначената СТЕ изготвено от вещото лице М.Т. се сочи следното: 1.Северозападната част от поземлен имот заключена между подпорна стена, веранда, външно стълбище към сгради 1 и 2 и северозападната граница на ПИ 31111..... не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелни парцели по смисъла на чл.19, ал.1, предложение №1, във връзка с ал. 3 от ЗУТ, като лицето към улица е 10,60m, а площта е 222кв.м. при минимални изисквания за лице 11,20m и площ 240квм. Югоизточната част не отговаря на изискванията на чл.31, ал.1, т.2 за минимални за разстоянията от сгради на основното застрояване до дъното на УПИ / 5m/. 2.Съгласно одобрените архитектурни проекти /Приложение 1 и Приложение 2 към СТЕ/ входът към първия и втория етаж на пристройката/сграда 2/ е откъм северозапад, като в обяснителната записка към проекта е посочено, че помещенията от пристройка и от съществуващата сграда на двата етажа образуват еднофамилни самостоятелни жилища/Приложение 3/.

В заключението по допълнително назначената СТЕ вещото лице М.Т. сочи, че 1. Повдигната в зелен цвят част от ПИ 31111.34..... не може да бъде присъединена към ПИ 31111.34.... поради неспазване на условията на чл.15, ал.9 от ЗУТ и поради факта, че входът за първия и втория етаж/съгласно одобрени проекти/ е от север и достъпът до втория етаж не може да се осъществи от юг без преминаване през първия етаж. Съгласно представените проекти към делото първия и втория етаж са обособени, като самостоятелни жилища; 2. От направената справка в Община З., одобрени проекти и строително разрешение за верандата не са открити и предоставени -на одобрените проекти за пристройката въпросната веранда не е отразена.

Съдът кредитира основното и допълнителното заключение по СТЕ като обективни и компетентно изготвени, въпреки оспорването им от ищците.

По искане на последните съдът изиска становище от гл.архитект на Община З. относно поделяемостта на ПИ с идентификатор № 31111.34..... и възможността за обособяване на повдигнатата в зелен цвят на скицата към заключението по СТЕ част в отделен имот заедно с ПИ с идентификатор № 31111.34..... В постъпилото от арх.З. становище се сочи, че заявените искания не могат да бъдат удоволетворени. Счита, че съсобствениците на ПИ с идентификатор № 31111.34..... могат по взаимно съгласие да променят границите и площта му чрез изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПРЗ.

Ищците претендират по главния иск признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици въз основа на давностно владение продължило в периода 1994 г.-2017 г. на реална част с площ около 250 кв.м. в северната част на ПИ с идентификатор 31111.34....., а по евентуално предявения иск- на ½ ид.ч. от имота.

Уважаването на претенция за собственост на това основание предполага доказването на упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своене; осъществяваното владение да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато; да е продължило 10 години. В настоящия случай безспорно се установява от показанията на свидетелите, че имотът е загубил наследствения си характер. Ищците са осъществявали в продължение на повече от 10 г. фактическа власт с намерение за своене върху реална част в северозападната част от поземлен имот ПИ с идентификатор 31111.34....., заключена между подпорна стена и улица .... от север. Тази част от имота представлява градина, която те единствени са обработвали. Съгласно основното заключение по СТЕ тази реална част е с площ 222 кв.м.

Доколкото от показанията на свидетелите се установява, че владението върху градината е предадено на ищците от родителите на Н.И.-собственици на имота, то следва да се приеме, че Н.И. и Н.И. са установили от този момент (1994 г.) самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността от този момент. Няма данни тя да им е отнемана и затова съдът приема, че действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС- имотът се владее от владелеца за себе си без прекъсване. В този смисъл и становището в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/25.01.20(6 г. по гр.д.№3973/2015 г. на I г.о. на ВКС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическа власт върху съсобствен имот. В случая владението на реалната част от имота, представляващ градина е предадена на ищците от родителите на Н.И., като 10 годишното владение е изтекло в периода 1994-2004 г., т.е. още докато А.И. е бил жив (починал е през .... г.). Съответно реални части от имота са придобили ответниците Х.И. и съпругата му Б.И. и ответника И.И. и съпругата му З. И.. Последните четирима са придобили по давност и части от жилищната сграда въз основа на предаденото им от А. и М.И. владение. Ищците не се явяват държатели на идеалните части от имота на останалите наследници на А.И..

Основателно обаче се явява възражението на ответниците Х.И., Б.И., Ф.Г. и С.И., че процесната реална част от имот ПИ с идентификатор 31111.34..... не може да се придобие по давност, поради това, че не са изпълнени изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.

Съгласно чл. 19 ал.1 т.1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност. Съгласно чл.19 ал.3 ЗУТ определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.

В случая от заключението по назначената СТЕ се установява, че дори след приспадане на размерите на владяната от ищците реална част с 1/5 и на дължината на лицето на тази част, процесният имот не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване като самостоятелен.

Реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани по давност само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон.

Процесните 222 кв.м. не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, тъй като са под минимално установените в чл.19 ЗУТ размери за повърхност. Ето защо, дори ищците да са упражнявали фактическа власт върху тях, то това не би имало за последица придобиване по давност на правото на собственост. В случая не намира приложение и разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ. По делото е установено, че имот с идентификатор 31111.34..... и съседния с идентификатор 31111.34.... са имали статут на урегулирани към момента на твърдяното давностно владение.

По тези съображения съдът намира предявения главен иск за неоснователен, което налага разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск.

Той се явява доказан в една част. Съдебната практика е категорична и задължителна, че е допустимо придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. ( В този смисъл Решение № 599 на ВКС, I г.о. по гр. д. № 766/2009 г, Решение № 532 от 25.05.2011 на ВКС, I г.о. по гр. дело 532 /2010 ). В случая владяната от ищците реална част от 222 кв.м. отговаря на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31111.34....., като за горницата до претендираната ½ ид.ч. искът следва да се отхвърли, доколкото по документ за собственост имотът е с площ 553 кв.м., а по кадастрална карта с площ 601 кв.м.

Ищците са направили разноски по делото в размер на 1700лв., от които 1200лв. адвокатски хонорар, внесли са депозит за експертизи в размер на 440лв., заплатили са ДТ за вписване на исковата молба в размер на 10 лв., а за образуване на делото ДТ в размер на 50лв.

Ответниците Х.И., Б.И., Ф.Г. и С.И. са направили разноски в размер на 1225лв., от които 1200лв. адвокатски хонорар, депозит за СТЕ в размер на 20 лв. и ДТ за СУ в размер на 5 лв.

Доколкото съдът отхвърли главния иск ищците следва да заплатят на ответниците Х.И., Б.И., Ф.Г. и С.И. разноските направени във връзка с него : 600лв. адвокатско възнаграждение и половината от останалите за депозит за експертиза и СУ 12,50лв., общо 612,50лв. Ответниците следва да заплатят на ищците 2/3 от разноските по уважения при условията на евентуалност иск- 400лв. адвокатско възнаграждение, 293лв. депозит за експертиза, 30 лв., общо 723лв. Ответниците следва да заплатят по компенсация на ищците деловодни разноски в размер на 110,50лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Н.А.И. ЕГН .... и Н.В.И. ЕГН ...., двамата с адрес: гр.З., ул..... № ...., срещу И.А.И., ЕГН .... и З.И.И., ЕГН ...., двамата с адрес: гр.З., ул..... № ..., Х.А.И., ЕГН .... и Б.А.И., ЕГН ...., двамата с адрес гр.З., ул..... № ..., Ф.А.Г. , ЕГН ...., с адрес гр.З., ул..... № ..., и С.А.И., ЕГН ...., с адрес: гр.З., ул..... № ..., бл...., ап...., иск за признаване за установено, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на давностно владение, осъществено от тях в периода 1994г.-2017г. на реална част от ПИ с идентификатор 31111.34..... с площ около 250 кв.м. по кадастралната карта на гр.З. одобрена през 2003 г. при граници: на югоизток - изградената в имота подпорна стена в ПИ с идентификатор 31111.34....., на север и североизток - ПИ с идентификатор 31111.34...... и ПИ с идентификатор 31111.34...., на северозапад - ПИ с идентификатор 31111.34....(улица) и на югозапад - ПИ с идентификатор 31111.34.....

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.А.И., ЕГН .... и З.И.И., ЕГН ...., двамата с адрес: гр.З., ул..... № ..., Х.А.И., ЕГН .... и Б.А.И., ЕГН ...., двамата с адрес гр.З., ул..... № ..., Ф.А.Г. , ЕГН ...., с адрес гр.З., ул..... № ... и С.А.И., ЕГН ...., с адрес: гр.З., ул..... № ..., бл...., ап...., че Н.А.И. ЕГН .... и Н.В.И. ЕГН ...., двамата с адрес: гр.З., ул..... № ..., са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на давностно владение в периода 1994г.-2017г. на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31111.34..... с площ около 601кв.м. по кадастралната карта на гр.З. одобрена през 2003 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1/3 ид.ч. от правото на собственост до претендираната ½ ид.ч. като неоснователен.

ОСЪЖДА И.А.И., З.И.И., Х.А.И., Б.А.И., Ф.А.Г. и С.А.И. да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 110,50лв. по компенсация.

Решението подлежа на обжалване с въззивна жалба пред ОС Смолян в 2- седмичен срок от връчването му на страните.