Неприсъствено решение № 9988/20.07.2020г. по гр.д. № 26/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.79 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ  и чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „...." ООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.... № ..., представлявано от управителя Н.Б., против „....“ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул..... № ..., представлявано от управителя Д.К., в която се сочи, че  ищцовото дружество е осъществило търговски услуги и продажби с ответника, които не му били заплатени. Сочи се, че за извършени продажби и монтаж на гуми от него като продавач към ответника като купувач, били издадени 2 бр. фактури: № 0000036956/08.11.2019г. на стойност 676.80 лева с включен ДДС и № 0000036944/07.11.2019г. на стойност 2 817.01 лева с включен ДДС. Твърди, че от приложени към фактурите два броя карти за обслужване на автомобилите на ответното дружество се удостоверява и самото действие  по  извършената  смяна  на  гумите:   Карта  с  рег.      092173   от 07.11.2019г. и карта с рег. № 092190 от 07.11.2019г. издадени на „...." ЕООД. Ищецът излага, че ответното дружество е получило стоката по фактурите, както и е извършена услуга монтаж на закупените гуми, за което се дължи и съответната цена. Твърди, че стоката е предадена с експедиционни бележки/листове от „...." ООД към „...." ЕООД, както следва: Към фактура № 0000036956/08.11.2019г. -Експедиционен лист № 0000078640/08.11.2019г. за общата сума 676.80 лева с включен ДДС; По фактура № 0000036944/07.11.2019г.-Експедиционен лист № 0000078577/06.11.2019г. за сума 2 504.00 лева, с включен ДДС и експедиционен лист № 0000078616/07.11.2019г. за сумата от 313.01 лева с включен ДДС.

Сочи, че на всяка фактура е посочена и датата на нейния падеж, който съвпада с датата на издаване на самата фактура. Счита, че от деня следващ датата на издаване на съответния счетоводен документ /фактурата/, купувачът изпада в забава по отношение на своето задължение представляващо дължима законна лихва. Твърди, че за периода на забавата от деня следващ датата на всяка издадена фактура до датата на внасяне на исковата молба в съда, изтеклата законова лихва е както следва: по фактура № 0000036956/08.11.2019г. с главница 676.80 лева, изтеклата законова лихва е в размер на 20.30 лева, изчислена от деня следващ датата на издаване на фактурата до датата на подаване на исковата молба в съда; по фактура № 0000036944/07.11.2019г. с главница 2 817.01 лева, изтеклата законова лихва е в размер на 85.30 лева.

Ищецът моли за осъждане на ответника „...." ЕООД да му заплати цялостното си задължение за  получените стоки и услуги, описани и осчетоводени в надлежно издадени фактури, ведно с придружаващи експедиционни бележки за получената стока, на обща стойност от: 3 599.41 лева, от които главница съгласно счетоводните документи за 3 493.81 лева, ведно с изтеклите законови лихви за забавата от деня следващ датата на всяка издадена фактура до датата на внасяне на исковата молба в съда, в общ размер от 105.60 лева.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника му адв.И., е постъпило писмено становище с искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представители в с.з. и не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, намери, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ответникът в едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата молба; негов представител не се яви в първото съдебно заседание по делото; не направи искане делото да се разгледа в негово отсъствие, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, както и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства по делото, поради което съдът ще следва да постанови неприсъствено решение по делото, с което искът да бъде изцяло уважен.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски- 144 лв. ДТ за образуване на делото и адвокатски хонорар 650лв.

Водим от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „....“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул..... № ...., представлявано от управителя Д.К., да заплати на „...." ООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.... № ..., представлявано от управителя Н.Б., сумата 3 493.81 лева- главница, представляваща дължимата цена от ответника-купувач по договор за продажба и монтаж на гуми по 2 бр. фактури: № 0000036956/08.11.2019г. на стойност 676.80 лева с включен ДДС и № 0000036944/07.11.2019г. на стойност 2 817.01 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от 24.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 105.60 лева.-лихва за забавата от 08.11.2019г. до 23.02.2020 г. и деловодни разноски в размер на 794лв.

Решението постановено като неприсъствено, не подлежи на обжалване.